№ 109
гр. К., 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20235510101612 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
****, с адрес за връчване на книжа - ****, чрез юрисконсулт С. П., против С.
Д. И., ЕГН **********, с адрес: ****. Процесуалният представител на
ищцовото дружество твърди, че подава настоящата искова молба на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Твърди,
че в качеството си на доставчик от последна инстанция /ДПИ/, съгласно
разпоредбата на чл. 95а от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и издадената му
Лицензия Л-413-17/08.07.2013 г., „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
продавало електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат
клиенти на крайния снабдител по смисъла на чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ до избора на
друг доставчик или когато избраният доставчик не може да извършва
доставка по независещи от крайния клиент причини. Цените, по които ДПИ
продавал електроенергия на клиентите си, се определяли по утвърдена от
КЕВР методика, съгласно чл. 15, ал. 4 от Правилата за търговия с ел енергия,
обн. в ДВ бр. 66/26.07 201 Зг. /ПТЕЕ/ снабдяването с ел. енергия от ДПИ се
извършвало въз основа на договор при общи условия и индивидуален писмен
договор, уговарящ допълните условия между страните по него. Фигурата на
ДПИ допълвала съществуващия модел на либерализирания пазар на
електрическа енергия в страната, чрез който клиентите имали възможност
свободно да избират доставчика си. Активирането на ДПИ настъпвало, когато
крайният клиент остане без доставчик на електроенергия на свободен пазар
до избора на нов такъв или когато избраният доставчик не можел да
1
осъществява доставка по независещи от клиента причини. Това следвало от
характера на доставката на ел. енергия от ДПИ, която представлявала
всеобщо предлагана услуга от обществен интерес. ДПИ не можел да откаже
снабдяване с електроенергия на краен клиент, който отговарял на условията
за доставка на ел. енергия по реда на чл. 95а от ЗЕ, а именно ползвал
електроенергия посредством обект, присъединен към
електроразпределителната мрежа, и не бил избрал доставчик в
законоустановения срок или останал без такъв на свободен пазар. При
първоначалната си регистрация на пазара на електрическа енергия по
свободно договорени цени всеки краен клиент следвало да сключи договор с
ДПИ, а при липса на сключен такъв, той се сключвал при смяна на доставчик
на пазара /чл. 15, ал. 5 от ПТЕЕ/. Според разпоредбата на чл. 104а от ЗЕ
потребителите използвали разпределителните мрежи, към които са
присъединени обектите им при публично известни общи условия. Действащи
между страните били общите условия на Електроразпределение Юг ЕАД,
одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ- 1/19.03.2021 г., които обвързвали
потребителите, без да е необходимо изричното им писмено приемане - чл.
104а, ал. 4 от ЗЕ. Обектът на С. Д. И. бил присъединен към
електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД.
Потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа при
публично известни общи условия, заплащали всички мрежови услуги, каквато
била и цената за достъп, на доставчика от последна инстанция, съгласно чл.
28, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ. В този смисъл бил и чл. 31, ал. 1 от общите
условия на Електроразпределение Юг ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР №
ОУ-1/19.03.2021 г., които обвързвали потребителите, без да е необходимо
изричното им писмено приемане - чл. 104а, ал. 4 от ЗЕ. Сочи, че съгласно чл.
29, ал. 1 от ПТЕЕ, одобрени от ДКЕВР, мрежовите услуги се заплащат от
потребителите върху използваната ел. енергия и/или предоставената
мощност. Съгласно ал. 3 на същия член заплащаните от клиентите мрежови
услуги били достъп до електропреносната мрежа и пренос по
електропреносната мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната
мрежа и други мрежови услуги. Посочените услуги се заплащали от всички
потребители, чийто обекти са присъединени към мрежата на съответния
оператор, като в правилата нямало разграничение според това, чия
собственост са присъединителните съоръжения - собственост на оператора на
мрежата, на потребителя или на трето лице. От гореизброените услуги цената
за достъп се заплащала върху предоставената мощност. Цената за достъп се
изчислявала за всеки ден в рамките на отчетния период. Твърди, че
ответникът имал качеството на небитов клиент, съгласно §1, т. 33а от
Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, тъй като ползваната
от същия ел. енергия била за небитови нужди с оглед вида на обекта -
временно захранване за строителство. Същият бил присъединен на ниво
ниско напрежение, съгласно представените по делото фактури. Цените за
мрежови услуги се определяли и заплащали на основание решения на КЕВР,
2
постановени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от Закона за
енергетиката, като същите не подлежали на договорна свобода. По силата на
чл. 9, ал. 1 от общите условия на ищеца и по силата на чл. 11, т. 1 от общите
условия на оператора на разпределителната мрежа двете дружества се
задължили съответно да снабдяват с ел. енергия и предоставят мрежови
услуги на обект с ИТН ****, находящ се в **** и представляващ временно
захранване за строителство. За С. Д. И. бил открит клиентски номер **** в
качеството й на съсобственик, съгласно Удостоверение за наследници изх. №
**** г. и Справка от служба по вписванията - К. /пореден номер от справката
6/. Клиентът подал до оператора на разпределителната мрежа заявление за
смяна на клиент на свободен пазар на **** г., ведно с декларация за достъп до
мрежата и удостоверение за наследници. Ответникът от своя страна, съгласно
чл. 11, т. 2 от общите условия, се задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и
по начините, определени в същите - чл. 17, ал. 3. Съгласно чл. 26, ал. 1 от
общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В
изпълнение на задълженията си по общите условия и съгласно чл. 94а, ал. 1 от
Закона за енергетиката за периода 01.12.2022 г - 28.02.2023 г. ищецът
доставил до обекта на ответника ел. енергия, а операторът на
електроразпределителната мрежа предоставил мрежови услуги на обща
стойност 1257,71 лв., които до този момент не били заплатени. Поради забава
в заплащане на горепосочената главница С. Д. И. дължала законна лихва в
общ размер от 24,35 лв. за периода 20.01.2023 г. - 06.04.2023 г. Законна лихва
за забава се дължала по всяка една фактура отделно за периода от датата на
падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство на
основание чл. 17, ал. 3 от общите условия на ищеца. Срокът за плащане на
фактурата бил посочен в същата. Издадените фактури, техният падеж и
период, както и размерът и периодът на дължимата лихва за забава, били
подробно описани в приложения препис - извлечение от клиентската сметка
на ответника. Моли съда да постанови решение, с което да установи
съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
към С. Д. И., както следва: 1257, 71 лв., представляващи стойността на
начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 01.12.2022
г. - 28.02.2023 г.; 24,35 лв., представляващи стойността на законната лихва за
забава за периода 20.01.2023 г. - 06.04.2023 г.; законна лихва върху
горепосочената главница от датата на входиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда - 07.04.2023 г. до окончателното изплащане
на задължението. Моли съда на основание Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. т. 12 да осъди ответника да
заплати присъдените в заповедта за изпълнение по ЧГД № **** г. по описа на
Районен съд К. разноски. Претендира разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не депозирал писмен
отговор на исковата молба.
3
Ищцовото дружество, редовно призовано за датата на съдебното
заседание, не изпраща процесуален представител.
Ответникът, редовно призован за датата на съдебното заседание, не се
явява и не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Клиентът С. Д. И. подала до оператора на разпределителната мрежа
заявление за смяна на клиент на свободен пазар на **** г., ведно с декларация
за достъп до мрежата, удостоверение за наследници изх. № **** г. и Справка
от служба по вписванията - К. /пореден номер от справката 6/.
За ищцата С. Д. И. бил открит клиентски номер ****.
От представената по делото справка препис-извлечение от сметка,
издадена от „ЕВН България – Електроснабдяване“ ЕАД, се установява, че за
периода от 01.12.2022 г. до 28.02.2023 г. И. дължи на ищцовото дружество
сумите: 1257,71 лева, представляваща стойността на консумирана от обекта
на потребителя електрическа енергия и предоставените мрежови услуги, и
лихва за периода от 20.01.2023 г. до 06.04.2023 г. в размер на 24,35 лева.
Издадени са окончателна фактура за м. 12.2022 г., етапна фактура за м.
01.2023 г., окончателна фактура за м. 01.2023 г., етапна фактура за м. 02.2023
г.
Въз основа на заявление за издаване на заповед на изпълнение по чл.
410 от ГПК със заявител „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е
образувано ч.гр.д. № **** г. по описа на КРС. Съдът е издал заповед № ****
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от **** г., в която е
разпоредил длъжникът С. И. да заплати на кредитора „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД сумите: 1257,71 лева (хиляда двеста петдесет и
седем лева и 71 ст.) - главница; 24,35 лева - обезщетение за забавено плащане
в размер на законната лихва за периода от 20.01.2023 г. до 06.04.2023 г.;
законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2023 г. до изплащане на
задължението, както и разноски по делото, от които 25,64 лева държавна
такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В изпълнение на указанията на съда в едномесечния срок по чл. 415,
ал.2 от ГПК заявителят е депозирал исковата молба, по която е образувано
настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Правното основание на предявените установителни искове е чл. 422,
ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В доказателствена тежест на дружеството ищец е да установи по делото
съществуващо договорно правоотношение, както и надлежното изпълнение
на задълженията си по същото за продажба и доставка на ел. енергия, размер
4
и период на дължимост на мораторна лихва за забава.
По делото не е спорно, че между страните е налице облигационно
правоотношение, по което доставчикът, по смисъла на чл. 95а от Закон за
енергетиката, продава електрическа енергия на потребителя, по цени
определени от КЕВР методика. Ответникът не е оспорил факта, че имал
качеството на небитов клиент, съгласно §1, т. 33а от Допълнителните
разпоредби на Закона за енергетиката, тъй като ползваната от същия ел.
енергия била за небитови нужди с оглед вида на обекта - временно захранване
за строителство. Същият бил присъединен на ниво ниско напрежение,
съгласно представените по делото фактури. Цените за мрежови услуги се
определяли и заплащали на основание решения на КЕВР, постановени на
основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от Закона за енергетиката,
като същите не подлежали на договорна свобода.По силата на чл. 9, ал. 1 от
общите условия на ищеца и по силата на чл. 11, т. 1 от общите условия на
оператора на разпределителната мрежа двете дружества се задължили
съответно да снабдяват с ел. енергия и предоставят мрежови услуги на обект с
ИТН ****, находящ се в **** и представляващ временно захранване за
строителство.
С. Д. И. от своя страна, съгласно чл. 11, т. 2 от общите условия, се
задължила да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.
17, ал. 3. Съгласно чл. 26, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на
дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия и съгласно чл.
94а, ал. 1 от Закона за енергетиката за периода 01.12.2022 г. - 28.02.2023 г.
ищецът доставил до обекта на ответника ел. енергия, а операторът на
електроразпределителната мрежа предоставил мрежови услуги на обща
стойност 1257,71 лв., които до този момент не били заплатени.
Поради забава в заплащане на горепосочената главница С. Д. И.
дължала законна лихва в общ размер от 24,35 лв. за периода 20.01.2023 г. -
06.04.2023 г. Законна лихва за забава се дължала по всяка една фактура
отделно за периода от датата на падежа на същата, посочен във всяка от
фактурите до датата на образуване на настоящото производство на основание
чл. 17, ал. 3 от общите условия на ищеца.
Ето защо, съдът като взе предвид размера на претенциите, които не се
оспориха от ответницата, намира исковете за основателни и като такива
следва да бъдат уважени.
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени и направените от дружеството-ищец
разноски в настоящото производство, в размер на общо 175 лв., от които
държавна такса - 75 лв. и юрисконсултско възнаграждение - 100 лв. и
разноските по заповедното производство в размер на 75,64 лв.
5
Имайки предвид изложените съображения, КРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, във вр.
с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД по отношение на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **** и С. Д. И., ЕГН **********, с адрес: ****, че С. Д. И. дължи
на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД – гр. П. сумите: 1257,71 лева
(хиляда двеста петдесет и седем лева и 71 ст.) – главница, представляваща
стойността на електрическа енергия и мрежови услуги, доставена за периода
от 01.12.2022 г. до 28.02.2023 г. по партидата на С. Д. И., с клиентски № ****,
отнасяща се за обект на потребление: гр. К., ****, временно захранване, ИТН
****; 24,35 лева - обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва за периода от 20.01.2023 г. до 06.04.2023 г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда - 07.04.2023 г. до изплащане на задължението, за което
вземане има издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № ****/****г.
по ч.гр.д. № ****г. по описа на РС- К..
ОСЪЖДА С. Д. И., ЕГН **********, с адрес: ****, на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **** следните суми както
следва: 175 лв. – разноски по настоящото дело и 75,64 лв. – заплатени
разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Стара
Загора в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
6