№ 330
гр. Стара Загора, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20225501000386 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на З. А. Ч. против
решение № 43/14.06.2022 г., постановено по гр.д. №337/2021г. по описа на
Районен съд – Г., с което е отхвърлен предявения от въззивницата против
въззиваемото дружество иск за признаване за установено, че същата не дължи
на въззиваемото дружество 1 сумата от 1000 лева, представляваща част от
общата претенция от сумите по издадения по т.д. № 6803/2013г. на СГС
изпълнителен лист от 08.11.2013г. за описаните подробно в диспозитива на
решението суми, които са предмет на изпълнително дело № 20197650402595
по описа на ЧСИ – Г.И.. Във въззивната жалба са наведени доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, както и са наведени доводи за
допуснати процесусални нарушения от страна на първоинстанционния съд.
Изложени са съображения във връзка с тези оплаквания. Направено е искане
да се отмени решението на районния съд и да се постанови друго, с което да
се уважат предявените искове.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия, в който се взема становище, че жалбата е неоснователна и се
излагат подробни доводи в тази връзка. Направено е искане да се потвърди
1
първоинстанционното решение както и да се присъдят разноските пред
въззивната инстанция. В условията на евентуалност, ако съда възложи
разноски на въззиваемия, се прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение с искане същото да бъде
намалено.
Като взе предвид становищата и възраженията на страните, в
съвкупност с доказателствата по делото, съдът прие за установено следното:
Страните не спорят, че ищцата е била осъдена заедно с А.Й.Ч. в
качеството им на солидарни длъжници по Договор за кредит № ********** с
„П." ЕООД, да заплати сумите от 9394.60 лева, заедно със законната лихва от
28.03.2013г. - датата на постановяване на решението до окончателното
погасяване на задължението, сумата от 525.78 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение и сумата от 85 лева разноски по
арбитражното дело, както и сумата от 50 лева, представляваща заплатена от
молителя държавна такса в производството по издаване на изпълнителния
лист. Това обстоятелство се установява от приложеното към настоящото
производство копие на изп.дело №20148480400092, по описа на ЧСИ Р.А..
Видно от приложеното към настоящото производство изп.дело
№20148480400092, по описа на ЧСИ Р.А., за посоченото по-горе вземане „П."
ЕООД е образувало изпълнително дело при ЧСИ Р.А.. В хода на
изпълнителното производство вземането е прехвърлено на „К.“ ЕАД гр.С. –
ответник по настоящото дело. На длъжниците е изпратено уведомление,
което няма данни да е получено от тях.
От приетите като писмени доказателства по делото копия на Договор за
прехвърляне на вземания от 08.08.2018г., Приложение №1а към договора,
Приложение №6 Потвърждение за заплащане на цената за прехвърляне на
вземания, Пълномощно по чл.99, ал.3 ЗЗД, се установява, че на 08.08.2018г. е
бил сключен Договор за цесия между „П." ЕООД и „К.“ ЕАД, по силата на
който вземането е прехвърлено на ответника. В изпълнение на изискванията
на чл.99, ал.3 ЗЗД за договора за цесия е било изготвено съответно
уведомление за ищцата, което било изпратено от цесионера – ответник в
настоящото производство. Уведомлението не било получено от ищцата.
По молба на ответника е образувано ново изпълнително дело №
2595/2019 г. на ЧСИ Г.И., приложено към настоящето дело.
2
Предвид установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Във възиивната жалба са наведени доводи за неправилност на изводите
на ГРС относно факта, че ищцата не е получавала документите
удостоверяващи правоприемството на ответника и кредитора по изп. лист,
както и за погасителна давност, която е изтекла след образуване на
изпълнителното производство.
Настоящия съдебен състав намира за правилни изводите на съда, че в
случая уведомлението за извършената цесия е връчено на ищцата с преписа
от писмения отговор, поради което, цесията й е надлежно съобщена.
По отношение на възражението на въззивника за изтекла след
образуване на изпълнителното производство, съдът намира следното:
В разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидено, че искът срещу
изпълнението, какъвто е и настоящият, предмет на производството, може да
се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е било издадено изпълнителното основание.
В този ред на мисли съдът не споделя становището на ГРС, че от
26.06.2015г. е започнала да тече 5- годишната давност и е следвало да изтече
на 26.06.2020г., при условие да не са извършвани никакви изпълнителни
действия по смисъла на т.10 на Тълкувателно решение №2/2013г. от
26.06.2015г., ВКС, ОСГТК.
Противно на ППВС № 3/1980 г., в ТР № 2/2015 г. на ОСГТК бе прието,
че образуването на изпълнително дело не е еднакво по значение с
предявяването на иск, тъй като прекъсването на давността с предявяването на
иск и с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116,
б. „в” ЗЗД са уредени по различен начин, като правилата за спирането и
прекъсването на погасителната давност в исковия процес са неприложими
относно изпълнителния процес - при него „няма спиране на давността, нито
отпадане на ефекта на прекъсването“. Ищецът няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
3
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може
да избере дали да действа, или да не действа. Поради това, в изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с искането за предприемане на
отделни изпълнителни способи/действия, а впоследствие и със самото им
предприемане, с оглед необходимостта от „поддържане” висящността на
изпълнителния процес с активни действия от страна на взискателя.
Въз основа на изложеното, приетият по т.10 от ТР № 2/2015 г. на
ОСГТК отговор е, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д”
ГПК - отм.), новата погасителна давност започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
В настоящия случай съдът счита, че последното валидно изпълнително
действие е на 06.02.2014 г. видно от отбелязването на гърба на ИЛ.
Доколкото в периода от 06.02.2014 г. до 06.02.2016 г. взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия и такива не са
извършвани, то следва, че е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и
изпълнителният процес се е прекратил ex lege след 06.02.2016 г., на която
дата е изтекъл двугодишния преклузивен процесуален срок от последното
валидно действие по принудително изпълнение. В конкретния случай
образуваното изп. дело е прекратено на това основание от съдебния
изпълнител с нарочно Разпореждане за прекратяване. Ето защо, всички
извършени след тази дата изпълнителни действия, които поначало биха могли
да прекъснат давността, не са породили този ефект, тъй като са били
извършени след настъпилата по силата на закона перемпция на
изпълнителното производство.
Независимо от обстоятелството, че прекратяването на изпълнителното
производство е настъпило ex lege на 06.02.2016 г., по силата на т. 10 от ТР
2/2013 от 26.06.2015 г., следва да се приеме, че новата давност е започнала да
4
тече на 06.02.2014 г., когато е извършено последното релевантно
изпълнително действие. Следователно давността за принудителното
удовлетворяване на изпълняемото право, както кратката тригодишна, така и
петгодишната, е изтекла на 06.02.2019 г..
Съдът счита, че гореизложените изводи не се променят и от поставеното
след тълкувателното решение практика, в която се приема, че разрешенията,
дадени в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. действат след поставяването му, а
до тази дата действа ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на
изпълнителното производство прекъсва погасителната давност, като след
това, докато изпълнителният процес е висящ, давност не тече. В случая
изпълнителния процес е прекратен по силата на закона и съответно на срокът
на погасителната давност се счита, прекъснат с последното предприето
валидно изпълнително действие в какъвто смисъл е и съдебната практика.
Предвид така изложеното съдът счита, че действията извършени от
ответника във връзка с образуваното ново изп. дело не прекъсват давността,
тъй като същата е изтекла, поради което предявеният иск се явява
основателен и доказан.
Решението на ГРС като неправилно следва да бъде отменено и
постановено ново по същество на спора, с който предявения иск следва да
бъде уважен.
С оглед изхода на делото на ищцата се дължат направените по делото
разноски, пред двете инстанции в размер на 675 лв..
Предвид цената на иска, в размер на 1000 лв., настоящето въззивно
решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 43/14.06.2022 г., постановено по гр.д. №
337/2021г. по описа на Районен съд – Г., включително и в частта за
разноските, като неправилно и незаконосъобразно, като постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З. А. Ч., ЕГН ***, от гр.Г., ***, не
дължи на „К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., **,
5
представлявано от З.Н.Д., сумата от 1000,00лв., представляваща част от
общата претенция от сумите по издадения по т.д. №6803 по описа за 2013г. на
С. градски съд изпълнителен лист от 08.11.2013г. в размер на 9394.60 лева
главница и законна лихва върху същата от 28.03.2013г. до изплащането й, с
525.78 лева за юрисконсултско възнаграждение и 85 лева разноски по
арбитражното дело, както и сумата от 50 лева за заплатена от молителя
държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист, които
суми са предмет на изпълнително дело №20197650402595, по описа на ЧСИ
Г.И., с рег.№765 по описа на КЧСИ, поради изтекла погасителна давност на
вземането.
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С., **, представлявано от З.Н.Д. да заплати на З. А. Ч., ЕГН ***, от гр.Г.,
***, направените от разноски по делото в размер на 675 лева
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6