№ 247
гр. гр. Добрич, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20203200500585 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№ 6148/23.05.2020 г. от ОД на МВР гр.Добрич, ул.“Максим
Горки“№ 12, представлявана от директора старши комисар Н.П., срещу
решение № 262/09.03.2020 г. по гр.д.№ 3305/2019 г. на ДРС, допълнено с
решение №373/04.05.2020г., в частта, в която се осъжда да заплати на С.А. А.
с ЕГН ********** от гр.Д., сумата от 1713.62 лева неизплатено
възнаграждение за 182 часа извънреден труд в следствие преобразуване на
нощен в дневен такъв за периода 15.09.2016 г. - 15.09.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба 16.09.2019 г., до окончателното
плащане, и сумата от 238.82 лева, представляваща обезщетение за забава в
плащането на главното задължение за възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 01.10.2016 г. - 16.09.2019 г., и въззивна жалба вх.№
7685/20.05.2020 г. от С.А. А. с ЕГН ********** от гр.Добрич, уточнена с
молба вх.№ 9040/08.06.2020 г., срещу същото решение, в частта, в която се
отхвърля предявения от него иск за извънреден труд за горницата от 1713.62
лева до 1861.51 лева, и жалба вх.№9850/17.06.2020 г. срещу определение №
1358/11.06.2020 г. по същото дело, с което се отхвърля молбата му да намали
1
присъденото в полза на ОД на МВР юрисконсултско възнаграждение от 300
лева.
Въззивникът ОД на МВР гр.Добрич намира решението за необосновано,
неясно, постановено в нарушение на материалния закон и иска отмяната му с
отхвърляне на исковете, с доводи, свеждащи се до неприложимост на общата
разпоредба на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, явяваща се подзаконов нормативен акт по
приложение на нормите на КТ, тъй като статутът на служителите в МВР,
респ. процесните правоотношения, се уреждат със специалния ЗМВР.
Последният изчерпателно посочвал права, задължения и възнаграждения за
положен труд, вкл. допълнителни такива на служителите в системата на МВР.
За процесния период имало правна регламентация на нощния труд в МВР -
така чл.187 ал.1 от ЗМВР във връзка с ал.3 и чл.179 от закона, както и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи. При
наличието на специална уредба субсидиарното приложение на НСОРЗ било
неправилно. Липсвало основание за преизчисляване на положения нощен
труд в извънреден и защото липсвали доказателства ищецът да е работил на
смени, превишаващи заложените 12 часа за смяна.
Въззивникът С.А. А. намира решението в отхвърлителната му част за
неправилно, исковете за доказани в претендираните размери. Излага факти и
обстоятелства излагани в исковата молба относно полагане на нощен труд по
силата на служебно правоотношение с ответника, чиято парична
равностойност след преобразуване към дневен по правилото на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ възлиза на сумата от 1861.51 лева, при което иска уважаване на иска в
пълен размер.
Определението по чл.248 от ГПК намира за неправилно, тъй като
присъденото възнаграждение не съответствало на реализирана правна защита
от ответника.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от ОД на МВР гр.Добрич е изразено
становище за неоснователност на жалбите на С.А. А.,
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК , от лица с правен
интерес от обжалване на неизгодния за всяко в съответната част съдебен акт,
отговарят на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК, поради
което и подлежи на разглеждане по същество.
Добричкият окръжен съд, като съобрази предметните предели на
2
въззивното производство, очертани с въззивната жалба и възраженията на
въззиваемата страна, и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в
рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК- служебна проверка на
валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по
правилността – в рамките на посоченото в жалбата, а при липсата на
релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми, провери
обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за
установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от
компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от
надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено
е в писмена форма и е подписано. Постановено е по предявени от С.А. А. с
ЕГН ********** от гр.Д., срещу ОД на МВР гр.Добрич, ул.“Максим Горки“
№ 12, осъдителни претенции, черпещи правното си основание в разпоредбите
на чл. 178 ал.1 т.3, вр. чл. 179 ал.1 от ЗМВР и чл. 86 ал.1 от ЗЗД- за сумата от
1861.51 лева възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен в дневен такъв за периода 15.09.2016 г. – 15.09.2019
г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане; за сумата от 238.82 лева, обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху възнагражденията за положен извънреден
труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд за периода от
15.09.2016 г. – 15.09.2019г.
По делото няма спор относно относимите факти. Съвпадащите на
страните изявления за наличие на служебно правоотношение, възникнало по
реда на ЗМВР, по силата на което през процесния период ищецът е полагал
труд като „Полицай“ и „Старши полицай“ - полицейски инспектор, група
„ОДЧ“ при ОД на МВР – Добрич, и е осъществявал трудовата си дейност по
утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени, при
сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период, съгласно
разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, кореспондират и с доказателствата в
тази връзка.
Спорът се свежда до въпроса дали полагания нощен труд следва да се
преизчисли в часове дневен такъв, така както претендира ищеца,
3
умножавайки го по коефициент, определен по правилото на чл.9 ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, и
следва ли резултата от изчислението да се счита за извънреден труд,
съответно да се начисли и заплати като такъв.
Извънреден труд е работата по служебно или трудово правоотношение,
полагана в повече от установеното работно време. Кодексът на труда,
регулиращ трудовите правоотношения, забранява полагането на извънреден
труд/чл.143, ал.2/, изключая случаите по чл.144 от същия, но в установената с
чл.146 от същия продължителност и срещу заплащане в пълен размер,
съобразно чл.150 от същия на възнаграждение в увеличен размер съгласно
чл.262.
Служебното правоотношение, от което ищецът черпи права е
възникнало обаче при условията на ЗМВР. Уредбата на извънредния труд в
този закон се отклонява от уредбата на КТ и другите специални закони.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, лимитивно
посочени в разпоредбите на чл.178 ал.1 и чл.179 ал.1 от ЗМВР. Според чл.178
ал.1 т.3 от ЗМВР на държавните служители на МВР се изплаща допълнително
възнаграждение за извънреден труд, а според чл.179 ал.1 от ЗМВР се изплаща
и допълнително възнаграждение за нощен труд /за полагане на труд през
нощта от 22,00 до 6,00 ч./. Нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица-чл.187 ал.1 от ЗМВР. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни-подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени-сумирано за тримесечен период/чл.187 ал.3
изр.1 от ЗМВР/. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта, от 22,00 до 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период/чл.187 ал.3 изр.3 от ЗМВР/. Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период-за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187 ал.6, сега ал.7
от ЗМВР/. Нормата на чл. 187, ал. 7, сега ал.8 от ЗМВР ограничава
4
извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период
и 280 часа годишно. Според разпоредбата на чл.187 ал.9, сега ал.10 от ЗМВР
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Така, в чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е
било предвидено при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове труд, положен между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период, да се
умножават по 0.143, а полученото число да се сборува с общия брой
отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за
процесния период, тъй като е отменена с Наредба №8121з-592/25.05.2015г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на
дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР,
отменена с решение №8585/11.07.2016г. по адм.д. №5450/2016г. на ВАС и
Наредба №8121з[1]776/29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. В чл.3 ал.3 и на двете е указано, че служителите в МВР
може да полагат труд през нощта между 22.00 и 6.00 часа, без работните
часове да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства
на чл.187 ал.3 о т ЗМВР. Положеният нощен труд се остойностява в
съответствие със заповеди на министъра на вътрешните работи, в които е
посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите
се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0.25 лева, а
допълнителните възнаграждения се отчитат в часове и се изплащат след
представяне в съответните финансови звена на протокол-приложение №5.
Разпоредбата на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. не е
възпроизведена в следващите две наредби, а напротив - законодателят се е
отказал от въпросното преизчисляване. Съгласно чл.32 ал.1 от Наредба
5
№8121з-776/29.07.2016г. положеният труд извън редовното работно време се
компенсира при условията и в размерите, определени в специалния ЗМВР.
Следователно положеният нощен труд, ако е в рамките на установеното
работно време от 8 часа, не се явява извънреден и затова следва да се заплаща
като нощен по определената в заповедта на министъра на вътрешните работи
тарифна ставка. Работното време на държавните служители в МВР се отчита
и заплаща по специален ред и е недопустимо по аналогия на чл.9 ал.2 от
НСОРЗ преобразуването на часовете труд, положен през нощта, в дневни
часове с коефициент 1.143. Преобразуването е приложимо за трудовите
правоотношения, при които нормалната продължителност на дневното
работно време е 8 часа /чл.136 ал.3 от КТ/, а нормалната продължителност на
нощното работно време е 7 часа /чл.140 ал.1 о т КТ/. Съотношението е 8ч/7ч,
т.е. 1.14285 или приблизително 1.143 колкото е въведеният в НСОРЗ
коефициент. Въведеният в НСОРЗ коефициент е предназначен да изравни
продължителността на нощния с дневния труд, като определи
възнаграждението на работника или служителя тъй, че, когато работи 7 часа
през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Или
превръщането на нощните часове в дневни по НСОРЗ е въведено с цел
увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден
труд по смисъла на чл.143 ал.1 от КТ. Правилото на чл.9 ал.2 от ННОРЗ е
неприложимо за служителите на МВР. За тях специалният закон предвижда
нормална продължителност на работното им време от 8 часа дневно и
допуска нормалната продължителност и на нощното време да е до 8 часа, т.е.
за служителите в МВР съотношението дневен/нощен труд е „1“ и нужда от
трансформация няма, а това обяснява и липсата в ЗМВР и в посочената
наредба на министъра на вътрешните работи на разпоредба, сходна на тази по
чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Вън от това НСОРЗ е подзаконов нормативен акт,
издаден да регулира отношенията по КТ; това е изрично предвидено в чл.2
ал.2, като в чл.2 ал.3 приложението на наредбата е изключено за служителите
по трудово правоотношение в държавната администрация. След като НСОРЗ
е неприложима дори спрямо категория лица, заети по трудово
правоотношение, за които е предвидена специална нормативна уредба по
чл.107а от КТ, то на още по-голямо основание НСОРЗ е неприложима спрямо
лица по служебно правоотношение, чиято трудова дейност се регламентира
от специалния ЗМВР. Както вече бе отбелязано, разпоредбата на чл.187 ал.9
6
от ЗМВР делегира на министъра на вътрешните работи приемането на
наредба за реда за организацията, разпределянето, отчитането на работното
време на държавните служители в МВР. Такава наредба е приета и действа
през процесния период. Следователно, касае се за нормативно решение да не
се прилага правилото за умножаване на часовете нощен труд с коефициент, а
не за празнота в правото, нуждаеща се от преодоляване и попълване чрез
прилагане на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. За разлика от трудовите правоотношения,
които са между равнопоставени правни субекти, служебните правоотношения
се регулират от принципите на властническия метод. При различие в
субектите и метода на правно регулиране, нормите на трудовото
законодателство не могат да бъдат субсидиарно или по аналогия прилагани
по въпроси в административно правната уредба досежно служебните
правоотношения спрямо лица по служебно правоотношение, чиято трудова
дейност се регламентира от специален закон-ЗМВР. Следователно НСОРЗ не
следва да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е
налице специална правна уредба /в този смисъл решение №55/07.04.2015 г. по
гр.д.№5169/2014 г. на III г.о.,ГК на ВКС; решение №197/07.10.2019 г. по гр.д.
№786/2019 г. на IV г.о.,ГК на ВКС/. На държавните служители по служебно
правоотношение в МВР, работещи на смени, се дължи заплащане на
извънреден труд до 70 часа на тримесечие /чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР/,
формиран като разлика между действително отработените часове по график, в
т.ч. нощен труд без превръщането му в дневен, и нормативно определения
брой часове за тримесечие, като размерът на възнаграждението е определен с
разпоредбата на чл.187 ал.6 от ЗМВР /50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение/. Отделно им се дължи и допълнително заплащане
на нощния труд /чл.179 ал.1 от ЗМВР/, като размерът на възнаграждението се
определя със заповед на министъра на вътрешните работи /чл.179 ал.2 от
ЗМВР/.Така за полагания от служителите на МВР извънреден и нощен труд е
налице изчерпателна специална нормативна уредба, не е налице празнота в
нормативната база, нуждаеща се от запълване със субсидиарно прилагане на
други нормативни актове. Субсидиарно приложение нормите на КТ и
нормите на подзаконовите нормативни актове, издадени да регулират
отношенията по КТ, би било допустимо само, ако е предвидено в прилагания
специален ЗМВР. Специалният закон не съдържа генерално правило, което да
препраща за всички неуредени хипотези към общия КТ, респ. към
7
подзаконовите нормативни актове, детайлизиращи приложението на норми от
КТ. В определени, неуредени в специалния закон, хипотези е налице изрично
препращане – чл.190 ал.1,3 и 4 от ЗМВР, чл.142 ал.5 от ЗМВР, вкл. чл.188 ал.2
от ЗМВР препраща към специалната закрила по Кодекса на труда за
полагащите нощен труд. Но последното препращане касае само специалната
закрила, не и правилото за превръщане на нощния труд в дневен с
коефициент. Фактът на изричното препращане в определени хипотези към
правилата на КТ сочи, че волята на законодателя е спрямо служебните
правоотношения на служителите в МВР да се прилага специалният ЗМВР.
С решение от 24.02.2022г. по дело №262/2020г. съдът на Европейския
съюз се е произнесъл по прeюдициално запитване относно действието на чл.8
и чл.12 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
4.11.2003г. за някои аспекти на организацията на работното време. Прието е,
че посочените разпоредби следва да бъдат тълкувани в насока, че не е
необходимо националната правна уредба, която е относима към нормалната
продължителност на нощния труд , да урежда по[1]кратък нощен труд на
работниците от публичния сектор полици и пожарникари от предвидената в
закона нормална продължителност на работа през деня. Възприета е позиция,
че при всички случаи в полза на тези работници трябва да съществуват други
мерки за организация под формата на продължителност на работното време,
заплащане обезщетение или сходни придобивки, които позволяват
компенсиране на особената тежест на полагания нощен труд. Касателно
действието на чл.21 от Хартата на основните права на Европейския съюз
Съдът съюз е възприел, че се допуска определената в закон на държавата -
членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работници в
частния сектор да не се прилага за работници в публичния сектор, в т.ч. за
полицаи и пожарникари. Основно и съществено е разликата в третирането да
е обоснована от обективен и разумен критерий, който е свързан с допустима
от закона цел на посоченото законодателство и да е съразмерна на тази цел.
Правомощие единствено на националните съдилища е да преценят и проверят
релевантните категории работници, съобразно националното законодателство
и да преценят налице ли е сходство в положението им. Подход на
законодателя е да извежда особени уредби за определени сфери на дейност на
държавата и за работещите в тях, които се различават помежду си от една
страна, а от друга - от тези по трудово правоотношение. Обект на такова
8
специфично уреждане е налице при служителите в сферата на отбраната,
вътрешната сигурност, правосъдната дейност и др. С разпоредбата на чл.142
ал.2 от ЗМВР статутът на служителите по ЗМВР е специфично уреден и
диференциран от самия закон, с оглед осъществяваните държавни дейности и
изпълнявани различни функции, на които са корелативни определени
предимства и ограничения: на работещи по трудово правоотношение, по
служебно правоотношение по общия закон за държавната служба и особените
държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност,
чийто статут е уреден само със ЗМВР. В националното законодателство е
урегулирана различна продължителност на нощния труд за различните
категории работници, което се определя от характера на извършваната от тях
дейност и особености на трудови функции на полагащите нощен труд -
лекари, санитари, медицински сестри, шофьори, строители, военнослужещи
или цивилни служители в МО. Независимо дали работниците полагат нощен
труд в частния или в публичния сектор, обективен е подходът на
законодателя относно разграничението по отношение на продължителността
на нощния труд, обусловено единствено от характерните функции, които
осъществява всяка различна категория служители. Същевременно във всеки
един отрасъл са предвидени различни мерки за компенсиране на нощния труд
, под форма на продължителност и организация на работното време и
почивките, по-високо заплащане, по-високи обезщетения, пенсионно и
здравно осигуряване, застраховане за сметка на бюджета или сходни
придобивки, които позволяват да се компенсира тежестта на нощния труд -
право на ранно пенсиониране, по-благоприятен режим за заплащането му,
допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични дейности и
работа при специфични условия на труд, безплатна храна и ободряващи
напитки.
По изложените съображения претенцията на ищеца за преобразуване на
положения от него нощен труд в дневен и за осъждане на ответника по
делото да му заплати възнаграждение за извънреден труд вследствие
преобразуването е неоснователна. Обжалваното решение в уважителната част
на исковете следва да бъде отменено, а в отхвърлителната –потвърдено.
Следва да бъде отменено и обжалваното от СТ. АТ. СТ. определението
по чл.248 от ГПК № 1358/11.06.2020 г., с което е отказано да се измени
размера на присъденото в полза на насрещната страна юрисконсултско
9
възнаглаждение.
В полза на юридическите лица дължимото възнаграждение, когато
същите са защитавани от юрисконсулт, се определя по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК и чл. 37 Закона за правната помощ ЗПП), а не на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както е приел
районния съд. При съобразяване на текста на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (НЗПП), оправдано се явя възнаграждение в
минималния размер от 100лева с оглед не високата фактическата и правна
сложност, преценена и с оглед на обстоятелството, че делото е част от
поредица еднотипни дела.
Съответно на този резултат и на осн.чл.78 ал.3 и ал. 8 от ГПК, и чл.37 от
ЗПП във вр. с чл.25 ал.1 от НППП на ответника следва да се присъди
платената от него държавна такса за въззивно обжалване в размер на
59.26лева и юрисконсултски възнаграждения от по 100 лева за всяка от двете
инстанции.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262/09.03.2020 г. по гр.д.№ 3305/2019 г. на ДРС,
допълнено с решение №373/04.05.2020г., в частта, в която ОД на МВР гр.
Добрич, ул. ул.“Максим Горки“ № 12, се осъжда да заплати на С.А. А. с ЕГН
********** от гр.Д., сумата от 1713.62 лева неизплатено възнаграждение за
182 часа извънреден труд в следствие преобразуване на нощен в дневен такъв
за периода 15.09.2016 г. - 15.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба 16.09.2019 г., до окончателното плащане, и сумата от 238.82
лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на главното
задължение за възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.10.2016 г. - 16.09.2019 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.А. А. с ЕГН ********** от гр.Д., срещу
от ОД на МВР гр.Добрич, ул.“Максим Горки“ № 12, искове по чл. 178 ал.1
т.3, вр. чл. 179 ал.1 от ЗМВР и чл. 86 ал.1 от ЗЗД в частта за сумата от
1713.62 лева неизплатено възнаграждение за 182 часа извънреден труд в
следствие преобразуване на нощен в дневен такъв за периода 15.09.2016 г. -
15.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба
10
16.09.2019 г., до окончателното плащане, и за сумата от 238.82 лева,
представляваща обезщетение за забава в плащането на главното задължение
за възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016 г. -
16.09.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262/09.03.2020 г. по гр.д.№ 3305/2019 г.
на ДРС, допълнено с решение №373/04.05.2020г. в частта , в която се
отхвърля предявения от С.А. А. с ЕГН ********** от гр.Д., срещу ОД на
МВР гр. Добрич, ул. ул.“Максим Горки“ № 12, иск по чл. 178 ал.1 т.3, вр. чл.
179 ал.1 от ЗМВР в частта за горницата от 1713.62 лева до 1861.51 лева
неизплатено възнаграждение за извънреден труд в следствие преобразуване
на нощен в дневен такъв за периода 15.09.2016 г. - 15.09.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба 16.09.2019 г., до окончателното
плащане.
ОТМЕНЯ решение № 262/09.03.2020 г. по гр.д.№ 3305/2019 г. на ДРС,
допълнено с решение №373/04.05.2020г., в частта на осъждането на ОД на
МВР гр.Добрич, ул.“Максим Горки“ № 12, да заплати на С.А. А. с ЕГН
********** от гр.Д., съдебни разноски от 350лева, и в частта на осъждането
да заплати на Районен съд-Добрич 118.52лева държавна такса и 100лева за
вещо лице.
ОТМЕНЯ решение № 262/09.03.2020 г. по гр.д.№ 3305/2019 г. на ДРС,
допълнено с решение №373/04.05.2020г., И определение № 1358/11.06.2020 г.
в частта на осъждането на С.А. А. да заплати на ОД на МВР гр.Добрич
юрисконсултско възнаграждение от 300лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.А. А. с ЕГН ********** от гр.Д., да заплати на ОД на МВР
гр.Добрич, ул.“Максим Горки“ № 12, сумата 59.26лева държавна такса за
въззивно обжалване, сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение за
първа инстанция и сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване съобразно чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12