№ 176
гр. Нова Загора, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20212220100271 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ул.„Рачо
Петков Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауьр“, представлявано от Р.И.М.-Т., чрез
адв.Г.И. Х. против П.С.С., с ЕГН **********, и адрес: гр.София, ул.„Св. Св. Кирил и
Методий“ № 80, ет.2, като длъжник в размер на 9429.53 лв. главница и 2873.38 лв. лихва,
представляващи неизплатено задължение, възникнало на основание Договор за
потребителски кредит с фиксирана лихва“ от 27.04.2015 г., сключен между „ОББ“ АД и
ответника като кредитополучател.
В исковата молба се твърди, че на 09.02.2021 г., със съобщение на съда били уведомени за
постъпило възражение от длъжника П.С.С., срещу издадената Заповед за изпълнение на
основание чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 1070/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
Посочва се, че вземането е възникнало на основание „Договор за потребителски кредит с
фиксирана лихва“ от 27.04.2015 г., сключен между „ОББ“ АД и П.С.С. - кредитополучател.
Съгласно чл.1 от договора, банката одобрила и предоставила на ответника, потребителски
кредит в размер на 10000.00 лв., кредитирайки разплащателна сметка с IBAN: BG 57 UBBS
80021032201840, c титуляр - П.С.С..
Целта на отпуснатия кредит, видно от чл.2 на сключения договор, била за „покриване на
потребителски нужди“.
С предоставянето на разрешения кредит, чрез захранване на посочената разплащателната
сметка, „ОББ“ ЕАД изпълнила задължението си по договора.
1
Твърди се, че отпуснатия кредит от 10000.00 лв. бил усвоен изцяло от кредитополучателя.
Сочи се, че съгласно чл.8, срокът на действие на договора е 60 месеца от датата на първо
усвояване по кредита или за период от 10.05.2015 г. до 10.04.2020 г., като
кредитополучателят трябвало да погаси усвоения кредит на 59 месечни анюитетни вноски,
всяка в размер на 223.38 лв. и една последна изравнителна вноска в размер на 223.14 лв.,
както било по погасителния план, неразделна част от договора, но П.С. заплатил само три
вноски за погасяване на кредита, с което намалил кредитното задължение до 9561.43 лв.
Чл.7, ал.1 от договора предвиждала, при просрочие на плащането по главницата по кредита
от страна на Кредитополучателя, Банката да олихвява просрочените суми с наказателна
лихва, включваща действащия лихвен процент съгласно чл.4 за редовна главница и
наказателна надбавка в размер на 5 пункта. В настоящото производство лихвата за
просрочие била претендирана в размера на законната лихва.
Чл.16, ал.1 от договора предвиждала, че кредитополучателят има право, без да дължи
обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор в
14 дневен срок от подписването му, като изпрати до Банката уведомление на хартиен или
друг носител, до който тя има достъп. Кредитополучателят не направил отказ от сключения
договор, а напротив, сумата на кредита била усвоена, използвана, съгласно целите на
договора и частично погасена.
С текста на чл.16 страните се били споразумели, че банката може да прехвърля правата си
по договора за кредит на трето лице.
Посочва се, че на 31.01.2018 г. по силата на „Договор за прехвърляне на парични вземания“,
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД прехвърлила на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
Портфейл от вземания, определени и индивидуализирани в Приложение № 1 към Договора
за цесия, включително и вземането си към П.С.С.. Прехвърленото вземане към ответника
било подробно описано под № 42362 в приложение № 1, с посочени номер и дата на
сключване на договора за кредит, имена, ЕГН на длъжника и дължима сума по пера.
За периода от 31.01.2018 г., до 19.02.2021 г., нямало постъпили суми по сметка на „ЕОС
МАТРИТКС“, за което представят служебна бележка от счетоводната система на
дружеството.
Към настоящата искова молба прилагат и уведомление към ответника за извършената цесия,
подписано по пълномощие от адв.Г.Х..
Относно изискуемостта на вземането се излага следното:
На 10.04.2020 г. бил настъпил крайният срок за погасяване на потребителския кредит,
включително и дължимите лихви, съгласно чл.11 от договора, като считано от тази дата
вземането на ищеца било изцяло дължимо.
Или в случая, крайният падеж на задължението, предмет на настоящия установителен иск
бил обективен факт, настъпил преди датата на образуване на заповедното производство -
13.08.2020 г., по което била издадена процесната заповед за изпълнение.
2
На крайния падеж, както и към датата на настоящата искова молба, ответникът не бил
изпълнил договорните си задължения за погасяване на предоставения кредит.
Моли съдът да им присъди направените в настоящото исково производство разноски за
държавна такса и адв.възнаграждение, както и да се произнесе по разноските в заповедното
производство за държавна такса и адв.хонорар.
Ищецът е приложил писмени доказателства по опис.
Заявява се, че не поддържат исковите претенции за разликата до тези, за които е била
издадена заповед за изпълнение, което не променя идентичността на вземанията им спрямо
заповедното производство.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, чрез пълномощника си адв.М.Л. Л., в който заявява, че счита исковата молба за
недопустима, неоснователна и оспорва претенциите изцяло по основание и размер.
В отговора на исковата молба ответникът сочи, че ищецът иска установяване на вземане към
ответника в производството, следните суми: 9429.53 лв. главница, 2873.38 лв. лихва за
забава /в размер на законната лихва/ върху главницата, за периода 13.08.2017 г. до
13.08.2020 г. по Договор за потребителски кредит с фиксирана лихва /сключен с „ОББ“ АД/,
а в заповедта за изпълнение ищецът претендира следните суми: 9561.43 лв. за главница и
4537.80 лв. лихва, следователно за част от претенцията си, ищецът очевидно се е отказал и
поради тази причина заповедта за изпълнение следвало да бъде обезсилена в тази част и да
му бъдат присъдени разноски съобразно обезсилената част. Това било така, тъй като между
заповедното и исковото производство следвало да има пълна идентичност между
претенциите и лицата.
Моли издадената Заповед № 624 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 20202220101070/2020 г. да бъде обезсилена в частта, за която ищецът не бил
предявил иск, а именно за сумите от 131.90 лв. - част от претендиралата главница и сумата
от 2 873.38 лв. - част от претендираната законната лихва. Претендира разноски съобразно с
обезсилената част.
Относно основателността на иска ответника прави следните фактически твърдения, имащи
отношение към предмета на делото:
На първо място: Никъде ищецът не бил доказал, че сумата, предмет на договора за
потребителски кредит с фиксирана лихва от 27.04.2015 г., била изплатена от страна на
първоначалния кредитор, на П.С.. Оспорва, че процесната сума е изплатена на ответника и
кредитът е усвоен от него в твърдяния размер.
На второ място: Оспорва ищецът да притежава качеството на носител на процесното
вземане. Оспорва, че били извършени реални цедирания на сумата, предмет на настоящото
исково производство.
Дори и да се приемело обратното, то договорът за цесия между „ОББ“ АД на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, би бил недействителен на различни основания:
3
1. Защото не била уговорена цена между страните за прехвърленото вземане.
2. Поради това, че от Приложението към Рамковия договор /което би следвало да
съдържа информация какво точно се прехвърля/ - липсвала каквато и да била
индивидуализация на прехвърленото вземане: не бил посочен номер на кредита, имена
и данни за длъжника по договора за кредит, сумата която дължи, размер на
отпуснатата главница, „дата на усвояване на сумата“ и т.н.
На трето място: Сключеният договор за кредит бил недействителен, поради противоречие с
разпоредбите на ЗПК, на следните основания:
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, договорите за потребителски кредити се
сключвали в „писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора“.
Това изискване и по-конкретно размерът на шрифта не бил спазен, което правело договорът
за потребителски кредит недействителен, съобразно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗПК.
Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 договорът за потребителски кредит следвало да
съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизтатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването“.
Конкретният договор не съдържал такъв погасителен план, което също го правело
недействителен на основание чл.22, ал.1 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.11, т.20 от ЗПК „наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6, както и за
размера на лихвения процент на ден“. Това изискване също не било спазено, което правело
договора недействителен на основание чл.22, ал.1 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, „когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита“. В случая ставало въпрос за неоснователно
обогатяване по Закона за задълженията и договорите и искът следвало да бъде предявен на
това основание, а не на договорно, както в случая бил предявен.
На четвърто място: Оспорва, че ответника е уведомен надлежно за цедирането на сумата,
предмет на договора за потребителски кредит за фиксирана лихва. Оспорва, че ответника е
уведомен от цедентите или от упълномощени от тях лица.
На база гореизложеното, моли съдът да задължи ищеца да представи в оригинал известието
за доставка и уведомлението за цесия, изпратени до ответника. В случай, че ищецът не
изпълни указанията на съда, моли тези документи да бъдат изключени от доказателствения
материал по делото, на основание чл.194, ал.2 от ГПК, и/или съдът да приеме, че са налице
4
предпоставките на чл.161 от ГПК по отношение факта, че длъжникът не е бил уведомен за
извършената цесия.
Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от
датата на уведомлението до него, извършено от предишния кредитор от цедента; че правно
релевантно за действието на цесията спрямо длъжника е единствено съобщаването й,
извършено от цедента.
Посочва също, че с оглед чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже факта на
извършеното уведомяване на длъжника. В случая това обстоятелство било недоказано,
доколкото с настоящия отговор ответникът оспорвал истинността на представеното известие
за доставка на уведомление за цесия.
На база гореизложеното, счита предявения срещу ответника иск за недопустим, тъй като
ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД нямал активна материална и процесуална легитимация да
предяви иск за установяване дължимостта на вземане, произтичащо от Договор за цесия, за
който цесионен договор доверителят ми не бил уведомен надлежно, а и не доказвал, че
цедентът „ЕОС МАТРИКС“ надлежно е придобил вземането в твърдяния размер от „ОББ“
АД. След като ответника никога не е бил уведомяван от финансовата институция за
извършената цесия, то цесиите нямали действие спрямо него.
Поради изложеното, моли съда да остави исковата молба без разглеждане и да прекрати
прозводството по делото, поради липса на една положителна абсолютната процесуална
предпоставка - процесуална легитимация на ищеца в процеса.
Отделно от горното, ако съдът приеме, че процесният договор потребителски кредит с
фиксирана лихва е недействителен, кредиторът можел да иска единствено връщане на
реално предадената сума, но не на предявеното договорно основание, а на друго основание -
неоснователно обогатяване. За да е налице правото да претендира сумата по главницата, с
която ответника хипотетично се е обогатил неоснователно, ищецът следвлоа да установи в
условията на пълно и главно доказване, че ответника е получил именно 10000 лв.
На последно място счита, че ищецът не установява, че сумата от 10000 лв. е била реално
предадена на ответника. Оспорва, че ответника е получил сумата от 10000 лв. от „ОББ“ АД,
а тъй като договорите за кредит били реални договори, то при липса на доказателства, че
главницата от 10000 лв. му била предадена от кредитора изцяло или част от нея, то не бил
налице договор за кредит.
С оглед гореизложеното, моли съда да отхвърли като неоснователна исковата претенция на
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК ********* срещу ответника П.С.С. с ЕГН **********.
Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски за настоящото исково.
Постъпила е молба с вх.№ 2722/13.07.2021 г. от ищеца в производството, чрез
пълномощника адв.Г.Х., която заявява, че не възразява делото да се гледа в нейно отсъствие.
Заявява, че се е запознала с проекто-доклада по делото и няма възражения по него. Моли
5
съда да назначи съдебно-счетоводна експертиза и представя още писмени доказателства.
По делото е депозирана молба-становище с вх. № 2658/08.07.2021 г. от адв.М.Л. Л. от САК в
качеството му на пълномощник на ответника П.С.С., с която заявява, че поддържа отговора
на исковата молба, като моли съда да отхвърли изцяло предявения иск. Прави възражение за
погасителна давност, тъй като била изтекла 5 годишна давност.
С цел изясняване на спора и по искане на ищеца, съдът назначи на вещото лице С.К.С.
изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която бе представено в
срок.
На последното открито съдебно заседание страните, редовно призовани – не се явяват.
Вещото лице С.К.С., редовно призован – лично се явява и поддържа заключението си.
По делото е депозирана молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез адв.Г.Х., с която поддържа
исковата молба и моли да се приеме заключението на вещото лице. Моли също, независимо,
че експертизата установява по-големи стойности на претенциите за лихва и главница, съдът
да присъди претендираните с исковата молба.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил като
писмени доказателства: Пълномощно в полза на адвокат Г.Х.; Документ за платена
държавна такса и платено адвокатско възнаграждение; Договор за предоставяне на
потребителски кредит с фиксирана лихва от 27.04.2015 г., и приложения към него; Договор
за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г.; Потвърждение към договор за цесия от
31.01.2018 г.; Извадка от Приложение № 1 към Договора за цесия от 31.01.2018 г.; Служебна
бележка за липса на плащания след 31.01.2018 г., изд. от ЕОС Матрикс; Пълномощно от
Т.В.М. и С.А.Г. към адв.Г.Х. и към „ЕОС Матрикс“ чрез Р.И.М.-Т.; Пълномощно от Р.М.Т.
към К.Д.; Пълномощно от Р.М.Т. към адв.Г.Х.; Уведомление за цесия; Документ за платена
държавна такса, платено адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице;
Банково извлечение за движение по сметка BG 57 UBBS 80021032201840, погасяваща
LD********** c титуляр - П.С.С.; Уведомление за извършено прехвърляне на вземания на
л.66 от делото; Ч.гр.д.№ 1070/2020 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, както и
приобщената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
На 27.04.2015 г. между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД и П.С.С., с ЕГН
********** е бил сключен „Договор за потребителски кредит с фиксирана лихва“, по силата
на който дружеството му е отпуснало кредит в размер на 10000 лева. Сумата се усвоява
еднократно по сметка BG 57 UBBS 80021032201840 на 28.04.2015 г. Кредитът се издължава
на 60 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, считано от 10.05.2015 г. на
6
10-о число на месеца, а срокът на процесния договор до 10.04.2020 г.
Видно от приетите доказателства на 31.01.2018 г. е сключен между „ОББ” АД, като цедент и
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД – като цесионер, по силата на който на последното са били
прехвърлени непогасени вземания на банката, подробно описани в приложение № 1 към
Договора за цесия. Това приложение също е част от доказателствения по делото материал и
в него фигурира и ответника П.С.С., като длъжник по процесния договор за кредитна карта.
С документа, който е л.62 по делото, „ОББ” АД е упълномощила цесионера, от нейно име да
уведоми длъжниците по Приложение №1, за цесията.
Видно от гр.д. № 37120/2020 г. по описа на Софийски районен съд, на 13.08.2020 г. „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист на основание чл.410 от ГПК за сумите: 9561.43 лв. - главница, ведно със
законна лихва върху нея, от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
до окончателното й погасяване; 4537.80 лв. - лихва за просрочие /в размера на законната
лихва/, начислена за периода от 10.07.2015 г. до 12.03.2020 г. включително, както и
разноски, сторени в заповедното производство 281.98 лв. - внесена държавна такса и 360.00
лв. с вкл.ДДС – адвокатско възнаграждение. С разпореждане от 09.09.2020 г. след проверка
в НБД „Население” съдът е установил, че длъжника е с настоящ адрес в гр.Нова Загора и е
прекратил и изпратил делото по подсъдност в Районен съд – Нова Загора.
Против издадената от Районен съд – Нова Загора Заповед № 624/17.12.2020 г., П.С.С. е
депозирал писмено възражение на 20.01.2021 г. и във връзка с указанията на съда ищеца е
депозирал исковата си молба на 10.03.2021 г.
Ответникът не ангажира в настоящото производство никакви доказателства, вкл. платежни
документи, разписки, издадени от ищеца или пък от „ОББ” АД и др., от които да се
установи, че е изпълнил задълженията си по сключения договор за кредит.
Съдът е назначил на вещото лице С.К.С. изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на въпросите:
1. Усвоил ли е П.С.С. сумата отпусната по „Дого вор за потребителски кредит с
фиксирана лихва“ от 27.04.2015 г.?
2. Какъв е размерът на непогасените вземания, претендирани с ис ковата молба
поотделно за главницата и за лихва за просрочие, която съгласно договора е в размер
на законната лихва, към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 13.08.2020 г.?
В заключението си от 30.08.2021 г. вещото лице е извело, че:
1. Ответникът по делото П.С.С. е усвоил напълно отпуснатият му кредит в размер на
10000.00 лв. по До говор за потребителски кредит с фиксирана лихва от 27.04.2015 г.
с „ОББ“ АД, чрез теглене в брой на сумата от 9869.00 лв. и запла щане на такси и
лихва в размер на 131.00 лв. на 28.04.2015 г.
7
2. Размерът на непогасените вземания, претендирани в исковата молба е както следва :
- Неиздължена главница - 9561.43 лв.
- Дължима лихва за забава в размер на законната лихва:
По Заявлението по чл.410 от ГПК:
За периода от 10.07.2015 г. до 12.03.2020 г. - 4537.80 лв.
По поставената задача:
За периода от 10.07.2015 г. до 13.08.2020 г. - 4946.82 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът е допустим, подведомствен е на съдилищата на Република България и е подсъден на
Районен съд – Нова Загора по правилата на родовата и на местната подсъдност. Искът
подлежи на разглеждане по правилата на общия исков процес.
Предявеният иск е положителен установителен - за съществуването на парично вземане, за
което на ищеца е издадена в заповедно производство заповед за изпълнение на осн. чл.410
от ГПК. Против последната е било депозирано възражение от длъжника в заповедното
производство - ответника в настоящия исков процес. Това обстоятелство и необходимостта
да запази правата си по паричните вземания са мотивирали „ЕОС МАТРИКС” ЕООД в
законоустановения едномесечен срок да предяви установителен иск за съществуване на
вземането по смисъла на чл.415, ал.1 от ГПК.
Претендираните от ищеца права произтичат от обстоятелствата, че с трето лице-кредитор са
сключили рамков договор за прехвърляне на вземания. Ищцовото дружество встъпило в
правата на неудовлетворения кредитор, за каквото ответника е дал съгласието си с
подписване на процесния договор в чл.16. Третото лице и ответникът са сключили договор
за кредит, който ответникът не е изпълнявал и влязъл в просрочие, ведно с всички
произтичащи от това последици. Ищцовото дружество било коректно в изпълнение на
задълженията си, уведомявайки ответника за настъпилата цесия. За вземането си ищцовото
дружество е подало в Софийски районен съд заявление по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника и ответник по настоящото производство, въз основа
на което било образувано ч.гр.д. 37120/2020 г. по описа на съда, прекратено и изпратено по
местна подсъдност на Районен съд - Нова Загора, който в образуваното ч.гр.д.
№1070/2020г.по описа на НЗРС е издал заповед за изпълнение против длъжника за
посочените в заявлението суми. Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника с
постъпило в законоустановениия срок възражение против заповедта за изпълнение, съдът е
дал указания на ищеца в едномесечен срок от получаване на съобщението да заведе дело за
8
установяване на вземането си. Следователно е предявен иск с правно основание чл.422 във
вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.99, ал.3 и чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Безспорно е между страните и за съда обстоятелството, че са налице договорни отношения
между третото лице и ответника, заради сключения договор. Налице са и договорни
отношения между третото лице-кредитор и ищеца. Безспорно е, че ищцовото дружество е
потърсило правата си в заповедно производство в Районен съд – Нова Загора.
В тежест на ищцовото дружество бе да докаже обстоятелствата на които се основава
претенцията му, за наличие на договорни отношения между банката и ответника, в това
число за размера на дължимите от ответника суми, за валидно сключен договор за цесия и
редовно и законосъобразно уведомяване на длъжника.
В тежест на ответната страна бе да докаже изплатила ли е задължението си изцяло или
частично за посочения период.
Видно от изготвената експертиза и приложените доказателства по делото „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА” АД коректно е изпълнило задълженията си и е предоставило на
ответника сумата по кредита, но последния не е изпълнявал своите задължения, като влязъл
в просрочие с погасяването на главница и лихва, поради което на 10.04.2020 г. е настъпил
крайния срок за погасяване на задължението за погасяване на потребителския кредит,
включително и дължимите лихви, съгласно чл.11 от процесния договор и считано от тази
дата ищцовото вземане е станал изцяло изискуемо в пълен размер преди подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК в заповедното производство на 13.08.2020 г.
Предид изложеното, безспорно се извежда, че е неоснователно възражението на ответната
страна за изтекла погасителна давност.
Вещото лице е заключило, че ответника последно е изплатил погасителна вноска в размер
на 438.57 лв. /платена главница/, на 10.07.2015 г., след което не са постъпвали други
плащания от негова страна и парите се дължат от ответника на ищеца.
Извел е също, че отпуснатата сума от 10000 лв. е усвоена напълно от ответника, с което се
оборва и другото наведено от адв.Л. твърдение, че не процесната сума не е изплатена на
длъжника и кредитът не е усвоен, а именно чрез теглене в брой на сумата от 9869.00 лв. и
запла щане на такси и лихва в размер на 131.00 лв. на 28.04.2015 г.
Съдът счита, че иска е основателен по отношение на главницата и лихвата за забава по
следните съображения:
С оглед така разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от
съвкупният анализ, на които остана безспорно, че „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”
АД и П.С.С. с ЕГН ********** са били обвързани от валидно облигационно отношение,
съгласно което дружество му предоставило кредит в размер на 10000.00 лв., които той е
усвоил и се задължил да върне, ведно с дължимите лихви, такси и разходи, потвърдено и от
назначената от съда съдебно–счетоводна експертиза.
Възражениета на ответната страна за неспазване на предвидения в ЗПК шрифт от договора
9
за кредит, съдът намира, че не подлежи на съобразяване, тъй като не е поискана
графологична експертиза, която да го установи.
Освен това съдът намира, че правата и задълженията на страните по договора са изложени
по ясен и разбираем начин и по своето съдържание, а договорът отговаря на изискванията
на закона, въведени с нормата на чл.11, ал.1 от ЗПК. Ответникът, в качеството си на
заемател, е получил в заем сумата в размер на 10000.00 лв., срещу поето задължение за
връщането й, включващи главница и договорна /възнаградителна/ лихва.
Безспорно установено от заключението на вещото лице в експертизата много ясно и
детайлно е отчетено усвояването на кредита /тегления, такси и други разноски/, които
формират размера на исковата претенция за главница и лихви.
Видно от приложените писмени доказателства, ответникът е дал съгласието си за продажба
на вземането, подписвайки процесния договор, в чийто чл.16 е посочено, че Банката има
право по всяко време да прехвърли (цедира) изцяло или частично вземанията си по този
договор на трети лица.
Относно наведеното възражение за неуведомяване за цесията:
На 31.01.2018 г. по силата на „Договор за прехвърляне на парични вземания“, с който
процесното вземане е било цедирано от титуляра му „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“
АД на „ЕОС МАТРИКС“ ООД - ищец в настоящото производство, с което действие
последния е придобил качеството кредитор по отношение задължението на П.С.С., съдът
счита че възможността за прехвърляне на вземане е изрично предвидена в Закона за
задълженията и договорите - с чл.99 и следващите, а в случая с връчване на съдебните
книжа по делото цесията е сведена до знанието на длъжника и е налице надлежно
уведомяване за същата.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за
забавата. Това право принадлежи само за изправната страна по договора.
Предвид гореизложеното предявеният иск по отношение на главницата следва да бъде
уважен изцяло.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по назначената му съдебно-
счетоводна експертиза, в което е извело, че размерът на непогасените вземания,
претендирани с исковата молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД би следвало да са дори в по-
големи размери от претендираните с нея суми, а именно: неиздължена главница - 9561.43 лв.
/претендирани – 9429.53 лв./ и дължима лихва за забава в размер на законната лихва:
4946.82 лв. /претендирани - 273.38 лв./, за което адв.Г.Х. е заявила, че ищцото дружество е
запознато, но претендира само частта от вземането си, точно така както е посочено в
петитума на исковата молба.
Апропо, в противен случай при защита на исковата претенция в по-голям от претендирания
в конкретния случай размер, това би довело и до по-голяма държавна такса, както е
свързано и със значително по-големи разноски за губещата спора страна.
10
Ответната страна счита,че издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело №1070/2020г.по
описа на НЗРС следвало да бъде обезсилена за разликата между сумите,за които тя е
издадена и размера на настоящия иск.Съдът намира това искане за неоснователно,тъй като
съгл.т.13 от ТР№4 /18.06.2014г.на ВКС при отхвърляне на установителен иск по чл.422 от
ГПК заповедта за изпълнение и ако е издаден ИЛ не подлежат на обезсилване.А в случая в
едната част иск изобщо не е предявен и Ил ще се издаде за исковата сума.В случая дори
няма отхвърлителна част,какво остава за непредявена част.Съдът не дължи произнасяне.
Относно разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на
представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на правилата на
чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в размер на 856.06 лв. общо, от
които 246.06 лв. държавна такса, 250.00 лв. възнаграждение за вещо лице и 360.00 лв.
адвокатски хонорар.
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково
производство, дължи на ищеца и направените в заповедното производство разноски,но
съобразно претендираната в исковото производство част от цялата сума,в размер общо на
606.06 лв., от които 246.06 лв. държавна такса и 360.00 лв. адвокатско
възнаграждение/последното следва да остане в същия размер/.Следва да се отхвърли с оглед
уважаването на иска искането за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 900лева на
адв.Л..
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд – Нова Загора
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от
ГПК, по отношение на П.С.С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ул.
„Св.Св.Кирил и Методий“ № 80, ет.2 и настоящ адрес: гр.Нова Загора, ул.„Проф.Минко
Балкански“ № 59, ет.5, ап.14, обл.Сливен, ЧЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ул.„Рачо
Петков Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауьр“, представлявано от Р.И.М.-Т., по
Договор за потребителски кредит с фиксирана лихва“ от 27.04.2015 г., сключен между
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКАБАНКА“ АД и П.С.С., СУМИ в размер на 9429.53 лв. /девет
хиляди четиристотин двадесет и девет лева и петдесет и три стотинки/ главница и 2873.38
лв. /две хиляди осемстотин седемдесет и три лева и тридесет и осем стотинки/ лихва за
11
забава /в размер на законната лихва/ за периода от 13.08.2017 г. до 13.08.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2020 г. - датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П.С.С., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК *********, СУМАТА от 856.06 лв. /осемстотин
петдесет и шест лева и шест стотинки/, разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА, П.С.С., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с
ЕИК *********, СУМАТА от 606.06 лв. /шестстотин и шест лева и стотинки/,
представляваща направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1070/2020 г.
по описа на Районен съд - Нова Загора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
12