Определение по дело №151/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 257

гр. Перник, 25.03.2019 г.

ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, Гражданска колегия, в закрито заседание на 25.03.2019 г., IІI-ти въззивен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

като разгледа докладваното от съдия Николов в.ч.гр.д. № 151 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл. 413, ал. 1, пр. 2-ро във връзка с чл. 275 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н.И.Т. ***, с ЕГН: **********, против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч. гр. д. № 7276 по описа на Районен съд Перник за 2018 г., в частта за присъдените деловодни разноски в размер на 75 лв., като моли за нейната отмяна.

Ответника по жалбата „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, поддържа становище за нейната неоснователност.

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК подадено на 23.10.2018 г. от „Топлофикация Перник“ АД, което е уважено, срещу жалбоподателя Н.И.Т., в качеството му на длъжник, като е издадена Заповед № 5412 от 24.10.2018 г. за изпълнение на сумите посочени в Заявлението, а именно: главница 404.97 лв. представляващи незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2018 г., законна лихва за забава 31.19 лв. за периода от 07.05.2017 г. до 15.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда -23.10.2018 г. до окончателното изплащане на задълженията и за сумата от 75 лв., представляваща разноски по делото, от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Така посочената заповед е връчена на длъжника на 31.10.2018 г., като с постъпило в срока по чл. 414 от ГПК мотивирано възражение, длъжника е оспорил задължението по заповедта с твърдение за извършено, плащане на задължението, като плащането е станало в периода по чл. 412, т. 8 от ГПК, за което е приложил и платежни документи.

С Разпореждане от 15.11.2018 г., районният съд е възприел наличието на подадено възражение в хипотезата на чл. 414а от ГПК, като е указал на заявителя, че следва подаде становище по възражението в тридневен срок от уведомяването. В посочения срок взискателят е подал становище. Поискано е издаване на изпълнителен лист единствено за сторените по заповедното производство разноски. С определение от 08.02.2019 г. съдът е обезсилил Заповед № 5412/24.10.2018 г. в частта, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя главница 404.97 лв. представляващи незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2018 г., законна лихва за забава 31.19 лв. за периода от 07.05.2017 г. до 15.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда – 23.10.2018 г. до окончателното изплащане на задълженията. Определението е връчено на страните, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Жалбата е ДОПУСТИМА - подадена е от лице с правен интерес в установения от ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Видно е от представените в заповедното производство (л. 4 и л. 5 от ч. гр. д. № 7276 по описа на Районен съд Перник за 2018 г.) пълномощно и вносна бележка, че заявителят е упълномощил юрисконсулт Е.М. да го представлява. Юрисконсулт М. е изготвила заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и го е внесла в съда, който е уважил искането изцяло.

Гореизложеното налага извод за неоснователност на жалбата. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, приложима и в заповедното производство, заплатените от ищеца такси и разноски, както и възнаграждение за един адвокат, се заплащат от ответника съразмерно уважената част от иска. Съгласно трайната и последователна практика на Върховния касационен съд на Република България разпоредбите на НМРАВ, съответно на НЗПП относими и приложими при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение имат материалноправен характер, поради което е приложима тази редакция на съответната наредба, която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратно действие. Когато става въпрос за юрисконсултско процесуално представителство, се презюмира плащане от представляваната страна, без да се доказва пряко направения разход за това (Решение № 10 от 29.09.2016 г. по к. д. № 3/2016 г. на Конституционния съд на Р България), тоест релевантен за извършване на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а от там и за определяне размера им, е нормативно закрепения минимален размер на адвокатското възнаграждение такъв, какъвто е към момента на представяне на пълномощното на юрисконсулта, извършващ представителство пред съответната инстанция, с което разходът се счита направен. Или това е момента, към който съдът е длъжен да съобрази действащата към същия този момент редакция на съответния нормативен акт, относим към определяне размера на юрисконсултското възнаграждение. В случая, това е съобразено от заповедния съд, който правилно е приложил закона.

Доводите на жалбоподателя, че не дължи разноски, защото не почиват на договорно основание настоящият състав намира за несъстоятелни, тъй като това му твърдение не е доказано по никакъв начин, а и не може да бъде доказано, предвид характера на производството по чл. 410 от ГПК, в което заявителят не е длъжен да представя доказателства. Жалбоподателят Т. не твърди, че е заплатил претендираните от ищцовото дружество суми преди образуване на заповедното производство и именно този факт е причина за образуването му. Следователно той е дал повод за завеждане на делото и следва да заплати на заявителя направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения Заповед за изпълнение на парично задължение № 1403/30.05.2018 г. следва да бъде потвърдена в атакуваната част.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за изпълнение на парично задължение № № 5412 от 24.10.2018 г., издадена по ч. гр. д. № 7276 по описа на Районен съд Перник за 2018 г. В ЧАСТТА, с която е разпоредено длъжникът Н.И.Т. ***, с ЕГН: ********** да заплати на заявителя „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                2.