Решение по дело №761/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4733
Дата: 9 юни 2016 г.
Съдия: Джулиана Иванова Петкова
Дело: 20161100500761
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2016 г.

Съдържание на акта

   Р Е Ш Е Н И Е

№ ...............

гр.София,    09.06.2016 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-а състав, в публично заседание на   двадесет и пети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
                                     НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ     

 

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 761 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „С.” АД срещу решението на СРС, 70 ти състав от 13.08.2016г. по гр.д. № 48297/2013г. в частта, с която са уважени предявените срещу дружеството от В.Я.О. искове по чл. 344 т.1 и т.3 КТ, последният до размера от 5100,75 лева, по чл. 262, ал.1 т.1  КТ за 4904,09 лева – допълнително възнаграждение за извънреден труд в работни дни за периода 01.11.2011г. - 01.11.2013г. и по чл. 262, ал.1 т.2 КТ за 1263,33 лева – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в съботни дни за периода 05.11.2011г.-28.09.2013г. и по чл. 86, ал.1 ЗЗД за 921,12 лева. обезщетение за забавеното изплащане на  двете главници по чл. 262 КТ в периода 01.11.2010г. - 20.11.2013г.

В решението е допусната очевидна фактическа грешка при посочване на годината на началния момент, от който се търси възнаграждение за извънреден труд в работни дни. Същата  е 2010, а не 2011, както се сочи в диспозитива.

Жалбоподателят иска отмяна на решението в обжалваната част, като излага доводи за необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд не бил съобразил обстоятелството, че „правопораждащият факт” за съкращаването на щата е заповед № 47/26.09.2013г. на генералния директор на С. АД, с която се закрива щатна бройка за длъжността на ищеца, считано от 01.10.2010г. т.е. преди прекратяване на трудовия договор между страните. Новото щатно разписание  било вторичен документ, който не променял датата, от която е налице съкращение в щата, Ето защо,  обстоятелството, че то било в сила от 03.10.2010г., било неправилно отчетено като релевантно от първоинстанционния съд. Възразява се срещу извода на СРС за недоказаност на достоверността на датата на заповед № 92-00-003/05.01.2010г., с която се определял начинът за компенсиране на извънредния труд в работни дни. Заявява се, че изводът за некомпенсиране на извънредния труд чрез заплащане и почивка е направен при игнориране на събраните по делото доказателства и неправилното им интерпретиране, а този за размера на мораторната лихва – в пряко противоречие със заключението на вещото лице по ССЧЕ, което определяло сумата 515,17 лева , а не 921, 12 лева като размер на обезщетението за забава.

Въззиваемият В.Я.О. оспорва жалбата. Сочи, че съкращаването на щата е влязло в сила от датата, на която е която е утвърдено новото щатно разписание, а именно 03.10.2010г. В тази връзка прекратяването на трудовото му правоотношение, като предхождащо тази дата, било незаконосъобразно. Отделно излага сочените в исковата молба твърдения за нарушения при подбора, водещи отново до незаконосъобразност на уволнението. Настоява за правилност на извода на първоинстанционния съд за недоказаност на заплащането на положения извънреден труд по начина, определен в заповед № 02900-003/05.01.2010г. и потвърден от свидетелските показания на св. Стоянова.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира  решението в обжалваните части за валидно, допустимо и частично неправилно. В отговор на оплакванията по жалбата, излага следното:

Съгласно установената от СРС, безспорна между страните и непроменена пред въззивната инстанция фактическа обстановка, ищецът е уволнен от длъжността ”експерт спедиторска дейност”, звено Организация и развитие, Диспозиция - Западна Европа, на основание съкращаване в щата, на 02.10.2013г. Заповедта за уволнение е издадена  на 01.10.2013г. и връчена на ищеца на същата дата. В нея като основание за издаването й е цитирана заповед № 47/26.09.2013г. за промяна в щатното разписание и изрично е посочена датата 02.10.2013г. като дата, считана от която правоотношението се прекратява. Заповед № 47/26.09.2013г. на генералния директор на С. АД е  представена по делото като доказателство от ответника с отговора на исковата молба, ведно със самите щатни разписания – старото и новото. В заповедта се сочи, че считано от 01.10.2013г. се закрива една щатна бройка от длъжността, заемана от ищеца. В новото щатно разписание, се сочи, че то е в сила от 03.10.2013г. и именно така е утвърдено от компетентния орган – генералния директор на ответника, който е издал и заповед № 47. Представяйки и двата документа по реда на чл. 131 ГПК, ответникът изрично е заявил, че новото щатно разписание е в сила от 03.10.2013г. В отговор на указанията на СРС, дадени по реда на чл. 146 ГПК за доказване, че моментът на уволнението следва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на длъжността, ответникът не е изразил друго становище, различното от това по отговора на исковата молба и съответно не е ангажирал нови доказателства. В тази връзка възражението, че новото щатно разписание е в сила от 01.10.2013г., а не от 03.10.2013г. се явява ново и така – преклудирано, а освен това е и неоснователно. Фактическото премахване на съответната трудова функция трябва да се разбира в смисъл, че тя трябва да бъде премахната от работодателя – по съответния ред и от компетентния орган, преди да се извърши уволнението. В случая – преди 02.10.2013г. Ответникът е премахнал за в бъдеще отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите, като чрез заповед № 47 е определил съкращаването им, считано от 01.10.2013г. Успоредно с това, същият компетентен орган на ответника ( генералния директор) е утвърдил новото щатно разписание, в което съкратената длъжност на ищеца не фигурира,  да е в сила от 03.10.2013г.  т.е.  определил е, че съкращаването на щата, направено със заповед № 47, влиза в сила от 03.10.2013г. Или старият щат е намален на 01.10.2013г., но  намаляването влиза в сила с приемане на новото щатно разписание, което е в сила от 03.10.2013г. Така уволнението се явява извършено след съкращаване на щата, но преди влизане в сила на съкращението т.е. преди да започне да действа и да се прилага промененото щатно разписание, поради което уволнението предхожда датата на фактическото премахване на трудовата функция на ищеца и затова е незаконосъобразно.

Обжалването на решението в частта, с която е уважен искът по чл. 225, ал.1 КТ е обусловено от акцесорния характер на иска по чл.344 т.3 спрямо този по т.1 на чл.344 КТ. Ето защо, като намира,  съобразно изложеното по – горе, за правилен извода за незаконност на уволнението, въззивният съд следва да потвърди решението и в частта по иска по чл. 225, ал.1 КТ, без да обсъжда останалите  му предпоставки, доколкото относно тях няма оплаквания в жалбата.

По исковете по чл.262 КТ и акцесорните им по чл. 86 ЗЗД:

По делото няма спор, включително пред настоящата инстанция, че ищецът е полагал извънреден труд за исковия период до прекратяване на трудовото му правоотношение един път седмично в работен ден по  2,30 часа ( от 17 до 19,30 часа ) и един път месечно в съботен ден по 6 часа ( от 09,00 до 15,00 часа). Този труд е полаган под формата на дежурства, давани от служителите в дирекция „Диспозиция”- линия Западна Европа. Спори се дали така положения извънреден труд е компенсиран чрез допълнително трудово възнаграждение.

В писмо на директора на дирекцията от 01.01.2010г. / лист 287 от делото на СРС/, неоспорено като документ от ищеца, в което е заявена нуждата от непрекъсваем процес на работа на диспонентите в дирекцията и наложените от нея техни дежурства, е предложено считано от 01.01.2010г. тези дежурства, представляващи извънреден труд, да се заплащат под формата на премия в размер от 100 евро. Със заповед № 02900-003/05.01.2010г. генералният директор на ответника е наредил на служителите в дирекция Диспозиция- линия Западна Европа да се заплаща извънредния им труд по даване на дежурства през работни и съботни дни в размер  между 100 и 200 евро , считано от 01.01.2010г. Цитираната заповед е оспорена от ищеца, като документ, който няма достоверна дата. Същата е частен диспозитивен документ, съставен от работодателя. За да се противопостави този документ на ищеца  не е необходимо той да има достоверна дата по чл. 181, ал.1  ГПК, тъй като ищецът не е трето лице по смисъла на закона. Понятието трети лица  в чл. 181, ал.1 ГПК не е равнозначно на неподписалите документа лица. По смисъла на чл.181 ГПК трето лице е това, което черпи права от лицето, което е подписало документа и тези права могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Това определение на третите лица следва от тълкуването на чл. 181, ал.1 във връзка с разума на правилото, а той е да се уреди редът между документите за правата на две лица, когато тези права произхождат от един и същ праводател и се изключват взаимно. ( така П. В., Писмени доказателства и свидетелски показания в гражданския процес, издателство Сиби, 1994г, стр. 70). В светлината на теоретичното уточнение, като се съобрази, че оспорената заповед не обективира разпореждане с права, явно е, че не е необходимо спазване на изискването за достоверност на датата. Налице е оспорване на датата на съставяне на частен документ, който не носи подписа на оспорващия го и по общите правила на доказването  страната, която го е представила и се ползва от него, следва да докаже датата на съставянето му. В този смисъл датата на оспорената заповед и по – точно обстоятелството, че считано от 01.01.2010г. работодателят е  разпоредил да се заплащат месечни премии за извънреден труд в размер от 100 до 200 евро, подлежат на пълно доказване от работодателя. Допустими са всички доказателствени средства. Ответникът, чиято е тежестта, е провел такова доказване. Неоспореното предложение от 01.01.2010г. (лист 287 от делото на СРС); свидетелските показания на св. С. , пряк  ръководител на ищеца, съгласно които до месец януари 2013г. дежурствата от понеделник до петък от 17,00 до 19,30 часа и съботните от 09,00 до 15,00 часа са се заплащали под формата на премии за извънреден труд между 100 и 200 евро, в зависимост от броя на хората и часовете дежурство; отбелязванията във фишовете за работна заплата на ищеца на начислени вземания за месечна премия и заключението на в.л. Б. от 14.08.2014г. , съгласно което така начислените вземания за премии в общ размер за исковия период от 9388, 00 лева са изплатени на ищеца, позволяват обоснован  и категоричен извод, че  полаганият от ищеца извънреден труд в работни и съботни дни е компенсиран парично за периода 01.01.2010г-януари 2013г. чрез заплащане на премии, съгласно определеното в заповедта на генералния директор от 05.01.2010г. По делото липсват каквито и да било доказателства, от естество да разколебаят този извод като направят възможно допускането, че е налице друго основание за изплащане на месечни премии на служителите в дирекция Диспозиция - линия Западна Европа, освен възнаграждение за положения от тях извънреден труд по време на дежурствата им. Противно на възраженията на въззиваемия, не е такова и обстоятелството, че в някои от фишовете за работната му заплата има начислявани наред с вземанията за месечни премии и такива за извънреден труд в почивни дни (също изплатени на ищеца, съгласно заключението на в.л.Б. от 14.08.2014г). Успоредното съществуване на двете вземания в някои от фишовете има своето обяснение във възможността ищецът да е полагал в конкретни месеци извънреден труд и извън дежурства в работни и съботни дни (  например в неделен ден или пък в работен, или съботен ден, в който не е бил дежурен или ако е останал на работа извън часовете на дежурствата) и  съответно няма отношение към, а още по –малко опровергава, извода за основанието, на което са били изплащани начислените във фишовете  месечни премии.

Съгласно заключенията на в.л. Б. от 14.08.2014г. и допълнителното от 26.01.2015г., дължимите суми за положения от ищеца в исковия период извънреден труд в работни и съботни дни, изчислени съобразно уговореното във вътрешните правила за работната заплата /ВПРД/, приети през юли 2008г. - увеличен размер за работа през работните дни 60%, а за работа през почивните – 85% - възлиза на общо 8240, 53 лева, а при изчисление, съгласно процентните увеличения по чл. 262, ал.1 КТ, възлиза на общо 7844,38 лева. И двете стойности са под размера на изплатеното на ищеца като месечни премии за исковия период, което е в общ размер от 9388,00 лева ( така в.л Б. в основното заключение). Или с оглед приетото по – горе, че месечните премии са изплащани като допълнително възнаграждение за извънредния труд по време на дежурствата в работни и съботни дни, ищецът няма неудовлетворени вземания по чл. 262, ал.1 т.1 и 2 КТ. Исковете му да присъждането им са неоснователни. Неоснователни са и акцесорните претенции за обезщетение за забавеното им плащане, тъй като главниците са изплатени в срок.

С оглед изложеното, въззивният съд намира за основателни оплакванията по жалбата за неправилност на решението в частта по исковете за присъждане на допълнителни възнаграждения за извънреден труд и лихва за забавеното им изплащане и за неоснователни тези относно законосъобразността на уволнението.

При частично съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение подлежи на отмяна в частта по исковете по чл. 262 КТ и акцесорните им по чл. 86, ал.1 ЗЗД като тези искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, а в частта по исковете по чл. 344 т.1 и т.3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ решението следва да бъде потвърдено.

Следващите се на страните разноски пред настоящата инстанция съдът определя съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете, предмет на въззивен контрол. На въззивника се дължат 521 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение, а на въззиваемия - 167, 38 лева за адвокатски хонорар.

Присъдената в полза на съда на основание чл. 78, ал.6 ГПК държавна такса от 1233, 34 лева следва да бъде редуцирана до 539, 96 лева.

Така мотивиран, съдът

 

                                                            Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решението на СРС, 70 ти състав от 13.08.2016г. по гр.д. № 48297/2013г. в частта, с която „С.“ АД е осъдено да плати на В.Я.О. на основание  чл. 262, ал.1 т.1  КТ сумата 4904,09 лева – допълнително  възнаграждение за извънреден труд в работни дни за периода  от 01.11.2010г. (при допусната явна очевидна фактическа грешка при посочване на 2011 година) до 01.11.2013г.; на основание чл. 262, ал.1 т.2 КТ - сумата 1263,33 лева, допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в съботни дни за периода 05.11.2011г.-28.09.2013г. и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД – сумата 921,12 лева като обезщетение за забавеното изплащане на двете главници в периода 01.11.2010г. - 20.11.2013г. , КАКТО и в частта, с която „С.“ АД е осъдено на основание чл. 78, ал.6 ГПК да плати по сметка на СРС държавна такса и разноски над 539, 96 лева до 1233,34 лева И  ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Я.О. ЕГН **********, съдебен адрес адв. К.С., гр.***********, партер срещу „С.“ АД, *** искове по чл. 262, ал.1 т.1 КТ за сумата от 4904,09 лева, представляваща  допълнително възнаграждение за извънреден труд в работни дни за периода от 01.11.2010г. до 01.11.2013г.; по чл. 262, ал.1 т.2 КТ за сумата 1263,33 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в съботни дни за периода 05.11.2011г.-28.09.2013г. и по чл. 86, ал.1 ЗЗД за присъждане на 921,12 лева като обезщетение за забавеното изплащане на допълнителните възнаграждения за извънреден труд в работни и съботни дни, в периода 01.11.2010г. - 20.11.2013г.

ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 70 ти състав от 13.08.2016г. по гр.д. № 48297/2013г. в частта, с която са уважени предявените от В.Я.О. срещу „С.“ АД искове по чл. 344 т.1  КТ и  по чл. 344 т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ до размер от 5100,75 лева.

ОСЪЖДА С. АД, *** да плати на  В.Я.О. ЕГН **********, съдебен адрес адв. К.С., гр.***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 167, 38 лева – разноски за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА В.Я.О. ЕГН **********, съдебен адрес адв. К.С., гр.***********, партер да плати на  С. АД, ***, на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК, сумата 521 лева разноски за настоящата инстанция.

В потвърдителната част решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК  в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                        2.