Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр. Пловдив, 28.03.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ХV-ти граждански състав, в публично заседание на деветнадесети март
през две хиляди и тринадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА
ИВАНОВА
Секретар:
Ирина Тодорова
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 19026 по описа за 2012 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени
искове с правно основание чл.128 КТ и
чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Н. Г. А. , ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв.А .А. срещу “Мог-Холд” ЕООД, ЕИК ********* с адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Стефан Веркович” № 4, ет.3, ап.5, представлявано от Ж. П.-у .
Предявени
са обективно съединени осъдителни искове правно основание, чл.128, ал.1 КТ, за заплащане на сумата от
общо 2252,50лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода м.11.2011г.-м.07.2012г. и
за месеците ноември и декември 2011г. и януари, февруари, март, април, май юни
и юли 2012г.
Ищецът твърди, че на 14.11.2011г. е сключил ТД №****/14.11.2011г. на осн. чл.70, ал.1 КТ и е работи в ответното дружество по трудово договор на длъжността “****” на 4 часов раб.ден, при ОТВ от 265лв. Добросъвестно изпълнявал трудовите си задължения, но въпреки да му е начислявана работна заплата от началото на сключване на ТД и до края на месец юли 2012г., не му било заплатено трудовото възнаграждение. правоотношение. Твърди срещу полагания от него труд, съгласно трудовия договор работодателят му дължи уговореното с него трудово възнаграждение. Твърди от дължимото му ТВ да са останали неизплатени съответно: месеците ноември и декември 2011г. общо 397,50лв., както и по 265лв. за всеки от месеците януари, февруари, март, април, май юни и юли 2012г., или общо сума в размер на 2252,50лв., която и до момента ответникът не му е изплатил. Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати сумата от общо 2252,50лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода м.11.2011г.-м.07.2012г. и за месеците ноември и декември 2011г. и януари, февруари, март, април, май юни и юли 2012г. неизплатени части от трудово възнаграждения за месеците от м.май 2012г. до м.септември 2012г. вкл. Претендира и 600лв. разноски.
В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез пълномощника адв.И. на
представителя по закон, не оспорва допустимостта на исковете, но ги оспорва по
основание и размер, по съображения: на ищеца да не се дължи БТВ, а сумата за
получаване след приспадане на законово регламентирани удръжки. Не оспорва между
страните да е съществувало тр.правоотношение в процесния период и с ТД е
уговорено ОТВ в размер на 265лв. На тази база били начислявани ежемесечно и БТВ
на ищеца по ведомости за заплати, които са му били и изплатени срещу подпис във
ведомости, съответно: ТВ за м.12.11г.-207,73лв.; ТВ за м.01.2012г. – 47,23лв.;
ТВ за м.02.2012г. – 79,16лв.; ТВ за м.03.2012г. – 207,73лв.; ТВ за м.04.2012г.
– 207,73лв.; ТВ за м.05.2012г. – 207,73лв.; ТВ за м.06.2012г. – 207,73лв.; ТВ
за м.07.2012г. – 207,73лв. Твърди също през м.януари и февруари 2012г. ищецът
да е бил в платен годишен отпуск, като е ползвал такъв в периодите: 03-05.01.12г.
-3 р.дни; 06-09.01.12г. -2р.дни и 21-29.02.2012г.- 7 р.дни. За тези дни му е
било начислено възнаграждение по ведомости за заплати и заплатено. Твърди освен
това ищецът да е бил и в неплатен отпуск в периодите 10.01-31.01.2012г.-17р.дни
и 01.02-17.02.12г. – 7 р.дни, за което време съответно не му е начислявано ТВ,
а начисленото такова за януари и февруари е съобразено с броя на работните дни.
Настоява се и на това, че по грешка на
ищеца са изплатени на 26.04.12г.-200лв. и на 05.06.12г.-200лв. По тези
съображения се иска отхвърляне на иска, като неоснователен и претендира
разноски.
В с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.А..А., подържа исковете. Оспорва ведомости за заплати
и твърди ищецът да не подписвал ведомости за заплати за ноември и декември 2011г. и януари, февруари, март, април, май юни и юли
2012г. и да не е получавал сумите, а подписът положен за получил да не
принадлежи на ищеца.
В о.з. ответникът, чрез пълномощника си адв.К., подържа възраженията.
Съдът след преценка на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от правна и фактическа страна следното:
Не
спорно между страните, а от представеното копие от Трудов договор № *****/14.11.2011г.
(л.3) се установява между Н. Г. А. и “Мог
Хорд” ЕООД да е възникнало и съществувало валидно трудово
правоотношение, по което ищецът е заел длъжността “електромонтьор” на 15.11.2011г.
с договорено ОТВ от 265лв. без ДТВ(клас) за непълно работно време от 4 часа с
пет дневна работна седмица.
От копия
от ведомости за заплати за всеки от месеците в периода м.ноември 2011г.- м.юли 2012г. (л.18-25)
се установява да е начислено ТВ на ищеца за всеки месец, както и да са
начислени удръжки, а срещу начислените за получаване суми да е положен подпис
за получаването им във ведомостите за ноември
и декември 2011г. и януари, февруари, април, май и юни 2012г., а във ведомости
за март и юли 2012г. няма положен подпис.
По делото
е изслушана и прието и ССЕ изготвена от в.л.З.. М., неоспорено от страните,
което съдът кредитира като безпристрастно и компетентно и основано на проверени
счетоводни данни и ведомости за заплати в ответното дружество. Видно от таблица
от констативно –съобразителна част на ССЕ по ведомости за заплати за всеки от
месеците в периода м.ноември 2011г.- м.юли
2012г. на ищецът Н А. са начислени БТВ на база ОТВ от 265лв, а след
приспадане на удръжки сумите за плащане са съответно: ТВ за м.11.11г.-113,31лв.
за 12р.дни; ТВ за м.12.11г.-207,73лв. за 21р.дни; ТВ за м.01.2012г. – 47,23лв.
за 5 дни доп.пл.отпуск при 17 дни непл.отпуск; ТВ за м.02.2012г. – 79,16лв. за
7 дни доп.пл.отпуск при 13 дни непл.отпуск; ТВ за м.03.2012г. – 207,73лв. за
22р.дни; ТВ за м.04.2012г. – 207,73лв.19р.дни; ТВ за м.05.2012г. – 207,73лв. за
21р.дни; ТВ за м.06.2012г. – 207,73лв.21р.дни; ТВ за м.07.2012г. – 207,73лв. за
20р.дни и 3 дни доп.пл.отпуск. Общия размер на начислениете на ищеца ТВ за
процесния период в сума за получаване е в размер на 1499,74лв.
В констативно-съобразителна
част на ССЕ е посочено, че по ведомост за заплати за м.01.12г. и м.02.12г. на
ищеца ако не е бил в неплатен отпуск е следвало да му се на числи
възнаграждение, съответно: за м.01.2012г. – 160,50лв. за 17 дни и за
м.02.2012г. – 128,57лв. за 13 дни, в суми за получаване или общо 289,07лв. Според заключение по ССЕ всички начислени на
ищеца суми за ТВ за процесните месеци са били изплатени срещу подпис по
ведомости за заплати, като не са останали неизплатени тр.възнаграждения. На
експертизата са представени и 2 бр.РКО за изплатени общо 400лв. на Н.А. извън
ведомости за заплати без посочено основание за плащане.
Съдът не
кредитира дадените от вещо лице обяснения в съдебно заседание, в насока втория
ТД на ищеца да е заличен тъй като се отказал да работи, тъй като не
кореспондират с данните по делото, а и ответникът не е оспорил презупцията за
добросъвестно изпълнение на трудови задължения по сключен ТД, като вместо това
е и признал основателността на иска на ищеца за този период.
От
представените копия от 3 бр. заповеди за ползване на платен отпуск (л.12,15), в
съответствие с твърденията на ответника, се установява работодателят да е
разрешил на Н.А. да ползва платен отпуск
по чл.155 КТ в периодите 03-05.01.12г. -3 р.дни; 06-09.01.12г. -2р.дни и
21-29.02.2012г.- 7 р.дни. В дадените от в.л.М. о.с.з. проведено на 31.01.2013г.
разяснения се установява и за ползвана на платен годишен по тези заповеди
ищецът да е подавал молби, както и за същите дни да му е начислено по
ведомостите за заплати възнаграждение.
От
представените копия от 3 бр. заповеди за ползване на платен отпуск (л.13,14) в
съответствие с твърденията на ответника, се установява работодателят да е
разрешил на Н.А. да ползва платен отпуск
по чл.160, ал.3 КТ в периодите 10.01-31.01.2012г.-17р.дни и 01.02-17.02.12г. –
13 р.дни, В дадените от в.л.М. о.с.з. проведено на 31.01.2013г. разяснения се
установява и за ползвана на неплатен годишен по тези заповеди ищецът да не е
подавал молби и такива да не са представени на експертизата, както и за същите
дни да не му е начислено по ведомостите за заплати възнаграждение. Подавани от
ищеца молби за ползване но неплатен отпуск не са представени от ответника по
делото. Всъщност ответникът и не твърди такива да са подавани от работника.
Вместо това твърди в действителност Н. А. да не е работил, тъй като работниците от
цялата фирма не са работили в зимните месеци.
От
представените от ответника 2 бр. РКО без номера (л.16,17), се установява на Н А. да
са платени, съответно: 200лв. на 26.04.2012г. с основание –март и 200лв. на 05.05.2012г.
без посочено основание за плащане.
Спорният
въпрос е дали действително е изплатил ответника на ищеца, трудовото
възнаграждение, което му дължи и му е начислил за месеците от 15.11.2011г. до
м.07.2012г. вкл. За доказване на твърдението си за основателност на иска ищецът
е оспорил всичките ведомости за заплати представляващи едновременно и разписки,
като твърди положения подпис за получил сумата да не е изпълнен от него и да не
получила тези суми.
Открито е
производство, на основание чл. 193, ал.1 ГПК, по оспорване на частни документи –
9 бр. ведомости за заплати издадени за месеците ноември и декември 2011г. и януари, февруари, март, април, май юни и юли
2012г. досежно тяхната истинност. Документът е
неистински, т. е. неавтентичен или неверен. Неавтентичен е документът, когато
материализираното в него изявление не е направено от издателя на документа. Оспорващата
страна, ищецът, оспорва автентичността на подписа за получател на сумите, не признава
подписа под документа да е негов, но не оспорва съдържанието на документа, т.е.
верността на материализираното в него изявление към датата на съставянето му.
Съгласно чл. 194, ал. 3 ГПК, тежестта на доказване неистинността на документ,
носещ подписа на оспорващия, пада върху страната, която го оспорва.
По
начало, частните свидетелствуващи документи, каквито са ведомости за заплати по
отношение на получаване на сумите по тях не се ползуват с обвързваща съда
доказателствена сила и се преценяват заедно с всички доказателства по делото.
Когато такива документи са оспорени, съдът постановява извършване на проверка и
извършва проверката, чрез други безспорни документи, разпит на свидетели или
чрез вещи лица (чл. 194, ал.1 и чл. 195 ГПК). Това в настоящия случай съдът е
извършил това като е назначил СГрЕ и разпит на свидетел. Неверен е документът,
който не отговаря на удостовереното с него фактическо положение. Както
неавтентичният, така и неверният документ са неистински, т.е. нямат
доказателствена сила. От заключението на вещото лице М. С. се установява
следното: подписът положен за получил сумата в ведомости за заплати за месеците
ноември 2011г. и февруари и април 2012г.
принадлежи и е изпълнен от ищеца Н. Г. А. по специфични общи и частни признаци на
подписа. Подписите за получил сумата в ведомости за заплати за месеците
декември 2011г. и юни 2012г. не са изпълнени от Н. Г. А. . Подписа положен за получил сумата в
ведомост за заплати за месец януари 2012г. е нечетлив, застъпен от съседните и
не е възможно извършване на анализ. В оригиналите на ведомост за заплати за
месеците март, май и юли 2012г. – няма положени подписи. Ищецът и ответникът не са оспорил заключението на
СГрЕ на вл. Саханджиев.
В тази връзка от съда е извършена
проверка и с оглед на останалите доказателства по делото – писмени и гласни
доказателства .
От показанията на св.Б. Б., работещата като **** в ответното дружество, че в ответното дружество ежемесечно са изплащани трудови възнаграждения на работниците, за които плащания всеки е полагал подпис във ведомост за заплати, предварително изготвени от счетоводна къща. Свидетелката лично е изплащала заплатите на Н. , а той се подписвал във ведомостта при получаването й. Друго лице не е получавало заплатите на ищеца, нито той е давал съгласие за изплащането им на друго лице или по банков път. Свидетелката твърди да не й е известно защо се е получило така, че в някой ведомости липсва подпис на А. . Твърди също през зимните месеци януари и февруари да са ползвани отпуски от работниците, тъй като е нямало работа и нямало обекти. По тази причина трябвало и да излязат в отпуск. Твърди също Н А. да е ползвал платен и неплатен отпуск. Твърди също да са давани и различни суми на работниците извън ведомостите, когато работника поиска за покриване на негови и на семейството му належащи нужди. Твърди и на Н. да е давала по 100лв. когато приплаче. От своя страна ищецът не е ангажирал доказателства за твърдението си, да не е ползвал отпуск в дните за които от работодателя са издадени заповеди за предоставяне на такъв.
С оглед съдържанието на ведомости за заплати за месеците ноември
2011г. и февруари и април 2012г. и заключението
по СГРЕ за подписването им от страна на ищеца, като получилия сумите по
документите, които като частни документи, се ползва с доказателствена сила само
когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти. В този случай, по
презумпция следва да се приеме, че подписалия за получил сумата не внася
неверни вписвания, които му вредят и следователно, вписването в тях, което може
да му се противопостави, изразява действителността, а оспорването на тези
документи съдът пизнава за неуспешно, като същите съставляват годно
доказателство. Ето защо и съдът намира за установено по делото, че на ищецът е
изплатено начисленото му за получаване ТВ за тези месеци, като е получил
сумите, съответно: ТВ за м.11.11г.-113,31лв.; ТВ за м.02.2012г. – 79,16лв. и ТВ
за м.04.2012г. – 207,73лв. или общо сумата от 418,20лв. срещу подпис във
ведомостите.
Що се отнася за документа ведомост
за заплати за месец януари 2012г., то до колкото от заключение по СгрЕ е
установено да има подпис, но не подписът за получил сумата да не принадлежи на
Н. А. , то и по отношение на този документ, следва да се признае оспорването
проведено от ищеца за неуспешно, а същият за годно доказателство и като такова
част от доказателствата по делото.
По отношение на документите
ведомости за заплати за месеците декември 2011г. и юни 2012г., до колкото от
заключение по СГрЕ е установено положения подпис за получили сумата да не
принадлежи на ищеца, то съдът признава оспорването на тези документи от ищеца
за успешно. А ведомости за заплати за месеците декември 2011г. и юни 2012г. ще
се признаят за неистински документи , респективно за негодно доказателство за
удостоверяване на получаване на сумите по тези ведомости, съответно: ТВ за
м.12.11г.-207,73лв. и ТВ за м.06.11г.-207,73лв. Което налага и извода, че
сумата от общо 415,46лв. няма данни да е получена от ищеца като трудово
възнаграждение за тези месеци от процесния период.
Видно от оригиналите на ведомост за
заплати за месеците март, май и юли 2012г. – в тях няма положени подписи за
получил сумите срещу името на ищеца Н А.
, а в тези ведомости са му начислени ТВ в суми за получаване съответно: ТВ за
м.03.2012г. – 207,73лв.; ТВ за м.05.2012г. – 207,73лв. и ТВ за м.07.2012г. –
221,39лв. или общо сумата от 636,85лв.
Следва да се отбележи, че в
представеното от ответника заверено копие от ведомости за заплати за
м.05.2012г. срещу името на Н А. има положен подпис, което е довело и до
оспорването на този документ от страна на ищеца, докато в оригинала на
ведомостта за този месец липсва подпис.
Предвид така установеното по делото
и в изпълнение на задълженията си по чл. 194, ал.3 ГПК, съдът като признава ведомости за заплати за месеците декември
2011г. и юни 2012г. ще се признаят за неистински документи, а и като констатира
представеното от ответника заверено копие от ведомости за заплати за
м.05.2012г. да удостоверява различно съдържание от оригиналния документ, ще се
постанови копия от същите заедно с препис от решението да се изпратят на
прокуратурата.
Съдът намира частично неоснователно твърдението на ищеца, че не получил трудовите си възнаграждения за месеците март и май 2012г. По делото са представени 2 бр. РКО без номера (л.16,17), не оспорени от ищеца, видно от които са му платени, съответно: 200лв. на 26.04.2012г. с основание –март и 200лв. на 05.06.2012г. без посочено основание за плащане. От показанията на св.Б Б , се установява да е било практика в ответното дружество на работниците да се изплащат суми извън ведомостта, по молба на работника, както и такива искания да е отправял и ищецът, а и да са му предоставяни суми. На следващо място за плащането извършено 26.04.2012г. е посочено основанието –март, което съдът намира за достатъчно насочващо за да се приеме да представлява въпрос за изплащане на ТВ за м. март 2012г. А по отношение на втория РКО предвид дата на плащането –м.06.2012г. и установеното по-горе неизплащане на ТВ за м.05.2012г. срещу подпис във ведомостта която най-вероятно още не била и изготвена, то и следва да се приеме да е изплатена сумата от 200лв., като част от тр.възнаграждение именно за м.05.2012г.
Следва
да се отбележи, че изплащането на ТВ съгласно нормата на чл.270, ал.3 КТ на
работника става във предприятието където работни лично по ведомост или срещу разписка. Съдът намира, че въпросните РКО
представляват именно разписка за получаване на сумите по тях, след като
съдържат данни за платеца – “Мог-холд” ЕООД и получателя на сумата – Н А. , както и размера на плащането. На
следващо място по делото няма данни, а и не се твърди между страните да има
други отношения извън съществувалото трудовото правоотношение, по което да се
дължат някакви плащания от ответника извън задължението му да изпати на А. дължимото му се трудово възнаграждение. Ето защо и съдът намира, че с изплащането на
сумите от по 200лв. с 2 бр. РКО на ищеца е изплатена сумата от 400лв.,
като трудово възнаграждение.
Съдът намира неоснователно и твърдението на
ищеца, че не е ползвал платения отпуск, предоставен му от работодателя с
описаните по-горе 3 бр. заповеди. От доказателствата по делото се установи, че
е ползвал отпуск, разрешен му въз онова на подадени от него молби за това. Нещо
повече и е получил начисленото му възнаграждение за ползван отпуск за
м.февруари 2012г. срещу подпис във ведомостта за този месец, а в самата
ведомост е отразено да изчислено за 7
дни отпуск при 1 отработен ден. Аналогично е положението и по отношение на
ведомост за заплати за м.януари 2012г. Съдът намира, че от показанията на св.Б.
Б. се установява, че действително
ищецът е ползвал както платен така и неплатен отпуск, поради това, че не е
имало работа и обекти на които да работи през януари и февруари 2012, а предвид
изпълняваната от него работа, като ноторно е известно в зимните месеци
работниците в строителството през повечето време да не работят , то най
–вероятно отговаря и на фактическото положение. На следващо място ищецът не
само не е ангажирал доказателства за твърдението си, че не е ползвал отпуск, а
не е оспорил документите - заповеди на работодателя, при което недоказано е
твърдението му да е работил реално през времето когато е отчетено да е бил в
неплатен отпуск. И не на последно място следва да се отбележи, че ищецът
претендира трудови възнаграждения за положен от него труд, но не и
възнаграждения за престой, при което дори и да е мислимо въпросните 30 дни през
които е воден в неплатен отпуск да са време на престой, то този въпрос съдът
намира да не необходимо да се изследва, тъй като към него настоящото
производство обективно не е насочено.
В
обобщение на горното и въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът формира и правните си изводи. Работодателят е изпълнил задължението си по
чл.128, т.1 КТ, като е начислил във ведомост за заплати трудовото възнаграждение
на ищеца за всеки от месеците от ноември 2011г. до юли 2012г. Освен това е
изпълнил и задължението за заплащане на така начислените ТВ за ноември 2011г.,
януари, февруари и април 2012г. съответно: ТВ за м.11.11г.-113,31лв.; ТВ за
м.01.2012г. – 47,23лв.; ТВ за м.02.2012г. – 79,16лв. и ТВ за м.04.2012г. –
207,73лв. или общо е изплатил по ведомост сумата от 447,43лв. срещу подпис във
ведомостите. за тези месеци. Изпълнил е
и задължението за заплащане на част заплатите за месеците март и май 2012г., като
е изплатил сумата от общо 400лв. срещу подпис на работника по 2 бр. РКО, представляващи разписки, получаването на които суми не е оспорено от
ищеца. До колкото дължимото на ищеца ТВ в сума за получаване за м.март и м.май
2012г. е било в размер на по 207,73лв., то останала неизплатена част от тези ТВ
в размер от по 7,73лв. или общо 15,46лв., за която няма данни и до момента да е
изплатена. Неизплатени са останали
начислени на ищеца ТВ за м.12.11г.-207,73лв.; за м.03.11г.-7,73лв.; за
м.05.11г.-7,73лв.; за м.06.11г.-207,73лв. и за м.07.2012г. – 221,39лв. за които
няма данни и до момента да са изплатени по предвидения за това ред – срещу
подпис във ведомост или срещу разписка. Ето защо и съдът намира, че работодателят
е изпълнил задължението си за изплащането на част от дължимите на ищеца трудови
възнаграждение за периода ноември 2011г. до юли 2012г. в размер на чиста сума
за получаване от общо 847,43лв., при задължение за същия период в размер на
общо 1499,74лв. според данни от ССЕ.
Останала неизплатена и дължима сума като тр.възнаграждения за процесния период
в размер на 652,31лв., в суми за изплащане в това число за м.12.11г.-207,73лв.;
за м.03.11г.-7,73лв.; за м.05.11г.-7,73лв.; за м.06.11г.-207,73лв. и за
м.07.2012г. – 221,39лв., до които и размер искът по чл.128 КТ е основателен и
доказан и като такъв ще се уважи. Тази и сума в размер на 652,31лв. ще се осъди
ответникът да заплати на ищеца ведно със законната лихва върху нея, считано от
20.11.2012г. (датата на искова молба) до окончателното плащане, а над нея и до ,
а над него до пълния петендиран размер от 2252лв. за същия период м.11.2011г. - м.07.2012г и над горните размери до пълните претедирани от за ноември и декември
2011г. общо 397,50лв. и по 265лв. за всеки от месеците януари, февруари, март,
април, май юни и юли 2012г., исковете са неоснователни и като такива ще се отхвърлят.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски по съразмерност с уважената част от исковете за адвокатско възнаграждение, като са претендирани и е представляван от адвокат и са представени доказателства за договорени или направени такива от 600лв. Ответникът е релевирал възражение за намаляване поради прекомерност на разноски на ищеца, като иска намаляването им до размера на сумата от 450лв. Съдът намира възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК за основателно и като такова ще се уважи по следните съображения: С искова молба е представен и Договор за правна помощ сключен от ищеца и адв.А .А , в който е уговорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 600лв. Пълномощника на ищеца се е явявал и присъствали в проведените общо 3 съдебни заседания. Безспорно делото с предмет искове по чл.128 КТ не е с правна и фактическа сложност. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК съдът може да присъди и по нисък размер на разноските в частта за адвокатско възнаграждение, но не по малко от минимално определения размер по чл.36, ал.2 от ЗА, като този закон препраща в случая към Наредба №1/9.01.2009г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по конкретно към чл. 7, ал 2., според която при интерес от 1000 до 5000 лв. - минимално от 200лв.+6% за горницата над 1000лв., При заявения интерес от 2252,50лв. минималния размер е 200+6%х1252=275,15лв. На следващо място, действително, според § 2 от НМРАВ в случаите на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба, а трикратния размер е 3х275,15= 825,45лв., който е по-малък от договорените разноски от 600лв. Въпросната разпоредба обаче не обвързва съда, особено когато е направено искане за намаляване поради прекомерност на разноски за адвокатско възнаграждение. В тези случаи, възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена до минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата, както сочи самата норма на чл.78, ал.5 ГПК. До колкото правилото на § 2 от ДР на Наредба № 1 за МРАВ е издадено извън законовата делегация, то не се прилага, а при прилагането на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е ограничен с намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния минимален размер, а само до минималния такъв според Наредба № 1.
При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 , и до колкото действително по делото са проведени само 3 съдебни заседания, то извършените по делото процесуални действия са концентриране в депозиране на искова молба, оспорван на ведомости за заплати и приемане на ССЕ и СГрЕ, то няма и как да се приеме, за справедлив и обоснован размер на адв.възнаграждение от 600лв. От което и следва извода, че договореното от ответника адвокатско възнаграждение за защита по делото за един адвокат е прекомерно, поради което следва да бъдат присъдени разноски в съответствие с чл. 36 от Закона за адвокатурата и подлежи на намаляване. Ответникът е по искал намаляване на разноските на ищеца до размера от 450лв., при което и искането му е основателно и като такова ще се уважи. Ето защо и съдът приема, че в полза на молителя- ответник ще следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 130,32лв., по съразмерност с уважената част от исковете определени на база разноски от 450лв., която сума ще се осъди ищеца да му заплати, а над нея до пълния размер от 600лв. претенцията на ищеца за разноски ще се отхвърли като неоснователна.
На
основание чл. 83, ал. 1 ГПК до колкото спорът е трудов, ищецът е освободен от
такси и разноски по производството, но не и от разноски направени от ответника.
Поради
което и оглед изхода от процеса на осн.
чл.78, ал.3 ГПК ищецът ще се осъди да заплати на ответника 385лв., разноски за производството, като са
претендирани и е представляван от адвокат и са представени доказателства за
направени такива от общо 542лв., съгласно списък по чл.80 ГПК.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, дължимите държавни такси за производството следва да се възложат на
ответника, като се осъди същия да заплати на ПРС държавна такса в размер на 50лв.
и 30 лв. за ССЕ изплатени в този размер от БС- полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на ВСС.
Въз основа на
изложените по-горе съображения, ПРС, ХV гр.с.,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
“Мог-Холд” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Стефан Веркович”
№ 4, ет.3, ап.5, да заплати на Н. Г. А. , ЕГН ********** ***, Сумата от 652,31лв. (шестстотин петдесет и
два лева и 31ст.), представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода м.11.2011г.-м.07.2012г.
в сума за изплащане, в това число: ТВ за м.12.11г.-207,73лв.; ТВ за м.03.11г.-7,73лв.;
ТВ за м.05.11г.-7,73лв.; ТВ за м.06.11г.-207,73лв. и ТВ за м.07.2012г. – 221,39лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.11.2012г. до
окончателното плащане, като Отхвърля исковете по чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД, над този
размер и до пълния претендиран такъв от общо 2252,50лв. за периода м.11.2011г.-м.07.2012г., и над горните размер до размерите
съответно: за ноември и декември
2011г. общо 397,50лв. и по 265лв. за всеки от месеците януари, февруари, март,
април, май юни и юли 2012г., както
и за законната лихва за
разликата, като неоснователни.
ОСЪЖДА “Мог-Холд” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Стефан Веркович” № 4, ет.3,
ап.5, да заплати на Н.
Г. А. , ЕГН **********
***, Сумата от 130,32лв.
(сто и тридесет лева и 32ст.),
разноски за адв.възнаграждение, по съразмерност с уважената част от исковете,
като отхвърля претенцията за разноски над този размер до пълния претенидиран
такъв от 600лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА Н. Г. А. ,
ЕГН ********** ***, да заплати на “Мог-Холд” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Стефан Веркович” № 4, ет.3,
ап.5, Сумата от 385,0 лева (триста осемдесет
и пет лева), разноски за производството по съразмерност с отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА “Мог-Холд” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Стефан Веркович”
№ 4, ет.3, ап.5, да заплати на ПРС държавна такса от 50,0 лева (петдесет лева), както и 30,0 лева (тридесет лева) - разноски за ССЕ, в полза на Държавата
по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет ,
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от датата на която е
обявено решението- 02.04.2013г., а копие от същото да им се изпрати.
РАЙОНЕН СЪДИЯ/п/
( Валентина Иванова)
Вярно
с оригинала!
ИТ