Присъда по дело №1726/2015 на Специализиран наказателен съд

П Р И С Ъ Д А

 

град София, 17.05.2016 г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 9-ти състав, на седемнадесети май две хиляди и шестнадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАВРАКОВА-АРШЕВА

 

                                                         Съдебни заседатели:

                                                                                       1.Е.Г.                                                                                                          2.Й.Н.

                                     

 

При участието на секретаря: К.Д.

и прокурора: КРАСИМИР ТРЕНЧЕВ

Като разгледа докладваното от Председателя на състава НОХ дело № 1726 по описа за 2015 година и въз основа на закона и доказателствата по делото:

 

 

                                                       П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.Д.К. – роден на *** година в гр. Тбилиси, Грузия, руски гражданин, женен, неосъждан, висше образование, ЛНЧ **********, с постоянен адрес: ***.

  ЗА  ВИНОВЕН В ТОВА,  ЧЕ:  

На 23.10.2014 година в град София  в съучастие като съизвършител със С.Д.С., ЕГН ********** и Й.К.Л., ЕГН **********  с цел да набави за САДЕК и Л. имотна облага в размер на 3000лв./три хиляди лева/ принудил Б.П.П., ЕГН **********, чрез заплашване- с насилие  като го обградили на паркинга на „М.“ на бул.“Ц.Ш., гр.София и с думите „Ти нали знаеш, че ще те намерим  и  у вас, нали знаеш какво става“, като повдигнал блузата си и кимнал, а Садек казал „Какво ще те направя, ще ти счупя краката с винкел, 3000 лева трябва да намериш иначе е свършено с теб“ да извърши нещо противно на волята си, а именно: да предаде сумата от 3000лв./три хиляди/ лева  и с това на 28.10 2014г.  на адрес ***  му причинил имотна вреда в размер на 1000лв./хиляда лева/, като деянието е извършено от повече от две лица- престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4  вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1  от НК като на основание чл.304 ОТ НПК ГО ОПРАВДАВА, за това  действията му да са били осъществени с цел да набави за себе си имотната облага от 3000/три хиляди/ лева,  за това да е осъществил заплашване с убийство или тежка телесна повреда,  да е изрекъл думите „Само гледай да не дойдеш“,  както и че е показвал оръжието си-пистолет вмъкнат в панталона му, както и Садек да е казал „Знаеш ли кой съм аз, боклук, ше ти пръсна кофата.“, както и че М.Д.К.  е бил въоръжен  както  и за цифровата квалификация на престъплението по ал.2 т.1 и т.6 вр. ал.1  на чл. 213а НК.

На подсъдимият М.Д.К. /със снета по делото самоличност/ на основание чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4  вр.  чл.20 ал.2  вр. ал.1  вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 от НК налага наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА чието изпълнение ДА БЪДЕ ОТЛОЖЕНО на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ

 

ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК от така наложеното наказание времето, през което подсъдимият М.Д.К.  /със снета по делото самоличност/ е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, по настоящето наказателно производство считано от 31.10.2014 година до 17.12.2014 година.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия М.Д.К.  /със снета по делото самоличност/ да заплати в полза на държавата сумата от 298,24 лв. /двеста деветдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща направените по делото разноски.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред АСпНС.

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

                                                                                                                   1.

 

                                                                                                                   2.

МОТИВИ по НОХД № 1726/2015 година по описа на СпНС, 9-ти наказателен състав

СП е внесла обвинителен акт срещу:

          К.М.Д. – роден на ***г. в гр.-, * * гражданин, неженен, неосъждан, ЛНЧ **********, постоянен адрес ***  за това, че на 23.10.2014г. в гр.София, в съучастие със С.Д.С. ЕГН ********** и Й.К.Л., ЕГН ********** с цел да набави за себе си, С И Л. имотна облага в размер на 3000лв./три хиляди лева/ принудил Б.П.П. ЕГН **********  чрез  заплашване  с насилие /убийство или тежка телесна повреда/, като го обградили  на паркинга на „М.“ на бул.“Ц.Ш.“, гр.София  и с думите: “ти само гледай да не дойдеш“, „ нали знаеш че ще те намерим и у вас, нали знаеш какво става„, като повдигнал  блузата си и му показал  оръжието си –пистолет вмъкнат в панталона му и кимнал към оръжието, а С казал „знаеш ли кой съм аз, какво ще ти направя, боклук, ще ти пръсна кофата, ще ти счупя краката с винкел, 3000лв /три хиляди лева/ трябва да намериш иначе  е свършено с теб, да извърши нещо противно на волята си, а именно: да предаде сумата от 3000лв./три хиляди лева/  и с това на 28.10.2014г. в * на адрес гр.С, бул.“Ц.Ш.“ №*, обменно бюро Т на ет.2 му причинил имотна вреда  в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, като деянието е извършено от повече от две лица и обв.К.М.Д. е бил въоръжен-– престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал.1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, т.4  и т.6 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурор Т. поддържа обвинението в цялост, с изключение на квалифициращото обстоятелство, че деецът е бил въоръжен. Прокурорът счита че подобен извод следва категорично от анализа на показанията на свидетелите Б.П., С. С, Н.Н. и Г.Ш.. Представителя на държавното обвинение изтъква, че от телефона ползван от подсъдимия са отправяни заплахи към пострадалия П. за което свидетелстват Н. и свидетелите Л.Н. и Н.К. и Р.А.. Според прокурора  в подкрепа на обвинението са и частично обясненията на подсъдимия дадени в съдебно заседание както и наличните СРС. Прокурорът пледира, че според него престъплението е доказано както от обективна така и от субективна страна, като сочи като смекчаващо вината обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия. Относно наказанието което според прокуратурата следва да бъде наложено на подсъдимия представителя на държавното обвинение намира и иска от съда да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода„ в размер на  две години  и шест месеца, което да бъде отложено при условията на чл.66 от НК, както и да бъде наложено  кумулативното предвидено  наказание „глоба“ в размер на 3000лева.

Защитникът на подсъдимият адвокат Е.М. изтъква, че на досъдебната фаза делото се е крепяло единствено на показанията на пострадалото лице и на някой писмени и косвени доказателства, които в съдебна фаза са били опровергани от самия пострадал. Процесуалния представител апелира съдебния състав да анализира внимателно личността на пострадалия и фактите, че пострадалия и осъдените по делото лица са имали предшестващи отношения. Според адвокат М. от показанията на Н. и Н. може да се извлече единствено, че отношения Б.П. е имал със С и отчасти с Л., във връзка с уговорките между И. и П. за съдействие за отпускане на кредит,  но не и с подсъдимия. Липсата на доказателства, че на инкриминираната дата по време на срещата на четиримата подсъдимия К. е бил въоръжен е обстоятелство, което е било изначално ясно по делото според защитника. Процесуалният представител прави детайлен анализ на събраните доказателства, като твърди че единственото доказателство, което подкрепя обвинението, са само и единствено  показанията на пострадалия, които според него не се явява надежден  и обективен свидетел. Според адв.М. обвинението по отношение на подсъдимия не е доказано по безспорен и категоричен начин, поради която причина  пледира  неговия клиент да бъде изцяло оправдан, тъй като обвинението се подкрепя единствено от желанието на пострадалия изначално да обвини други лица в извършване на престъпление за да прикрие собственото си противоправно поведение.

Подсъдимият  в така дадените му обяснения  в съдебно заседание заявява, че е поддържал близки отношения със св.Н., С и Л.. На инкриминираната дата 23.10.2014г. според подсъдимия се е чул със св.С, след като е разговарял със св.Н. по повод обстоятелството, че и бил обещал помощ за разхождане на кучетата й. Тъй като пребивавал в района на бул.М. ***, минали да го вземат с кола, като в колата били горепосочените свидетели. В автомобила лицата се разправяли, че „Б.“ ги бил „преебал“, като имал да им връща пари, които пари били на С и  Й.Л.. Подсъдимият сочи, че не знаел за какво става въпрос и при спирането на „М.“  видял, че познава лицето  коментирано в колата като „Б.“, като го бил виждал в къщата на Ш. около два, три пъти. М.К. заявява, че бил слязъл от колата, за да възпрепятства евентуално насилие. Според него св.С е бил рязък със св.П. като го е надвиквал, но не го е бил, като предмета на разговора е бил връщане на сума пари от П.,  но той не разбрал размера на сумата. Подсъдимият изтъква, че при тръгването си  е казал на пострадалия приятелски, че който има пари трябва да си ги връща, като според него С не е заплашвал П., а Й.Л. е стоял само отстрани. След тръгването от паркинга впоследствие всички отишли в дома на Н. където  имало разговори относно това дали „Б.“ ще върне парите и Д.-Й.Л., Н.-св.Н. и С звънели на П. по телефон по този повод. При разказа на случилото се пред съда подсъдимият отрича преди инцидента да е чувал разговори между въпросните лица –Н., С, Л. и П., касаещи финансови отношения помежду тях, както и да е предоставял собствения си телефон за да се обажда някой  на Б.П.. Според подсъдимия  ползвания от него телефон към момента на инкриминираната дата е с номер *, а телефон с номер * му е непознат.

Подсъдимият М.Д.К. в право на лична защита заяви, че не се признава за виновен и подържа казаното от защитника му.

С присъда от 17.05.2016г. съдебният състав е признал подсъдимият М.Д.К. роден на *** година в гр. Т, Г, * гражданин, женен, неосъждан, висше образование, ЛНЧ **********, с постоянен адрес: *** ЗА ВИНОВЕН  в това, че на 23.10.2014г. в гр.София, в съучастие като съизвършител  със С.Д.С. ЕГН ********** и Й.К.Л., ЕГН ********** с цел да набави за С и Л. имотна облага в размер на 3000лв./три хиляди лева /принудил Б.П.П., ЕГН **********  чрез  заплашване  с насилие като го обградили на паркинга на „М.“ на бул.“Ц.Ш.“, гр.С. и с думите: “ Ти нали знаеш че ще те намерим и у вас, нали знаеш какво става„, като повдигнал  блузата си и кимнал, а С казал: „Какво ще те направя,  ще ти счупя краката с винкел, 3000лв/ три хиляди лева/ трябва да намериш иначе е свършено с теб, да извърши нещо противно на волята си, а именно: да предаде сумата от 3000лв. /три хиляди лева/ и с това на 28.10.2014г. на адрес гр.С, бул.“Ц.Ш.“ №* му причинил имотна вреда в размер на 1000лв. /хиляда лева/, като деянието е извършено от повече от две лица-– престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал.1, вр. чл. 213а, ал. 2, т.4  вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК ГО Е ОПРАВДАЛ за това действията му да са осъществени с цел да набави за себе си имотната облага от 3000лв. /три хиляди лева/, за това да е осъществил заплашване с убийство или с тежка телесна повреда, да е изрекъл думите „Само гледай да не дойдеш“, както и че е показвал оръжието си –пистолет вмъкнат в панталона, както и С да е казал “Знаеш ли кой съм аз боклук, ще ти пръсна кофата“ както и че  подсъдимия М.Д.К.  е бил въоръжен както и  за цифровата квалификация на престъплението  по ал.2 т.1 и т.6 вр. ал.1 на чл. 213 а от НК.

 Следва да се посочи, че така внесения обвинителен акт е за лице с имена К.М.Д. с ЛНЧ**********, като съдът е постановил присъда по отношение на същото лице със същите идентификационни данни  и същата самоличност, но с първо име М.Д.К. с ЛНЧ**********, като горното бе провокирано от обстоятелството, че именно така бе отразено името му в представения документ за самоличност пред съда и така бе потвърдено името от подсъдимия пред съда, като съответно именно така е и отразено името на подсъдимия в свидетелството за съдимост издадено от Министерство на правосъдието.

          По отношение на С.Д.С. и Й.К.Л.  още на фаза досъдебно производство е било сключено споразумение  на 12.11.2015г. одобрено с протоколно определение  от същата дата по НОХД№1397/2015г. по опис на СпНС ,3НС като на С.Д.С. е наложено наказание на основание чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал.1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, т.4  и т.6 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.55 ал.1 т.1 НК „Лишаване от свобода„ за срок от една година при първоначален общ режим на изтърпяване, а на Й.К.Л. е наложено наказание на основание чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал.1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, т.4  и т.6 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.54 НК „Лишаване от свобода„   за срок от две години и шест месеца година чието изтърпяване е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от четири години и шест месеца.

 

 

 

 

В хода на делото беше установена следната фактическа обстановка:

 

Свидетелят Г.Ш. и свид. Б.П. се познавали от ученическите си години, но не поддържали контакти. През месец юни 2014г. случайно се засекли в квартал Изток, гр. София и се заговорили. Св. П. се похвалил, че има средно образование Банково дело и има познати и контакти в банковите среди, поради което може да съдейства при изтегляне на кредити. Съдействието щяло да се осъществи от бивши негови съученици, които щели да му съдействат за по-добри кредитни проценти, както и за по бързо разглеждане на документите. Свидетелят П. осъществявал съответните посреднически услуги между лицата кандидатстващи за кредит и своите познати от банките  срещу заплащане. Б.П. правил това срещу комисионна в размер на част от изтеглената сума, като комисионната варирала от 3 до 20 процента от изтеглената сума като кредит. Двамата Ш. и П. започнали да поддържат  отношения, като се виждали в различни кафенета и заведения в гр.София. През лятото на 2014г. св.П. се запознал със С. С и Й.Л., които били в приятелски отношения с Ш. и неговата приятелка Н.Н.. Към приятелския кръг на С, Л., Ш. и Н. принадлежал и подсъдимия М.К.. В същото време в апартамента на св.С в гр.София, кв.*  живеел св. И.И. известен в приятелския кръг с прякора “К.“. Св.Ш. предложил на св.И. на негово име да бъде изтеглен кредит. Св.И. се съгласил защото към онзи момент нямал никакви средства за съществуване и реално бил на издръжка на св.С. Свидетелят Ш.  заявил на  св.П., че има приятели, които се интересуват от теглене на кредит и го попитал дали може да ги консултира. През месец август 2014г. св.П. посетил  дома на св. Ш.  и св.Н. ***. Там присъствали св. Ш., св. С. Д. С, с прякор „Д.“, св. И.Ц.И., с прякор „К.“,св.Й.К.Л., св.Н.В.Н., св. Л.К.Н.. Подсъдимият М.К. също бил в дома на Ш.. В дома си св.Ш. запознал св.И.И. със св.Б.П..  Б.П. обяснил на И., че за да получи кредит трябва си оправи осигуровките–като имал в предвид здравните и социалните осигуровки, след като последния му обяснил че няма такива. Тези обяснения от страна на П. към И. били направени в присъствието на С, като при разговора св.П. разбрал, че И. не работи, но на П. било обяснено, че И. ще бъде назначен, както и че всички осигуровки ще бъдат внесени.  Свидетелят И. си направил справка в НАП  и установил че дължи сума около 290 лева за здравни осигуровки  до момента. Същия взел назаем от св.Г.Ш. сумата и внесъл парите за здравни осигуровки до момента в размер на 290 лева,  като в последствие заплатил и сумата  за здравни осигуровки за м. септември и м.октомври. Свидетелят П. взел личните данни на И. от личната карта, понеже освен осигуровки му бил нужен и трудов стаж и социални осигуровки. Св.П. заявил че ще осигури социалните осигуровки на св.И. като за целта не му поискал пари, а му казал, че ще му „вкара“ нужните суми, които пари след изтеглянето на кредита, ще си ги прихване от сумата отпусната от кредита. Първоначалната уговорка между П. и И. била, че ще се изтегли сума от около 40 000 лева като кредит за И., като И. трябвало да даде 10 000 лева,  за осъщественото съдействие от страна на П. които били 25 процента от сумата. П. обяснил на И., че сумата за социалните осигуровки е 3000 лева, ще ги даде от него, както и че съответната сума е за осигуровки за срок от 6 до 9 месеца назад във времето.  Свидетелят П. взел назаем от св. Ш. сумата от 2200лева, които били личен заем като обещал да му я върне след около месец или два с определена горница.

 Останалата сума в размер на 600 лв. за осигуровки на И. била предоставена на П. от св. С която пък сума св. Л., му предоставил, като последният заложил лекия си автомобил БМВ, за да я осигури. Предоставянето на въпросната сума на П. се осъществило след задържането на св.Ш. с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по повод на това, че се установило, че за да отговоря едно лице  на условия за теглене на кредит вече следвало да бъде осигурено за девет  месеца, а не за шест.

При една от срещите св.П. уведомил св.И., че са му платени осигуровките и че ще работи във фирма за ремонт на автомобили, като му обяснил, че  е започнал като механик, а в последствие е бил повишен на управител със заплата от 1640.00лева, като му заявил че като тегли кредита може да го питат за тези неща.

Разпечатката за платени здравни и осигурителни вноски  била представена на св.П., който обаче след неколкократни срещи със св.С и св.И. установил че макар кредита да се тегли на името на св.И. същия участва само формално. Св.С неколкократно изтъквал подчиненото отношение, в което бил поставен спрямо него св.И., като демонстрирал че реално парите от кредита  няма да бъдат усвоени от самия И., а от него. Св.П. нееднократно разговарял и със св.Л. по същия въпрос. Свидетеля П. ползвал мобилен телефон с номер *, св.Ш. ползвал мобилен телефон с номер *, св.Н.-*, Л.-*, който бил ползван и от св.С  а подсъдимия М.К. -*.

          След тази среща през месец август 2014г. св. П. често се виждал и поддържал връзка със свидетелите С, Л., Ш., И. И Н. в дома на Ш.. Там често присъствал и подс.К., като всички знаели за предстоящето теглене на кредит, уговорено между П., С, Л. и И.. Били обсъждани различни варианти  като в различни ситуации присъствали на срещите между П. и И. част от свидетелите включително и подс.М.К.. При срещите се обсъждали многократно суми  на очаквания кредит  и видове кредит като конкретно решение относно размера на кредита или вида му не било взето. 

В началото на месец септември 2014г. по отношение на св. Ш. била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по обвинение за хулиганство. При това положение, а и в резултат на общуването си със св. С, св. Л. и св. И., св. П. преценил, че има опасност да не получи комисионната си за посредничество при евентуално изтегляне на кредита и решил да преустанови съдействието си. Свидетелят П. уведомил за решението си по телефона св. С и св. Л.. Свидетелите Л. и С се ядосали поради пропадането на замисления кредит  и поискали от П. да им върне направените от тях разходи, в размер на 600 лева, но последният престанал да отговаря на техните повиквания. Поради това св. С и св.Л. започнали да му звънят от различни номера, но най-често от номера на св. Н.. Междувременно св. И. изпаднал в още по-тежко финансово положение, при което св.С поел и ежедневната му издръжка. След задържането на св.Ш. с мярка за неотклонение подсъдимия К. започнал да помага на св.Н., като често посещавал дома й за да се разхождат гледаните от нея и Ш. кучета. Свидетелката Н. започнала да се обажда на св.П.  и да търси от него сумата дадена му от Ш., тъй като нямала средства за издръжка, като за сумата се разбрали П. да комуникира с майката на Ш. и на нея да върне дължаната от него сума на свидетеля Ш..

На 23.10.2014г. следобед в дома на св. Н. и св. Ш. се събрали св. С, св. Л., подсъдимият М.К. и неустановено лице с име Р. и обсъждали отказа на св. П. да продължава да съдейства за изтеглянето на кредита. Свидетелите С и Л. звънели през телефона на св.Н., тъй като св.П. не вдигал телефона на мобилните номера ползвани от св.С и св.Л. и започнали да търсят сумата от 600 лева. Свидетелите Л. и С  си искали сумата от 600 лева в присъствието на подс.К. и св.Н., като в процеса на разговорите обаче започнали да искат от св.П. сумата от 3000лева, за кредита който св.П. трябвало да направи на „К.“-св.И.. Св.Н. била тази която набирала телефона на  Б.П. и впоследствие предавала телефона на св.С или св.Л.. Подсъдимия не се включвал в разговорите по телефона, но присъствал на всички разговори. В късния следобед св. С се обадил на св. П. от мобилния апарат на подс. К. с номер *. С поискал от П. да се видят веднага, за да се  разберат.  П. му казал, че може да спре на „М.“ на бул. „Ц.Ш.“, тъй като се движел с автомобила си по булеварда. Св. С се съгласил и  Б.П. паркирал колата на паркинга на заведението за бързо хранене, след което слязъл, отишъл зад нея и изчакал 5 минути до пристигането на БВМ *, с рег. № *, в която се возили свидетелите С, Л., Н., неустановено лице на име Р. и подс. К..  По пътя към мястото на срещата в колата продължавали разговорите между С и Л., че няма да могат да си вземат парите от св.П., като при разговорите  последните двама били в афектирано състояние. В лекия автомобил останали св.Н. и неустановеното лице, които наблюдавали случващото се, а  С, Л. и подсъдимият слезли. Те се отправили към  Б.П. и след като го приближили започнали да настъпват заплашително срещу него, като най-отпред бил свидетелят С, отдясно на П. – св. Л., а малко зад тях, в средата – подсъдимият К.. Тримата го обградили като св. П. започнал да отстъпва назад докато не опрял гърба си на багажника на своя автомобил, като стоял обграден от тримата. Св. С започнал да крещи ядосано и да обижда св. П., защо не е уредил изтеглянето на уговорения кредит, а вече са внесени здравните осигуровки. Св.С захождал към св.П. все едно ще го удря  с рамо, а св. П. стоял опрян на багажника на автомобила. В това време св.Л. се оглеждал. Св. П. предложил да възстанови дадената сума  от 600 лева, но С поискал от него 3000 лв. до два часа, която сума трябвало да се занесе в дома на св.Ш., като св. С казал на св.П.: „Какво ще те направя“, „Ще ти счупя краката с винкел, 3000 /три хиляди лева/ трябва да намериш иначе е свършено с теб.“. Сумата представлявала „глоба“  за направените от С и Л. разходи по изтеглянето на кредита.  Според думите на св. С сумата трябвало да се  предаде до два часа в дома на Н. и Ш. ***.  Св.П. се съгласил да осигури исканата сума, тъй като заплахите продължили, а св.П. продължавал да е обграден от тримата. Св.С употребил изрази като „Смешник„ питал св.П. “Какво ме разиграваш?,Знаеш какво ще те направя?“ Цялата среща продължила около 5-10 минути, като при тръгването си подсъдимият М.К.  който през цялото време стоял до св. С и св.Л. заплашил св.П. с думите „Ти нали знаеш, че ще те намерим и у вас, нали знаеш какво става!“, като едновременно с изричането на думите като заплаха конфигурирал пръстите на едната си ръка във формата на пистолет като два от пръстите сочели надолу, а единият настрани, повдигнал с тях блузата  си и едновременно с това кимнал в същата посока. В този момент св. П. видял тъмно синя татуировка на корема на подсъдимия К., изобразяваща викинг, носещ щит и чук, краката на изображението на която помислил за дръжка на пистолет. Св. П. бил силно уплашен за здравето и живота си. Уплахата му ясно личала и била възприета от св.Н., която видяла че св.П. е целия червен. Б.П. знаел, че св. Н. и св. Ш. знаят къде живее и се опасявал, че може да бъде намерен, затова казал на свидетелите С, Л.  и подсъдимия К., че ще им предаде сумата от 3000лева.  След като подсъдимия с гореописаните действия и заплаха „затворил“ разговора със св.П., тримата се качили в колата  и отново отишли в дома на св.Н., където комуникацията продължила  отново в присъствието на подсъдимия.От телефона на св.Н. бил пуснат СМС към телефона на св.П. със съдържание “Говорихме нещо кажи че няма да идваш че на мен ми правиш проблеми“- изписано на латиница и с час на съобщението 20.27ч. като св.П.  пуснал СМС на телефона на св.Н. с текст „Тая глоба не мога да я събера, щото хората, които ще ми дадат пари  трябва да изтеглят утре. Ти добре ли си притесняват ли те.“  с час на съобщението 20.44ч.. Същия ден св.С и Л. заложили лаптопа на св.Н..

След срещата св. С и св. Л. в рамките на няколко дена продължили да търсят св. П. по телефона, чрез обаждания и СМС-И, включително и от телефонните номера на св. Н., като се интересували кога П. може да заплати искана сума, а той им заявявал, че се опитва да я събере. Контакт със св. П. поддържала и св. Н., която му се оплакала, че С и Л. са заложили нейни вещи и я притесняват поради неговото бездействие.

На 24.10.2014г. св. П. се явил в 07 РУ - СДВР и подал сигнал за това ,че на 23.10 2014 г. около 16.50ч. е заплашван да даде сумата от 3000лева, със заплахи  че ще му бъдат счупени краката, както и че е заплашен с пистолет. На 25.10.2014г.  било образувано досъдебно производство 267/2014г. на СДВР. С протокол за доброволно предаване от 27.10.2014г.  Б.П. предал на разследващите органи сумата от 1000 лева /9- банкноти с номинал 100 лева със серийни номера АД *, АГ *, АГ *, АГ *, АБ *, АБ *, АГ *, АД *; АД * и 2 банкноти с номинал 50 лева със серийни номера БД * и БИ */. След като банкнотите били фотографирани и ксерокопирани по досъдебното производство, а серийните им номера подробно описани, същите били върнати на св. П. с разписка. Междувременно на 28.10.2014г. П. дал съгласие на основание чл. 12 ал.2 от ЗСРС по отношение на него да бъдат използвани СРС. Били изготвени:1. искане за използване на СРС № * и било дадено Разрешение за използване на СРС на основание чл.15 от ЗСРС от Председателя на СГС с рег№*. 2.искане за използване на СРС № *-** и било дадено Разрешение за използване на СРС на основание чл.15 от ЗСРС от Председателя на СГС с рег*

На 28.10.2014г. сутринта в 11.13 ч. св. П. се свързал от тел.* по телефона със св. С-*, които ползвал телефонния номер на св. Л., и му заявил, че е готов да даде парите, поради което си уговорили среща пред заведение за бързо хранене „М.“, в ж.к. „ *“. П. направил това в резултат на уплахата си, че св. С, Л. и подсъдимия К. ще изпълнят заплахите си и ще посегнат на здравето и живота му. Към мястото на уговорената среща тръгнали св.Л.К.Н., който бил със св. С по това време, като последният управлявал автомобила си БМВ *, с рег. № *. По пътя се отбили да вземат св. Л. и пристигнали около 12 часа на мястото на срещата, пред заведение за бързо хранене на бул.Ал.Малинов в гр.София. От колата слязъл само св. Л. и се приближил към св. П., които го чакал. Св. Л. поискал от П. да се обменят парите в евро и едва след това да му бъдат предадени. За целта Л. предложил да отидат до определено обменно бюро, но св. П. поискал обменът да се извърши в обменното бюро на „*“ ЕООД,  находящо се в търговския център * на бул. „Ц.Ш.“. Уговорката била и двамата да се придвижат поотделно до там. Срещата им била документирана чрез използване на оперативен способ „Проследяване“ съгласно ЗСРС като същата продължила по малко от минута. При тръгването си от срещата св.П. отново видял св.С, който се возел в автомобила и му отправил заплашително движение с ръка, все едно си реже гърлото.

Свидетелят Л. пристигнал в търговския център *, като бил закаран там от св. С с лекия му автомобил БВМ *, с рег. № *. Л. се отправил към търговския център, а св. С и Н. останала в колата да го чакат. В 12.24ч. св.С се свързал от тел.* с телефона на св.П.  и го попитал дали се е срещнал със св.Л., като св.П. му отвърнал  че са на гишето. Св.Л. И П. се срещнали и заедно се отправили към обменното бюро на „*“ ЕООД, където свидетелят Б.П. обменил в евро описаните в протокола за доброволно предаване от 27.10.2014г.  банкноти, а именно: 9 банкноти с номинал 100 лева със серийни номера АД *, АГ *, АГ *, АГ *, АБ *, АБ *, АГ *, АД *; АД * и 2 банкноти с номинал 50 лева със серийни номера БД * и БИ *.  Свидетелката М.П. в качеството си на касиер към обменното бюро на „*“ ЕООД, продала на св.П.  срещу сумата от 1000 лева- 10 броя банкноти с номинал от 50 евро със серийни номера както следва №*,  №*, №*, №*,№ *,№*,№*,№ *,№ *,№ * и една банкнота с номинал от 10 евро със сериен №*  за което му издала фискален бон. Сочените банкноти 10 броя банкноти с номинал от 50 евро със серийни номера както следва * * и една банкнота с номинал от 10 евро със сериен №* свидетеля П. предал на св.Л. който именно във въпросния момент разбрал,че сумата не е три хиляди лева, и му заявил,че „Д. и Р. не ги слушат главите“ , както и че докато пътували за предишната среща на 23.10.2014г. Д. и Р. през цялото време си говорели че щели да разцепят св.П. независимо дали има хора и камери.“. Свидетелят Л. визирал подсъдимия К. като Р.. Свидетелят П. обяснил на св.Л., че искал да се разбере с тях  и че парите са само толкова, тъй като при един от разговорите С му се скарал да не говори за парите. Свидетелят Л. взел банкнотите след разговор по телефона със св.С. Св.П. изчакал св.Л. да се отдалечи, след което звъннал на полицейските служители, че е предал сумата. Междувременно св.Н. се обадила на св.Л. за да се информира взети ли са пари от св.П., като св.С и заявил, че като вземе парите ще разбере. Свидетелят Л. се върнал в лекия автомобил на св. С като продължавал да носи в себе си 10 броя банкноти с номинал от 50 евро със серийни номера както следва ************* и една банкнота с номинал от 10 евро със сериен №*, Л., С И Н. били задържани при проведена специализирана полицейска операция.  При извършен претърсване  и изземване на 28.10.2014г. в лек автомобил марка БМВ *, с рег. № *, ползван от С. С, са открити и иззети 10 броя банкноти с номинал 50 евро, и един брой банкнота с номинал 10 евро съгласно протокол за претърсване и изземване в неотложни случай с последващо одобрение на съдия .

 

 

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:

гласни – показанията на свидетелите: Б.П.П., Г.С.Ш., Н.В.Н., Л.К.Н., С.Д.С.,  Н.И.К., Р.С.А., Й.К.Л. и обясненията на подсъдимия  М.Д.  К.

Анализирайки доказателствата по делото съдът касателно показанията на Б.П. намира следното: Съдът кредитира  показанията на свидетеля  относно следните обстоятелства че се е познавал със св.С и св.Л. и че е бил запознат с тях от св.Ш., както и че е бил запознат със св.И. наричан от него с прякор“К.“ като повода за запознанството е бил консултация във връзка с осигуряване на съдействие от страна на П. във връзка с отпускане на кредит на св.И.. Относно тези факти показанията на свидетеля се припокриват както с показанията на св.С и св.Л. така и с показанията на Ш. и И.. Дадените показания от страна на П. във връзка с дадените от него разяснения за това,че И. следва да е осигурен, че трябва да работи, както и че е разяснявал различните видове кредити са твърдения в съдебно заседание, които се подкрепят и от останалите свидетели. Свидетеля П. на въпроси от страна на защитника е потвърдил в съдебно заседание, че съдействието му в случая е било за осигуряване на по-бързо разглеждане на документите  и за осигуряване на по-добри лихвени проценти, както и че въпросните наричани от него консултантски услуги са били заплатени, като е следвало да бъдат заплатени по преценка на клиента. В случая св.П. е заявил, че заплащането е в размер от 3 до 20 процента от исканата сума, като сочи че конкретна уговорка в случая не е имало, но съдът в случая счита , че в тази му част показанията не кореспондират с дадените показания от св.И. който сочи конкретната сума, за която е говорено, както и че сумата, която е следвало да получи св.П. е в размер на 10000 лева. Обстоятелствата  изтъквани от П. за причините накарали го да откаже съдействие на св.И., а именно  твърдяното от него демонстративно менторско поведение от страна на св.С към св.И. съдът  намира, че частично отговаря на истината, поради факта че от една страна вероятно подобно поведение е било демонстрирано от св.С към св.И. поради факта че същия е бил в материална зависимост от него. От друга страна  първоначалното познанство на св.П. с горепосочените лица е било чрез св.Ш., като след задържането на последния с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ св. П. очевидно от една страна се е уплашил, а от друга страна е загубил  сигурността, че въпреки оказаното от него съдействие ще получи каквото и да било възнаграждение  при евентуално  отпускане на въпросния кредит. Причината съдът да обосновава тази логика на поведението на св.П. е реализираната от него незабавна среща със св.Ш. веднага след неговото освобождаване от ареста, за което свидетелства самия Ш.. Твърдените обстоятелства от св.П., че е отказал по нататъшното си съдействие и че за това са били уведомени както св.С така и св.Л. се потвърждава от показанията на св.Н..Че на въпросната дата св.С се е свързал със св.П. и че първия е поискал незабавно да се видят се потвърждава както от св.С,  така и от св.Н., като изисканата незабавност от страна на С  може да бъде извлечена и от факта, че  П. се е връщал от ветеринар и е бил с кучето си. Относно  соченото от свидетеля място на срещата показанията неговите и на останалите присъствали на инцидента се подкрепят, като в тази връзка са и обясненията на подсъдимия. Твърденията на св.П., че е бил заобиколен от тримата –С, Л. и подсъдимия  К.  се потвърждават от показанията на св.Н. която сочи че трите лица са били на 30 см. от св.П.. Показанията на П. ,че С е започнал да му крещи и да го псува и че му е крещял думите  „Какво ще те направя,  ще ти счупя краката с винкел, 3000 лева  трябва да намериш иначе  е свършено с теб“ съдът намира за истинни, поради обстоятелството, че относно тези изрази показанията на свидетеля са останали непроменени още от досъдебната фаза на процеса, а от друга страна самия свидетел С заяви пред съда, че може да е казал такива думи както и че е казал „че ако не ми върне парите ще го пребия като за 6000 лева“, както и че :“Казах на Б. при срещата в „М.“ че ще му извадя крака и ще го пребия с него“. Че св.С е викал и се е карал, както и че всички са били афектирани свидетелства Н.Н. като в същата връзка тя е заявила, че св.П.  е бил почервенял. Показанията на св.П., че подсъдимия К.  заедно със свидетелите С и Л. са вървели срещу него до момента в който е опрял гръб в багажника на колата си са останали непроменени в хода на целия процес  поради която причина състава на съда намира същите за отговарящи на действителното фактическо положение. По същия начин стои въпроса и с показанията на св.П. относно това че от страна на подсъдимия  не са му били отправяни нито удари, нито заплахи  до момента , в който св.С му е сложил „глоба“ в размер на 3000 лева  и му е заявил че следва до два часа да даде парите. Че търсената от свидетеля сума която той е следвало да предаде на св.С и св.Л. е в размер на 3000 лева показанията му се подкрепят от показанията на св. Н., която е заявила че първоначално от св. Б.П. е търсена сумата от 600 лева/която сума същия е дължал на С  и Л./, която сума впоследствие е нараснала на 3000 лева и именно тази сума е била търсена от пострадалия на паркинга. Относно казаните от страна на подсъдимия накрая думи а именно „Ти нали знаеш че ще те намерим и у вас, нали знаеш какво става„, показанията на свидетеля П.  са  последователни  още от досъдебното производство , като пред съдебния състав  двукратно потвърди, че подсъдимия М.К. е казал въпросните думи, както и че е повдигнал  блузата си и кимнал. Свидетелят в съдебно заседание заяви, че пръстите на подсъдимия са били конфигурирани във формата на пистолет и именно по този начин кимвайки надолу докато вдигнал блузата си подсъдимия е заявил „Нали знаеш какво става“ Свидетелят преди извършеното освидетелстване по реда на чл. 158 ал.1 от НПК по искане на подсъдимия заяви, че  това което е видял е било като дръжка на оръжие. При извършеното освидетелстване по реда на чл.158 ал.1 от НПК и по искане на самия подсъдим  съдебния състав констатира, че в лявата част на коремната област  на К. е налична татуировка с размери 15 на 30 см. с изображение на Викинг носещ  щит и чук, като свидетелят заяви, че краката на  изобразения викинг татуиран  в коремната област на подсъдимия  му приличат на  именно на дръжка на пистолет. С оглед психическото състояние от страна на св.П., ситуацията в която се е намирал  и действието от страна на подсъдимия с конфигурирането на съответните пръсти  във формата на пистолет съдът намира, че в действителност именно показанията дадени в съдебна фаза отговарят на действителността, тъй като  от една страна доказателства за противното липсват, а от друга страна самият вид на татуировката предполага подобно впечатление. Липсват и обективни причини  за оголване на коремната област от страна на подсъдимия  – с оглед времето на годината -23.10.2014г. през което се е развило действието и присъствието на още трима мъже на паркинга. Обстоятелството че подсъдимия незабавно след това се е качил в автомобил БМВ заедно с останалите се потвърждават и от останалите свидетели и от самия подсъдим. Че след срещата пострадалия е продължил да разговаря и да получава обаждания както от св.Л. така и от св.С и от св.Н. се потвърждава както от извършения оглед на веществено доказателство, а именно ползвания от пострадалия мобилен телефон, така и от назначените технически експертизи на мобилни телефони. Обстоятелството, че св.Н. се е представяла за жертва от страна на свидетелите С и Л. се потвърждава от същите доказателства. Че свидетеля П. е сигнализирал още на следващия ден полицията, а именно 07 РПУ-СДВР  говорят датите на подаваните от същия заявления и обяснения приложени по делото както и разпитите на свидетелите К. и А.. Свидетеля П. дава показания и относно   предадените и описани от него банкноти на стойност 1000лева, които обстоятелства се потвърждават от приложените писмени доказателства протокол за доброволно предаване /л.14/, фотокопия на банкноти/ л.15-л.17/, фотоалбум/ л.18-л.20/, разписка/ л.21,л.22/ от том 1 от ДП. За факта, че е говорил с св.С на 28.10.2014г , както и че е уговорена среща на *, както и че на срещата е дошъл св.Л. са налице звукозаписи и видеозаписи от специални разузнавателни средства които подкрепят казаното от свидетеля, а именно звукозапис между телефона ползван от свидетеля и телефона ползван от св.С както и видеозапис на срещата между св.П. и св.Л. в 11.49 ч. пред заведение за бързо хранене н М. на бул.* в гр.*. Фактът че на сочената среща е уговорено парите да бъдат сменени в * ЕООД се подкрепя и от показанията на Р.А. и показанията на св.Л.. Според св.П. той сам се е придвижил до мястото на срещата на бул.Ц.Ш., като според неговите показания е изчакал повикване от страна на св.С и чак след това се е приближил до гишето на обменното бюро  * ЕООД., които твърдения се допълват както от наличните СРС по делото, а именно звукозаписи така и от видео-техническата експертиза на видеозаписите. Че свидетеля П. е обменил сумата от 1000 лева  и че именно тогава св.Л.  е видял че сумата не е 3000 лева, както и че е получил 510 евро факти за които разказва П. са обстоятелства за които са налице и други доказателства, а именно резултата на видеотехническата експертиза по протокол №*, показанията на св.М.П. присъединени към доказателствения материал. Твърдението на св.П. че е предал сочената сума на св.Л. се потвърждават от показанията на полицейските служители от една страна, показанията на св.Л., а от друга от наличния протокол за претърсване и изземване на л.а. БМВ. Свидетелят потвърди отново пред съдебния състав, че след като св.Л. е разбрал за  размера на предадената му от св.П. сума същия е заявил, че през цялото време докато пътували за срещата с него към М. на 23.10.2014г. „Д. и Р. говорели как щели да го разцепят, нямало значение дали има камери и хора“, както и че „Д. и Р. не ги слушат главите“. Твърдението на свидетеля ,че към момента на даване на показания същите са били твърде пресни са логично обяснение за липсата на спомен относно тези обстоятелства пред съдебния състав , а от друга страна  индиция за истинността на тези показания е и  твърдяното от св.Л., че такива обяснения от негова страна е имало макар  да отрича да е споменавал М. в този разговор. От друга страна съдът кредитира показанията на свидетеля П., че не е знаел причината за присъствието на подсъдимия на срещата, нито за отправените му заплахи от страна на К., както и че не му е известно подсъдимия да е заплашвал св.Н., тъй като доказателства за противното липсват, още повече че действително участие в отпускането на конкретния кредит подсъдимия не е имал нито финансово  нито логистично. Разглеждайки показанията на св.П. че на 23.10.2014г. след срещата на М.  с подсъдимия и свидетелите С  и Л. се е уплашил за живота и здравето си  съдът намира за истинни тъй като подадения сигнал от страна на същия е твърде скоро след самата случка от една страна, а от друга обосновава последващото поведение от страна на свидетеля за предприемане на действия навлизащи в личната му сфера за преустановяване на заплашващото го поведение на описваните от него лица.

Показанията на св.Ш. съдът кредитира относно следните обстоятелства: че той е запознал пострадалия със свидетелите С и Л., както и че всички заедно са били на гости в дома му на ул.* в гр.С., както и че св.П. е следвало да уреди кредит на св.И.И., като това е следвало да бъде заплатена услуга за св.П.. Относно тези факт, както и  относно факта че е дал пари на св.П. в размер на 2200лева  показанията му се подкрепят от показанията на свидетелите Н. и св.П.. Съдът не кредитира показанията на св.Ш., че е дал и сумата от 580 лева на св.П. за заплащане на здравните осигуровки на И.И., тъй като според показанията на св.И. сума му е била дадена лично на него за здравни осигуровки от св.Ш. и е лишено от логика обстоятелството впоследствие св.П. да му върне единствено сумата от 2200 лева, ако е получил и сумата за здравни осигуровки на св.И.. От друга страна съдът счита че обективно е вярно твърдението на свидетеля, че самият той е търсил чрез свидетелката Н. парите,  които П. му е дължал, тъй като е бил задържан под стража и сумата явно му е била необходима, а и свидетелката Н. сочи че подобни разговори между нея и Ш. са провеждани. Съдът счита и че твърдението на Ш. че Н.  докато е бил в ареста е заявила, че С и Л. също са дали пари на П. също отговаря на истината, както и че е възникнал конфликт между тримата/ тъй като  Н. също споделя тези обстоятелства/.Съдът намира че  свидетеля по скоро е предупредил Н. да внимава дължаната на него сума да не бъде върната на С  и Л., тъй като последната свидетелства, че е предупреждавана за тези обстоятелства от Ш. Според Н.Н.  същата е  била предупредена да не  се вижда със С  и Л., тъй като на Ш. явно не му е било приятно. Следва да се отчете и факта, че свидетеля Ш. очевидно се опитва да неглижира изцяло ролята си в контактите между С, Л. и П. преразказвайки последващия контакт между него и свидетеля П., твърдейки изцяло че според него свидетеля П. заявил пред него, че нарежда С и Л., тъй като последните  му се правели. Преценявайки  ролята му  на посредник между всички лица, съдът намира че звучи житейски нелогично свидетеля да върне на свидетеля Ш. сумата от 2200лева и да потвърди пред него че дължи още пари на С и Л.,без да уточни колко, както и да твърди че ще ги „изпържи“.

Показанията на Н. са от естество налагащи детайлен анализ. От една страна същата се явява незаинтересована тъй като не е била участник във въпросната финансова схема. От друга страна, тъй като е присъствала на повечето от събитията. На първо място относно познанството на С,  К. и Л. показанията на свидетелката са логични. Относно сумата която св.Ш.  е предоставил на св.П. показанията и също звучат достоверно относно дадените показания от свидетеля Ш. макар и не относно действителния размер на сумата. Относно датата на задържане на Ш. отправените пред нея искания от негова страна да разговаря с П. за връщане на сумата както и че е споделила пред него че свидетелите С  и Л. са дали сума на св.П. съдът приема показанията  й за истинни тъй като са последователни. Съдът кредитира показанията на свидетелката, че в нейно присъствие и в присъствието на подсъдимия К. от страна на свидетелите С и Л. от дома й, когато подсъдимия и е бил на гости, са търсели по телефона сумата от 600 лева. Според свидетелката обажданията са правени през нейния телефон и в присъствието на подсъдимия, като тя е набирала телефона и в последствие го е предавала на свидетелите Л. и С, като е имало и обаждания от телефона на подсъдимия. Според свидетелката сумата от 600 лева впоследствие е нараснала на 3000лева  и тази сума се е дължала  от св.П. , тъй като трябвало да направи кредит на св.И. наричан от нея „К.“. Според свидетелката П. не е пожелал да върне сумата от 600 лева и поради забавянето на кредита сумата е станала 3000лева. Тези разговори са провеждани според свидетелката от дома и и впоследствие са отишли на срещата в М.. Според свидетелката П. предварително я е бил уведомил че няма да съдейства за уреждане на кредита, за което тя била уведомила Д.-св.С и Д.-св.Л.  и те именно от този момент са започнали да се обаждат на св.П., включително и през телефона на подсъдимия, като това се е наложило тъй като на обаждането от нейния телефон св.П. не е вдигнал. В корелация с показанията на свидетеля П. съдът намира показанията на св.Н. за непредубедени, като твърденията й че според нея Д. И Д. са водели разговор че няма да могат да си вземат парите са били в присъствието на подсъдимия, още повече че св.С е заявил че е обяснявал в присъствието на подсъдимия за какво ги търси тези пари. Относно мястото на срещата, начина на придвижване и присъствалите лица показанията на свидетелката Н. се подкрепят от показанията на П., С и Л. и частично от обясненията на подсъдимия. Твърденията на свидетелката, че от колата са слезли подсъдимия ,Л. и С, че С е викал, крещял и е търсел 3000лева от пострадалия, че всички са били афектирани, както и че срещата е продължила около 5-10 минути, съдът кредитира  тъй като кореспондират с показанията на П. и С, както и с последващото поведение на свидетеля П.. От друга страна базирайки преценката на показанията на свидетелката и на непосредственото впечатление от поведението и в залата съставът на съда констатира, че свидетелката отговаряше изключително лаконично относно поведението на подсъдимия на самата среща насочвайки вниманието на съда към другите лица и игнорирайки присъствието на подсъдимия на срещата, което  буди съмнение с оглед  обстоятелството, че свидетелката твърди че е  наблюдавала цялата ситуация от около 5 метра. Разказът  й че след качването в колата никой нищо не е говорил  е в противоречие с показанията на св.С който е заявил че след качването в колата най-вероятно е псувал св.П.. Съдът не кредитира и показанията на св.Н. че във въпросния период е разполагала със сума от около 20 лева на ден тъй като фактите по делото говорят, че същата е била в изключително затруднено материално положение, както и че въпросния залог на лаптоп не е осъществен  с нейно съгласие. Относно факта, че още същия ден св.П. се е свързал с нея  и е заявил, че ще даде исканата сума и това е станало и в присъствието на подсъдимия съдът намира показанията и за кореспондиращи с останалия доказателствен материал поради която причина ги кредитира.

 Показанията на св.С съдът намира в по-голямата им част за неотговарящи на действителното фактическо положение. По делото липсват доказателства св.С да е давал сума от 6000 лева на св.П. за уреждане на въпросния кредит още повече че подобна сума не е коментирана от нито един от разпитаните свидетели и обвиняеми в нито една от фазите на процеса. Съдът счита ,че сумата която е била предоставена на св.П.  е била в размер на 600 лева, за което са налице доказателства още от досъдебната фаза на процеса  и това е станало след задържането на Ш.. Относно лицата които са отишли на срещата на М. на 23.10.2014г. съдът счита, че показанията на С отговарят на истината, тъй като се подкрепят и от останалите свидетелски показания. Не отговаря обаче на фактите по делото, че подсъдимия е бил взет по пътя в автомобила от паспортното на „М. Луиза“, както и че  първоначално от автомобила БМВ е слязъл само С  и впоследствие е слязъл само подсъдимия да го пита къде ще пият кафе, а Л. не е слизал от колата тъй като са в противоречие с последващото му изявление в хода на разпита, че накрая в колата са се качили той, М. и Д.. Лансираната версия от свидетеля С, че е търсил от подсъдимия на два пъти по 3000 лева, от които 1200 лева осигуровки, както и че не е звънял от телефона на подсъдимия не се подкрепя нито от показанията на св.Н., нито от обясненията на обвиняемия и показанията на св.П.. В същото време свидетеля С не отрича че е заплашвал св.П., че ще го пребие като за 6000лева, както и че ще му извади крака и ще го пребие с него. Свидетеля  заявява че според него подсъдимия е слязъл от колата да се поразтъпче  като на повторен въпрос къде е бил свидетеля Л. заявява че не помни но най-вероятно Л. е бил до него. Тази непоследователност на показанията на свидетеля сериозно разколебават съда в становището му относно добросъвестността на свидетеля като такъв. Същият сочи и че е имал уговорка П. да му върне парите, които впоследствие той да ги предостави на майката на Ш. за заплащане на гаранцията на последния, за каквито  уговорки не свидетелстват нито Ш. нито Н.. Твърденията на свидетеля че след обажданията на П. бил разбрал че последния го „нарежда „ и затова само Л. бил решил да си вземе парите според съда не отговаря на истината.Видно от приложените СРС звукозаписи на телефонни разговори св.С е имал пряко отношение към търсената сума като включително е въпросиран и от св.Н. дали ще се вземат пари от „Б.“, както и е контролирал изцяло по телефона както св.Л. така и св.П. при обмяната на сумата. Съдът кредитира показанията на св.С че е разговарял от ползвания от св.Л. телефон тъй като това съответства на приложените звукозаписи от експлоатирани СРС по делото.

Показанията на св.Л.Н. съдът преценява дотолкова, че същите изясняват къде е ходил св.Л. и св.С  на датата на задържането на св.Н., че със св.С са го чакали отвън  в л.а БМВ на бул.Ц.Ш. , че св.Л. е седнал отзад на автомобила  управляван от св.С , за които обстоятелства са налице многобройни показания от страна на свидетеля С, св.Л. така и писмени доказателства, като протокол за претърсване и изземване на въпросното БМВ и приложените протоколи за обиск на Н.,С и Л..

 Съдът изцяло кредитира показанията на св.М.П. прочетени  и присъединени към доказателствения материал на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.5 от НПК тъй като изцяло кореспондират с писмените доказателства по делото , а именно протокол за доброволно предаване от 28.10.2014г.,/л.25 от том 1  от ДП/, копие на касов бон , протокол за доброволно предаване от 27.10.2014г с фотоалбум към нея /л.14-20 от том 1 от ДП/както и на заключението на видеотехническата експертиза по делото  и протокола за претърсване и изземване на л.а. БМВ.

Показанията на св.К.  се явяват косвени такива относно придобитата информация от пострадалия П., като служител на полицията по повод на това че през 2014г. е присъствал на разказ от страна последния, при който същия е разказал че е изнудван от лица с имена Д. и Д.  по повод обстоятелството че уреждал изтеглянето на кредит на лице с име И.. Тъй като П. не успял да съдейства така че да бъде изтеглен кредита Д.  и Д. го изнудвали за сумата от 3000лева, които били дали. Пред свидетеля П. бил разказал, че при една от срещите на М. лице с име М.  си било повдигнало тениската и било показало пистолет на пострадалия. Според свидетеля това лице М. бил именно подсъдимият. Тези показания съдът намира за преразказ на споделеното от свидетеля П. пред свидетеля и тъй като съответстват  на изнесените факти още в досъдебната фаза съдът намира за относими и непредубедени. Според свидетеля същия е участвал в полицейска операция  през октомври 2014г. при която е следвало парите да бъдат обменени от св.П. в обменно бюро Т ЕООД , но той е стоял на заден план и единствено след обмяната на парите е отишъл в обменното бюро да предотврати връщането на парите, за които знаел ,че са белязани – тази фактическа обстановка съответства на останалия събран доказателствен материал, поради която причина съдът я кредитира. Според  разказа на К. подсъдимия е бил повикан от тартора на групата за да сплаши св.П. тъй като имал оръжие, подобни субективни изводи от страна на свидетеля съдът не намира причина да коментира, тъй като са резултат на предположение от страна на свидетеля базирано на косвени доказателства. Съдът не кредитира показанията на свидетеля, че Б.П. е разказал пред него че дължи пари на лицата Д. и Д. тъй като подобни факти не се сочат нито при първоначалния разпит на свидетеля П., нито в писмените жалби по делото от страна на пострадалия до органите на МВР.

 Показанията на св.Р.А. се припокриват по основните факти с показанията на св.К., а именно на извършения пред него преразказ от страна  на  св.П. за участвалите лица, носеното оръжие от страна на лице с име М., търсените суми  и причината за срещата пред заведение М. на 23.10.2014г. и тъй като кореспондират и с писмените доказателства съдът ги кредитира. Фактът че А. е получил обаждане от св.П. на 28.10 2014г. за това че последния ще обменя носената сума от 1000 лева в Т ЕООД се подкрепя  и от показанията на самия пострадал. Показанията на свидетеля, че той именно е установил използвания от подсъдимия телефон  се подкрепят от писмените доказателства по делото, а именно приложените докладни записки  за извършени  анализи на разпечатките от мобилните телефони за които по делото са приложени съответни дискове от мобилните оператори.Изнесеното че свидетелят е чел заплашителни СМС  от различни лица на телефона ползван  от пострадалия съдът намира за факт ползващ се с доверието на съда, тъй като въпросната дейност по продължаваща комуникация между пострадалия и св.С,Л. и Н. и пред органите на полицията е описвана от свидетеля П.

Според показанията на св.Л. които съдът изслуша в съдебно заседание през 2014г. св.П. е следвало да уреди кредит на св.И., като от въпросния кредит е следвало да вземат процент както св.П. така и св.Ш.. Относно тези обстоятелства съдът се съгласява със свидетеля тъй като кореспондират с показанията на св.И., като действителната роля на св.Ш. в ситуацията е останала неизяснена. Според свидетеля същия е заложил личното си МПС в заложна къща в Г.Б. за сумата от 2000лева, които пари е дал на св.С, като са били предназначени за св.П. за изтеглянето на кредита. За сочените обстоятелства свидетеля е дал обяснения още в досъдебната фаза на процеса в качеството на обвиняем, но според тогавашната версия сумата е била различна -600 лева която е дадена на св.С за плащане на здравни осигуровки на св.И. и предоставена на П.. Според свидетеля С същия е дал сумата от 6000лева на св.П. във връзка с въпросния кредит, които обстоятелства са в противоречие с показанията на св.П. поради която причина съдът не ги кредитира. Корелацията на всички гласни доказателствени източници води до извода, че сумата предоставена на св.П. от св.С е била 600 лева, тъй като именно тази сума изначално се коментира в процеса и е съответна на изнесеното от Н.. Изтъкваните обстоятелства, че  срещата на М. с П.  е започнала по инициатива на св.Н., като и Н. искала да вземе парите на Ш. не се подкрепят от показанията нито на Н., нито на Ш..  Не се подкрепят от показанията на Н. и твърденията на Л.,***М. ***, тъй като същата подробно е разказала кой е присъствал на телефонните разговори от дома и предшествали срещата. Според свидетеля единствено св.С е разговарял с П. като е искал от него три хиляди лева, което е лишено от логика след като срещата/пак според него/ е иницирана от Н. и тя също е искала да вземе парите на Ш.. Според свидетеля подсъдимия не бил отправял заплахи, а той самия не е разговарял с П.. Единственото, което бил казал подсъдимия според свидетеля, било отправено към С изречение в смисъл “Д. недей“. Съдът не е склонен да се съгласи с подобни твърдения най –малкото, че в хода на същия разпит свидетеля изведнъж заяви, че подсъдимия бил влязъл в М., а той самия стоял настрани, което е в пълно противоречие с твърдяното и от Н. и от П.. В същото време свидетелят твърди, според него М.  не знаел за какво става въпрос, а именно че не е знаел за отношенията между С, И. и Ш. относно кредита. Това твърдение противоречи на показанията и на И.  и на Н..  Изхождайки от личните си възприятия и цялостното впечатление от личността и характеровите особености на св.С, за което са налице многобройни показания, съдът счита, че  при пътуването в автомобила  е било подробно обсъждано  какво и как трябва да се случи, което  е  и преразказано впоследствие от св.Л. на св.П..  Не е възможно това да е останало извън възприятията на подсъдимия  и най-вече разговорите, че сега св.П. ще го разцепят без значение има ли хора и камери. Същото важи и за изявлението на свидетеля, че „Д.“ –св.С и П. са си говорели тихичко, което контрастира както с показанията на Н.  и показанията на самия С така и с извода на свидетеля Л., че П.  е бил видимо изплашен. Относно номера на ползвания от свидетеля телефон, мястото на срещата предшествала предаването на парите, лицата между които е била уговорена, мястото на обмяна на парите, факта че е разговарял със С от телефона на св.П., че е казал че „Д. и Р. не ги слушат главите „, че е получил парите от Б.П., както и че при задържането парите са изпаднали са факти за които показанията на св.Л. са доказани както с показанията на св.П. така и резултатите на видео-техническата експертиза и наличните протоколи за претърсване и изземване и доброволно предаване по делото, както и СРС, поради което съдът ги кредитира. На следващо място следва да се отбележи че показанията на свидетеля че след срещата на между четиримата на М. впоследствие в колата е коментирано ще донесе ли Б. или не парите съдът намира за истинно, както и обстоятелството,че на въпросната среща подсъдимия не е бил въоръжен.

Относно показанията на свидетеля И. съдът намира следното:На първо място следва да се посочи първоначално демонстрираното абсолютно нежелание на свидетеля да свидетелства и негативното отношение към повечето от свидетелите и събитията провокирали процесуалното качество на И. в настоящия процес. Съдът дава вяра на следните показания на свидетеля, а именно: изцяло кредитира показанията на свидетеля дадени в досъдебната фаза на процеса и присъединени към доказателствения материал със съгласието на страните.  На първо място свидетеля изцяло потвърди  и преповтори показанията дадени  пред органа на досъдебното производство, като направи едно единствено уточнение че според П. той не е работел във фирма „С.Т.“ или „С.Т.“, а ще работи в такава. Всички останали подробности като обстоятелствата, че е вземал пари назаем за заплащането на здравните си осигуровки от св.Ш., че свидетеля П. му е взел личните данни и му е казал че ще му оправи  социалните осигуровки , за което ще му вкара нужните пари 3000лева които впоследствие свидетеля трябва да му върне от  сумата по кредита, както и сумата от 25 процента от отпуснатия кредит, че впоследствие Ш. се е интересувал от кредита  са обстоятелства премълчавани както от свидетеля П. така и от свидетеля Ш.. От друга страна субективното впечатление на свидетеля, че само ще почерпи свидетелите Ш., Д., Л. и Н. след изтеглянето на кредита явно не се е споделяло от посочените свидетели. От друга страна съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля за номерата на  ползваните телефонни номера на изброените от него лица , а именно –М. Р.-*,Д.-*  и Н. *, тъй като от една страна самия свидетел е изяснил как точно същите така детаилно са записани в протокола, а от друга кореспондират с отразеното в паметта на телефоните изследвани при съответните технически експертизи. Съдът счита и че показанията на свидетеля, в досъдебната фаза в които се сочи че е обсъждал  предложението за кредит с Д., Д., Л. Д., М. Р., Н.  и Б., като на различни разговори са участвали различни лица може да се даде вяра, тъй като впоследствие свидетеля в същия разпит е заявил „През последните дни нито с М., нито с Д., нито с Д. съм коментирал за кредита. Единствено Д. знаеше, че не съм го изтеглил.“ Тази последователност на съжденията навежда съдът на заключението,че сочения кредит е бил обсъждан в приятелския кръг включително и пред лицето наричано от свидетеля „М. Р.“. Съдът игнорира твърдението на св.И. че подсъдимия не е лицето наричано М. Р.. Според показанията на всички лица –Н., П., С, Л., Ш.  именно  подсъдимия е лицето от въпросния приятелски кръг, поради която причина и изхождайки от психологията на свидетеля съдът не възприема твърдението му че подсъдимия не съответства като идентичност на персоната М.-Р. коментирана в показанията му в досъдебната фаза.

Логично е обясненията на  обвиняемия да бъдат разглеждани и като защитна позиция, като в този ред на мисли съдът намира че обясненията му че въпросния ден е разговарял със св.С по настояване на св.Н. като първо той и се обадил по телефона във връзка с това че бил обещал на Ш. да разхожда кучетата му не отговарят на истината. Подобно обстоятелство не се споделя от св.Н., нито факта твърдян от подсъдимия и свидетелите С и Л., че въпросния ден е бил взет от бул.М. Л. Твърденията на К., че в колата разбрал единствено че Б. ги бил „преебал“ и че разбрал че С и Л. търсят  техни пари от П. съдът намира че не съответстват на изложената обстановка от Н., че същия ден е имало телефонни разговори в негово присъствие между С  и П. касаещи финансови отношения включително и от неговия телефон. Че подсъдимия е наясно с действията на П. по отпускане на кредит за И. личи и от показанията на самия И., като той е посочил подсъдимия като едно от лицата присъствали на въпросните разговори. Според подсъдимия от колата са слезли и тримата като неговата цел е била единствено да възпрепятства да се случи насилие. Самата формулировка употребена от страна на подсъдимия предполага, че вътре в колата е обсъждано такова, което подсъдимия и не скрива като заявява че св.С е твърдял че сега ще слезе и ще пребие св.П. тъй като дълго време го е размотавал. Изтъкваното от подсъдимия поведение от страна на св.С че последния е бил рязък към П., но без да го бие, като го е надвиквал предполага подсъдимия да е разбрал за каква сума и по какъв повод се обсъжда. Подсъдимия в случая спестява обаче  тези обстоятелства, което обективно е негово право, но в същото време сочи че накрая се е намесил като е заявил на П. приятелски, че като имаш пари трябва да ги връщаш. В обясненията на К. се твърди, че разговори с П. в негово присъствие от страна на С и Л. са били впоследствие от дома на Н., като отново са търсени пари които П. е следвало да върне. Защо отново са провеждани подобни разговори и какво е било тяхното съдържание подсъдимия не обяснява въпреки, че в предходен момент  е заявил че С  и П. са се разбрали. Съдът не споделя тези твърдения на подсъдимия, както и позицията му че единствените думи към св.П. са били приятелски, тъй като самата му намеса в сочената ситуация е поведенчески лишена от смисъл, от една страна, тъй като  ако целта ти е била да предотвратиш насилие от твой приятел провокирано от некоректно поведение на трето лице не е логично да имаш приятелско отношение към същото това лице. Съдът не кредитира и обясненията на подсъдимия че телефон * не е ползван от него, тъй като сочения телефон фигурира както в паметта на  изследваните телефони с техническа експертиза, така и  се сочи от св.И., като ползван от лице с име М. Р..

Относно писмените доказателства – протокол за доброволно предаване /л.14,т.1/, фотокопия на банкноти/ л.15-л.17,т.1/, фотоалбум/ л.18-л.20т.1/, разписка/ л.21,л.22,т.1/,  съдът счита ,че същите се явяват изцяло подкрепящи показанията на св.П. като и съответното описване и белязване  на банкнотите е извършено законосъобразно след дадено разрешение. Приложения  -Протокол за обиск и изземване в неотложни случай от 28.10.2014г. за св.Л.Н. /л. 28,т.1/ съдът намира за подкрепящ обстоятелството, че св.Н.  се е намирал на въпросното местопроизшествие, като сочения протокол в корелация с резултата на експерта  по заключението на техническа експертиза -протокол №2015/ИКУ-088 находяща се в том 4 л.59-72 от ДП и изготвена от вещото лице Й.Г. установява номерата на мобилните телефони ползвани от лицата. Приложения  протокол за обиск и изземване в неотложни случай от 28.10.2014г. за св.Й.Л. /л. 30,т.1/ установява  както присъствието на св.Л.  на местопроизшествието, така и подкрепя показанията на П.. Присъствието на С удостоверено с  Протокол за обиск и изземване в неотложни случаи от 28.10.2014г. за С.Д.С. /л. 32,т.1/ установява същите обстоятелства като и подкрепя показанията на П.  и Н.. Наличния протокол за претърсване и изземване в неотложни случай от 28.10.2014г. на л.а. БМВ * с ДК№* /л. 34-35-т.1 / с фотоалбум към него –том.2, л.2-7/  и иззетите с него вещи  удостоверяват  получаването на сумата от 510 евро и хвърлянето на въпросната сума в автомобила от св.Л.. Всички по-горе изброени протоколи се явяват съставени по реда на НПК с последващо одобрение  от съда  и събраните доказателства с тях се явяват годни. Значимо за процеса на доказване и подкрепящо обвинителната теза се явява фактът, че веществените  доказателства  10 броя банкноти  с номинал от 50 евро и един брой банкнота с номинал от 10 евро са намерени във въпросния автомобил управляван от св.С. Изготвените протокол за претърсване и изземване в неотложни случай от 28.10.2014г. на ап. в гр.София,* /л. 37-38т.1/, протокол за претърсване и изземване от 28.10.2014г. в ап. в гр.София,ж.к.* /л. 40-41,т.1 / и  фотоалбум от претърсване и изземване в жилище, находящо се в гр. София, ж.к. * /л. 11-14 , т.2 /; макар и съставени по реда на НПК не съдържа значима и относима  информация за делото.Справката за съдимост за Й.К.Л. от 28.10.2014г. /л. 56, 155,т.1,/ се явява значим писмен документ относно характеристичните данни за свидетеля  и неговата надежност като същото важи  и за справка за съдимост от 28.10.2014г. за С.Д.С. /л. 62-64, 153-154,т.1/ Относно справката за висящи наказателни производства/л.60-61т.1/  същата дава информация относно характеристични данни касателно самия подсъдим. Съставения протокол за доброволно предаване от 31.10.2014г. /л. 119-120,т.1/;с който са предадени записите на видеокамерите на Т ЕООД  и  копие на фискален бон /л.120,т.1/, както и Протокол за доброволно предаване от 31.10.2014г. /л. 121а /на  електронен носител на записите на  камерите на ТЦ * съдът  намира за  изготвени съобразно изискванията на закона след отправена покана от водещия разследването до  управителите на ТЦ и Т ЕООД, при което предадените веществени и писмени доказателства с тях следва да се третират като годни. Изготвения фотоалбум за посетено местопроизшествие ОСМ от 28.10.2014г. на Т ЕООД  /л. 8-10/ установява и кореспондира с показанията на св.М.П. присъединени към доказателствения материал със съгласието на страните и с протокола за доброволно предаване подписан от същата. Справката за съдимост за М.Д.К. /л. 31, т.2/  подпомага  съда при определяне  на вида и размера на наказанието на подсъдимия. Наличното  писмо от „Космо България Мобайл “ ЕАД, с приложение магнитен носител /л. 32-33, т.2/ установява собствеността и номера  на ползвания от пострадалия мобилен телефон. Наличните ; писмо от Виваком, с рег. № С 30171 от 30.10.2014г. , екз. 2 /л. 34,т.2/; писмо от Мобилтел ЕАД, с изх. № 28156 от 05.11.2014г. /л. 36,т.2 /; писмо от „Теленор“, с рег. № ЯФНЕС1380 от 21.11.2014г., ведно с материален носител /л. 38-39,т.2/; ведно с докладна записка /л.45-л.46/ потвърждават изнесените от пострадалия показания за многократни контакти между тел.* ползван от св.Й.Л. и св.С. С  и тел.*  ползван от пострадалия. Приложения  протокол за доброволно предаване от 26.11.2014г. /л. 85,т.2/ ведно с протокол за оглед на веществени доказателства  от 26.11.2014г./л.86/, разписка /л.87,т.2 /, са изготвени съобразно изискванията на НПК и установяват комуникацията между телефоните  ползвани от пострадалия  и от  една страна св.Л. и между пострадалия и св.Н.  със съответното съдържание на СМС. Фигуриращите в делото  справка с рег. № С 34637 от 09.12.2014г., екз. 2 /л. 2,т.3/,справка от теленор с изх.№26360/10.12.2014г./л.3,т.3/ справка от Виваком с рег.№я 1521/17.12.2014г./л.4,т.3/справка от Мобилтел ЕАД с изх.№31967/10.12.2014г./л.5,т.3/;справка от теленор с изх.№26339/10.12.2014г./л.6,т.3/  подпомагат изясняване съдържанието на иззетите мобилни телефони като същото важи и за ,справка с рег. № 32897 от 25.11.2014г., екз. 2 /л. 25,т.3/, справка М тел с изх. № 31060 от 01.12.2015г./л.28,т.3 /; справка с изх. № 32804 от 18.12.2014г. /л. 29,т.3/.Анализа на наличната информация в приложените дискове изпратени от мобилните оператори  отразени в ДОКЛАДНА ЗАПИСКА /л.42-л.45,т.4/подкрепят показанията на св.Н. включително и че на датата 23.10.2014г. са провеждани телефонни разговори с пострадалия от телефона на подсъдимия. Приложения на л.60,т.4 протокол удостоверява, че сумата от 1000 лева в банкноти съгласно описанието е била върната на управителя на Т ЕООД.

 Касателно приетите по делото експертизи становището на състава на съда е следното:

1.Резултата от Протокол №* за извършена видео-техническа експертиза от 12.11.2014 /л. 17-24,т.2  /; води до извод ,че лицето осъществило  обмяната на валута в Т ЕООД е Б.П.П., като е бил придружаван от св.Й.К.Л., което се подкрепя от показанията и на двамата, както и че впоследствие св.Л. се е качил в л.а.БМВ с ДК№*, което подкрепя показанията на същия и протокола за претърсване и изземване на въпросния автомобил. Съдът изцяло кредитира резултата от въпросното експертно изследване.

2.Приложеното писмено заключение - протокол за извършена техническа експертиза № * от 10.12.2014г. /л. 34-39,т.3/;  съдът не намира за относимо към предмета на доказване,  доколкото от резултата  на извършеното изследване е видно че не са установени факти  към повдигнатото обвинение.

3.Изготвените заключения от експертите по техническа експертиза протокол №* находяща се в том 4 л.44-45 от ДП и изготвена от вещите лица Л. Г. и Н. Т. и по техническа експертиза протокол №* находяща се в том 4 л.51-52 от ДП и изготвена от вещите лица Л. Г. и Н. Т. изясняват истиността на иззетите банкноти в лева и евро и тъй като в цялост отговарят на така формулираните въпроси на експертите съдът ги кредитира в цялост.

4.Заключението по техническа експертиза- протокол №2015/* находяща се в том 3 /л.59-72 от ДП /и изготвена от вещото лице Й.Г.,по техническа експертиза протокол №2015/* находяща се в том 3 /л.87-89 от ДП/ и изготвена от вещото лице Й.Г., съдът счете за изцяло отговарящи на така поставените им въпроси поради което ги кредитира в цялост. От  Протокол за извършена техническа експертиза № 2015/* от 21.04.2015г. /л.59-72,т.3 изследвания на телефонът и сим картите открити при обиска на св.Н. се установява ,че номера записан в менюто на телефона като Д.   е именно номера сочен и от останалите свидетели *. Видно от  Протокол за извършена експертиза № 2015/* от 22.04.2015г. /л. 77-89,т.3/в паметта на изследвана  СИМ карта на ВИВАТЕЛ  намерена  при претърсване в л.а. БМВ с ДК№* са запаметени телефоните на св.Н.-фигурираща като Н. с телефон *, св.С като Д. с тел.* и  подсъдимия фигуриращ като Р. с №*.  Към телефона ползван от св.П. в периода  от 24.10 до 28 10 2014г има 10 изходящи и 4 входящи повиквания, от изследвания мобилен телефон НОКИЯ МОДЕЛ 100  с ИМЕЙ * включително фигурира и СМС отразен при огледа на телефона на свидетеля от 24.10 2014г. със съдържание изписано  на латиница “Има ли нещо мъжко в тебе бе приятелче дигни го тоя тел. по добре да се разбереш с мене  от колкото да се криеш и да не дигаш“ Извода който може да се направи  и от съдържанието на наличните СМС в паметта на изследвания телефон с експертизата, че лицето ползвало телефона има сериозни финансови проблеми, тъй като по-голяма част от съобщенията са за просрочени суми по кредити и за неплатени задължения.

Съдът намира Протокола за изготвяне на веществено доказателствено средство „видеозапис“ от прилагане на СРС  от 28.11.20141г. рег.№* по разрешение с рег.№*.както и протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство „звукозапис“ от прилагане на СРС от 20.05.2015г. с рег.№* по разрешение рег.№*. на СГС. за изготвени съобразно процесуалните изисквания на ЗСРС и НПК  кореспондиращи  с останалия доказателствен материал по делото, като в тях  след като съдът констатира пълна идентичност с отразеното на всички веществени доказателствени средства се детайлизират взаимоотношенията помежду пострадалия и свидетелите. 

От огледаните от съда  веществени доказателства –относими към предмета на доказване се явяват мобилен телефон марка „Нокия“ модел 206 с ИМЕЙ *, СИМ карта на боб с№*, СИМ карта на ВИВАКОМ №* и мултимедиийна карта памет микро  128 МБ както и  мобилен телефон Нокия Модел 100 ИМЕЙ *,заедно със СИМ карта на ВИВАКОМ *, 1 брой СИМ карта на мобилен оператор ТИМ * и един брой карта на ГЛОБУЛ №* установяваща  наличните контакти и проведените телефонни разговори с конкретния телефон. Приложените и изследвани по делото един брой електронен носител-CD-R с надпис VERBATIM С №*, един брой електронен носител-DVD-R С НАДПИС VERBATIM С №*-* и дискове приложени на л.28, 33,34 и 39 от том 2 от ДП, на л.6, л. 26, л.27, от том 4 от и запечатани флашки и диск на л.59 от том 4 от ДП намира за иззети и приложени по делото съобразно изискванията на закона и поддържащи обвинителната теза.

От правна страна:

От така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал.1, вр. чл. 213а, ал. 2, т.4  вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК. а именно, че  на 23.10.2014г. в гр.София, в съучастие като съизвършител  със С.Д.С. ЕГН ********** и Й.К.Л., ЕГН ********** с цел да набави за С и Л. имотна облага в размер на 3000лв./три хиляди лева /принудил Б.П.П., ЕГН **********  чрез  заплашване  с насилие като го обградили на паркинга на „М.“ на бул.“Ц.Ш.“, гр.София и с думите: “ Ти нали знаеш че ще те намерим и у вас, нали знаеш какво става„, като повдигнал  блузата си и кимнал, а С казал: „Какво ще те направя,  ще ти счупя краката с винкел, 3000лв/ три хиляди лева/ трябва да намериш иначе е свършено с теб, да извърши нещо противно на волята си, а именно: да предаде сумата от 3000лв. /три хиляди лева/ и с това на 28.10.2014г. на адрес гр.София, бул.“Ц.Ш.“ №* му причинил имотна вреда в размер на 1000лв. /хиляда лева/, като деянието е извършено от повече от две лица.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението изнудване се изразява в упражняването на принуда, чрез сила или заплашване от страна на дееца върху пострадалия, за да го склони към определено поведение, т.е. принудата се осъществява в две форми - употреба на физическо насилие спрямо пострадалия, както и в заплашване, изразяващо се в психическо въздействие, което може да се изрази в застрашаване с бъдещо деяние, което излага на опасност живота, здравето, честта, имота или имотното състояние на него или на друго лице, на което той държи.

 

 В конкретния случай подсъдимият М.К. е осъществил едната форма на изпълнителното деяние на престъплението  а именно   упражнил заплашване с насилие, като първоначално заедно със св.С и Л.  са обградили пострадалия. Местонахождението на подсъдимия в средата, между другите двама свидетели, настъпателното поведение с думи и поредица от телодвижения от страна на св.С, до момента на  опиране на пострадалия в багажника на колата му сочат именно на заплашително по своята същност обграждане от всички страни на  пострадалия, при което всеки от извършителите е имал конкретно поведение. Св.Л. се е оглеждал никой да не дойде, св.С е говорил и ръкомахал. Заплашването от страна на подсъдимия  е било осъществено  и с думите целящи психическо въздействие: “ Ти нали знаеш че ще те намерим и у вас, нали знаеш какво става„, както и с  определени действия, които могат да се дефинират като заплашване -повдигнал  блузата си и кимнал. Съответните действия осъществени от самия подсъдим  с две телодвижения безспорно могат да се дефинират като заплашване, като причината за това на първо място е значението на изречените преди това думи, а от друга страна конфигурацията на пръстите  на ръката на подсъдимия, за която св.П. бе категоричен, че са били във формата на пистолет, а именно два пръста сочещи надолу и един настрани, което се явява  ноторно известен жест за изображение на огнестрелно оръжие. Повдигането на блузата и кимването в съответната посока е било целящо да акцентира вниманието на пострадалия към въпросната поредица от жестове и  допълващо изречените от него заплахи, които както сочи пострадалия са „затворили“ разговора. Предходните викове, крясъци  и изречени думи от страна на св.С „Какво ще те направя, ще ти счупя краката с винкел, 3000лева трябва да намериш иначе е свършено с теб“, са били изречени от св.С пред пострадалия, подсъдимия и св.Л.  и в съгласие с волята на подсъдимия. Наличието на татуировка с изображението в коремната област на  подсъдимия К. В. с щит и чук, което съдът констатира не е било известно на пострадалия, но е било известно на подсъдимия, който си е давал ясна сметка, че конфигурацията на трите пръста, повдигането на блузата и кимването към областта на корема, ще формират представа  у пострадалия, че К. е снабден с оръжие, което би могъл да използва, ако пострадалия не предприеме действията изисквани от него, като резултат от задружната вербална и поведенческа агресия на тримата. Тримата са действали с обща цел –да набавят имотна облага за св.С и св.Л. в размер на 3000лева, като тази цел е била известна предварително на подсъдимия и е станала категорично ясна на пострадалия именно при осъщественото му заплашване от тримата. Не може да се кредитират обясненията на подсъдимия, че според него св.П.  е дължал някакви пари, но на кого и колко той не бил разбрал. Както бе посочено по-горе от предходната комуникация пред него и през неговия телефон сочената сума от 3000лева е била търсена нееднократно от св.С и св.Л. включително и преди отиването на въпросната среща. Искането на конкретната сума е било потвърдено като размер и на самата среща от св.С като е била предназначена именно за двамата, а не за подсъдимия, обстоятелство което на М.К.  е било предварително известно. Конкретната сума е била изискана като „глоба“ за сумата от 600 лева. Тази указана принуда спрямо св.П. е определила впоследствие  и поведението му. Действително към датата 23.10.2014г. свидетелят П. се е почувствал заплашен и мотивиран от действията и заплашването както на свидетелите С и Л. така и от тези на подсъдимия  да предприеме акт на имуществено разпореждане, а именно да предаде сумата от 3000лева. Сочената му „глоба“ според показанията на св.П. е следвало да се предаде до два часа, което се потвърждава и от показанията на св.Н. и установените СМС между нейния телефон и този на пострадалия. Видно от показанията на П. същия се е уплашил за здравето и живота си, като незабавно след визираната среща е предприел действия по уведомяване на органите на МВР. Свидетелят П. още на датата 23.10.2014г. е осъзнал, че  отправената заплаха от страна на подсъдимия М.К. и на останалите двама свидетели ще се реализира, а поведението  им ще се мултиплицира, ако същия не  извърши нещо противно на волята си, а именно да предаде сумата от 3000лева. Осъществената на 23.10.2014г. вербална агресия от страна на подсъдимия М.К. и св.С  като последния  многократно и псувал свидетеля е целяла да убеди пострадалия, че намеренията неговите на подсъдимия, св.Л.  и на св.С  са действителни и ако свидетеля не пристъпи към акт на имуществено разпореждане ще последва реализиране на отправените заплахи. Присъствието на св.Л. на местопроизшествието и цялостното му поведение по оглеждане за това дали някои няма да дойде към момента на отправяне на въпросните заплахи от страна на св.С  и подсъдимия и действията на Л. по обграждане на пострадалия също са били насочени към въпросната цел, а именно да се принуди пострадалия да предаде на С и Л. сумата от 3000лева. Разглеждайки наличния оглед на веществено доказателство мобилен телефон НОКИЯ ЛУМИЯ предаден от св.П. е видно, че в изходящия СМС към телефона на св.Н. същия още на датата 23.10.2014г е коментирал така наложената му „глоба“ като е заявил че не може да я събере. От друга страна св.Н. в изходящия СМС към неговия телефон го е уведомила, че вече е сама и е написала той да й се обади. В наличната последваща комуникация с телефона ползван от св.Л. и св.Н. от страна на св.П. е видно, че св.Л. е продължил с желанието сумата да бъде предадена, а св.Н. видно от съдържанието на наличния СМС  е взимала доста по-дейно участие в търсенето на парите отколкото се изтъква в свидетелските й показания. Изтъкнатото обстоятелство в СМС до телефона на св.Л. от страна на П., че не желае родителите му да разбират, както и че търси парите назаем  отново е индиция че търсените суми не са такива на  правомерно основание. Свидетеля П.  убеден от поведението на трите лица на 23.10.2014г. се е разпоредил само със сумата от 1000 лева тъй като само толкова е успял да събере,  но същия ги е предоставил на св.Л. на 28.10.2014г. с ясното съзнание, че същите са предназначени за св.Л. и св.С. Налице е съставомерност по чл. 214 вр.чл.213а от НК, имайки предвид, че целта и действията на подсъдимият е било пострадалият да бъде принуден да извърши нещо противно на волята си, а именно да предаде  сумата от 3000 лева на свидетелите С и Л.. Последващото поведение на П. в резултат на употребеното заплашване от страна на тримата /подсъдимият и двамата свидетели/  на 23.10.2013г. принуда  е мотивирала пострадалия да извърши акт на имуществено разпореждане със сумата от 1000 лева  като по този начин е причинил имотна вреда на себе си. Разпореждането на  Б.П.  със сумата от общо 1000 лева  е довело до  безвъзмезден  разход /тъй като  насреща липсва  реална  облага/ и невъзстановим разход /тъй като разхода е окончателен и безвъзвратен/. Последователността на действията, а именно отправянето на съответното заплашване от страна на св.С и св.Л.  и заплашване  от страна на М.К. разкрива, че упражнената принуда е била именно с цел да се мотивира пострадалия да извърши акт на имуществено разпореждане и да се предаде въпросната сума от три хиляди лева. Фактът, че в последствие пострадалия П. е предал на Л. единствено сумата от 510 евро представляващи сумата от 1000 лева към курса за деня, са обстоятелства които при упражняването на принудата със съответната цел са  правно ирелевантни, тъй като към момента на отправянето на заплахите  умисъла  на подсъдимия е обхващал именно предаването на сумата  от 3000 лева на двамата му съучастници.Че подсъдимия е действал в съучастие като съизвършител е безспорно установено от обективна страна, с оглед фактите по делото, тъй като и тримата са участвали в самото изпълнение на намисленото престъпление, с оглед позицията, телодвиженията и вербалното поведение на всеки от участниците в инкриминираното деяние, а съучастието между тримата от субективна страна е изводимо  от наличния преразказ от страна на св.Л. при предаването на парите, показанията на св.И. и показанията на св.Н., които в съвкупност водят до извод, че подсъдимия е бил наясно както с целта на срещата, така и със своята роля в нея  от една страна, а от друга и че целта и резултата на въпросната среща е предаването на сумата на двамата му съучастници.

 Съставът на съдът прие за недоказано от обективна страна  по отношение на подсъдимия за това действията му да са осъществени с цел да набави за себе си имотната облага от 3000лв/три хиляди лева/. Този извод на съда е изводим от следните съображения: нито един факт не води до правен извод, че подсъдимия е осъществил въпросното заплашване с намерение и той самият да получи имотна облага, напротив всички доказателства по делото подкрепят твърдението,че целта му е била свидетелите С  и Л. да получат въпросната сума от 3000 лева. Съдът не намери и доказателства подкрепящи тезата на прокурора, че подсъдимия е  осъществил заплашване с убийство или с тежка телесна повреда, тъй като нито една от отправените от К. и неговите съучастници заплахи, за които свидетелства пострадалия пред настоящия съдебен състав, не изпълва подобна квалификация. Липсват гласни доказателства по делото подсъдимия при въпросната среща да е  изрекъл думите „Само гледай да не дойдеш“, както и св.С да е казал:“Знаеш ли кой съм аз боклук, ще ти пръсна кофата“  поради което съдът го е оправдал за така посочените  от прокурора думи. От друга страна според повдигнатото обвинение в обвинителния акт /което представителя на прокуратурата не поддържаше по тази цифрова и текстова квалификация,/ подсъдимия  е показвал оръжието си –пистолет вмъкнат в панталона  като е бил въоръжен. В тази връзка следва да се посочи, че доказателства в тази насока са били в досъдебната фаза на процеса само и единствено показанията на пострадалия, които същия не потвърди пред състава на съда. Подобен доказателствен източник още на досъдебната фаза е бил крайно недостатъчен за повдигане на обвинение с подобна квалификация, а именно  че подсъдимия е бил въоръжен поради липса на каквито и да било други гласни и писмени доказателства водещи дори до предположение, че на въпросната дата подсъдимия  е носел в себе си оръжие дори и неустановена марка и модел. Поради горните причини съдът е оправдал подс.М.К. за цифровата квалификация на престъплението  по ал.2 т.1 и т.6 вр. ал.1 на чл. 213 а от НК.

В настоящия случай имаме  именно квалифициран случай на  изнудване, като изнудването е извършено от  повече от  две лица, тъй като и трите  лица са участвали в самото изпълнение на престъплението, като са действали с една обща цел имота облага за двама от тях С и Л.   в размер на 3000.00лева, като всеки от тях на датата 23.10.2014г. е осъществил формите на изпълнителното деяние заплашване.

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, при което М.К.  е съзнавал общественоопасния характер на деянието, което е извършил, съзнавал е и общественоопасните последици, предвиждал е настъпването им и пряко ги е целял. В настоящия случай е налице и допълнителния субективен признак на състава, а именно специалната користна цел, а именно  да набави  за свидетелите Л. и С  имотна облага, която цел в случая е била не само  поставена, но и обективно  постигната.

По аргументите на защитата :

 

Твърдението на защитникът на подсъдимият адвокат Е.М., че на досъдебната фаза делото се е крепяло единствено на показанията на пострадалото лице и на някой писмени и косвени доказателства, които в съдебна фаза са били опровергани от самия пострадал, съдът счита че е твърдение неподкрепено с доказателства, тъй като  при анализа  на показанията на пострадалия, макар същите да страдат от някой дефицити, не може да се твърди че същите са единствен доказателствен източник. Да, съдът се съгласява с адв.М. че предшестващи отношения /касателно обсъждания кредит/ П. е имал със С, Л., И. и Ш., не и с подсъдимия, но този факт не оправомощава подсъдимия да заплашва свидетеля  П.  да предостави сумата от 3000 лева на свидетелите Л. и С.  Твърдението на адв.М. , че изначално е било ясно че на въпросната дата К.  не е бил въоръжен е   обстоятелство с което съдът се е съобразил поради която причина е оправдал подсъдимия по въпросната цифрова и текстова квалификация. Съставът на съда не може да се съгласи, че доказателство в подкрепа на обвинението е единствено желанието на пострадалия изначално да обвини други лица в извършване на престъпление за да прикрие собственото си противоправно поведение, тъй като дори поведението на пострадалия да е демонстрация и получаване на възнаграждения за правно нерегламентирани услуги  не може от материалите по делото да се извлече извод че на първо място същия е дължал точно на тези лица сумата от 3000лева , а още по –малко че е предал сумата от 1000 лева на Л. доброволно.

 

По вида и размера на наказанието:

За   престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал.1, вр. чл. 213а, ал. 2, т.4  вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК  е предвиден размер на наказанието  от две до десет години „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ и „ГЛОБА“ от 4000 до 6000 лева.

За престъплението  по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал.1, вр. чл. 213а, ал. 2, т.4 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК. по отношение на подсъдимият М.Д.К. съдът определи вида на наказанието съобразно посоченото  в наказателно правната норма,  а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, а размера   при  условията на  чл. 55 ал.1 т.1  от НК  поради следните съображения:

Съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия К. чистото му съдебно минало, доброто му процесуално поведение  съобразявайки личния принос и роля на подсъдимия в осъществяването на престъплението, както и ниската стойност на предмета на посегателство. По отношение на подсъдимия К. отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства не се откриха. Законоустановения минимум за престъплението чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК. е две години „Лишаване от свобода“. Наличието на многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства и липсата на отегчаващи такива  формираха извода на съда че следва да наложи наказание на подсъдимия М.К. под законоустановения минимум за  престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал.1, вр. чл. 213а, ал. 2, т.4 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК. а именно да се наложи наказание  от  една година  „ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“. В този срок съставът на съда счете  че  определеното наказание  ще бъде достатъчно за  поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, като в този смисъл ще се  окаже и изискуемото от закона   предупредително въздействие  върху останалите членове на обществото.  

В случая няма пречка за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК спрямо наказанието „Лишаване от свобода“, наложено на подсъдимия. Определеното наказание е с размер по-малко три години, подсъдимият не е осъждан и за поправянето и превъзпитанието му според съдебния състав не се налага да изтърпява ефективно наказанието. При евентуално ефективно наказание същото очевидно би надхвърлило целите, които се преследват с него, а именно за поправяне на извършителя. Съдът отчита, че за постигане на баланс на специалната и общата превенция и с оглед личностовите особености на подсъдимия следва да бъде отложено изпълнението на наложеното на подсъдимия М.К. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на ЕДНА ГОДИНА  “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ с изпитателен срок от три години, който тече от влизане в законна сила на присъдата.

Съдът не е наложил и кумулативно предвиденото наказание „ГЛОБА“ престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал.1, вр. чл. 213а, ал. 2, т.4 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК на основание чл.55 ал.3 от НК. Причините за това са на първо място,  че на първо място така определеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА„ за срок от една година по своята същност в достатъчна степен ще изпълни законовата превенция. Сравнително младата възраст на подсъдимия, липсата на доказателства за финансова обезпеченост, еднократността на поведенческата изява на подсъдимия досежно конкретното престъпление  съдът счита за факти които в своята съвкупност биха довели до необосновано завишаване тежестта на наказанието спрямо конкретния подсъдим и спрямо конкретното деяние при налагане на кумулативното предвидено в закона наказание „ГЛОБА“, поради които съображения съдът се е възползвал от нормата именно на чл.55 ал.3 от НК.

 С оглед обстоятелството ,че подсъдимия  е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в хода на досъдебното производство на основание чл.59 ал.1 т.1 от НПК срокът  на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е бил приспаднат от така определеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА„  за срок от една година чието изтърпяване е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години.

По веществените доказателства:

Съдът с присъдата си не се е произнесъл по многобройните веществени доказателства по делото поради факта че в  случая има иззети множество веществени доказателства, включително и от осъдените към настоящия момент С.Д.С. и Й.К.Л.  което би накърнило правната им сфера, тъй като същите в настоящето производство се явяват само свидетели  и при евентуално приложение на чл. 53  от НК биха се накърнили правата им. Състава на съдът счете, ,че след проверка на настоящата присъда по реда на инстанционния контрол обективно следва да се развие производство  по реда на чл. 306 от НПК с участието на всички осъдени лица.

По разноските:

 По делото с влязло в сила определение за одобряване на споразумение по НОХД№1397/2015г. по опис на СпНС,3 с-в ,  С.Д.С.  е бил осъден да заплати сумата от 518,25/петстотин и осемнадесет лева и двадесет и пет стотинки /, а Й.К.Л.  е бил осъден да заплати сумата от 298,25/двеста деветдесет и осем лева и двадесет и пет  стотинки/ направени по делото.

С оглед изхода на делото,  като призна  подсъдимият М.К.  за виновен  по повдигнатото  му обвинение и като съобрази ,че осъдените вече лица С.Д.С. и Й.К.Л. са осъдени да заплатят полагащите им се по делото разноски  съдът на основание  чл. 189, ал.3 НПК  осъди  подс. К. да заплати  сумата от 298,24 двеста деветдесет и осем лева и двадесет и четири  стотинки/ направени по делото разноски за експертизи.

 

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                                                            

                           .

                                                                           Съдия: