Решение по дело №365/2012 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 195
Дата: 27 юни 2014 г. (в сила от 31 юли 2014 г.)
Съдия: Ирина Стефанова Сурчева
Дело: 20122100900365
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 юни 2012 г.

Съдържание на акта

                              Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                   

     Номер  61                  27.  06 . 2014г.           гр.  Бургас

 

                            В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд , граждански състав

на  деветнадесети    февруари  две хиляди и четиринадесета  година

в публичното  заседание в следния състав :

 

                                                                    Председател: Ирина Сурчева

                                                                     Членове :

секретар :  С.В. 

Прокурор:   

като разгледа докладваното от съдия Ирина Сурчева

т.д. № 365 по описа за 2012 г.,

за да се произнесе , взе  предвид следното :

             Производството по делото е образувано по искова молба на П.Д.М.К. и М.Д.М.К., граждани на Ирландия, чрез адв. Виржиния Калинова Дакова – САК, със съдебен адрес:*** 1000, пл. „Славейков” № 7, вход „Б”, етаж 2, ап. 19, с която са предявени  обективно съединени искове, а именно:

- иск против  „Мидия Гранд  Ризорт” ООД, с ЕИК ***, със  седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Възраждане” №6, представлявано от Йорданка Дойнова Янакиева за  заплащане на  сумата от 153 198.50 евро, представляваща платените от купувачите и  получени от ответника суми по сключения  предварителен договор №  **53 за продажба на недвижим имот, развален от купувачите поради неизпълнение  на задълженията на продавача, ведно със законна лихва върху исковата сума от датата на предявяване на иска;

- иск против „Мидия Гранд Ризорт” ООД, с ЕИК ***, със  седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Възраждане” №6, представлявано от Йорданка Дойнова Янакиева и против „Мидия” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Възраждане”  №6 за обявяване на недействителен спрямо ищците  договор за продажба на недвижим имот, сключен на 14.01.2010година, обективиран в нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № */14.01.2010г. на нотариус Гергана Недина, с рег. № 607 в НК, с който  „Мидия Гранд Ризорт” ООД продава на „Мидия” АД 57 недвижими имота.

С  определение от 22.06.2012 година съдията-докладчик по делото е разделил производството по делото, като предмет на настоящото т.д. № 365/12г. е искът на П.Д.М.К. и М.  Д.М.К., граждани на Ирландия, чрез адв. Виржиния Калинова Дакова – САК, със съдебен адрес:*** , пл. „Славейков” № 7, вход „Б”, етаж 2, ап. 19 против  „Мидия Гранд  Ризорт” ООД, с ЕИК ***, със  седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Възраждане” №6, представлявано от Йорданка Дойнова Янакиева за  заплащане на  сумата от 153 198.50 евро, представляваща платените от купувачите и  получени от ответника суми по сключения  предварителен договор №  **53 за продажба на недвижим имот, развален от купувачите поради неизпълнение  на задълженията на продавача, ведно със законна лихва върху исковата сума от датата на предявяване на иска. Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

          В исковата молба ищците, чрез процесуалния си представител твърдят, че  между ответника „Мидия Гранд Ризорт” ООД / с предишно наименование „Ахелой Палас” ООД – възложител, продавач/ и ищците П.Д.М.К. и М.Д.М.К. – купувачи,  бил сключен предварителен договор № **53 за строителство и продажба  на недвижим имот. По силата на договора  продавачът се задължил да построи и продаде на купувачите  следния недвижим имот: самостоятелен обект, находящ се в жилищна сграда, разположена в УПИ * – *, местност „Бабата”, в землището на с. Ахелой, общ. Поморие, целият с площ от 38 497 кв.м.,   представляващ: Апартамент № *-24, находящ се на 1 етаж, със  застроена площ от 155.19 кв.м., заедно с 20.17 кв.м. идеални части от общите  части на  сградата и правото на строеж върху земята, с обща площ от 175.36 кв.м. Съгласно чл. 3 от договора  купувачите изплатили  на вноски общо сумата от 153 198.50 евро, представляваща пълната продажна цена на закупения имот, с включен ДДС.

Ищците заявяват, че едва на 23.10.2009 година  ответникът отправил писмо  до купувачите,  с което потвърдил за първи път, че е получил сумата от 137 863 евро и указал на купувачите, че следва да заплатят още 15 336 евро по посочена банкова сметка. ***.03.2010 г. с идентично съдържание на това от 23.10.2009г., като с него ответникът   указал и друга банкова сметка ***.

На следващо място ищците посочват, че в чл. 4.1 от договора   било уговорено ответникът да  построи, завърши, обзаведе, прехвърли и предаде процесния имот не по-късно от 1.06.2007 година. Съгласно чл. 4.2 ответникът се задължил да  изпрати уведомление  до купувачите за завършване на строителството  на имота, както и да посочи дата за предаването му на купувачите, която дата била поне 14 дни след  датата на уведомлението. Поради това договорът между страните представлявал фикс-сделка. Срокът изтекъл преди повече от четири години, а ответникът все още не изпълнил задълженията си по него. Поради забавата на ответника, евентуално изпълнение на договора, се явявало безполезно за ищците.

Многократно ищците искали от продавачите да представят необходимата документация , удостоверяваща правото на  собственост на продавача върху имота, както и характеристиката на имота, неговата степен на завършеност, както и всички необходими  за сделката документи. До настоящия момент ответникът не представил такива. Поради това и на 27.05.2011г. ищците изпратили нотариална покана до ответника и до  посредника по договора да представят документите. Поканата била получена от ответника на  28.05.2011г., като на адреса на  посредника  не  е открита такава фирма. Поради липса на отговор от страна на ответника, ищците  направили справка в Имотния регистър и от там установили, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № *, том *, рег. № *, дело №* от  14.01.2010 година „Мидия Гранд Ризорт” ООД продало на „Мидия” АД процесния имот, както и още 56 други имоти. Имотите били продадени за цена в размер на 1 250 000 лева, без ДДС , която сума съгласно  акта била прихваната от задължение на „Мидия Гранд Ризорт” ООД към „Мидия” АД. Ищците заявяват, че двете дружество представлявали свързани лица – излагат подробни мотиви за това в исковата молба.

Поради гореизложеното ищците изпратили на 21.11.2011година  покана до продавача-ответник, връчена му на 23.11.2011г., с която  развалили договора и поканили продавача да  върне солидарно  платените от купувачите до момента суми. На 28.11.2011 година ищците изпратили нова  нотариална покана  до ответника с идентично съдържание. Отговор от ответника не последвал.

Ищците посочват на следващо място, че ответникът бил задължен не само към ищците, но и към  много други  физически и юридически лица, като тези задължения били в значителни размери.  Също така били регистрирани множество договорни ипотеки върху земята ,върху която бил изграден комплекса, както и върху обектите от самия комплекс, преди да бъдат  прехвърлени  на свързани с продавача лица. Задълженията на ответника , за обезпеченията на които  били учредени множество договорни ипотеки, били в общ размер на повече от 16 718 375.32 евро.

Поради гореизложеното за ищците се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ответникът в законоустановения срок е депозирал отговор, с който  оспорва  исковете  по основание и  по размер. Не  отрича, че  между „Ахелой  Палас” ООД, посредника „Платинум девелопментс България” ЕООД и купувачите П.Д.М.К. и М.Д.М.К. бил сключен процесният предварителен договор за покупко-продажба на апартамент № *-24 за сумата от 153 198.50 евро, платима на вноски, както следва: първа -30 639.70 евро до 15.10.2006г.; втора – 45 959.55 евро до 31.01.2007г. и трета – 76 599.25 евро – на датата на предаване. Ответникът заявява, че ищците са заплатили общата сума в размер на 137 863.60 евро, като за извършените плащания „Ахелой Палас” ООД  издал съответните  счетоводни документи. Ищците не заплатили сумата от 15 334.90 евро.

На следващо място ответникът  твърди, че „Мидия Гранд Груп” ООД изпълнило  добросъвестно, пълно, точно, навременно и съответно  на уговореното задълженията си по договора. Сградата , в която се намирал процесният имот била завършена  на 11.02.2009 година, видно от констативен акт образец 15 за установяване годността за приемане на строеж и била въведена в експлоатация с разрешение за ползване от 20.07.2009 година. За завършване на строителството и готовността на дружеството- продавач да прехвърли собствеността върху процесния имот, ищците многократно били информирани. Също така, ответникът посочва, че срокът на строителството се увеличил, поради продължителността на сезонните строителни забрани , налагани през периода, преценявайки обстоятелството, че същите  не можели да се вменят във вина на изпълнителя. Поради това срокът за изпълнение следвало да се счита за продължен до 06.06.2008 година. Извън горното следвало да се отчете и фактът, че  по време на строителния процес възникнали пречки във връзка със свързването на ваканционния комплекс, в който се намира апарта-мента, предмет на договора, към водоснабдителната и електроразпре-делителната мрежи.

Ответникът оспорва, че процесният договор представлява фикс сделка. В него липсвала клауза за  значението на срока на изпълнение. Страните при сключване на една фикс сделка  следвало още при сключването й да са съгласни, че дължимия резултат можел да бъде осъществен само на падежа. Ако не бъдел  осъществен в този момент,  налице била невъзможност за последващо изпълнение.

Не отговаряло на истината и ищцовото твърдение, че  продавачът не предприел необходимите действия за сключване на окончателен договор, като не поканил купувача за това. Многократно  ответникът  предлагал да извърши необходимата престация, като прехвърли правото на собственост върху недвижимия имот, след заплащане на остатъка от продажната цена. Изпращани били  писма по куриер  и по електронната поща на  купувачите, с които същите били уведомени за степента на строителство на имота, както и за готовността за прехвърляне на собствеността.

Ответникът на следващо място не отрича, че се е разпоредил с процесния имот. С това действие обаче изпълнението не станало невъзможно. Напротив, съгласно Договор за  встъпване в дълг от 14.01.2010 година, дружеството – сегашен собственик на недвижимия имот – „Мидия” АД, встъпило в задължението на продавача да прехвърли  правото на собственост върху недвижимите имоти, в полза на купувачите по предварителния договор. Ответникът в качеството си на  представляващ  дружеството- ответник и „Мидия” АД, заявява готовност за извършване на дължимата престация и прехвърляне на правото на собственост върху недвижимия имот.

 Ответникът счита, че в полза на ищците не възникнала възможността за упражняване на потестативното право да разваля договора.  То можело да се иска само от изправната страна по  двустранен договор, а не от всяка страна по договора. Извън това изявлението за разваляне на договора  следвало да достигне до длъжника-неизправна страна, респ. до всички длъжници, ако те са няколко. Участието на посредник по предварителния договор, въвеждало  изискване за  отправяне на изявление за разваляне и до него, а  липсвали доказателства за това. Още повече, че сумите  по изпълнение на договора не били заплащани на ответника, а на „Платинум Девелопментс България” ООД. Посредникът удържал сумата в размер на 28 351.10 евро, а 109 512.50 евро били получени от „Мидия Гранд Ризорт” ООД. Поради гореизложеното моли за отхвърляне на иска и за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 372 ищците са депозирали допълнителна искова молба, с която вземат отношение по представения писмен отговор. Ищците посочват, че действително посочената банкова сметка *** „Платинум Девелопментс”. Това, че ищците са превели парите на посочената банкова сметка, *** „Мидия Гранд Резорт” ООД, не водело до неточно изпълнение на договора. Напротив – те са платили надлежно и точно по  уговорената банкова сметка.

 ***етника за завърши, построи, прехвърли и предаде владението върху процесния имот на ищците, както и  разпореждането  с  процесния имот в полза на свързано с ответника дружество.

 Ищците твърдят, че не били уведомени  нито устно, нито писмено за готовността на ответника за сключване на прехвърлителната сделка. Последният бил недобросъвестен, като прехвърлил имота на трето лице още на 14.01.2010г. Също така посочват, че забавата на изпълнението не се  дължала на  форсмажорни обстоятелства , както твърдял ответника. Считат, че още при сключване на договора  ответникът знаел за липсата на изградени ВиК и ел. инсталации. Още повече, че преди сключването на предварителния договор той е знаел, че  сам трябва да  изгради  водоснабдителната и канализационната мрежа в района и въпреки това е посочил  срок за изпълнение – 01.06.2007 година.

Неоснователно било твърдението на ответника, че ищците не са изправна страна по договора и поради това не е възникнала възможността за разваляне на договора. Купувачите направили инвестиция като платили  цената за процесния имот  с оглед  цялостната концепция на сградата, както и високата възвращаемост  на инвестицията си чрез отдаване под наем. Заплатили цената, многократно правили опити за доброволно уреждане на спора, но насреща не получили насрещна престация от ответника. Именно поради това те развалили предварителния договор.

На следващо място отново се посочва, че „Мидия” АД и „Мидия Гранд Ризорт” ООД са свързани лица.  Не само, че  ответникът се забавил да изпълни задълженията си по договора, но и непосредствено след  завършването на сградата с Разрешение за ползване от  20.07.2009г. прехвърлил имота, заедно с множество други имоти на свързаното с него лице „Мидия” АД“ – на 14.01.2010г. По този начин ответникът  не само, че увредил ищците, но се опитал да избегне изцяло отговорността   за връщане на платеното, оставяйки  дружеството без активи за покриването на задълженията му към кредиторите. Именно от 14.01.2010 година – датата на  прехвърляне на имота от „Мидия Груп Резиденс” ООД в патримониума  на „Мидия” АД според ищците настъпила фактическа невъзможност за ответника за  изпълнение на предварителния договор. От този момент ищците считат договора за развален по право .

На следващо място се казва, че договорът за встъпване в дълг бил сключен без знанието и съгласието на ищците – в противоречие с чл. 101 и чл. 102 от ЗЗД, както и че те въобще не били уведомени за него. В  чл. 1, ал. 4 от  самия договор  за встъпване в дълг било записано, че  „кредиторите /купувачите по предварителните договори, сключени с  „Ахелой Палас” ООД/ не дали съгласието си за встъпване в дълг на поемателя.”.  Дори и на поканите, които изпратили до  „Мидия Гранд Ризорт” ООД ищците не получили обратно известие, че  „Мидия” АД има право да изпълни вместо „Мидия Гранд Ризорт” ООД. Поради това ищците считат, че договорът за встъпване в дълг не можел да им се противопостави.

             С допълнителния отговор на исковата молба ответникът       отново заявява, че  ищците не са заплатили  продажната  цена в пълен размер. Не бил платен  остатъка от 15 334.90 евро. Неоснователни били доводите на ищците, че  сроковете за плащане били променени  с писмо  от 24.09. 2006г. Съгласно чл. 8.1. от предварителния договор, за да бъдат  валидни измененията  на договора  и да бъдат обвързани страните  по него, следвало същите да са в писмена форма  и да са подписани  от страните. Дружеството–посредник „Платинум Девелопментс” не можел едностранно да изменя условията по договора, освен тези по чл. 3.3 във вр. с чл. 3.4. Липсвало съгласие от ответното дружество за промяна в сроковете, предвид което било налице забава в срока за плащане от страна на ищците. Ответникът счита, че ищците са неизправна страна по договора и като такава не е следвало  да  развалят  договора. Посочва  , че  поканил ищците, както и други купувачи на имоти за сключване на окончателен договор, като те не се явили, тъй като нямали възможност за заплащане на остатъка от продажната цена.

Ответникът   „Мидия Гранд Ризорт” ООД твърди също , че много-кратно изпращал писма на ищците, с които им е предлагал да преведат остатъка от  продажната цена. Неоснователно ищците твърдели, че предварителният договор бил сключен месец март 2007 година. Посочената дата не кореспондирала нито с ищцовите твърдения, нито с представените от тях доказателства. Освен това ответното дружество не се намирало в забава за изпълнение. Отново се посочат причините, поради които срокът за строителство бил удължен. Посочва се и че разпореждането с недвижимия имот не правело изпълнението невъзможно поради силата на сключен договор за встъпване в дълг от 14.01.2010 год. между „Мидия Гранд Ризорт” ООД и „Мидия” АД.

  Предявените искове  са  с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД и  чл. 86 от ЗЗД.

           Бургаският окръжен съд с оглед на събраните доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона,  приема за установено  следното :

 От представените писмени доказателства е видно , а това не се оспорва и от  страните по делото, че  е   сключен   предварителен   договор за  продажба на недвижим имот № **53/ без дата  / между „Ахелой Палас“  ООД / видно от ТР със сегашно  наименование „Мидия гранд ризорт“ ООД, /  като възложител, „Платинум Дивелопментс  България“ ООД като ексклузивен посредник и П.Д.М.К. и М.  М.К. като купувачи , с който продавачът се е задължил да построи и продаде , а купувачите да закупят недвижим имот , подробно описан в договора, който имот се намира в сграда, в процес на изграждане и ще бъде изпълнен и завършен   във вид и степен, съгласно договореното. Цената на недвижимия имот е 153 158, 50 евро , платима на вноски, както следва: първа - 30 639.70 евро до 15.10.2006г.; втора – 45 959.55 евро до 31.01.2007 г. и трета – 76 599.25 евро – на датата на предаване, посочена в уведомлението . Страните са договорили, че всички плащания, следва да се извършват от купувача по посочената сметка на   ексклузивен посредник, като само той може да променя банковата сметка, след като уведоми купувачите / чл. 3 , чл.3.1, чл.3.2, чл. 3.2.1, чл.3.2.2, чл.3.2.3 , чл. 3.3 и 3.4 от договора /. Крайният срок за построяване на обекта е не по-късно от 01.06.2007 г. , като продавачът се задължава да изпрати уведомление до купувачите и посочи дата на предаване на имота на купувача ,която дата да е поне с 14 дни  след датата на уведомлението / чл.4.1 и чл. 4.2 от договора/. Според чл. 5.1 страните  се задължават  на датата на предаване да сключат окончателен договор за прехвърляне на правото на собственост върху имота с нотариален акт.

   Според заключението на съдебно-икономическата експертиза, което е изготвено  въз основа на писмените доказателства, представени по делото и след проверка в счетоводството на ответника и не е оспорено от страните,  по процесния предварителен договор са извършени плащания от ищците в полза на „Платинум Девелопментс“ ООД   в общ размер от 153 198, 50 евро. Плащанията са извършени в периода от 25.09.2006 г. до 03.07.2009 г., като първите четири от тях  на обща стойност от 76 599,25 евро са извършени до 12.02.2007 г. , чрез издаване на чекове в полза на  „Платинум Девелопментс“ ООД, които впоследствие са осребрени чрез превеждането на посочените в тях суми по банковата сметка на  „Платинум Девелопментс“ ООД , посочена в процесния предварителен договор , а последното плащане в размер на 76 599,25 евро е извършено на 03.07.2009 г.  по банков път по сметка на  „Платинум Девелопментс“ ООД,   в клон на Банка ДСК в гр. София. Вещото лице е установило, че за периода от 28.02.2006 г. до датата на изготвяне на заключението в счетоводството на „Мидия Гранд Ризорт“ ООД   са отразени плащания по банков път, извършени от  „Платинум Девелопментс“ ООД  като авансови вноски по процесния предварителен договор на обща стойност от 137 863,60 евро. В счетоводството на ответника е отразено задължение към П.Д. М. в размер на  137 863,60 евро.

  Според представена справка от търговския регистър, след предявяването на настоящия иск,  „Мидия“  АД е апортирала имоти , включително и процесния в „ Димит – Ал“ ЕАД.

           С нотариална покана от 22.11.2011 г. до ответното дружество, с копие до посредника „Платинум девелопментс“ ООД  ищците, чрез пълно-мощника си, са ги уведомили, че развалят предварителния  договор за продажба на недвижим имот № **53 и претендират връщане на платената цена от 153 198, 50 евро. Поканата е връчена на ответното дружество на 28.11.2011 г. , а на посредника -  на  07.12.2011 г. по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

             От гореизброените доказателства следва , че  страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, подробно описан в договора, при условията, посочени в него и обсъдени по-горе. В изпълнение на задълженията си по договора ищците са платили  продажната цена в размер на сумата от 153 198, 50 евро,   чрез посредника „Платинум девелопментс“ ООД, каквато е изричната уговорка в предварителния договор.  Плащането на тази сума в размер на 153 198, 50 евро от купувачите на посредника е установено от неоспореното заключение на съдебно- икономическата експертиза. Тъй като уговорката между страните е цената да се  заплаща чрез посредника, съдът приема, че купувачите са изплатили надлежно цялата продажна цена от  153 198, 50 евро, независимо че посредникът е превел на ответника общо сумата от 137 863,60 евро авансови вноски по процесния предварителен договор.

              Поетото от ответника насрещно задължение по предварителния договор е да построи, предаде и прехвърли собствеността на процесния недвижим имот на продавачите  не по-късно от 01.06.2007 г. Не се касае за фикс –сделка, тъй като в договора  липсва клауза за  значението на срока на изпълнение. но не може да бъде споделено и  становището на ответника, че този срок е продължен на основание чл.9 от договора. Според  посочения текст , ако строителните работи бъдат забавени поради непреодолима сила или по причини, които не зависят от продавача или които не могат да му се вменят във вина , срокът за построяването се увеличава с времето на забавата поради тези причини. В случая не се твърди непреодолима сила,  не са налице и други причини , поради които този срок да се увеличи и то автоматично. Ежегодните сезонни строителни забрани , налагани в община Поморие  са били извести на ответника при сключването на договора, присъединяването на обекта към електроразпределителната мрежа и към мрежата на „ВиК“   са част от дейностите , които ответникът като строител следва да извърши, за да изпълни задълженията си да предаде обекта в договорената степен на завършеност и поради тази причина времето за извършването на тези дейности  би трябвало да е включено в договорения краен срок за построяване , предаване и прехвърляне на собствеността върху обекта. Не се касае в случая за някакви допълнителни причини  и пречки, който да са възникнали след сключването на договора и да са основание срокът по него да се счита за автоматично продължен . Въпрос на организация на работата на ответника е да предвиди необходимото време  за извършване на тези дейности и да съобрази с него срока за изграждането на обекта, който да договори с купувачите. Това се отнася и за спирането на строителството през летния сезон в курортните селища, което е обичайна практика.             

           От представените по делото констативен акт  за установяване годността за приемане на строежа  от 11.02.2009 г. /обр. 15/ и разрешение за ползване № ДК-07 290 / 20.07.2009 г. за процесния обект е видно , че същият е завършен много след договорения от страните срок -01.06.2007 г.Ответникът не представя доказателства, че след  построяването на обекта , макар и след срока, е изпълнил задължението си по чл. 4.2 от предварителния договор да  посочи дата за предаването на обекта и за сключването на окончателен договор. С представените от ищците две писма - от  23.10.2009г. и от 16.03.2010 г. ответникът ги уведомява, че дължат още сумата от 15 336 евро , но  не посочва дата за предаване на обекта на купувачите и за сключване на окончателен договор, както изискват  чл. 4.2 и чл. 5.1 от договора.

             Въпреки  липсата на уведомление от страна на продавача , в което да  е  посочена датата  за предаване на имота и за сключване на окончателен договор,  ищците са заплатили  последната вноска от продажната цена в размер на  сумата от 76 599, 25 евро, които според чл. 3.2 от предварителния договор са дължими и платими на датата на предаване, посочена в уведомлението , но  по делото не е представено уведомление от ответника, в което да е  определена тази дата  . Независимо от това , ищците са платили тази последна вноска на   03.07.2009 г., преди издаването на разрешението за ползване на обекта, с което са изпълнили задълженията си по договора.  

             Установява се от доказателствата, че ответникът не е изпълнил  насрещните  си задължения по предварителния договор  да построи, предаде и прехвърли собствеността на процесния недвижим имот на продавачите  не по-късно от 01.06.2007 г.  Прехвърляне на правото на собственост на купувачите не е извършено и след този срок. Това е основание за ищците да предприемат действия за разваляне на договора, осъществени с връчването на нотариална покана на ответника , с копие до посредника.   

               В случая са налице всички изискуеми от закона предпоставки за разваляне на договора  -   страните са сключили валиден договор, налице е неизпълнение на задълженията на ответното дружество по този договор ,  причините за неизпълнението не са основание за освобождаването му от отговорност за неизпълнението , до ответника е отправена писмена покана и договорът  е  развален с едностранното  волeизявление на ищците.              Развалянето на договора има обратно действие, последица от което е връщане на полученото в изпълнение на предварителния договор, като получено на отпаднало основание, поради което ответникът  дължи на ищците  връщането на платената  от тях    сума като продажна цена в размер на 153 198, 50 евро

            Поради основателността на иска за главницата, ответникът дължи съгласно  чл. 86 от ЗЗД и законна лихва върху присъдената главница от датата на предявяване на иска -11.06.2012 г. до окончателното й изплащане.

           С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на  ищците  направените по делото разноски  в размер на сумата от 36 896, 52 лева  съгласно  списък на разноските, представен на 05.12.2013 г. и списък на допълнителни разноски,  представен на 19.02.2014 г.

                    Мотивиран от горното   Бургаският окръжен съд

 

                                  Р        Е        Ш        И   :

 

                   Осъжда „Мидия Гранд  Ризорт” ООД, с ЕИК ***, със  седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Възраждане” №6, представлявано от Йорданка Дойнова Янакиева да  заплати на П.Д.М.К. и М.Д.М.К., граждани на Ирландия, с пълномощник  адвокат  Вержиния Калинова Дакова от САК, със съдебен адрес:*** , пл. „Славейков” № 7, вход „Б”, етаж 2, ап. 19 сумата от 153 198.50 евро / сто петдесет и три хиляди сто деветдесет и осем евро и петдесет евроцента / , получена на отпаднало основание, представляваща  платената от купувачите продажна цена по развален  предварителен договор №  **53 за продажба на недвижим имот, ведно със  законна лихва върху присъдената главница, считано от датата на предявяване на иска -11.06.2012 г. до окончателното й изплащане и  сумата от  36 896, 52 лева / тридесет и шест хиляди осемстотин деветдесет и шест лева и петдесет и две стотинки/ разноски по делото.

                 Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                     ОКРЪЖЕН   СЪДИЯ :