№ 577
гр. София, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20221110215579 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Я. Д. А. против издадено срещу него
наказателно постановление №22-4332-018321/15.09.2022г. от Д. Д.а Д., в
качеството на Началник „Сектор АНД” към Отдел „Пътна полиция” при
СДВР, В ЧАСТТА , с която за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП му е
наложено адм. наказание ГЛОБА в размер на 3000.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1,
пр.3 от ЗДвП /ПУНКТ 1 от НП/.
С обжалваното НП на жалбоподателя, на осн.чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП е наложено и административно наказание „глоба“ в размер на 50,00
лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП /ПУНКТ 2 от НП/, но в тази част
НП не се обжалва и съответно е влязло в сила.
В жалбата се оспорват фактическите констатации, описани в АУАН и
НП, като се поддържа, че жалбоподателят не е извършил нарушението, което
му е вменено в отговорност. Твърди се, че при лек завой и рязко подаване на
газ, задните гуми на автомобила се превъртели, поради това, че същият е със
задно предаване, но не е имало загуба на контрол върху автомобила, както и
1
че същият не е излизал от пътното платно. Поддържа се, че това се е случило
еднократно, поради което се претендира, че не става въпрос за използване на
пътищата, отворени за обществено ползване с друга цел, различна от
предназначението им – за превоз на хора и товари. Претендира се и
процесуална незаконосъобразност на обжалваното НП, като се счита, че в
него не са описани съставомерните признаци на деянието по чл.104б, т.2
ЗДвП. Счита се, че описаните в АУАН и НП действия на жалбоподателя
описват начин на шофиране, който дори и да е опасен, не представлявал
ползване на пътя с цел различна от предназначението му. Поддържа се, че
фактите, описани в АУАН и НП покриват обективните признаци на
нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, от което се прави извод за несъответствие
между фактическата обстановка и дадената правна квалификация на
нарушението.
Сочи се, че липсват и установени обективни факти за повторяемост на
действията, описани в АУАН и НП, от което се обосновава липса на
възможност да се направи извод за специфичната цел, че пътното платно е
използвано не по предназначение, а за така наречения „дрифт“.
При така изложените съображения за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, несъставомерност на деянието и недоказаност на
административнонаказателното обвинение, се моли за отмяна на обжалваното
НП, като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание по делото, жалбоподателят не се явява, като се
представлява по пълномощие от адв. С. С. от САК, който поддържа жалбата
по посочените в нея съображения. Предлага показанията на свидетеля-
очевидец да не бъдат кредитирани с доверие, поради тяхната житейска
нелогичност, в частта, че жалбоподателят извършвал действията, описани в
АУАН и след подаване на светлинен и звуков сигнал с полицейски
автомобил. Поддържа се, че в хода на съдебното следствие е изяснено, че
автомобилът по никакъв начин не е застрашил останалите участници в
движението, тъй като не е имало в близост пешеходци и други автомобили
около този на жалбоподателя и същият не е навлизал в лентата за насрещно
движение. С оглед на това се моли за отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни
2
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят Я. Д. А. е правоспособен водач на МПС, с признати
категории В и АМ, с издадено СУМПС№*************** г., с валидност до
20.12.2027 г.
На 14.08.2022 г., около 14:09 часа, Я. Д. А. управлявал лек автомобил
марка "********************************** с посока на движение от
ул.“5019-та““ към бул. „Христофор Колумб“. На известно разстояние зад него
със служебен полицейски автомобил се движел св. Л. А. – началник Група
към ОПП-СДВР. На кръстовището с бул. „Христофор Колумб“, извършвайки
маневра „десен завой“ жалбоподателят рязко подал газ, при което се
завъртели задните задвижващи колела на автомобила, като последният
започнал да се движи на ляво и на дясно по пътното платно. Св. А. възприел
тези действия, веднага след което е подал звуков сигнал с автомобила, но
жалбоподателят продължил рязко да подава газ и да завърта управлявания от
него автомобил в ляво и в дясно между двете платна за движение в неговата
посока, като това занасяне на автомобила се повторило около 3-4 пъти.
Всичко това се случило при наличие на интензивен трафик в лентите за
насрещно движение. След това, св. А. включил сирената на управлявания от
него полицейски автомобил, както и светлинен сигнал и приближил
автомобила на жалбоподателя, при което последният намалил скоростта и
спрял срещу Бензиностанция „Шел“. След като бил попитан от св. А., за
причината да извършва гореописаните опасни маневри, жалбоподателят му
отговорил, че е бързал, за да вземе член от семейството си. Св. А. се обадил
на свои колеги в ОПП-СДВР и на място пристигнал екип, включващ
актосъставителя Е. А., който по данните изложени от св. А. съставил срещу
жалб. Я. А. АУАН серия GA №45914/14.08.2022 г. за нарушение на
разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, в който Л. А. се подписал в качеството
на свидетел-очевидец. Съставеният АУАН е предявен на нарушителя А.,
който също го подписал, без възражения. Такива не са подадени и в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на образуваната административно наказателна преписка и
съставеният АУАН, Началник Сектор към ОПП-СДВР издал процесното
наказателно постановление, с което за нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП
на жалб. А. е наложено адм. наказание ГЛОБА в размер на 3000.00 лева и
3
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП /ПУНКТ 1 от НП – обжалваната част/.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните
доказателства – показанията на свидетеля-очевидец Л. М. А. /началник Група
при ОПП-СДВР/ и писмените такива – съставения АУАН, заповеди за
компетентност на актосъставителя и АНО, справката-картон на водача.
Съдът се довери изцяло на показанията на свидетеля А., който е бил
очевидец на извършване на деянието, описано в АУАН. Същият е съхранил
ясни спомени за конкретния случай и възпроизведе с подробности същите,
като пред настоящия съдебен състав описа мястото, времето, пътната
обстановка, предприетите от жалбоподателя действия с управлявания
автомобил, както и мястото от което и обстановката при която той възприел
конкретните факти. Свидетелят категорично посочи, че съгласно неговите
възприятия, водачът на автомобила още на завоя на кръстовището на ул.
„Тирана“ с бул. „Хр. Колумб“ умишлено е форсирал двигателя на същия, след
което е превъртал задните моторни колела и предизвикал поднасяне на
задната част на МПС, както и че тези действия са били не еднократни, а се
повторили и след въпросния завой като общо 3-4 пъти задната част на
автомобила се занасял в ляво и в дясно.
От обстоятелствата, изложени от св. А. става ясно, че той се явява
единствен установен очевидец на процесното деяние, тъй като е бил сам в
управляваниа от него полицейски автомобила, като жалбоподателят също е
бил сам. Последният не се яви за насроченото съдебно заседание по делото,
за да даде обяснения, поради което в хода на съдебното следствие не се
събраха доказателства, които по какъвто и да е начин да опровергават или да
поставят под съмнение фактите, изложени от св. А.. Изложеното от него,
изцяло кореспондира с описанието на нарушението в АУАН и НП, а в частта
относно обстоятелствата по съставяне на АУАН – изцяло се подкрепят от
показанията на св. Е. А..
Съдът не намери основания за дискредитиране на показанията на св. А.
поради житейска нелогичност, каквото бе искането на защитата, досежно
частта от показанията му, в която твърди, че жалб. А. е продължил да подава
рязко газ, предизвиквайки поднасяне на задната част на управлявания от него
4
автомобил и след подаването на първия звуков сигнал с полицейския
автомобил от св. А.. За разлика от защитата, при описаната от св. А.
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав не достигана до
категорична убеденост относно точния момент, в който жалб. А. е възприел
визуално движещия се на известно разстояние от него полицейски автомобил,
както и дали е възприел подадения от него звуков сигнал, който съгл.
показанията на св. А. първоначално не е бил под форма на известната за
всички полицейска сирена, а сигнал, който се издава от устройството, на
което се включва сирената, но звучащ по различен начин от нея. С оглед на
това, не може да се направи категоричен извод за това, че същият е бил
разпознат от жалб. А., като полицейски сигнал и то такъв, с който се отправя
предупреждение именно към него като водач на МПС. Независимо от това
обаче, св. А. е категоричен, че след този момент – след подаването на
въпросния сигнал, жалб. А. е извършил отново действия със системите за
управление на автомобила, в резултата на които същият е поднесъл със
задната си част последователно на ляво и на дясно, като това се повторило 3-4
пъти.
Съдът кредитира и писмените доказателства, които оцени като
последователни, безпротиворечиви и съответни на гласните такива.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Обжалваното НП е връчено на 16.11.2022 г., а жалбата срещу него е
подадена на 24.11.2022 г. чрез ОПП-СДВР и е подписана от жалбоподателя,
поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2
ЗАНН. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните
съображения:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи,
видно от представената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от
Министъра на вътрешните работи. От същата се установява компетентността
на актосъставителя Е. А., заемащ длъжност "младши автоконтрольор" в
СДВР - ОПП, да съставя актове за установени нарушения на ЗДвП, както и на
наказващия орган - началник сектор към ОПП, СДВР да издава наказателни
постановления. От представената заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. на
Министъра на вътрешните работи се установява, че издалата наказателното
5
постановление Д. Д. заема длъжност началник на 03 сектор
"Административно обслужване“ към ОПП-СДВР и разполагала с
материалната и териториална компетентност да издаде обжалваното
наказателно постановление.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
При съставяне на АУАН са спазени и изискванията на чл. 40 ЗАНН и
чл. 43 ЗАНН - актът е съставен в присъствието на свидетел - очевидец на
нарушението и на санкционираното лице. Подписан е от съставителя,
свидетеля и жалбоподателя, на когото е връчен и препис.
АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със
съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57, ал. 1 ЗАНН. При пълна
идентичност в АУАН и НП се съдържа описание, както на нарушението, така
и на обстоятелствата, при които е извършено с посочване на нарушената
разпоредба.
Съдът намира, че правото на защита на въззивника не е било
ограничено в хода на административно наказателното производство, тъй като
в АУАН и в НП са посочени конкретните действия на жалбоподателя,
квалифицирани като нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
При извода за липса на процесуални нарушения съдът намери, че
правилно е приложен и материалният закон. Разпоредбата на чл. 104б т. 2
ЗДвП забранява на водача на МПС да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. В случая от събраните
доказателства се установи с категоричност, че жалбоподателят Я. А. се е
намирал на път за обществено ползване, който е използвал не за превоз на
пътници и товари, а за приложение и демонстрация на техники на рисково
шофиране, с което е нарушил чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба, всеки правоспособен водач има
задължение да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като
е длъжен да спазва предписанието на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно да
използва същите единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали
действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани
извън тези пътища и на обособените за съответната цел места.
6
Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП,
наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената част на
постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението.
В случая е без значение как и по какъв начин е въздействано върху
системите за управление на автомобила, за да се постигне описания в АУАН
и НП ефект при движение на лекия автомобил, който безспорно се установи
от доказателствената съвкупност по делото, коментирана по –горе.
Ноторно известно от гледна точка на опита и практиката е, че при
определено боравене със системите на автомобила - рязко подаване на газ и
увеличаване оборотите на двигателя на автомобила, с което се превъртат
задвижващите колела, или при извършване на други действия, като например
завъртане на волана, поотделно или в тяхното съчетание, се наблюдава
именно посочения ефект, при който се демонстрира отклоняване от
траекторията на движение на МПС и други ефекти, известни като
"форсиране", "преплъзване на задни гуми", "поднасяне на автомобила наляво
надясно", като без съмнение този ефект специално се цели, тъй като той не
може да настъпи при нормално управление на автомобила, и е без значение
начина, по който е постигнат от водача.
От субективна страна, нарушението е извършено умишлено, с пряк
умисъл. Нарушителят е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и искал тяхното
настъпване.
Съзнателното опасно шофиране, изразяващо се в рязко подаване на газ,
във форсиране на двигателя, превъртане на задните задвижващи колела и
занасяне на автомобила в различни посоки и др. в никакъв случай не
представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това за
превоз на хора и товари. Всяко едно последващо неовладяване на автомобила
и загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС би могло да има
фатални последици. Подобно поведение по пътната мрежа, отворена за
обществено ползване, застрашава не само живота и здравето на водача на
процесния автомобил, но и на останалите участници в движението, поради
което се характеризира с висока степен на обществена опасност. По делото не
се доказа тези маневри да са били извършени с конкретна правомерна цел,
например за заобикаляне на препятствие или неравност на пътя или с цел
7
избягване на животно, което внезапно е изскочило на пътя.
Нарушението не е маловажно. Не се установиха и не се твърдят никакви
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен
на обществена опасност на нарушението. Прилагането на подобни техники за
шофиране и то на място с интензивно насрещно движение застрашава
живота и здравето на останалите участници в движението, доколкото при
неовладяване на автомобила, вероятността за навлизане в насрещната лента е
изключително голяма, поради което деянието като цяло се характеризира с
висока степен на обществена опасност, като именно поради това е предвидена
и сериозна санкция от законодателя.
Наказващият орган правилно е приложил и санкционната разпоредба
на чл. 175а ал. 1 ЗДвП, като е наложил на въззивника глоба в размер на
3000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Предвидените наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС са в
абсолютно определен размер, като съгласно чл. 27, ал. 5 ЗАНН не се допуска
налагането им в по-нисък размер, поради което излагането на съображения
досежно индивидуализацията им е безпредметно. Единствено за пълнота
съдът ще посочи, че предвид тежестта на нарушението, наложените
административни наказания не се явяват прекомерни. Имущественото
наказание ще засегне имуществената сфера на жалбоподателя в достатъчна
степен, че да осигури постигане на целите по чл. 12 ЗАНН.
По тези мотиви съдът намери, че жалбата не е основателна и
наказателното постановление следва да се потвърди.
При този изход на производството, право на разноски има
въззивемата страна, която обаче не доказва извършването на разноски и не
претендира такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-4332-
018321/15.09.2022г., издадено от Д. Д.а Д., в качеството на Началник „Сектор
АНД” към Отдел „Пътна полиция” при СДВР, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с
която за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП на Я. Д. А., с ЕГН: ********** е
8
наложено адм. наказание ГЛОБА в размер на 3000.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1,
пр.3 от ЗДвП /ПУНКТ 1 от НП/, като законосъобразно.
В останалата си част /ПУНКТ 2/ наказателно постановление №21-4332-
018321/15.09.2022г., издадено от Д. Д.а Д., в качеството на Началник „Сектор
АНД” към Отдел „Пътна полиция” при СДВР, е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
обявяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9