Р E Ш Е Н И Е
№ 30.03.2021 г. гр. Г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – Г. I
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
девети март две хиляди
двадесет и първа година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар:
АНТОАНЕТА ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 261 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 415 от ГПК във вр. чл. 79 от ЗЗД и във вр. чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба „ЕВН Б.Е.“ ЕАД сочи, че в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за
енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН Б.Е.“
ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на
27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизали в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на
дружеството http://www.evn-ec.bg/bg/gesetze/agb.asp.
Твърди по-нататък, че според разпоредбата на чл. 104а
от Закона за енергетиката потребителите на крайния снабдител използвали
разпределителните мрежи, към които били присъединени обектите им. Обектите на „Б.“ЕАД
били присъединени към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Юг“ ЕАД, на чиято лицензионна територия били разположени. Потребители,
присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи
условия, заплащали всички мрежови услуги, каквато е и цената за достъп, на
крайния снабдител, съгласно чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с
електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013 г., също и чл. 42 от общите условия на „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД (със сегашно наименование „Електроразпределение Юг“
ЕАД), одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008 г., които обвързвали потребителите,
без да е необходимо изричното им писмено приемане - чл. 104а, ал. 4 от ЗЕ.
Посочените общи условия били публикувани на сайта на дружеството
http://www.evn.bg/.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с
електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013 г., мрежовите услуги се
заплащали от потребителите върху използваната ел. енергия и/или предоставената
мощност. Съгласно ал. 3 на същия член заплащаните от клиентите мрежови услуги
били достъп до електропреносната мрежа и пренос по електропреносната мрежа,
достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги.
Горепосочените услуги се заплащали от всички потребители, чиито обекти били
присъединени към мрежата на съответния оператор, като в правилата нямало
разграничение според това чия собственост са присъединителните съоръжения –
собственост на оператора на мрежата, на потребителя или на трето лице. От
гореизброените услуги цената за достъп се заплащала върху предоставената
мощност. Цената за достъп се изчислявала за всеки ден в рамките на отчетния
период. Според ищеца „БРИКЕЛ ЕАД“ имал качеството на небитов клиент, съгласно
определение в § 1, т. 33а от Допълнителните разпоредби на закона, защото
купуваната за обекта му ел. енергия била за небитови нужди.
Цените в енергетиката, включително и цените за мрежови
услуги, се определяли и се заплащали на основание решения на ДКЕВР, постановени
на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, което изключвало
свободата на договаряне между страните по договорното правоотношение относно
цената, по силата на която операторът на електроразпределителната мрежа
предоставял услугите. Предвид това цените на предоставяните от мрежовите
оператори услуги се утвърждавали от ДКЕВР и били задължителни за енергийните
предприятия - чл. 36, ал. 1 от ЗЕ.
По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия на ищцовото
дружество и по силата на чл. 11, т. 1 от общите условия на оператора на
разпределителната мрежа двете дружества са се задължили съответно да снабдяват
с ел. енергия и предоставят мрежови услуги на обекти на ответника с ИТН
2202147, находящ се в гр. Г., кв. Строител 2, №18, вх. В, ет. 1, ап. 13; ИТН
2205958, находящ се в гр. Г., кв.
Строител 2, №35, вх. А, ет. 2, ап. 6; ИТН 2205960, находящ се в гр. Г., кв.
Строител 2, №35, вх. А, ет. 2, ап. 8; ИТН 2205968, находящ се в гр. Г., кв.
Строител 2, №35, вх. Б, ап. 3; ИТН 2205981, находящ се в гр. Г., кв. Строител 2, №36, вх. А, ет. 1, ап.
4; ИТН *******, находящ се в гр. Г., кв. С.*, №**, вх. *, ет. *, ап. **; ИТН *******,
находящ се в гр. Г., кв. Строител 2, №36, вх. Б, ет. 1, ап. 4; ИТН *******,
находящ се в гр. Г., кв. Строител 2, №36, вх. Б, ет. 2, ап. 6; ИТН *******,
находящ се в гр. Г., кв. Строител 2, №36, вх. Б, ет. 3, ап. 9. За „БРИКЕЛ ЕАД“
бил открит клиентски номер ********** в качеството на собственик на посочените
имоти, видно от справка в СВ Г..
Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от
общите условия на ищеца и чл. 8, т. 2 от общите условия на оператора на
мрежата, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия и предоставяните мрежови услуги, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от общите
условия на крайния снабдител. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при
неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по
общите условия за периода 25.06.2018 г. - 22.11.2019 г. „ЕВН Б.Е.“ ЕАД
доставило ел. енергия, а „Електроразпределение Юг“ ЕАД предоставило мрежови
услуги на обекта на „БРИКЕЛ ЕАД“ на обща стойност 273.19 лева, които до този
момент не били заплатени от ответника. Поради забава в заплащане на
горепосочената главница ответникът дължал и обезщетение за забавено плащане в
общ размер от 38.53 лева за периода 11.08.2018 г. - 27.02.2020 г. (от датата на
падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото производство). Срокът
за плащане на фактурите бил посочен във всяка една от тях. На 28.02.2020 г. „ЕВН
Б.Е.“ ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК пред Районен съд Г. за вземанията си към „БРИКЕЛ ЕАД“, по което било
образувано ч.гр.д. №127/2020 г. Издадена била заповед за изпълнение, срещу
която ответникът подал възражение в срок, поради което ищецът предявявал
претенцията си по исков ред.
Моли съда да постанови решение, с което установи
съществуването на вземанията на „ЕВН Б.Е.“ ЕАД към „Б.“ЕАД в размер на 273.19
лева, представляващи стойността на доставената ел. енергия и предоставени
мрежови услуги за периода 25.06.2018 г. - 22.11.2019 г., 38.53 лева,
представляващи стойността на обезщетението за забава за периода 11.08.2018 г. -
27.02.2020 г., както и законна лихва върху горепосочената главница от
28.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника „Б.“ЕАД, който заема становище, че искът е допустим, но
неоснователен.
Ответникът сочи, че на 25.07.2018 г. подал в „ЕВН
България Електроразпределение” ЕАД, офис Раднево - 8 бр. заявления за
прехвърляне на партиди за електрическа енергия на свои собствени имоти,
отдавани под наем, (ИТН 2205958, ИТН 2205960, ИТН 2205968, ИТН *******, ИТН *******,
ИТН 2205981, ИТН *******, ИТН *******), находящи се в блок №35 и в блок №36, в
кв. Съединение, гр. Г., като заедно с това приложил документ за собственост за
всеки от недвижимите имоти. Искането за прехвърлянето на партидите било
продиктувано от предстоящото събаряне на сградата съгласно Заповед за
премахване № 388 от 10.05.2017 г. и Заповед за премахване № 389 от 10.05.2017
г. на Община Г., както и необходимостта от прекратяване на всякакви взаимоотношения
с доставчиците на ток, вода и други комунални услуги, свързани с имотите в
блока. По силата на вътрешните правила на ЕВН, само титуляр на партидата можел
да закрие същата, поради което „Брикел” ЕАД прехвърлил на свое име партидите по
процесиите апартаменти с оглед предстоящото им закриване. След изтичане на
предвидения срок за разглеждане на заявленията от 25.07.2018 г. и приложените
към тях документи, горните партиди били прехвърлени /след посочената дата/, от
името на бившите наематели на имотите на ответника, обратно на името на
дружеството - собственик. На 08.08.2018г. от ответника били подадени и
съответните заявления за прекратяването на партидите.
При разглеждане на документите за прехвърляне на
посочените партиди за електрическа енергия, служители на „ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД се свързали с ответника за уточняване на въпроса, на
кого да бъдат издадени фактурите за консумираната електрическа енергия преди
датата на подаване на заявленията - 25.07.2018 г. Ответникът изрично посочил,
че желае фактурите за предходния отчетен периода от 25.06.2018 г. до 23.07.2018
г., да бъдат издадени на лицата, които са били титуляри на партидите преди
прехвърлянето им на „Брикел” ЕАД. Ha 17.08.2018 г. установил, че въпреки
изричното му несъгласие, на името на дружеството са издадени 7 бр. фактури,
които се отнасяли за отчетен период от 25.06.2018 г. до 23.07.2018 г. (два дни
преди искането за прехвърляне), през който отчетен период ответникът не е бил
абонат на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД по упоменатите по-горе
партидни номера. Дружеството не е бил титуляр на партидите, реално не е
консумирало електрическа енергия в електроснабдените имоти и дори теоретично не
е имало такава възможност, нито негови работници или служители са обитавали имотите.
Излага, че с писмо до ищеца, получено от адресата на
27.08.2019 г., е направил изрично възражение срещу издадените фактури като
издадени в противоречие с разпоредбите на българското законодателство и Общите
условия за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД, но не е получил отговор. Счита, че липсва каквото и
да било основание за издаване на процесиите фактури на името на „Б.“ЕАД, тъй
като същите са за период, през който дружеството не е било титуляр на партидите
на имотите. За посочения от ищеца отчетен период (от м. юни 2018 г. до м.
ноември 2019 г.), предмет на настоящото производство, е бил титуляр по
партидите на визираните обекти (апартаменти, собственост на „Б.“ЕАД и някога
отдавани под наем, разположени в подлежащ на събаряне жилищен блок) само и
единствено за времето от 25.07.2018 г. до 08.08.2018 г. Преди този период
титуляри по партидите били други (физически) лица, а след крайната дата на
периода, партидите следвало да са закрити от дружеството - доставчик на
услугата. Счита, че от него може да се претендира заплащане на стойността
доставената електрическа енергия и предоставени мрежови услуги само за времето
между посочените дати, тъй като само тогава ответникът бил титуляр по партидите
и страна по правоотношението с „ЕВН Б.Е.“ ЕАД. Вземанията на ищеца за времето
преди „БРИКЕЛ” ЕАД да стане титуляр по процесиите партиди следвало да бъдат
потърсен и заплатен от лицата, които са ползвали предоставената услуга и които
са били титуляри на партидите през този период.
Сочи, че не собственикът на определен имот, а
ползвателят му, било лицето, задължено да заплати консумираната в имота
енергия, и че ползвател можело да бъде както физическо, така и юридическо лице.
За процесния период електрическа енергия, ако била ползвана такава, била
консумирана от ползвател – лице, различно от собственика, при което именно на
негово име следвало да бъдат издадени фактурите. Облигационното
правоотношението преди 25.07.2018 г. имало, но същото било между „ЕВН България
Електроразпределение“ АД и ползвател, който е бил лице различно от собственика
– „Б.“ЕАД. След подаденото заявлението за прекратяване на партидите на
08.08.2018 г. счита, че също не дължи каквито и да било суми.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество,
редовно призовано, не изпраща представител. Депозира становище, с което
заявява, че поддържа предявените искове
по изложените в исковата молба доводи.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответното дружество оспорва исковите претенции, изключая тези,
касаещи потребена ел. енергия за периода от 24.07.2018 г. до 09.08.2018г. , за
което са издадени 8 на брой фактури с падеж 10.09.2018г.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 127/2020 г. по описа на PC - Г. в полза на
ищеца „ЕВН България Електроснабдяване” EАД е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу ответника „Б.“ЕАД за сумата в размер на 273.19 лева,
представляващи стойността на доставената ел. енергия и предоставени мрежови
услуги за периода 25.06.2018 г. - 22.11.2019 г., 38.53 лева – обезщетение за
забава за периода 11.08.2018 г. - 27.02.2020 г., както и законна лихва върху
горепосочената главница от 02.03.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и за разноските по заповедното производство – 25 лева за
държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът възразил, поради което и в изпълнение на дадените от заповедния съд
указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на
вземанията, предмет на заповедта.
Видно от представените по делото данъчни
фактури за процесния период 25.06.2018
г. - 22.11.2019 г. ищецът е издал на името на ответника деветнадесет данъчни
фактури за доставена ел. енергия и мрежови услуги на обекти: обект с ИТН
2202147, находящ се в гр. Г., кв. Строител 2, №18, вх. В, ет. 1, ап. 13; ИТН
2205958, находящ се в гр. Г., кв.Строител 2, № 35, вх. А, ет. 2, ап. 6; ИТН
2205960, находящ се в гр. Г., кв. Строител 2, №35, вх. А, ет. 2, ап. 8; ИТН
2205968, находящ се в гр. Г., кв. Строител 2, №35, вх. Б, ап. 3; ИТН 2205981,
находящ се в гр. Г., кв. Строител
2, №36, вх. А, ет. 1, ап. 4; ИТН *******, находящ се в гр. Г., кв. С.*, №**,
вх. *, ет. *, ап. **; ИТН *******, находящ се в гр. Г., кв. Строител 2, №36,
вх. Б, ет. 1, ап. 4; ИТН *******, находящ се в гр. Г., кв. Строител 2, №36, вх.
Б, ет. 2, ап. 6; ИТН *******, находящ се в гр. Г., кв. Строител 2, №36, вх. Б,
ет. 3, ап. 9, на обща стойност 273, 19 лева.
По делото не е спорно, че ответникът е бил
собственик на горепосочените обекти.
От представените заповед 388/10.05.2017 г.
и заповед 389/10.05.2017 г., издадени от Община Стара Загора (л.72-78 от
делото), се установява, че жилищните сгради – блок 35 и блок 36 в гр. Г., в
които се намират горепосочените обекти на ответника са били определени за
потенциално опасни и е било наредено на собствениците на обектите в тях,
включително и на „Б.“ЕАД да ги премахнат в тримесечен срок от получаване на
заповедите.
Видно от представени заявления за услуга –
смяна на клиент за обект на регулиран пазар (л.56-71 от делото), с дата 25.07.2018 г., подадени от „Б.“ЕАД до „ЕВН
Б.Е.“ ЕАД, ответникът е направил искане за прехвърляне на партидите на
горепосочените обекти от бл.35 и бл. 36 на името на „Б.“ЕАД.
Видно от представени заявления за услуга
(л.47-55 от делото), с дата 08.08.2018 г., подадени от „Б.“ЕАД до „ЕВН Б.Е.“
ЕАД, ответникът е поискал закриване на партидите относно горепосочените обекти
от бл.35 и бл. 36, поради събаряне на сградите, в които се намират.
С писма от 04.08.2018г. и от 02.10.2018г.,
получени от „ЕВН Б.Е.“ ЕАД (видно от известия за доставяне, л. 44 и л.47 от
делото) ответникът е възразил срещу издадените на негово име данъчни фактури за
доставена ел.енергия за периода от 25.06.2018г. до 23.07.2018г., с твърдението,
че за този период дружеството не е било титуляр на партидите, касаещи обектите
в блок 35 и блок 36, а е подало заявления за прехвърляне на партидите на името
на дружеството на 25.07.2018г.
Поради възражението на ответника, че
партидите на въпросните обекти от блок 35 и блок 36 не са се водили на негово
име за периода от 25.06.2018г. до 23.07.2018г. и той не е потребил ел.енергия
за този период и поради възражението, че не е бил титуляр и на партидата за
обекта в кв. Строител, блок 18 и съответно не е потребил ел.енергия и на този
обект, с определението за насрочване на делото и на основание чл. 190 ГПК съдът
е задължил ищеца до датата на първото по делото заседание, да представи извлечение
от базата си данни относно лицата, които са били титуляри на партидите на
процесните имоти за периода от 25.06.2018 г. до 22.11.2019г. , както и
документите относно откриването и закриването на партидите, като го е
предупредил за последиците по чл. 161 ГПК – а именно, че може да приеме за
фактите относно които страната е създала пречки за събиране на тези
доказателства. Ищецът не е представил тези доказателства по делото.
При
така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
Ищецът „ЕВН България електроснабдяване”
ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия –
чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на „ЕВН
България електроснабдяване” ЕАД на договорите за продажба на електрическа
енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия
влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния
снабдител, без изрично писмено приемане.
Предвид представените от самия ответник
доказателства, че е поискал на 25.07.2018г. партидите на обектите от блок 35 и
36 в кв. Строител, гр. Г., да бъдат прехвърлени на името на дружеството, а на
08.08.2018 г. е подал заявления за закриване на същите тези партиди поради
събаряне на блоковете, в които се намират обектите и предвид това, че
ответникът, чрез процесуалния си представител, направи признание в съдебно
заседание за дължимост на сумите за ел. енергия за периода 24.07.2018г. до
09.08.2018г., за които са издадени данъчни фактури с номера ********** /
31.08.2018 г.; **********/31.08.2018г.; **********/31.08.2018г.;
**********/31.08.2018г.; **********/31.08.2018г.; **********/31.08.2018г.;
**********/31.08.2018г.; **********/31.08.2018г. на обща стойност 87,86 лева,
всички с падеж на плащане 10.09.2018г., съдът намира, че в тази част исковата
претенция следва да бъде уважена като доказана, ведно с дължимото, на основание
чл. 27 от Общите условия на ищеца, обезщетение за забава в плащането на цените
по тези фактури, което възлиза в общ размер на 12,13 лева за периода от деня,
следващ датата на падежа на всяка една от тях, т.е. от 11.09.2018г. до
27.02.2020г. съгласно препис – извлечение от сметка на ищеца (л.8 от делото), ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 02.03.2020 г. до окончателното й изплащане.
Не така обаче стои въпроса с исковите
претенции за дължимост на суми за ел. енергия и мрежови услуги за периода от
25.06.2018г. до 23.07.2018г. за обектите от блок 35 и 36 и за обекта – ап.13,
находящ се в кв. Строител, блок 18 за периода 24.07.2019г. до 22.11.2019г.
Всъщност в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, както наличието на
облигационно правоотношение между страните за тези периоди, така и доставката
на ел.енергията и предоставянето на мрежови услуги, за които се претендира
заплащане на цени. Съдът намира, с оглед събраните доказателства, че ищецът не
доказа по главен и пълен начин облигационната
си връзка с ответника за периода от 25.06.2018г. до 23.07.2018г. и
предоставянето на ответника на ел.енергия за същия този период. Точно обратното
- от представените заявления на ответника за смяна на клиент за обектите от
блок 35 и блок 36, с дати 25.07.2018г., съпоставени с неизпълнението на
задължението на ищеца по реда на чл. 190 ГПК, преценено през призмата на чл.
161 ГПК, да представи извлечение от базата си данни относно лицата, които са
били титуляри на партидите на процесните имоти, както и документите относно
откриването и закриването на партидите, може да се направи извод, че титуляри
на партидите за обектите от блок 35 и блок 36 за периода от 25.06.2018г. до
23.07.2018г. са били лица, различни от
ответника. По тази причина, съдът намира, че не може да се ангажира
отговорността на ответника за заплащане на ел.енергия за тези обекти за периода
25.06.2018г. до 23.07.2018г., единствено и само на основание, че ответникът е
бил собственик на същите, при условие че партидите не са се водили на името на
ответника и че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не ангажира
доказателства на чие име са били открити и са се водили партидите и на какво
основание, за да се изследва въпроса за възможна хипотеза на солидарна
отговорност на собственика на обектите съгласно Общите условия на ищеца. Нещо
повече, ищецът дори не се позовава в исковата молба да е била налице такава
солидарна отговорност. Същото е важимо и за ап. 13 в кв. Строител, бл. 18.
Ищецът не представи доказателства за това на чие име се е водила партидата за
процесния апартамент, въпреки че бе задължен по реда на чл. 190 ГПК от съда, с
оглед възражението на ответника, че не е бил титуляр на партидата и не е
ползвал ел.енергия на процесния апартамент за процесния период.
Ето защо и с оглед правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца за установяване
съществуване на негово вземане спр ямо
ответника за сумата от 185,33 лева – цена на доставена ел. енергия и мрежови
услуги за периода от 25.06.2018г. до 23.07.2018г. и за периода 24.07.2019г. до
22.11.2019г., по следните данъчни фактури с номера **********/31.07.2018 г.;
**********/31.07.2018г.; **********/31.07.2018г.; **********/31.07.2018г.;
**********/31.07.2018г.; **********/31.07.2018 г.; **********/31.07.2018г.,
както и по данъчни фактури с номера **********/31.08.2019г.;
**********/30.09.2019г.; **********/31.10.2019г.;
**********/30.11.2019 г. Неоснователността на тези главни искови
претенции води до неоснователност на акцесорните претенции за установяване дължимост на обезщетения за забава в
плащането на цените по тези фактури в общ размер на 26, 40 лева за периода от
11.08.2018г. до 27.02.2020г.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от
ищеца разноски (25 лева – ДТ и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение на
представителя на ищеца, определено от съда, на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП,)
съразмерно с уважената част от исковете, което прави сумата от 40,10 лева. С
оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК,
съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.
12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът
следва да бъдат осъден да заплати на ищеца и направените разноски по
заповедното производство в размер на 24,06 лева, съразмерно с уважената част от
исковете.
Ответникът не е представил доказателства
за направени разноски в настоящото производство, поради което и не му се
присъждат такива, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “БРИКЕЛ“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Г., кв. „Извън града“, съществуването на вземания на “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление град Пловив, ул. “Христо Г.
Данов” № 37, за
сумата от 87,86 лева, представляваща
неплатени цени на доставена и потребена електрическа енергия и на предоставени
мрежови услуги за периода от 24.07.2018г. до 09.08.2018г. по данъчни фактури с
номера ********** / 31.08.2018 г.; **********/31.08.2018г.;
**********/31.08.2018г.; **********/31.08.2018г.; **********/31.08.2018г.;
**********/31.08.2018г.; **********/31.08.2018г.; **********/31.08.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
02.03.2020г. до окончателното й изплащане, ведно
с обезщетения за забава в плащането на цените по тези фактури в общ размер на 12,13 лева за периода
от 11.09.2018г. до 27.02.2020г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по частно гражданско дело №
127/2020 г. по описа на РС - Г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимост на главница над размера от 87,86
лева до пълния претендиран размер от
273, 19 лева, т.е. за разликата от 185,33 лева - цена на доставена ел.
енергия и мрежови услуги за периода от 25.06.2018г. до 23.07.2018г. и за
периода 24.07.2019г. до 22.11.2019г., по следните данъчни фактури с номера
**********/31.07.2018 г.; **********/31.07.2018г.; **********/31.07.2018г.;
**********/31.07.2018г.; **********/31.07.2018г.; **********/31.07.2018 г.;
**********/31.07.2018г.,
**********/31.08.2019г.; **********/30.09.2019г.; **********/31.10.2019г.; **********/30.11.2019 г. и ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимост на обезщетение за забава над
установения размер от 12,13 лева до
пълния претендиран размер от 38,53 лева, т.е. за разликата от 26,40 лева –
обезщетение за забава, начислено за периода от 11.08.2018г. 27.02.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА “БРИКЕЛ“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Г., кв. „Извън града“, да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление град
Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумата от 40,10
лева – разноски по
настоящото дело и сумата от 24,06
лева - разноски по ч.гр.д. №
127/ 2020 г. по описа на PC – Г..
Сумите могат да бъдат
заплатени по следната посочена в заповедното производство банкова сметка ***: IBAN: ***,
BIC: *** „СИТИБАНК ЕВРОПА“АД.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Стара Загора
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: