Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 16.07.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – Наказателно отделение, IІ-ри въззивен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ
МЛ. СЪДИЯ: ПАВЕЛ ПАНОВ
При секретаря: Мариана Косачева
и с участието на прокурор:
Емил
Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Коев ВНОХД № 40 по описа на Софийски градски съд за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
Въззивното
производство е образувано по протест на прокурор при Софийски районна
прокуратура, въззивна жалба от ЧО и ГИ В.П.И. и ЧО П.В.И.
чрез адв. И.Ц. и въззивна
жалба от жалб. Б.И.М. чрез адв.
М.С. срещу присъда от 03.06.2019 г., постановено по НОХД № 659 по описа на
Софийски районен съд за 2017 г., Наказателно отделение, 6-ти състав.
С посочената присъда подс. Б.И.М., с ЕГН: **********
е бил признат за виновен в това, че на 15.06.2016 г., около 17:40 часа, в гр. София, кв.
"Драгалевци", ул. "проф. *********
- чрез нанасяне на
удари с глава и ръка в областта на лицето, причинил две средни телесни повреди
на П.В.И., с ЕГН:
**********,
изразяващи се в счупване на горната челюст, което е довело до трайно /за срок
по-дълъг от 30 дни/ затруднение на дъвченето и говоренето, както и
черепно-мозъчна травма, довела до намаление на слуха от 40-60 децибела за
високите честоти на лявото ухо, реализирало медикобиологичния
признак "постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота";
- чрез нанасяне на
удари в областта на лицето причинил лека телесна повреда извън случаите на чл.
128 и чл. 129 НК на В.П.И., с ЕГН:
**********,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана, контузия и
закрит подкожен кръвоизлив в горната част на устната-сагитално,
които в съвкупност реализирали медикобиологичния
признак "временно разстройство на здравето, неопасно за живота", като
деянията са извършени при превишаване пределите на неизбежната отбрана –
престъпление по чл. 132, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 и
чл. 130, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК, М. е освободен от наказателна
отговорност като му е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 1 000 лв. /хиляда лева/ в полза на Софийски районен съд, като съдът
го е оправдал подсъдимия М. по първоначално повдигнатото обвинение за
извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Със същата присъда, подс. М. е осъден да заплати на ЧО и ГИ В.П.И. обезщетение
за причинени неимуществени вреди, вследствие на извършеното престъпление в
пълния предявен размер от 2 000 /две хиляди/ лева, считано от 15.06.2016
г., ведно със законната лихва до окончателното й изплащане.
Със същата присъда и на
основание чл. 189, ал. 3 НПК, предвид признанието на подсъдимия за виновен,
същият е осъден да заплати разноски по делото в общ размер на 2 669.92
/две хиляди шестстотин шейсет и девет лева и 92 ст./ лева, от които 296.28 лв.
по сметка на СДВР и 2 373.64 лв. – по сметка на Софийски районен съд,
както и държавна такса в размер на 80.00 лв. върху уважения размер на
гражданския иск – по сметката на Софийски районен съд.
Със същата присъда, подс. М. е осъден да заплати на ЧИ и ГИ В.П.И. направените
разноски в размер на 1 100 /хиляди и сто/ лева, както и на ЧИ П.В.И. в
размер на 1 100 /хиляда и сто/ лева.
В срок е подаден протест и допълнение към него
от прокурор при Софийска районна прокуратура, като се акцентира върху това, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна, което според Софийска районна
прокуратура налага нейната инстанционна отмяна.
Прокурорът счита, че в хода на проведеното наказателно производство са събрани
достатъчно доказателства, които разкриват обективната истина и дават възможност
по категоричен начин да бъде установено реализирането на престъпния състав по
смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3, и т. 12 вр. чл.
129, ал. 2 вр. ал. 1 вр.
чл. 130, ал. 1 НК от подс. М.. Счита на следващо
място, че присъдата е постановена при неправилна преценка на събраните
доказателства, довела до неправилно приложение на материалния и процесуалния
закон. Развиват се подробно мотиви в протеста, че не са били налице
предпоставките и условията за прилагане на привилегирования състав на
превишаване пределите на неизбежната отбрана в конкретния случай. Прави се също
и възражение, че не е следвало СРС да кредитира като достоверни обясненията на
подсъдимия, които са противоречат на събраните по делото доказателства.
Искането в протеста е за отмяна на присъдата и признаването за виновен на подс. М., по съответно повдигнатото му пред първата съдебна
инстанция обвинение.
В срок е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от ЧО и ГИ В.П.И. и ЧО П.В.И.
чрез адв. И.Ц., като се твърди, че присъдата е
неправилна, незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществено
нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Считат, че не са
били налице предпоставките и условията за прилагане на привилегирования състав
на превишаване пределите на неизбежната отбрана в конкретния случай. На
следващо място, не са останали доволни от присъдените им разноски за адвокатско
възнаграждение – по 1 100 лв. за всеки един от тях. Развиват се и подробни
мотиви в допълнението към въззивната жалба, като в
обобщение се иска от въззивния съд, да приеме, че
изведената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е последица от превратно тълкуване на събраните по делото
доказателства, което от своя страна е довело до опорочаване на атакуваната
присъда и от процесуалноправна и от материалноправна
гледна точка и да признае за виновен на подс. М., по
съответно повдигнатото му пред първата съдебна инстанция обвинение от
прокуратурата.
В срок е подадена въззивна жалба от подс. Б.М. чрез
адв. М.С., като се твърди, че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна, необоснована и постановена в нарушение на процесуалните
правила, като се иска постановяване на решение, с което да бъде признат за
невиновен подс. М. с всички произтичащи от това
последици. Подсъдимият М. не е подавал и допълнителна въззивна
жалба след изготвяне на мотивите.
В разпоредително
заседание на 22.01.2020 година, въззивният съд, по
реда на чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи,
както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този
смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно
следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната
инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.
В съдебно заседание
пред настоящия въззивен състав, жалб.
Б.М., подсъдим по делото, се явява лично и с адв. М.С.,
която поддържа жалбата, няма доказателствени искания
и пледира с искане за отмяна на присъдата, постановена от Софийски районен съд,
като се приеме, че е незаконосъобразна, неправилна и постановена в нарушение на
процесуалните правила. Счита, че тези аргументи са основателни, а аргументите
изложени в жалбата на двамата ЧО и ГИ, както и протеста на прокуратурата за
неоснователни. Пледира се подробно, че подзащитния й
е без вина за случилото се.
Представителят на
Софийска градска прокуратура счита, че протеста е основателен и го поддържа по
изложените в него съображения. Няма доказателствени
искания. Счита, че подадената въззивна жалба от В.И.
и П.И. е основателна. Счита, че СРС е установил неправилни противоречия с
доказателствата по делото. Направил е неправилни правни изводи, относно
квалификацията на деянието.
Процесуалният
представител на В.И. и П.И. – адв. И.Ц., поддържа
жалбата и няма доказателствени искания. Счита, че
изводът на съда е неправилен, предвид събрания в хода на наказателното
производство доказателствен материал. Присъдата е
постановена при превратно тълкуване на доказателствата и неправилно установена
фактическа обстановка и същата не е в съответствие с материалния и процесуалния
закон. Прави се искане за цялостно присъждана на адвокатското възнаграждение
пред СРС и се претендират разноски пред настоящата инстанция.
В последна дума подс. Б.М., моли да бъде признат за невиновен.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната присъда, изложеното
във въззивната жалба, както и доводите на страните в
проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото
му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния
съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено
следното:
Протестът и въззивните жалби са подадени в срока по чл. 319 НПК и от
легитимирани лица, отговарят на изискванията на чл. 320 НПК, поради което са
процесуално допустими и следва да бъде разгледани.
Настоящият съд намира,
преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледани по същество, въззивните жалби и на пострадалите и на подсъдимия, както и
протестът на Софийска районна прокуратура са неоснователни.
Съображенията в тази насока са следните:
Въззивният
съд намира, че първоинстанционният съд e извършил
цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и
пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Фактическата обстановка по
делото, като цяло е правилно изяснена от първоинстанционния
съд, който е направил анализ на събраните доказателства, спазил е изискванията
на формалната и на правната логика и е охранил в пълнота правото на защита на
подсъдимия, както в съответствие с изискванията на чл. 6, §3 от Европейската
конвенция за правата на човека. Извършен е задълбочен анализ на събраните по
делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели, изслушаните
експертизи, писмените и веществени доказателства събрани в хода на досъдебното
производство и хода на съдебното следствие пред районния съд. Фактическата
обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от районния съд, като са
изложени едни задълбочени мотиви от районния съд, за извършеното от дееца
престъпление, както и е даден отговор на всяко едно от възраженията на страните.
Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящата инстанция. Последната, като
извърши и собствена преценка на събрания доказателствен
материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано е приета
следната безспорно установена фактическа обстановка по делото:
С обвинителен акт,
внесен в Софийски районен съд, Софийска районна прокуратура е обвинила Б.И.М. в
това, че на 15.06.2016 г., около 17:40ч. в гр. София, кв.
"Драгалевци", ул. "проф. *******, е причинил телесна повреда на
повече от едно лице, както следва:
- чрез нанасяне на
удари с глава и ръка в областта на лицето е причинил средна телесна повреда на П.В.И.,
с ЕГН:
**********,
изразяваща се в счупване на лявата скулна кост,
реализирало медикобилогичния признак счупване на
челюст /горната/, което е довело до трайно /за срок по дълъг от 30 дни/
затруднение на дъвченето и говореното;
- чрез нанасяне на
удари с ръка в областта на лицето е причинил лека телесна повреда извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК на В.П.И., с ЕГН: **********,
изразяваща се в разкъсано – контузна рана и контузия
и закрит подкожен кръвоизлив в горната част на устата – сагитално,
които в съвкупност реализирали медикобилогичния
признак "временно разстройство на здравето неопасно за живота", като
деянието е извършено по хулигански подбути – на
публично място, без основателна причина, при демонстрация на чувство за
безнаказаност и пренебрежение към установените правила – престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 130, ал. 1 НК.
В съдебно заседание на
27.03.2019 г. (л.
205 от НАХД № 659/2017 г.)
е направено искане по чл. 287 НПК от прокурора. Съгласно приетата СМЕ е
установено, че на П.И. е причинено още едно нарушение на здравето, като е
поискано изменение на обвинението. Съдът е приел, че е налице промяна по
отношение диспозитивната част и са налице
предпоставките на чл. 287 НПК, като е допуснал изменение на обвинението в диспозитива на ОА, като е добавил текста "… след затруднение на дъвченето и
говореното, добавям "черепно мозъчна травма довела до намаление на слуха
40 – 60 дицибела за високите честоти на лявото ухо,
реализиращо МБП – постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота…"".
На досъдебното
производство е назначена съдебно – медицинска справка изпълнена от вещо лице
д-р В.Н.– съдебен лекар по съдебна медицина, от заключението на същата справка
се установява, че от данните по ДП и медицинската документация от УМБАЛСМ
"Пирогов" е видно, че на 15.06.2016 г. на ЧО П.В.И. е нанесен побой
от непознат мъж в резултат на което е получил счупване на костите на скулите и
горната челюст. Експертът посочва също, че на пострадалия му предстои
оперативно лечение и счупването на скулната кост по
своя характер представлява трайно затруднение на дъвченето и говоренето. Вещото
лице завършва своето заключение, че получените травматични увреждания се дължат
на удар с твърд и тъп предмет, какъвто е и човешкия юмрук и отговаря да е
причинено по времето и начина, както се сочи в свидетелските показания.
На досъдебното
производство е назначена съдебно – медицинска експертиза изпълнена от вещо лице
д-р Ц.В.– съдебен лекар, специалист по съдебна медицина, от заключението на
последния се установява, че върху ЧО П.В.И. се установяват следните телесни
увреждания:
счупване на лявата скулна кост, с последици: затруднение на
дъвченето за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата, при ненастъпили
усложнения в оздравителния период – по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК;
контузия и подкожен кръвоизлив на левия долен клепач, на лявата буза и на лявата
скулна област, като при кръвоизлива на лявото око се
касае за временно разстройство на здравето, неопасно за живота – по смисъла на
чл. 130, ал. 1 НК;
мозъчно сътресение /сътресение на главния мозък/ -
временно разстройство на здравето, неопасно за живота – по смисъла на чл. 130,
ал. 1 НК. Експертът счита, че уврежданията се дължат на действието на твърд тъп
предмет /предмети/, по механизма на удар /удари/ с или върху такъв предмет,
като по време и начин те съответстват да са получени при възникналия инцидент,
на посочената дата. Според вещото лице, възстановителните срокове за мекотъканните травми да заздравеят е продължил около 15 или
повече дни, от датата на травмата, а за счупването е продължило повече от 30
дни от датата на оперативната интервенция. Заключението е изготвено на
19.07.2016 г.
На досъдебното
производство е назначена съдебно – медицинска експертиза изпълнена от вещо лице
д-р Ц.В.– съдебен лекар, специалист по съдебна медицина, от заключението на
последния се установява, че върху ЧО и ГИ В.П.И. се установяват следните
телесни увреждания:
разкъсно – контузна рана -
минимална;
контузия и закрит подкожен кръвоизлив в горната част на устата – сагитално, като и двете травми са получени и се дължат на
действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет /или
предмети/, по механизма на удар /удари/ с или върпу
такъв предмет, като по време те съответстват да са получени при възникналия
инцидент, на посочената в досъдебното производство дата – нанесен побой. В
заключението е дадена литературна справка. Експертът счита, че в съвкупност,
установените телесни увреждания са причинили на В.И. признак – временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, при липса на усложнения от
инфекциозно, съдово, неврологично или друго естество, в оздравителния период –
по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Според вещото лице, възстановителните срокове
могат да бъдат посочени само хипотетично, поради липса на морфологично описание
на уврежданията – около 12-15 или повече дни от датата на травмите, при
ненастъпили усложнения в последствие. Заключението е изготвено на 11.10.2016 г.
Съдът е допуснал и
назначил съдебно – медицинска експертиза по писмени данни в хода на съдебното
производство, за установяване на уврежданията на пострадалия В.П.И., както и
още една съдебно – медицинска експертиза за установяване на уврежданията на
пострадалия П.В.И..
Правилно и
законосъобразно съдът е възприел изцяло експертните заключения на вещите лица,
като същите са обективни и компетентно дадени. Липсва други доказателства,
които да оборят изразените им констатации и които да поставят под съмнение
техните изводи във връзка с обстоятелствата, че пострадалия П.И. е преминал
пръв от словесна разправа към физическия сблъсък, като нанесъл удар с метална
тръба към подсъдимия, от който удар е причинено увреждането на горната трета
част на лявото му бедро към седалището.
Горната фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни, писмени и веществени
доказателства, както и от разпитаните в хода на съдебното производство свидетели.
Правилно и
законосъобразно, съдът е кредитирал едни показания на част от свидетелите, но
други не ги е кредитирал и
е изложил задълбочени мотив в тази връзка, които се споделят изцяло и от въззивната инстанция.
Липсват каквито и да
било съществени доводи или мотиви в протеста и подадените въззивни
жалби, които да обосноват отмяната на присъдата и постановяването на
оправдателна присъда или различна от атакуваната, както и не се констатират
допуснати съществени процесуални нарушения, както в хода на досъдебното
производство, но така и в хода на съдебното производство пред районния съд.
Липсват основания,
които да мотивират въззивният съд да промени
съществено направените в първоинстанционния съдебен
акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по
делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен
от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен
да обсъжда отново подробно доказателствата по делото /Решение № 372 от 01.10.2012 година по Н.Д. № 1158 по описа за 2012 г.
на ВКС, НК, ІІІ Н.О.; Решение № 181 от 2012 г. на ВКС, І Н. О.; Решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О.; Решение № 371 от 2016 г. на ВКС, ІІІ н. о./.
При така приетото за
установено от фактическа страна, съдът счита, че правилно и законосъобразно е
прието по делото подс. Б.И.М. да е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл. 132, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2 вр.
ал. 1 и чл. 130 НК.
Правилно и
законосъобразно в подкрепа на събраните доказателства съда е оправдал подс. Б.И.М. по първоначално повдигнатото му обвинение за
извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Квалифициращият елемент
по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 4 НК по отношение на подсъдимия, съдът правилно
е приел, че не е доказан.
По отношение на
наложеното наказание, съдът намира следното:
Подсъдимият Б.И.М. не е
осъждан за извършени престъпления от общ характер. Ето защо правилно и
законосъобразно съдът е приел, че чл. 78а НК е приложим по отношение на
подсъдимия, след като са налице всички останали условия за това, а именно - за
деянието се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, като
престъплението е умишлено, подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ. С
деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди.
При определяне на
размера на глобата съдът е отчел, като смекчаващи отговорността обстоятелства
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и е наложил предвиденото
наказание "глоба" в минимален размер, които настоящата инстанция
намира за справедлив и достатъчен за изпълнение на превантивните цели на
наказанието, както
и ще въздейства в достатъчна степен върху подсъдимия, да преустанови
нарушаването на законодателството в страната.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, въззивният съд счете жалбите и
протеста за неоснователни, а първоинстанционният
съдебен акт за правилен, обоснован и законосъобразен. Първоинстанционният
съд е извършил пълен анализ на доказателствата по делото, като ги е съпоставил
и ги е преценил, както поотделно, така и в купом. Изведените от Софийски
районен съд правни изводи, въз основа на така установените факти, са единствено
възможните, а именно че дееца е извършил деянието което му е вменено чрез
превишаване на пределите на неизбежната отбрана и правилно е посочена
нарушената разпоредба – чл. 132, ал. 2, вр. ал. 1, т.
2, вр. чл. 129, ал. 2 вр.
ал. 1 и чл. 130 НК.
Въззивният
съд счита, че районният съд не е допуснал неправилно осъждане в частта за
извършените разноски от двамата пострадали. В представените два броя разписки
от процесуалния им представител – адв. И.Ц. е
посочено, че и двамата са изпълнили в цялост задължението във връзка сключени
ДПЗС и анекси към тях, както и двамата са били заплатили цялата дължима сума в
размер на 1 100 лв., която сума и съответства на осъдителния диспозитив, с оглед липсата на своевременно възражение за
прекомерност на другата страна и първоинстанционният
съд правилно е осъдил подсъдимия на тези разноски в размера, който са поискани
от страната.
Тъй като при цялостната
служебна проверка на присъдата, въззивният съд не
констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или
непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на
атакувания съдебен акт, то съдът счете, че същият следва да бъде потвърдена.
Искането за присъждане
на разноски от частните обвинители П.И. и В.И. в размер на 800 лева, за всеки
от тях, за процесуално представителство на един адвокат в настоящото
производство, както и предвид изхода на делото и съгласно представени два броя
договори за правна защита и съдействие от 31.01.2020 г., въззивният
съд счита това искане за основателно. За
да бъде уважено искането по чл. 189, ал. 3 НПК е необходимо разноските да бъдат
доказани. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат,
като писмената форма е за доказване. Съдът следва да определи отговорността на
страните за поемането им. По делото са ангажирани
доказателства за осъществяването на исканите разноски. Както е прието в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк.
дело № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора
следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. В случая по делото са представени два броя ДПЗС от 31.01.2020 г., в
които има записана сумата в размер на 800 лв., както и е уточнен начина на
плащане – в брой. Липсва надлежно и навременно възражение от защитата на
въззивника Б.М. за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което възпрепятства въззивната
инстанция да прецени дали полученото възнаграждение е прекомерно или не е.
Воден от горните мотиви
и на основание чл. 338 вр. с чл. 334, т. 6 НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло
присъда от 03.06.2019 година, постановена по НОХД № 659 по описа на Софийски
районен съд за 2017 година, Наказателно отделение, 6-ти състав.
ОСЪЖДА
подсъдимия
Б.И.М. /със снета самоличност/ да заплати на В.П.И. направените от него
разноски за водене на делото пред въззивната
инстанция в размер на 800 (осемстотин) лева.
ОСЪЖДА
подсъдимия
Б.И.М. /със снета самоличност/ да заплати на П.В.И. направените от него
разноски за водене на делото пред въззивната
инстанция в размер на 800 (осемстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.