Р Е Ш Е Н И Е
№
166
гр. Нови пазар, 23.05.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №809 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК с правно основание по чл.240, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 13000 лв., която сума се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на претенцията от страна ищеца И.Х.И. *** против ответника Р.С.Х. ***.
Заявените от ищеца факти по делото са следните: Между ищеца и ответника Р.Х. възникнали облигационни отношения в началото на 2015 г. Ответникът поискал на три пъти парични средства в заем от ищеца, като се мотивирал с необходимост от такива за плащания във връзка с търговия със зърно. Така на 25.03.2015 г. ищецът изтеглил сумата от 5 000 лв., която предал на ответника, със задължение да му я върне на 06.04.2015 г. Фактът на предоставянето и уговорената дата на връщане били документирани на гърба на банковия документ за тегленето на сумата. Около падежната дата ответникът обяснил, че връщането може да се забави, както и че има нужда от допълнителни финансови средства. Помолил отново за заем. Ищецът предоставил втори път, на 09.04.2015 г., 4 000 лв., с ангажимент за връщане на 21.04.2015 г. Отново по същия начин оформили заема - на обратната страна на банковата бележка, удостоверяваща тегленето на сумата от банковата сметка на ищеца. След това ответникът поискал и сумата от 5 000 лв. в заем. Ищецът се съгласил да предостави 4000 лв., но вече с ангажимент цялото задължение да бъде оформено под формата на запис на заповед. Бил издаден запис на заповед и в него била отразена сборно сумата по трите заема, общо 13 000 лв. След падежа на задължението на 30.06.2015 г. ищецът провел няколко разговора с ответника по повод връщане на сумата, но получил само обещания. Това принудило ищеца да подаде заявление по реда на чл.417, т.9 от ГПК и по образуваното в НпРС ч.гр.д. №1199/2016 г. била издадена заповед за изпълнение №8/13.01.2017 г. за 13 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.12.2016 г. до окончателното плащане. Ответникът подал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение и в указания от съда срок ищецът предявява настоящата искова молба, с която моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 13 000 лв., ведно с дължимата законна лихва от 01.12.2016 г. до окончателното плащане, както и направените разноски в настоящото и заповедното производство.
На ответника Р.С.Х. са връчени съдебните книжа по делото и му е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв е депозиран, чрез процесуалния представител адв. С.З.-С. от ШАК. Ответникът счита така предявения иск за допустим, но неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца за предоставени три заема, общо за сумата от 13 000 лв. в посочения период от време. Признава за еднократно получен заем в размер на 1 000 лв. през ноември 2014 г., с ангажимент да ги върне до края на лятото на 2015 г., с лихва върху заетата сума от 5 % месечно. При предоставяне на сумата подписал непопълнена бланка, със съзнанието, че подписва разписка за заема от 1000 лв. Издължил на части взетата в заем сума, както и договорената лихва до края на юни 2015 г. Ответникът оспорва представените от ищеца разписка от 25.03.2015 г. и разписка от 09.04.2015 г., като отрича да е получил посочените суми и твърди, че не е подписвал разписките. Възразява срещу основателността на иска, с аргумент за нищожност на записа на заповед. Падежът на задължението предхождал по дата датата на издаване на записа, водещо до невъзможен предмет, начална невъзможност /чл.26, ал.2, предл. 2 ро от ЗЗД/. Налице били също така в записа на заповед два падежа на задължението - до 30.06.2015 г. или на 09.04.2015 г., т.е липсвало ясно и недвусмислено определяне на падежа на задължението. По тези съображения и считайки, че записът на заповед е нищожен, ответникът моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Алтернативно моли да бъде отхвърлен предвид твърденията, че не е получавал претендираната сума и не е подписвал запис на заповед.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: В началото на 2015 г. ответникът Р.С.Х. поискал от ищеца И.Х.И. да му предостави паричен заем, за което последният се съгласил. На 25.03.2015 г. двамата се срещнали и ищецът дал на ответника сумата от 5 000 лв. в заем. Въпросната сума същия ден преди това ищецът изтеглил от сметката си в „Банка ДСК“. На гърба на операционната бележка, издадена от банката при тегленето, страните съставили разписка. Било вписано, че ответникът получил от ищеца горепосочената сума, и се задължава да я върне до 06.04.2015 г. Ръкописният текст на разписката написал ищецът и се подписал за „предал”, а за „получил” сумата се подписал ответникът. На следващия месец сумата не била върната от ответника, а той поискал отново да му бъде предоставен заем. На 09.04.2015 г. ищецът отново изтеглил от сметката си в банката пари, които предоставил на ответника. Дадената в заем този път сума била в размер на 4 000 лв. Отново на гърба на бележката, издадена от банката двамата съставили разписка, в която било вписано изявление на ответника, че получава въпросната сума от ищеца, със срок на връщане 21.04.2015 г. Текстът на самата разписка отново бил изписан от ищеца и той се подписал за „предал”, а ответникът се подписал за „получил”. За обезпечение на тези задължения ответникът подписал и запис на заповед в полза на ищеца, със задължение без протест и без предявяване да заплати на ищеца сумата от 13 000 лв. В записа на заповед било вписано, че е издаден на 23.06.2015 г., а падежът на задължението е на 09.04.2015 г. Било вписано и, че ако не бъде върната сумата до 30.06.2015 г., то ответникът е съгласен да се пристъпи към събиране на сумата по съдебен ред. Под това изявление ответникът също положил подпис. Поради обстоятелството, че ответникът не върнал на ищеца дадените в заем парични суми, на 01.12.2016 г. ищецът подал в РС – Нови пазар заявление на основание чл.417 от ГПК. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. №1199/2016 г. по описа на съда, по което е била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №8 от 13.01.2017 г., с която съдът е разпоредил ответникът да заплати на ищеца сумата от 13 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.12.2016 г., както и разноските по заповедната производство, като в заповедта за изпълнение е посочено, че вземането произтича от документ по чл.417, т.9 от ГПК – запис на заповед. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника и в законовия срок същият е депозирал възражение против заповедта, по който повод и съдът е уведомил ищеца за възможността да предяви установителен иск, което и последният е сторил.
Гореописаните факти съдът прие за установени безспорно от посочените по делото доказателства – операционна бележка №4/25.03.2015 г., изд. от „Банка ДСК“; операционна бележка №22/09.04.2015 г., изд. от същата банка; показанията на посочените от ищцовата страна свидетели В.С.А. и Т. И.Й.; от заключенията по назначените по делото графическа експертиза(протокол №46/2017 г.), допълнителна графическа експертиза (протокол №11/2018 г.) и тройна графическа експертиза (протокол №90/13.04.2018 г.); както и от материалите по приложеното към настоящото дело ч. гр. д. №1199/2016 г. на НпРС. На базата на събрания доказателствен материал съдът счита, че се налагат следните изводи: Съдът счита, че по делото е установено с категоричност, че между ответника и ищеца са били сключени договори за заем на парични суми от 5 000 лв. и 4 000 лв. В случая независимо от обстоятелството, че настоящото установително производство е след проведено заповедно производство и издадена заповед за вземане, произтичащо от запис на заповед, то следва да се разгледат твърдяните каузални правоотношения между страните, именно защото такива са посочени от ищеца в исковата молба. Ищецът е заявил, че издаденият запис на заповед обезпечава сключени договори за заем с ответника и поради това съдът следва да разгледа въпроса за така посочените договори. Доказателство за дадените в заем парични суми са посочените по-горе разписки, съставени на обратната страна на бележките, издадени от банката. Въпросните документи (разписки), както и записът на заповед са оспорени от ответника и в тази връзка съдът е открил производство по проверка истинността им. От заключението на тройната експертиза по делото е видно, че подписът за получил сумата на разписката от 25.03.2015 г. принадлежи на ответника, а подписът за получил сумата на разписката от 09.04.2015 г. е възможно да е положен от ответника. Съдът счита, че изцяло следва да се довери на заключението на експертите, тъй като същото е обосновано. Данните от заключението, преценени съвкупно и с показанията на свидетелите А. и Й., в които те твърдят, че са виждали ищецът да дава пари на ответника, доказват обстоятелството, че ищецът е дал на ответника в заем парични суми. Относно подписа на ответника на разписката от 09.04.2015 г., е видно, че заключението на експертизата не е категорично, а е дадено със степен на вероятност. Видно е обаче, че тази вероятност е обяснена с наличието на някои различия между изследвания подпис и представените образци, които са дали основание на вещите лица да смятат, че различията са резултат от стремежа на ответника към автоподлог, т.е. към имитация на собствения подпис, което в крайна сметка сочи, че подписът е положен от ответника. Заключенията на първоначално назначената по делото графическа експертиза и допълнителна такава впоследствие, са установили, че подписите, положени в разписките са негодни за извършване на графическо изследване. Съдът обаче счита, че следва да зачете заключението и констатациите на вещите лица по тройната графическа експертиза, тъй като с нея е направен подробен анализ на детайлите на изследваните подписи и мотивирано е дадено заключение за принадлежността им на ответника. При така наличните данни от заключението на тройната експертиза и на посочените по-горе свидетели, съдът счита, че следва да приеме за доказано с категоричност, че подписите на разписките за приел сумата са на ответника. Няма данни двамата посочени свидетели да са по някакъв начин заинтересовани от изхода на делото и съдът счете, че следва да даде вяра на показанията им. От страна на ответника също са посочени гласни доказателства – показанията на свидетелите Н.П.Н. и К. Веселинов Кирилов. Тези свидетели твърдят, че всъщност дадената сума от ищеца в заем на ответника била от 1000 лв., които ответинкът върнал. Всъщност фактите, които тези двама свидетели излагат и случая, който описават са съвсем различни от тези, които свидетелите, посочени от ищеца сочат. Впечатлението, което се създава от съвкупната преценка на всички свидетелски показания е, че двете групи свидетели говорят за различни, отделни случаи. Но за да съобрази на кои от показанията да се довери, съдът следва да съпостави данните от показанията с установените обстоятелства от останалите доказателства. При тази съпоставка е видно, че показанията на свидетелите, посочени от ищеца съвпадат с данните от представените по делото разписки и със заключението на тройната експертиза. Доказва се, че ответникът се е подписал под изявления, че получава суми от 5 000 лв и 4 000 лв., а впоследствие е издал и запис на заповед. Поради това съдът приема за установено по делото с категоричност, че между страните по делото са били сключени договори за заем на парични суми в горепосочените размери, които ищецът е предоставил на ответника. Няма доказателства по делото за твърденията на ответника, че той веднъж се е подписал на празен лист. Видно е, че той се е подписал на две разписки и два пъти е положил подписа си в издадения запис на заповед.
Предвид гореизложеното, като приема, че подписите, положени в оспорените разписки и запис на заповед принадлежат на ответника и въпросните документи прeдставляват истински, автентични документи, съдът следва с нарочен диспозитив в настоящото решение да обяви, че направеното оспорване на разписките от 25.03.2015 г. и 09.04.2015 г. и на записа на заповед, е недоказано.
Относно записа на заповед от страна на ответника е направено възражение, че същият е нищожен. Действително в записа на заповед датата, която е посочена за падеж предхожда посочената дата на издаване, което очевидно е грешно отбелязване. Доколкото обаче в записа на заповед е вписано изявление на ответника, че сумата, ако не бъде върната до 30.06.2015 г. ще следва събиране по съдебен ред, то съдът счита че именно това е датата на падежа на задължението по записа на заповед. Не може да се приеме, че в случая се касае за последователни падежи, защото погрешно вписаната дата 09.04.2015 г. очевидно не е дата на първоначален падеж. Предвид това съдът счита, че записът на заповед не е нищожен поради тевъзможен предмет, или поради отразени в него два последователни падежа, а е валиден и в него се съдържа индиция, че той обезпечава договор за заем.
Поради горните мотиви съдът счита, че предявеният установителен иск е основателен и доказан частично, а именно до размера на сумата от 9 000 лв. и в този размер искът следва да се уважи. В останалата част до пълния размер на иска от 13 000 лв. същият е недоказан. Липсват каквито и да са доказателства за това, че ищецът е предоставил на ответника и друг заем от 4 000 лв., извън вече горепосочените заеми. Независимо от факта че записът на заповед е за поето задължение от 13 000 лв., и е валиден, то доколкото е заявено, че той обезпечава именно твърдяните от ищеца три договора за заем, и предвид това, че не се доказва да е бил сключен и трети договор – за сума от 4 000 лв., то в тази му част искът се явява неосноателен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а именно за сумата от 4 000 лв.
При този изход на процеса ответникът следва да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски, съобразно уважената част от иска, а именно от общо 1551, 65 лв., сумата в размер на 1074, 22 лв. Също така ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство също съразмерно на уважената част от настоящия иск, а именно от общо 918 лв., сумата от 635, 54 лв.
От своя страна ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска, а именно от общо 1250 лв., сумата от 384, 62 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.С.Х., с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на И.Х.И., с ЕГН ********** *** сумата от 9 000 лв. (девет хиляди лева), представляваща частично задължение по запис на заповед, издаден на 23.06.2015 г., за сумата общо от 13 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.12.2015 г. до окончателното плащане, който запис на заповед обезпечава сключени договори за заем на 25.03.2015 г. за сумата от 5 000 лв. и на 09.04.2015 г. за сумата от 4 000 лв., като въз основа на записа на заповед е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №8 от 13.01.2017 г. по ч.гр.д. №1199/2016 г. по описа на РС – Нови пазар.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК установителен иск от И.Х.И., с ЕГН ********** *** против Р.С.Х., с ЕГН ********** *** в останалата му част до пълния му размер от 13 000 лв., като неоснователен и недоказан, а именно за сумата от 4 000 лв.
ПРИЗНАВА, че заявеното оспорване на разписка от 25.03.2015 г., разписка от 09.04.2015 г. и на записа на заповед, издаден на 23.06.2015 г., Е НЕДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА Р.С.Х., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ И.Х.И., с ЕГН ********** ***, направени разноски по ч.гр.д. 1199/2016 г. по описа на РС – Нови пазар в размер на 635, 54 лв. (шестстотин тридесет и пет лева и петдесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА Р.С.Х., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.И., с ЕГН ********** ***, направените разноски по настоящото установително производство, съобразно уважената част от исковата молба в размер на 1074, 22 лв. (хиляда седемдесет и четири лева и двадесет и две стотинки).
ОСЪЖДА И.Х.И., с ЕГН ********** *** да заплати на Р.С.Х., с ЕГН ********** *** направените разноски по настоящото установително производство, съобразно отхвърлената част от исковата молба в размер на 384, 62 лв. (триста осемдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: