Р Е Ш Е Н И Е № 1041
гр. Пловдив,09.06.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ХХVIІI състав, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
При секретаря Румяна Агаларева,
като разгледа административно дело № 681/2022г
по описа на съда, докладвано от председателя, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 112, ал. 1, т. 4 от
Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по жалба от Председател на
Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към Териториално поделение на
Националния осигурителен институт гр. Пловдив (ТП на НОИ) д-р П.К., против
Експертно решение (ЕР) № 0163/023/07.02.2022г. на Специализиран състав по
хирургични, ортопедични и ССЗ на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК)
– София, в частта му за срока на определения процент
трайно намалена работоспособност - пожизнен.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на ЕР на НЕЛК в оспорената му част, като се
сочи, че противоречи на материалноправните разпоредби
и постановено при съществено нарушение на административно- производствените
правила. Обосновава се приложимост на приети изменения в Наредба за
медицинската експертиза,обн.ДВ бр.59/16.07.2021година,
като счита, че в настоящия случай не е изпълнено съдържанието на определението
за „дефинитивни състояния", посочено в § 1, т. 5 от ДР на Наредба за
медицинската експертиза /НМЕ/ за определяне на срок — пожизнен на трайно
намалената работоспособност на освидетелстваното лице, съобразно чл. 69, ал. 4
от същата наредба, което според него следва да бъде съобразено с петата година от
установяване на заболяването. Сочи, че при онкологични заболявания след петата
година, не може да се очаква позитивна промяна, но рецидив и далечна дисеминация са възможни по всяко време, т.е. възможна е
негативна еволюция във времето. Иска отмяна на оспореното ЕР. Не се претендират
разноски.
Ответникът - НЕЛК-София, чрез процесуалния си
представител юрк. А., е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че
оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и
правни основания за неговото издаване. Подробни съображения в този смисъл
излага в приложено по делото писмено становище. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованите страни – М.Б.Г.,*** АД – пети
състав, Агенция за хора с увреждания, ТП на НОИ – гр.Пловдив, Регионална дирекция
„Социално подпомагане“, не встъпват в процеса и не вземат становище по жалбата.
Съдът, като прецени
становищата на страните и събраните доказателства по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
С ЕР № 4822, зас. № 170/19.10.2021 г. на пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив”
АД е извършено освидетелстване на М.Б.Г., като с оглед наличното и заболяване
„състояние след левостранна мастектомия
с дисекция на регионалните лимфни възли по повод зл.нов
на млечната жлеза- м.09.2013г. без данни за рецидив и далечна дисеминация“ ѝ е определен 50 % трайно намалена
работоспособност със срок – пожизнен, съобразно част VIII раздел XII, чл.69 т.4 НМЕ/2017година. Цитираното ЕР на ТЕЛК е
обжалвано от Председателя на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО пред
НЕЛК по отношение срока на определения процент трайно намалена работоспособност.
След преглед на приложената медицинска документация в досието на
освидетелстваното лице, НЕЛК се е произнесла с обжалваното в настоящото
производство ЕР № 0163/023/07.02.2022 г., с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК в
оспорената му част. За да постанови този резултат, НЕЛК е приела, че по
отношение на освидетелствано лице /жена на 53-годишна възраст/ се установява,
че по повод на Ту формация в лява млечна жлеза и е извършено оперативно
лечение, като на 16.09.2013г. извършена радикална мастектомия,
аксиларна лимфна дисекция по Пейти,
след ексцизия на две формации от лява гърда и
положителен Гефрир за карцином. Хистологичен резултат
№ 14442-59/17.09.2013г. - инвазивен дуктален
карцином. Пациентката е провеждала курсове лъче и химиолечение. В цитираното в Заключение състояние е
посочено, че е налице задоволително състояние, без данни за рецидив и дисеминация при давност, надвишаваща петата година от
хистологичната верификация следва и оценка. Прието е, че след петата година на активно
наблюдение при нея са налице дефинитивни състояния, т.е. такива, които след
проведеното лечение не търпят позитивна или негативна еволюция във времето. По
тези съображения, специализираният състав по хирургични, ортопедични и
сърдечно-съдови болести на НЕЛК потвърждава ЕР на ТЕЛК във връзка определения пожизнен
срок на освидетелстваното лице при 50% трайно намалена работоспособност. Недоволен
от това произнасяне, жалбоподателят е инициирал и настоящото съдебно
производство.
При така установената фактическа обстановка, на
база приобщените по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие следното от
правна страна:
Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на оспорване
по съдебен ред, от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна,
поради следните за това съображения:
Обжалваният административен акт е постановен от
компетентен орган по смисъла на чл. 103, ал. 4 от ЗЗ във връзка с чл. 3 от НМЕ,
в установената, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Решението е взето
от специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания,
определен съобразно водещата диагноза, в изпълнение на чл. 49, ал. 1 от
Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ).
Специализираният състав на НЕЛК, издал оспорваното ЕР, отговаря на изискванията
на чл. 18, ал. 3 от правилника. Експертното решение е постановено в състав от председател
и двама специалисти. Липсват основания за прогласяване на нищожност на
издаденото ЕР на НЕЛК.
По установените факти по
делото не се формира спор между страните. Спорът е правен и касае правилното
приложение на забележка към Част осма, Раздел XII от Приложение № 1 на НМЕ/2017
г. досежно срока (пожизнен), определен на освидетелстваното
лице за 50% трайно намалена работоспособност. Според посочената забележка: „всички
онкологични заболявания с код "С" по МКБ, без данни за рецидив и дисеминация, при давност, надвишаваща пет години от
хистологичната верификация, се оценяват с 50 % (не включва карциноми "ин ситу" – код "D" по МКБ)“. Безспорно случаят на
М.Б.Г. касае онкологично заболяване с код „С“, а именно С 50.1 опериран
карцином на лява млечна жлеза, след извършена на 16.09.2013г. левостранна радикална мастектомия
по метода на Пейти с лимфна дисекция на трите нива на
лява аксила; без данни за рецидив и дисеминация при давност надвишаваща пет години от
хистологичната верификация. Посоченото онкологично заболяване безспорно обуславя
приложение на горецитираната забележка от Приложение
№ 1 на НМЕ/2017 г., както правилно е прието от административния орган в
оспорваното ЕР. Прилагането на цитираната забележка, съдът намира, че не следва
да бъде изолирано от останалите отправни точки, относими за конкретно
заболяване, включени в съответните раздели на ч. 8, Приложение № 1 на
НМЕ/2017г., в които са посочени съответните злокачествени заболявания, определен е съответния % трайно намалена
работоспособност и неговият срок и за които отправни точки, съгласно посл. ред. на НМЕ/2017 в релевантните към казуса разпоредби,
е определен пожизнен срок. В тази връзка в Раздел ХI „Женски полови органи“, Част осма от Приложение № 1 на НМЕ, според
отправна точка 1.1.4, за малигнен
тумор на гърдата за петата година след операцията се определя 50% трайно
намалена работоспособност, с пожизнен срок. Това само е достатъчно да се
приеме, че след като за петата година след операция се определя 50% ТНР с
пожизнен срок, като и при преосвидетелстване на лицето през всяка следваща
година след петата, срокът на инвалидност също следва да е пожизнен. Противното
би означавало всяко лице със същото заболяване и здравословно състояние, но с
над пет години от хистологичната верификация към датата на приемане на Постановление
№ 225 от 12 юли 2021 г. за изменение и допълнение на НМЕ, да бъде дискриминирано
при преосвидетелстването чрез определяне на срок на инвалидност за конкретен
период от време, така както предвижда чл. 69, ал. 1 от НМЕ, а не пожизнено при
условията на чл. 69, ал. 4 от НМЕ. В така посочената разпоредба е предвидено
при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване да
се определя пожизнен срок на инвалидността. Легална дефиниция на понятието
„дефинитивни състояния“ се съдържа в нормата на § 1, т. 5 от ДР на НМЕ,
съгласно която това са състоянията, които не търпят позитивна или негативна
еволюция във времето. Волята на законодателя е да преустанови периодичното
преосвидетелстване на определени групи лица и за конкретни заболявания,
посочени в отправните точки, за които периодично освидетелстване е
безпредметно, при положение че не може да настъпи позитивна еволюция във
времето. Както сочи жалбоподателят, действително в състоянието на освидетелстваното лице може да настъпи
негативна еволюция във времето, доколкото дефинитивното състояние няма
постоянен характер и търпи промяна. Соченото евентуалното настъпване на рецидив
и далечна дисеминация (негативна еволюция във времето),
обаче би могло да доведе единствено до преосвидетелстване на лицето, по негово
желание, но не и до промяна на срока на инвалидност от пожизнен до такъв с
конкретно определен срок.
Отделно от изложеното е
необходимо да се добави, че след като в отправна точка 1.1.4
на Раздел ХI, Част VIII от Приложение № 1 на НМЕ, състоянието на
освидетелстването лице е определено от законодателя като дефинитивно,
предвиждайки определяне на 50 % трайно намалена работоспособност, с пожизнен
срок, то при липса на промяна през следващите години в здравословното му състояние,
последното отново следва да се определи като дефинитивно. Гореизложеното налага
извод за законосъобразност на оспорваното в настоящото съдебно производство ЕР
на НЕЛК - София, в частта му относно срока на определения процент трайно
намалена работоспособност – пожизнен, а жалбата като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на спора, на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на Национална експертна лекарска комисия, се
дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска
защита, които се констатираха в размер на 100 (сто) лв., определен съгласно чл.
27в от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Председателя на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО
към Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Пловдив
против Експертно решение (ЕР) № 0163/023/07.02.2022г. на Специализиран състав
по хирургични, ортопедични и ССЗ на Националната експертна лекарска комисия
(НЕЛК) – София, в частта му за срока на определения процент трайно намалена
работоспособност - пожизнен.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт гр. София да заплати на Национална
експертна лекарска комисия гр. София, сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: