Решение по дело №28571/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 март 2025 г.
Съдия: Катя Николова Велисеева
Дело: 20241110128571
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3918
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110128571 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове от ......... с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против П. С. Х. за
сумата 851,03 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия
за периода 01.03.2020 г. – 30.04.2021 г. в имот, находящ се в гр. .........., с абонатен № 136831,
сумата 232,23 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за топлинна енергия за периода от 14.09.2021 г. до 18.09.2023 г., сумата 28,65 лева - главница
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г. и
сумата 6,23 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 14.09.2020 г. до 18.09.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 27.09.2023 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№52907/2023 г. по описа на СРС, 71 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника като
собственик на имота, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили
договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът не е оспорва, че е
собственик на имота, но оспорва неговите праводатели да са сключвали договор с ФДР,
1
поради което счита, че договорът между ЕС, в която се намира имота и ФДР не го обвързва.
Поддържа, че според представените от ищеца доказателства задължението му за топлинна
енергия възлиза на 107,80 лева. Посочва, че в имота няма отоплителни тела и не се ползва
топла вода. Заявява, че всички суми са заплатени, за което е получил писмо от ищеца от
24.09.2024 г. , според което непратените суми възлизали на 31,90 лева. Моли исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „........“ ООД счита предявените искове за
основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената
на топлинна енергия. Ответникът не оспорва, че е собственик на имота, представляваш
апартамент №21, находящ се в гр. .........., което се установява и от приобщения нотариален
акт за замяна на недвижим имот №140, том I, рег. №03465, дело 0125/2020 г. от 28.02.2020 г.
на нотариус В Б с рег. ..... на НК.
Не е спорно и че сградата, в която се намира процесното жилище, като етажна
собственост е сключила договор с ФДР за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода. Към сключения договор между топлинния счетоводител и етажната собственост
е представен протокол от общото събрание на ЕС ведно със списък на етажните собственици
като под №21 е вписана М Н Ра, чиито абонатен номер е процесния 136831. Договорът с
топлинния счетоводител е сключен от упълномощен представител на етажните собственици,
съгласно протокола на общото събрание и същия обвързва етажните собственици,
независимо от заявеното от ответника. Решенията на общото събрание са задължителни за
всички собственици в сградата след като не са оспорени, респ. отменени по надлежния ред,
визиран в ЗУЕС.
От представените от топлинния счетоводител документи – индивидуални справки за
използвана топлинна енергия за абонатен №136831 за отчетен период м.05.2020 г. до
м.11.2020 г. е видно, че стойността на потребената от абоната Н В Р топлинна енергия за
сградна инсталация и за топла вода, изчислена служебно, поради неосигурен достъп, е в
размер на 422,17 лева. За отчетен период м. 12.2020 г. до м.04.2021 г. се установява, че за
същия абонатен номер с титуляр П. С. Х. стойността на реално разпределената топлинна
енергия за сградна инсталация е в размер на 107,82 лева. Издадена е и обща фактура
№**********/31.07.2021 г. за отчетен период 01.12.2020 г. до 30.04.2021 г. на стойност
107,80 лева.
За установяване релевантни за делото факти и обстоятелства по делото се прието
заключение на съдебно – счетоводна експертиза, според което при ищеца няма отразени
плащания касаещи процесния период. Вещото лице е установило, че вследствие смяна
собствеността на имота ищецът е направил корекция на дължимите суми, като за издадените
на името на предишния собственик фактури за процесния период са издадени кредитни
известия, а на името на новия собственик са издадени фактури №*********/31.08.2021 г. на
стойност 448,57 лева за отчетен период м.03.2020 г. до м.04.2021 г. и
№**********/31.08.2021 г. на стойност 294,66 лева за отчетен период м.05.2020 г. до
м.11.2020 г. Вещото лице е констатирало, че дължимата от ответника сума за топлинна
енергия е в размер на 851,03 лева, обезщетението за забава върху тази сума е 185,50 лева,
както и сума за дялово разпределение – 28,65 лева и обезщетение за забава в размер на 5,90
лева.
Съобразявайки представените от топлинния счетоводител документи съдът счита, че се
2
установи по делото ищецът да е доставял топлинна енергия, която е отчетена като такава,
отдадена от сградната инсталация. Заплащането на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от
собствениците. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение,
от която никой не може да се откаже и че е изградена по предварителен проект, поради което
и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект, а именно 150 куб.м.
Предвид изложеното съдът намира, че искът за главница за топлинна енергия е установен по
своето основание.
Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза дължимата от ответника
сума за топлинна енергия за периода м.03.2020 г. до м. 04.2021 г. вкл. е в размер на 851,03
лева. Неоснователни са възраженията на ответника, че издадените допълнително фактури от
страна на ищеца, които не са приложени по делото, не следва да бъдат съобразявани, тъй
като основанието на вземанията на ищеца не са фактури , а реалната доставка на топлинна
енергия до имота, респ. разпределената стойност за сградна инсталация. Същата се
установява от представените от топлинния счетоводител в качеството му на трето лице
помагач индивидуални справки, независимо на чие име са издадени щом са за процесния
абонатен номер. Следва да се посочи, че смяната на титуляра на партида, по която се отчита
потреблението на топлинна енергия, е задължение на новия собственик (настоящия
ответника). Липсата на своевременно уведомяване на ищеца за смяна на собствеността на
имота е установена и от вещото лице, което е констатирало издадени кредитни известия на
Н В Р.
Действително според издадената обща фактура №**********/31.07.2021 г. дължимата
от ответника сума е в размер на 107,80 лева, но тя е само за отчетен период м.12.2020 г. до
30.04.2021 г. За останалия исков период дължимата от ответника сума възлиза на 743,23
лева, поради което исковата претенция следва да се уважи в цялост.
Към дължимата сума за топлинна енергия следва да се добавят и дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода м.12.2020 г. до м.04.2022
г., възлизащи на 28,65 лева. Установи се, че в сграда - етажна собственост, в която се намира
процесния имот разпределението на топлинната енергия се извършва по система за дялово
разпределение. Законовата уредба установява задължение за купувача на топлинна енергия
да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се
определя в договора, сключен между него и топлинния счетоводител, който е приложен по
делото, като е без значение факта дали топлофикационното дружество е платило
предварително или не тази цена на търговеца, извършващ услугата. Меродавно е единствено
обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се установява от
приобщените писмени доказателства.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Размерът на това обезщетение се
установява от заключението на съдебно – счетоводната експертиза и доколкото съдът
формира извод за наличие на главен дълг, то са налице основанията да бъде уважена и тази
искова претенция на ищеца за сумата 185,50 лева като за разликата до 232,23 лева следва да
се отхвърли като неоснователна.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от 6,23
лева се явява неоснователна.
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни в производството.
3
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените и претендирани за двете производства разноски съобразно размера
на уважените претенции, от които 404,84 лева - за платена държавна такса, депозит за вещо
лице и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото производство и сумата 71,44 лева за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
Ответникът претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
настоящото производство, от което съразмерно на отхвърлената част от исковете следва да
му се присъди сумата 26,09 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. С. Х. ЕГН ********** с адрес: гр. .........., ап.
21 дължи на ........., ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. ...... на основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата 851,03 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия
за периода 01.03.2020 г. – 30.04.2021 г. в имот, находящ се в гр. .........., с абонатен № 136831,
сумата 232,23 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за топлинна енергия за периода от 14.09.2021 г. до 18.09.2023 г., сумата 28,65 лева - главница
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г.
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 27.09.2023 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№52907/2023 г. по описа на СРС, 71 състав като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 185,50 лева до предявения размер 232,23 лева,
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия
и сумата 6,23 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 14.09.2020 г. до 18.09.2023 г., за
която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№52907/2023 г. по описа на СРС, 71 състав
като неоснователен.
ОСЪЖДА П. С. Х. ЕГН ********** с адрес: гр. .........., ап. 21 да заплати на .........,
ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. ...... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 404,84 лева – разноски в настоящото производство и сумата 71,44 лева - разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА ........., ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. ...... да заплати на
П. С. Х. ЕГН ********** с адрес: гр. .........., ап. 21 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
26,09 лева – разноски в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
........... (правоприемник на „........“ ООД).
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4