Р Е
Ш Е Н И Е № 53
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
Видин, 17.02.2020г.
Районен съд
гр. Видин, гражданска колегия, в публичното заседание на седемнадесети януари две
хиляди и двадесета година в състав :
Председател:
Владимир К.
Съдебни
заседатели:
Членове:
при секретаря Г. Начева и в
присъствието на прокурора .................................. след като разгледа
докладваното от съдия К. гр. дело № 982 по описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, и чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против К.П.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
Твърди се от ищеца, че подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника, за което
било образувано гр. д. № 2104 / 2018г. на Районен съд Видин. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поддържа се от ищеца, че между страните е бил сключен договор за мобилни услуги на 25.03.2016г.
Ответната страна е абонат, на дружеството доставчик на мобилни услуги, с клиентски
номер № ********* и избрана абонаментна програма Стандарт +20,99лева. При
възползване от преференциални условия на дружеството, ответната страна е взела мобилно
устройство SAMSUNG модел Galaxy A5 20016 Black на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 22,99лева всяка. Ответната страна е ползвала предоставяните от ищеца мобилни услуги, за което
са издадени описаните в обстоятелствената част на исковата молба 3 броя фактури. Поради
неизпълнение на ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани
услуги на стойност 249,75лева, на основание чл. 75 вр.
с чл. 19б т. „в“ от Общите условия ищецът е прекратил
едностранно договора и е издал крайна
фактура № ********** /10.08.2016г. с начислена сума за плащане в общ размер на 815,44лева.
Иска се от Съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 249,75лева представляваща общ сбор на незаплатените
далекосъобщителни услуги. Иска се ответната страна да бъде осъдена да заплати
на ищцовото дружество сумата от 482,79лева представляваща незаплатени лизингови
вноски за периода от месец септември на 2016г. до месец май на 2018г. Иска
разноски по заповедното производство и по настоящето производство.
В
срока по чл. 131 от ГПК
от ответната страна не е постъпил писмен отговор. Ответната страна се е явила в
откритото съдебно заседание, провело се на 17.01.2020г., и е направила
признание на исковете.
Ищцовата страна е направила изявление, по реда на чл. 237
от ГПК, за постановяване на решение съобразно признанието.
По делото са събрани писмени доказателства.
Предявените искове са допустими. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като за ищеца възниква правен интерес от предявяване на иска за установяване на вземанията си по заповедното производство.
С оглед направеното признание на исковете,
заявеното от ищеца по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение
съобразно признанието, и по реда на чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът намира
предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, и чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД за основателни
и доказани. Страните са били в твърдяното облигационно отношение. През процесния
период ответната страна е ползвала мобилни услуги, като не е заплатила
договорената цена в пълен размер. Искът за заплащане на лизингови вноски е
основателен. Ответната страна не доказа изпълнение на задължението си за
заплащане на лизингови вноски през процесния период.
С оглед изхода
на делото ответната страна следва да заплати на ищеца сумата от 75,00лева за
държавна такса, сумата от 180,00лева за възнаграждение за адвокат. В
заповедното производство ответната страна дължи разноски в размер на 25,00лева
за държавна такса и 65,00лева за възнаграждение за адвокат, съразмерно
основателността на претенциите.
Воден от горното Съдът,
Р Е Ш И :
Признава
за установено по отношение на К.П.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, има вземане спрямо К.П.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата
от : 249,75лева - главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считана от 10.08.2018г. до изплащане на
вземането, която сума е включена в Заповед № 1606-РЗ от 15.08.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по гр. д. № 2104 / 2018г. на Районен съд гр. Видин.
Осъжда
К.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 482,79лева неплатени лизингови вноски.
Осъжда
К.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в общ размер на 255,00лева разноски в
настоящето производство и сумата в общ размер на 90,00лева разноски по
заповедното производство, като исканията в останалата част отхвърля като
неоснователни.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок
считан от връчването му на страните.
Районен съдия : / П /
Вярно с оригинала
Секретар: