Р Е Ш Е Н И Е № 260051
гр. Пловдив, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ХІІІ гр. състав, в публично съдебно заседание на
09.02.2022г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Ваня Казакова, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 123 по
описа на съда за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Активно субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Подадена е искова молба от С.Щ.Я. с ЕГН ********** и
адрес: ***, А.Щ.Я. с ЕГН ********** и адрес: *** и Д.Щ.К. с ЕГН ********** и
адрес: *** - всички чрез упълномощения си процесуален представител адв. Р.М.,
против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК *********, седалище гр. София и адрес на
управление ж.к. Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5.
Твърди се, че на дата 25.08.2019 г. в с. К., обл. П.
на ул. „***“ № * настъпило ПТП, при което водачът на товарен автомобил марка
„Рено“, модел „Мастер“ с *****А.Т.С.извършил нарушение на правилата за движение
по пътищата, като предприел маневра за движение назад, без да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен, както и че няма да създаде опасност
за движението, в резултат на което ударил пешеходеца А.И.Я., която от удара
починала. За инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 2019-1024-1703 от 25.08.2019 г. и било образувано ДП № ЗМ 173 / 2019 г.
по описа на РУ – Хисаря. Понастоящем е налице влязла в сила присъда № 40 /
15.06.2020 г., постановена по НОХД № 646 по описа за 2020 г. на ОС – Пловдив, с
която подсъдимият А.Т.С.е признат за виновен за това, че е нарушил правилата за
движение по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и с това по непредпазливост е причинил
смъртта на А.И.Я.. Присъдата е потвърдена с решение № 260043 / 16.11.2020 г. по
ВНОХД № 452 / 2020 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, което е оставено в
сила с окончателно решение № 65 / 27.05.2021 г., постановено по наказ. дело №
104 / 2021 г. на ВКС, III-то НО.
Починалата при инцидента А.И.Я.била майка на тримата
ищци. Те били едно сплотено и задружно семейство, силно привързани един към
друг с дълбока и емоционална духовна връзка на взаимна обич, подкрепа и
разбирателство. Ищците понесли изключително тежко внезапната, нелепа и безвъзвратна
загуба на своята майка, която за тях винаги била опора и авторитет и заедно се
справяли с житейските трудности. След кончината на А., ритъмът на живот на
нейните деца е изцяло подчинен на скръбта и те все още не могат да приемат
случилото се, станали са затворени, опечалени, асоциални, оплакват се от липса
на апетит, нарушения в съня и тревожност. Дълбоката болка от загубата на
родител ще ги съпътства до края на дните им.
Към момента на настъпване на процесното ПТП за
увреждащия автомобил е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответния застраховател, валидна до дата
26.04.2020 г. Ето защо с молба вх. № 99-4541 / 16.10.2019 г. ищците предявили
претенция с искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение от
ответника. Понастоящем, макар срокът за произнасяне да е изтекъл,
застрахователното дружество не е изплатило обезщетения.
Предвид гореизложеното се иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати на всеки от
ищците обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от смъртта на тяхната майка, настъпила в резултат на ПТП от дата
25.08.2019 г. в размер от по 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева) ведно
със законната лихва върху главниците от датата на уведомяване на застрахователя
16.10.2019 г. до окончателното им изплащане. Претендират разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД, представляван от адв. И.И. е депозирал отговор на
исковата молба. Релевират се доводи за неоснователност на исковата претенция,
поради това, че не е налице изключителна вина на водача А.С.поради наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, изразяващо се
в това, че последната е изскочила внезапно на пътното платно на място, което не
е обозначено за пресичане на пешеходци. Застрахователното дружество прави
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като неотговарящо на
критерия за справедливо възмездяване на морални вреди, заложен в чл. 52 от ЗЗД,
на относимата съдебна практика, както и на социално – икономическото положение
на страната. Твърди се, че не е налице сочената от ищцовата страна силна и
дълбока емоционална връзка, тъй като ищците са на възраст, на която вече са в
етап от живота си, в който са отделени от семейството на родителите си и са
изградили собствени семейства. Оспорва претенцията по акцесорния иск за законна
лихва върху претендираните суми, тъй като счита, че не е изпаднало в забава,
предвид това, че носи договорна, а не деликтна отговорност. Претендира
разноски.
В срока по чл.
372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищците, с която
поддържат, че е налице трайна и дълбока емоционална връзка между тях и
покойната им майка, която ги легитимира да получат обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от нейната смърт. Създаването на собствени семейства от ищците
не е основание за прекъсване на изградената връзка между деца и майка. Оспорват
възраженията на ответника, че процесното ПТП е настъпило в условията на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, както и че
претендираното обезщетение се явява прекомерно. Посочва се, че отговорността на
застрахователя по задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите покрива и
лихвите за забава.
Ответникът е подал отговор
на допълнителна искова молба, с който заявява, че поддържа изцяло вече
заявените от него възражения.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ
вр. чл. 496 КЗ
вр. чл. 380 КЗ
допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия
срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ
за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по
повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че
застрахователят е бил своевременно сезиран, но процедурата за доброволно
уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за ищцовата страна
резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ
допустим.
Не се оспорва, че ищците са деца на пострадалата,
както и че към датата на настъпване на произшествието между виновния водач и
ответното дружество е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“.
В случая е налице влязла в сила присъда, признаваща
вината на водача за настъпване на произшествието поради нарушаване правилата за
движение – чл. 40, ал. 2 ЗДвП, и причинената в резултат на това смърт по
непредпазливост на пострадалото лице.
Съгласно чл.
300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на
дееца. Т.е. относно фактите, които
са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат
установявани от граждански съд. Такива
съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани от настоящия
съд, са и тези за причинената смърт на пострадалото лице в резултат на
настъпилото ПТП, именно заради което деецът е наказан за престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК за причинена
смърт по непредпазливост. Тези факти са елемент от състава на престъплението и
без наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за точно това
престъпление.
За да се разграничат въпросите,
обхванати от задължителната сила на мотивите на присъдата и неподлежащи на
преразглеждане от гражданския съд и тези, свързани с възражението на ответника
за съпричиняване, е необходимо да се посочи следното: Въпросът налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат,
подлежи на изследване и преценка от гражданския съд независимо от приетото в
наказателното производство, тъй като поведението на пострадалия не е предмет
на присъдата, освен ако съпричиняването не представлява елемент от състава на
престъплението и не е било предмет на изследване в наказателното производство
по конкретното дело, като изводът за
наличие на съпричиняване съдът следва да основе на приноса на пострадалия и неговото поведение, а не на поведението на
други участници в произшествието.
Релевантен
за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен
резултат.
В тази
връзка по делото е изслушано заключение на САТЕ /основно и
допълнително с идентични изводи/, което съдът възприема като обективно и
професионално изготвено, а и неоспорено от страните. След анализ на материалите
по делото експертът е стигнал до следните изводи: На
25.08.2019 г. около 911 часа, т.а. „Рено Мастер“, управляван от
водача А.Т. *** е ударил пешеходката А.И.Я. в момент, когато последната е бил
зад автомобила, в резултат на което същата е починала. По делото няма данни за наличие
на пешеходни пътеки на местопроизшествието. Ударът е настъпил на платното за
движение на ул. “***.”, като по делото няма данни от които да се определи дали
мястото на удара се явява продължение на тротоар. Възприемането е субективен процес. По делото няма данни, от
които да може да се определи дали пешеходката е възприела движението на т.а.
„Рено Мастер“. Същата би избегнала
произшествието, ако не се бе движила по платното за движение или ако при
движение по платното за движение, се бе съобразила с приближаващия се
автомобил. Пешеходката се е движела по
платното за движение на ул. “***.”, успоредно на него в посока от запад на
изток. Съгласно показанията на свидетеля С.П.В. в протокола от СЗ от 08.12.2021
год., пешеходката А.И.Я. се е движела по платното за движение за време
най-малко от потеглянето на автомобила
до момента на удара, т.е. времето е било по – продължително.
При
устния си доклад в последно съдебно заседание вещото лице разяснява следното: „Не мога с категоричност да кажа дали
може да мине човек по тротоара. Възможно е, както да е залепил микробуса за
стената, така може и да е имало някакво разстояние. На човек са достатъчни 30
см., за да мине настрани, но предвид възрастта, не мога да кажа невъзможно, но
трудно. Микробусът няма как да е върху пейката, той е до пейката. Ако е до пейката,
трябва да има някакво разстояние. За нея може би по-скоро не е било нормално да
мине през пейката. Това са въпроси, върху които трябва само да предполагам.
Там, откъдето е тръгнал микробусът, възможно е тротоарът да е бил непроходим,
заради микробус, пейка или каквото и да е било. Там, където е настъпил ударът,
то не е непосредствено до там, където е бил паркиран микробусът, а зад него.
Изминал е известно разстояние и не мога да кажа дали е трябвало да заобиколи
микробуса и веднага да се качи върху тротоара или не е трябвало. Това вече е
чисто юридически въпрос. Тя е можела да заобиколи микробуса и да се качи върху
тротоара зад него. От там нататък тротоарът е напълно свободен. След като
заобиколи микробуса, тротоарът е свободен. Няма как веранда и пейка да пречи на
целия тротоар. Не виждам на снимката такава веранда с пейка, която да пречи на
целия тротоар. На 5 стр., долу, се вижда, че зад микробуса всъщност има навес с
някакви саксии. Там определено може да се движат хора вътре, но ако някой минава
транзит, логично било да го заобиколи, ако няма да сяда вътре. Тук се касае за пречка не от страна на
микробуса, а за пречка от страна на този навес и саксии. При това положение би следвало да се движи
по платното. Така като гледам
разстоянията, ударът е в областта на този навес и няма как да ходи по тротоара.
С оглед на това, че е с гръб, може би не е могла, но имайки предвид, че
платното за движение е предназначено за ППС, значи е трябвало да се съобрази с
това, че може да мине автомобил. Свидетелските показания са в посока, че тя
се е движела успоредно на платното, т.е. пресичане
за мен означава от тротоара до другия тротоар по най-краткия път, както пише в
закона. В случая тя е ходела успоредно на
платното. Някъде около 10 м. е средно разстоянието, което е изминато от
микробуса, при една ниска скорост при заден ход, значи времето е около 5 сек.
средно от потегляне на микробуса до удара. Приемам,
че времето е по-продължително, защото не е станало веднага след потеглянето.
Микробусът е изминал поне една дължина и половина назад“.
Доколкото
допълнителното заключение на вещото лице почива и върху показанията на
разпитания по делото свидетел В., отделен техен подробен анализ не е необходим,
още повече, че именно въз основа на тях експертът е формирал професионални
изводи за механизма на инцидента и поведението на участниците в него. Така или
иначе, при съвкупна преценка на изложеното от свидетеля и експертните изводи,
вкл. тези при устния доклад на вещото лице, се налага общият извод, че пострадалата се е движила по платното за
движение, а не на тротоара, поради наличие на навес и саксии, а също
и на спрения преди тях микробус, правещи невъзможно преминаването й по друг
начин.
Предпоставките
за отчитане на съпричиняването и неговия размер са безспорно установена
причинно-следствена връзка между поведението на увредения и вредите, заедно с
преценка кои от тях не биха настъпили или биха имали по-малък обем /брой,
интензитет/, при липса на личен принос.
В случая
безспорно се установява движение на пострадалата по пътното платно, намиращо се
в причинна връзка с настъпването на удара от автомобила, респ. с леталния
изход. Безспорно се установява и обективна причина за преминаването й не по
тротоара – паркиран автомобил и навес след него.
Формирана
е съдебна практика /напр. Решение № 200 от 13.11.2012 г. по търг. д. № 249/2012
г. на ВКС/ относно това дали има съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ГПК на
вредоносния резултат от самия пострадал в случаите на обективна невъзможност от
негова страна да спазва правилата за движение по ЗДвП. Такава невъзможност са
напр. паркирани по тротоара коли, които не са давали възможност на пешеходците
да се движат по тях, което е принудило пострадалия като пешеходец да се движи
по пътното платно. Прието е, че при преценка за съпричиняване е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилите
вредоносни последици, но не и вината на последния - т.7 от ППВС 17/63. Следователно е налице съпричиняване по
смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД на вредоносния резултат от самия пострадал от ПТП в
случаите на обективна невъзможност от страна на последния да спазва правилата
за движение по ЗДвП.
При
определяне степента на съпричиняването на съпоставка подлежи тежестта на
конкретното нарушение на деликвента и това на увредения, за да бъде установен
действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпване на
процесното пътно произшествие. Сравнението на конкретното поведение на
участниците в движението с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава,
обосновава специфичната за всеки случай преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за
причиняването на деликта. Съпричиняването е винаги конкретно и във всеки
отделен случай се изследва на чие поведение се дължи преимуществено вредоносният
резултат, респ. в каква по обем степен са допринесли конкретните нарушения на
правилата за движение и безопасност от страна на участниците в произшествието.
В случая
от доказателствата по делото безспорно се установява, че смъртта
на лицето, настъпила на пътното платно, а не на тротоара, е резултат от два
фактора: първо, виновното противоправно поведение на водача, довело до
инцидента и второ, придвижването на пострадалата по пътното платно,
предназначено за движение на превозни средства и предполагащо риск за живота и
телесната неприкосновеност на пешеходците, без значение какви са причините за
това – обективни или субективни съобразно разяснените постановки на т.7 от ППВС 17/63.
Същевременно
обаче съгласно следните разпоредби от ЗДП - чл.5 ал.2 т.1 /”водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците”/, чл.20 ал.1 /”водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват”/, чл.116 /”водачът е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците”/, отговорността на водачите на моторни превозни средства за
осигуряване на безопасността на движението е по-голяма в сравнение с тази на
пешеходците, включително и в хипотезата, при която и водачът, и пешеходецът са
допуснали нарушение в правилата за движение. Следователно, при наличие на
обективни пречки за спазване на правилата за движение от страна на пешеходците,
които са видими за всички участници на пътя, в т.ч. на виновния водач, тази
отговорност логично е още по – голяма. В разглеждания случай поведението на
виновния водач е още по – укоримо, тъй като собственият му автомобил, с който е
причинен инцидентът, е едно от тези обективни препятствия, направили невъзможно
преминаването на пострадалата по тротоара. Разбира се, той не следва да
отговаря за фактори, които стоят вън от поведението му, /каквото напр. е
незаконното поставяне на навес на тротоарната площ, допълнително затруднило
връщането на пешеходеца на разрешената за преминаване зона/, но с това
обективният принос на пострадалата се явява минимален спрямо неговия и не
следва да надхвърля 10%.
Поради това обезщетението, което съдът ще
определи по справедливост, следва да бъде намалено с 10 % поради установения минимален
принос на пострадалата – предвид спецификите на разглеждания казус, за
настъпване на вредоносния резултат.
Съдът определя размера на
дължимото за обезвреда обезщетение, като се ръководи от критерия за
справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като взема предвид,
че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се зачетат от
съда. Такива обективни критерии при причиняването на смърт са обстоятелствата,
при които е настъпил вредоносният резултат, възрастта на увредения,
общественото положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди по
смисъла на чл.52 ЗЗД възмездява страданията и/или загубата на морална опора и
подкрепа, понесени от близките на увредения, вследствие на настъпилата смърт.
Причинените на ищците душевни
болки и страдания от
загубата на майка им, се установява по категоричен начин от разпита на свидетелите
К.и И., чийто показания са еднопосочни, безпротиворечиви и съдът ги възприема
като добросъвестни, обективни и непосредствени, установяващи по категоричен
начин близката емоционална връзка с майка им и непреодоляната скръб от загубата
на най-близък човек.
Следователно
налице са доказателства за интензитета и
продължителността на негативните емоции, преживени от ищците, като дори при липса на такива съдът би ги приел за доказани предвид невъзможността да се
обективират болките и страданията като част от психичния живот на
личността и строго субективните й преживявания, а и чисто житейски се предполагат
при безспорно установени добри житейски взаимоотношения, взаимна обич и
подкрепа, доколкото в случая се касае до една от най – тежките безвъзвратни
загуби – тази на майка.
Затова съдът
приема, че претендираната от ищците сума от по 150 000 лв представлява справедливо обезщетение
за безспорно доказаните болки и страдания съобразно общоприетите критерии за
справедливост и обществено-икономическите условия за живот в страната, която сума
обаче следва да се намали с 10 % поради установения обективен принос на
пострадалата за причиняването на тези вреди съобразно казаното по - горе.
Поради това
дължимото на ищците обезщетение е в размер на 135 000 лв за всеки от тях,
до която сума претенцията е основателна и ще се уважи, а за разликата над нея
до пълния претендиран размер от 150 000 лв ще се отхвърли.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря
застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т.
2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Същевременно според
специалната разпоредба на чл.
497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3. Според цитирания чл. 496,
ал. 1 срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Няма
спор, че ищците са уведомили застрахователя на 16.10.2019г /това се установява
и от молба на л. 23/.
Доколкото в случая нито се твърди,
нито се установява застрахователят да е изискал допълнителни доказателства от
ищците, то релевантна е общата разпоредба на чл. 429, ал. 3 КЗ, а не
някоя от специалните на чл.
497, ал. 1 от КЗ, които предполагат активно поведение на застрахователя
по снабдяване с необходими за преценката му документи и технологичното време за
това.
Т.е. законна лихва върху главницата ще
се присъди от претендирания от ищците начален момент - 16.10.2019 г., до окончателното плащане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищците се дължат разноски съразмерно на
уважената част от претенцията, като в случая те са били представлявани от
пълномощник при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Ето
защо и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на адв. Р.М. с адрес ***, адвокатско възнаграждение за предоставеното
безплатно процесуално представителство на всеки от ищците в размер на 4230 лв
без ДДС или 5076 лв с ДДС, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно
уважения размер на претенцията или общо за тримата ищци 15 228 лв с ДДС.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК на
ответника се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, които
възлизат на общ размер от 300 лв – депозит за вещо лице, от които му се дължи
сумата от 30 лв /300 лв х 0,1/.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 16 200 лв за държавна такса съобразно уважения размер на
претенцията и 252 лв – депозит за вещо лице, платен от бюджета на съда,
съразмерно на уважената част от претенцията или общо 16 452 лв.
По аргумент от същия чл.78, ал.6 ГПК останалият
размер от дължимата държавна такса и платеният депозит за вещо лице съобразно
отхвърления размер на претенцията остава за сметка на бюджета на съда.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК
*********, седалище гр. София и адрес на управление ж.к. Възраждане, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5 да заплати на С.Щ.Я. с ЕГН ********** и адрес: ***,
А.Щ.Я. с ЕГН ********** и адрес: *** и Д.Щ.К. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от по 135 000 лв. на всеки от
тях,
представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка «Гражданска отговорност», за причинените по вина на водача на
товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“ с *****- А.Т. С., неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от ищците от смъртта на
майка им А.И.Я., починала при ПТП на 25.08.2019 г. в с. К., обл. П.на ***, за което водачът е наказан с влязла в сила присъда № 40 / 15.06.2020 г.,
постановена по НОХД № 646 по описа за 2020 г. на ОС – Пловдив, ведно със законната лихва, считано от 16.10.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди над присъдената сума до пълния предявен размер от по 150 000 лв. за
всеки ищец.
ОСЪЖДА С.Щ.Я. с ЕГН ********** и адрес: ***, А.Щ.Я. с ЕГН **********
и адрес: *** и Д.Щ.К. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплатят на ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК *********, седалище гр. София и адрес на управление
ж.к. Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, сума в размер на 30 лв лв. - разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА
ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК *********, седалище град София, район Възраждане и
адрес на управление ж.к. Възраждане, ул. „Света София“ № 7 ет. 5 да заплати на адв. Р.М. с адрес ***, адвокатско
възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално представителство на
всеки от ищците в размер на 5076 лв за всеки от тях, определено по реда на чл.
7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съобразно уважения размер на претенцията или общо за тримата ищци 15 228 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК *********, седалище
град София, район Възраждане и адрес на управление ж.к. Възраждане, ул. „Света
София“ № 7 ет. 5 да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 16 452 лв за държавна
такса и платени от
бюджета на съда разноски съобразно уважения размер на претенцията.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: