О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310/13.2.2020г.
Град Пловдив, 13.02.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на тринадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
като
разгледа докладваното от съдията административно
дело № 3276 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба от 27.01.2020 г. на процесуалния
представител на ответника за изменение на постановеното по делото решение в
частта на разноските, присъдени в полза на дружеството-жалбоподател за
адвокатско възнаграждение, като се присъди такова в минималния размер от 600
лева.
Ответникът по молбата чрез процесуалния си
представител счита, че искането е неоснователно, евентуално моли молбата да се
остави без разглеждане като недопустима, защото не са изпълнени изискванията на
чл.80 ГПК. От друга страна, за съда не съществува задължение за намаляване на
размера на адвокатското възнаграждение.
Заинтересованата страна не взема становище по
искането.
Съдът намира, че молбата е подадена в срока по чл.248,
ал.1 ГПК и от страна по делото, осъдена да плати разноски, поради което
представянето на списък на разноските съгласно чл.80 ГПК не е процесуална
предпоставка за допустимост на искането, съответно молбата е допустима, но
разгледана по същество неоснователна поради следните съображения:
Предмет на съдебното производство е била
законосъобразността на заповед № ДК-10-ЮЦР-36 от 08.04.2015 г. на началника на
РДНСК ЮЦР, с която е отхвърлена жалбата на „Нева комерсиал“ ЕООД и е оставено в
сила разрешение за строеж № 94 от 19.09.2014 г. на главния архитект на район
„Северен“, община Пловдив, за строеж: „Пристройка към магазин за промишлени
стоки „Валентино“ в УПИ III-търговски комплекс, кв.620 по плана
на Пета градска част, град Пловдив, с възложител „Ла пиаца“ ЕООД. С решение № 88
от 10.01.2020 г. съдът е отменил оспорената заповед и разрешение за строеж и е
осъдил ДНСК да заплати на дружеството-жалбоподател 800 лева за адвокатско
възнаграждение, като е приел за неоснователно възражението на процесуалния
представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА. При тази правна уредба и
предвид тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, когато съдът
е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна
сложност на спора, т.е. да съобрази фактите и доказателствата, които ги обективират,
и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по
сложност при всеки отделен случай, и едва след тази преценка, ако се изведе несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
В случая съдът намира за неоснователни възраженията на
процесуалния представител на молителя за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като настоящото производство е повторно, след отмяна на
влязло в сила съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане, извършени
са множество процесуални действия от страна на процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател и е изследвана съдебната практика. Самият предмет на
делото – законосъобразност на разрешение за строеж – разкрива в достатъчна
степен сложността и обемността на проверката, която не само съдът следва да
извърши при постановяване на решението си, но и самият оспорващ трябва да
направи с оглед посочването на конкретните пороци на оспорения административен
акт. Следва да се вземе предвид също обстоятелството, че пв производството по
отмяна на дружеството-жалбоподател не са присъдени разноски. В този смисъл договореното и платено
адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно.
Ето защо молбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Затова и на основание чл.248, ал.3 ГПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молбата от 27.01.2020 г. на
процесуалния представител на началника на РДНСК Пловдив към Главна дирекция
„Строителен контрол“ при ДНСК за изменение на решение № 88 от 10.01.2020 г.,
постановено по административно дело № 3276 по описа на Административен съд
Пловдив за 2018 година, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с частна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: