РЕШЕНИЕ
№ 14485
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. С.ова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. С.ова Гражданско дело №
20231110128230 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по повод искова молба вх. № ................... на К. Г. П., ЕГН **********,
срещу „................. АД, ЕИК ............... с която е предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, а при условията на евентуалност чл. 55, ал. 1, предл. 2 и чл. 55, ал.
1, предл. 3 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 310 лева,
представляваща недължимо заплатена от ищеца, евентуално заплатена на неосъществено
или отпаднало основание, продуктова такса по реда на Наредба за определяне на реда и
размера за заплащане на продуктова такса, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 25.05.2023 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 11.07.2022 г. ищецът К. Г. П. е сключил
с трето неучастващо по делото лице договор за покупко-продажба на внесено от чужбина
МПС с рама № ............... На същия ден ищецът пристъпил към регистрация на МПС в
............., като заплатил към държавния орган необходимата такса за регистрация, както и
продуктова такса в полза на ответника „................. АД в размер на 310,00 лева съгласно
Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса. Впоследствие,
договорът за продажба между ищеца и третото лице бил прекратен по взаимно съгласие на
страните по него. Поради това, моторното превозно средство не било регистрирано в
.............. Предвид липсата на регистрация, на ищеца била върната таксата от 60,00 лева от
............., но към настоящия момент платената от него продуктова такса в полза на ответника
не била възстановена, въпреки изпратената от ищеца до последния покана за възстановяване
й. Ищецът твърди, че към настоящия момент процесното МПС е собственост на трето лице,
което също е заплатило продуктова такса за него и по този начин два пъти е платена
продуктова такса за същия автомобил. Моли ответникът да бъде осъден да му възстанови
недължимо платената сума.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника
„................. АД, с който оспорва предявените искове. Твърди, че ищецът в качеството си на
вносител на процесното МПС е задължено лице по Закона за управление на отпадъците
(ЗУО), а обстоятелството, че посоченият автомобил не е регистриран не е относимо към
задължението му за заплащане на продуктова такса. Поддържа, че независимо дали ще бъде
1
регистрирано едно МПС или не, то представлява отпадък по смисъла на ЗУО. Моли
предявения иск да бъде отхвърлен.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на
ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да
докаже, на какво основание е получил даденото – в този смисъл Решение № 239/16.07.2013
г. по гр. дело № 1050/2012 г. на IV г. о. на ВКС.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ лицата, пускащи
на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци,
отговарят за разделното им събиране и третиране, както и за постигане на съответните цели
за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване, определени с
наредбите по чл. 13, ал. 1. Съгласно чл. 14, ал. 2 ЗУО лицата по ал. 1 изпълняват
задълженията си: 1. индивидуално, или 2. чрез колективни системи, представлявани от
организация по оползотворяване. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба лицата по ал. 1 могат
да изпълняват задълженията си чрез колективни системи след сключване на договор с
организация по оползотворяване по ал. 2, т. 2, притежаваща разрешение, издадено по реда
на глава пета, раздел III, а според ал. 6 – договорите по ал. 5 съдържат изисквания за
проверка и одитиране на данните за продуктите, пуснати на пазара от лицата по ал. 1.
Нормата на чл. 59, ал. 1 ЗУО предвижда, че продуктова такса в размер и по ред,
определени с наредба на Министерския съвет, се заплаща от:
1. лицата по чл. 14, ал. 1, пускащи на пазара продукти, след чиято употреба се
образуват масово разпространени отпадъци, които не изпълняват задължения и цели по реда
на чл. 14, ал. 2 за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или
оползотворяване на отпадъците съгласно този закон и наредбите по чл. 13, ал. 1;
2. лицата по чл. 14, ал. 2, т. 1, изпълняващи задълженията си индивидуално, които не
са изпълнили цели по чл. 14, ал. 1;
3. организациите по оползотворяване, които не са изпълнили цели за разделно
събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на масово
разпространени отпадъци на задължените лица по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в
организацията;
4. лицата по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организация по оползотворяване, които не
са й заплатили уговореното възнаграждение и/или не са й предоставили информация
относно количествата продукти, пуснати на пазара;
5. лицата по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организация по оползотворяване, в
случаите на отчетени по-малки количества продукти от действително пуснатите на пазара за
съответния отчетен период;
6. (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) лицата, които не са представили доклад с фактически
констатации по чл. 18, ал. 1.
На основание чл. 59, ал. 1 ЗУО, с постановление на Министерски съвет е приета
Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса. Според чл. 2,
ал. 1 от посочената Наредба продуктова такса по чл. 1 се заплаща при пускане на пазара на
Република България на пластмасови торбички за пазаруване и на продукти, след употребата
на които се образуват масово разпространени отпадъци, определени с наредбите по чл. 13,
ал. 1 ЗУО. Съгласно чл. 2, ал. 2 продуктова такса не се заплаща от лицата, които
участват в колективна система, представлявана от организация по оползотворяване,
или от лицата, които индивидуално изпълняват задълженията за разделно събиране,
повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на отпадъци по реда на наредбите
по чл. 13, ал. 1 ЗУО, с изключение на лицата, които пускат на пазара пластмасови торбички
за пазаруване.
В чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата е предвидено задължение за заплащане на продуктова
такса за моторни превозни средства /МПС/ от категории M1, M2, M3, N1, N2 и N3 по
смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 1, т. 2, букви "а", "б" и "в" и т. 3, букви "а", "б" и "в" от Закона за
движение по пътищата съгласно приложение № 2.
2
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата продуктовата такса се заплаща до 15-о число на
текущия месец по сметката на Предприятието за управление на дейностите по опазване
на околната среда (ПУДООС) към Министерството на околната среда и водите от лицата,
които не участват в колективна система, представлявана от организация по
оползотворяване, или не изпълняват задълженията си индивидуално. Съгласно чл. 2 на
същата разпоредба при придобиване на МПС за лична употреба чрез въвеждането на
територията на страната от друга държава - членка на ЕС, или чрез внасянето им от държава
извън ЕС продуктовата такса се заплаща преди първоначалната регистрация на МПС в
отдел/отдели .............................
Разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 1 от Наредбата изисква при първоначална
регистрация на МПС заедно с декларацията по ал. 1 да се представя копие от платежно
нареждане за платена продуктова такса по сметката на Предприятието за управление
на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/ от лицето, което пуска на
пазара МПС, или от лицето, което въвежда/внася МПС за лична употреба.
С оглед проведеното от законодателя разграничение между продуктова такса и
възнаграждение, което лицето, участващо в колективна система, представлявана от
организация по оползотворяване, заплаща на последната, следва да се приеме, че
легитимиран да получи заплащането на продуктовата такса е Предприятието за
управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/, а АКО лицето, за
което са възникнали задължения по ЗУО, участва в колективна система,
представлявана от организация за оползотворяване на отпадъци по силата на сключен
с такава организация по реда на чл. 14 ЗУО договор, то дължи на тази организация,
чрез която изпълнява задълженията си по ЗУО, възнаграждение. В този смисъл
възнаграждението е различно плащане, което е алтернативно на продуктовата такса – така и
практиката на СГС, обективирана в Решение № 260035 от 4.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
13320/2020 г., която настоящият състав изцяло споделя.
В конкретния случай по делото не е спорно, а и се установява от представения с
исковата молба платежен документ от 11.07.2022 г., че на посочената дата ищецът К. Г. П. е
извършил плащане на сума в размер на 310,00 лева в полза на ответника „................. АД, с
основание на извършеното плащане „МПС, ....................... К. Г. П., **********“.
По делото е представена и приета Фактура № ............ с издател „................. АД и
получател К. Г. П., наименование на предоставената услуга „Продуктова такса по
удостоверение номер .................., обща стойност 310,00 лева с вкл. ДДС“.
В писмения отговор на исковата молба ответникът навежда като основание за
получаване на процесната сума следващо му се възнаграждение като организация за
оползотворяване на внесеното от ищеца МПС. При така наведеното от него конкретно
основание за получаване на процесната сума, в негова доказателствена тежест е и
установяването при условията на пълно и главно доказване осъществяването именно на
посоченото основание за получаване, респективно за задържане на сумата. Въпреки така
разпределената му доказателствена тежест, включително изрично указаното му с доклада по
делото, че не сочи доказателства за конкретното основание, на което твърди да е получил
плащане на сумата от 310,00 лева, ответникът по делото не е ангажирал каквито и да е
доказателства за последното. Противно на твърденията му в срока по чл. 131 ГПК, в
исковата молба не се навеждат фактически твърдения, нито се съдържа признание на факта
за сключен между страните по делото договор по смисъла на чл. 14 ЗУО. Подобни
твърдения се навеждат за първи път в писмения отговор. Те обаче не са подкрепени с
каквито и да е доказателства. Нещо повече, настоящият състав смята, че изнесените в тази
насока твърдения в писмения отговор имат характер на признание на ответната страна, че
плащането на сумата в размер на 310,00 лева е било извършено на основание, изключващо
плащането на продуктова такса, за която, както се изложи, съдът намира, че представлява
плащане, алтернативно на възнаграждението в полза на организацията за оползотворяване
на отпадъци. Що се касае до представената от ответника Фактура № ............ с издател
„................. АД и получател К. Г. П., наименование на предоставената услуга „Продуктова
такса по удостоверение номер .................... 08.06.2006“, обща стойност 310,00 лева с вкл.
ДДС, съдът намира, че същата, като едностранно съставен от ответника частен документ,
съдържащ данни за благоприятни за него факти, не установява при условията на пълно и
главно доказване възникването на договорна връзка между страните. С оглед на това и при
липсата на други доказателства, установяващи възникването на поддържаното от ответника
основание за получаване на процесната сума, съдът намира, че ответникът не доказва
3
конкретно наведеното от него основание за получаване на плащане на сума в размер от
310,00 лева. При липса на доказателства за наличие на твърдяната между него и ищеца
договорна връзка по смисъла на чл. 14 ЗУО, съдът намира, че легитимиран да получи
плащане на продуктовата такса изначално е било ПУДООС, респ. ответникът не доказва той
да е легитимиран да получи същата, което изключва твърдяното от него основание за
нейното получаване.
При горните мотиви и съобразявайки действащата нормативна уредба, приложима по
въпросите, включени в предмета на правния спор, с който е сезиран настоящият съдебен
състав, както и наведеното от ответника конкретно правно основание за получаване на
процесната сума, което не се установи по делото по изискуемия несъмнен начин, съдът
намира, че ответникът не доказа да е изначално легитимиран да получи процесната сума,
поради което искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е основателен. С оглед на
това съдът не дължи разглеждане на предявените при условията на евентуалност осъдителни
претенции.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ищецът по делото. В полза на същия
следва да се присъди сумата от 50,00 лева – платена държавна такса, и 500,00 лева – платен
адвокатски хонорар..
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „................. АД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление:
............ на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. ............ сумата в размер на 310,00 лева – недължимо платена сума за
продуктова такса по реда на Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на
продуктова такса, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
– 25.05.2023 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в
размер на 550,00 лева – сторени разноски в производството по гр. д. № 28230/2023 г. на
СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4