О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Кюстендил, 20.09.2018г.
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти въззивен състав, в закрито съдебно
заседание, проведено на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
разгледа
докладваното от младши съдия Навущанова в. гр. д. № 339 по описа на съда
за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по
жалба на „***“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, трето лице за
изп.дело №
20187450400094 по описа на частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ Николай Славов, с рег. № 745 и район на действие ОС- Кюстендил, срещу действията на съдебния
изпълнител обективирани в протокол от
23.08.2018 г. и изразяващи се в предаване на движима вещ, а именно : апарат
Siemens Axiom Artis dFC, плосък детектор PIXIUM 4800 30/40 см, /сериен номер
053192/, рентегенова тръба Megalix Cat 125/30/80 /, сериен номер *********/,
намираща се във фактическата власт на МБАЛ „***“
АД, гр. Кюстендил, на взискателя „***“ ООД.
Жалбоподателят
твърди, че изпълнението е насочено към вещ, която не е собственост на длъжника по изпълнителното дело – „***“ ЕООД, а е
собствена на жалбоподателя.
В тази връзка сочи, че е придобил от длъжника процесната движима вещ с Договор
за покупко-продажба на ангиографска апаратура от 24.11.2016 г. Твърди, че
извършеното от съдебния изпълнител действие е незаконосъобразно, тъй като към
момента на предаване на вещта
/23.08.2018 г./ същата не се владяла от длъжника, а се е намирала във
фактическа власт и била надлежно предадена от собственика й на МБАЛ „***“ АД по силата на Договор за съвместна дейност от 17.12.2013 г. С жалбата моли
съда да постанови решение, с което да отмени
незаконосъобразното предаване на процесната двима вещ, тъй като към деня на
извършеното действие по изпълнение тя нито е собственост на длъжника по
образуваното изпълнително дело, нито се владее от него. Прави искане и за спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК.
Взискателят по
изпълнението „***“
ООД, в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е
депозирал писмени възражения, с които взема становище за неоснователност на
жалбата и моли съда да остави същата без уважение.
Длъжникът по
изпълнението „***“
ЕООД взема
становище по жалбата, като се присъединява към
изложеното от жалбоподателя и иска отмяна на незаконосъобразно извършеното
действие по предаване на процесната движима вещ.
Постъпило е и становище, депозирано от МБАЛ „***“ АД, с което са изложени подробни съображения за
основателност на подадената жалба.
По делото са
представени мотиви на ЧСИ по чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК,
с които е заявено искане за оставяне на жалбата без
уважение.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и като се съобрази с
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Изпълнителното
производство е образувано по молба от 18.07.2018 г. на „***“ ООД на основание изпълнителен лист от 29.06.2018 г.
издаден от СГС, въз основа на решение № 1226 от 15.06.2018 г. по т. д. №
282/2018 г. на СГС, с който е осъдено дружеството „***“
ООД да
върне на „***“ ООД, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, следната
движима вещ: апарат Siemens Axiom Artis dFC, плосък детектор PIXIUM 4800 30/40
см, /сериен номер 053192/, рентегенова тръба Megalix Cat 125/30/80 / сериен
номер *********/. С молбата е поискано, в случай на липса на доброволно
изпълнение, да се пристъпи към принудителни действия, изразяващи се в предаване
на посочената движима вещ на дружеството взискател.
По
изпълнителното дело, на 01.08.2018 г., е връчена покана за доброволно
изпълнение, в която е посочено, че ако задължението по гореописания
изпълнителен лист не бъде изпълнено доброволно в двуседмичен срок от връчване
на поканата, ще се пристъпи към принудителни действия, изразяващи се в
предаването на движимата вещ на взискателя на 23.08.2018 г. Посочено е, че
вещта се намира във фактическата власт на МБАЛ „***“
АД по силата на предавателно-приемен протокол № 80/30.01.2015 г.
На
23.08.2017 г., в 10.00 часа, съдебният изпълнител е предприел действия по
предаване на движимата вещ, за което е надлежно съставен протокол за предаване.
Вещта предмет на предаването е оставена за експлоатация в МБАЛ „***“ АД, а за отговорно пазене на същата е назначен управителя
на лечебното заведение А. В.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира
следните правни изводи:
Съгласно
чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата срещу действие на съдебния изпълнител се подава в
едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при
извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на
съобщението. В конкретния случай на 24.08.2018 г., от страна на дружеството
жалбоподател МДЛИК „***“ ЕООД, чрез адв. А.И., е входирана
молба, с която е отправено искане за издаване на препис от протокола за
предаване на движима вещ от 23.08.2018 г., а жалбата е подадена чрез ЧСИ Николай Славов на 27.08.2018 г. С
оглед на гореизложеното жалбата на МДЛИК „***“
ЕООД, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срок.
С
чл. 435 от ГПК е регламентирано правото на защита срещу незаконосъобразните
действия на съдебните изпълнители по пътя на обжалването им. В посочената
разпоредба се въвежда изричен списък на действията и отказите, които могат да
бъдат обжалвани от страните. В настоящия случай жалбоподателят се явява трето
лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК, трето
лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението
е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако
се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се
уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на
запора или възбраната. В разглеждания случай се обжалва
протокол за предаване на движима веш от 23.08.2018 г., като се твърди, че вещта
е собственост на жалбоподателя, като твърдения, че именно той владее вещта към
деня на предаването й на взискателя не са наведени. Напротив, посочено е
изрично, че вещта се намира във владението на МБАЛ „***“
АД.
От цитираната
разпоредба се налага извод, че абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща
възникването и съществуването на правото на жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК е
третото за изпълнението лице да е владяло вещта към момента на
предаването й. Под "владение" разпоредбата
има предвид упражняването на трайна фактическа власт върху вещта, т.е.
владението като фактическо състояние, а не като право на владение като едно от
правомощията на собственика на вещта. Ако третото лице не упражнява фактическа
власт върху вещта към правно релевантния момент на предаването й, жалбата е недопустима и възраженията си, че имуществото
спрямо което е насочено принудителното изпълнение не принадлежи на длъжника,
третото лице може да релевира в друго
производство, но не и по
пътя на обжалване действията на съдебния изпълнител (в този смисъл и
разясненията, дадени в мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017
г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС).
В случая от
приложените в настоящото производство
доказателства, а и от твърденията на жалбоподателя е видно, че към момента на
предприемане на действието по принудително изпълнение /23.08.2018 г./,
процесната движима вещ не се е намирала във фактическа власт
на жалбоподателя. Същата е предадена на взискателя от третото лице МБАЛ „***“ АД, в чиято фактическа власт е била считано от 30.01.2015
г.
Щом не се
установява към момента на предаване на движимата
вещ по
изпълнителното дело същата да е била във владение
на третото лице - жалбоподател, жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК срещу
действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението върху вещта е процесуално недопустима и като такава следва да бъде
оставена без разглеждане.
По
отношение на искането за спиране на изпълнителното дело настоящият състав
намира, че възможност за спиране на изпълнението е предвидена в нормата на чл.
438 ГПК, съгласно която жалбата срещу действия на съдебния изпълнител не спира
изпълнението, като по изключение спиране може да бъде постановено от съда.
Съдът постановява спиране на изпълнителното производство само в случай на
допустима и основателна жалба срещу действие на съдебния изпълнител от кръга на
изброените в нормите на чл. 435, ал. 2, 3, 4 и 5 ГПК. Тъй като в конкретния
случай, съдът не е сезиран с такава жалба, искането за спиране следва да бъде
оставено без разглеждане.
Предвид
изложеното жалбата на МДЛИК „***“ ЕООД се
явява недопустима и като така следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден
от горното, Кюстендилски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, трето лице за
изп.дело №
20187450400094 по описа на частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ Николай Славов, с рег. № 745 и район на действие ОС- Кюстендил, срещу действията на съдебния
изпълнител обективирани в протокол от
23.08.2018 г. и изразяващи се в предаване на движима вещ, а именно : апарат Siemens
Axiom Artis dFC, плосък детектор PIXIUM 4800 30/40 см, /сериен номер 053192/,
рентегенова тръба Megalix Cat 125/30/80 /, сериен номер *********/, намираща се
във фактическата власт на МБАЛ „***“ АД, гр.
Кюстендил, на взискателя „***“ ООД.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред САС в едноседмичен срок връчването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.