РЕШЕНИЕ
№ 995
гр. Пловдив, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330115909 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от М. Д. Р. срещу „АПС Бета България“ ЕООД, с която
е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата в размер на 716.49 лева – просрочена главница по договор за
потребителски кредит от 16.10.2009 г., ведно със законната лихва от 16.08.2012 г. до
08.10.2021 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.10.2012 г. по ч.гр.д. №
12799/2012 г. по описа на РС-Пловдив, въз основа на който е образувано изп.д. № ....,
доколкото ответникът няма качеството взискател по изпълнителното дело, доколкото е
конституиран след прекратяването му, евентуално поради погасяването му по давност,
евентуално поради непротивопоставимост на договора за цесия, доколкото цесията не е
съобщена на длъжника.
В исковата молба се твърди, че по ч.гр.д. № 12799/2012 г. по описа на РС-Пловдив в
полза на Ти Би Ай Кредит ЕАД е издаден изпълнителен лист срещу ищеца за посочените
суми. Признава, че срещу заповедта за изпълнение не е подавано възражение и същата е в
сила от 29.01.2013 г.Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.дело № .... Счита,
че изпълнителното дело е прекратено, поради настъпила перемпция на 15.12.2014 г., като
ответникът е поискал да бъде конституиран след настъпването й, поради което няма
качеството взискател по изп. дело. На следващо място счита, че вземането е погасено по
давност. На следващо място счита, че не дължи на ответника, доколкото цесията не му е
съобщена надлежно.
С оглед изложеното, за ищеца се е породил правен интерес от предявяване на
настоящия иск за установяване, че не дължи вземането по издадения изпълнителен лист.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който признава исковете.
Претендира разноски на основание чл.78, ал.2 ГПК, доколкото не е дал повод за завеждане
на иска.
1
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 ГПК, вр с
чл.124, ал.1 ГПК.
Съдът намира, че са налице предпоставки по чл. 237 от ГПК – в отговора на исковата
молба ответникът е признал изцяло предявените искове, признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави, признанието е направено лично от ответника, а в първото
по делото заседание ищецът е поискал да бъде постановено решение съобразно признанието
на иска.
Предвид изложеното срещу ответника ще следва да се постанови решение при
признание на иска, с което да се уважи предявения иск, без същото да се мотивира по
същество по аргумент на чл.237, ал.2 от ГПК.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца. Съдът намира, че
не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, за да се присъдят разноски в полза на
ответника, доколкото макар и да е признал иска, е дал повод за завеждане на иска.
Ответникът разполага с .изпълнителен лист, въз основа на който във всеки един момент
може да заведе изпълнително дело.
Ищецът доказа следните разноски: 52.90 лева, платена държавна такса, които ще се
присъдят в пълен размер
По делото ищецът се е представлявал от а. Р.Д. Д., която е поискала присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие /л.5/, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от а. Р.Д. Д.. Съгласно чл.38, ал.2
ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за а. Р.Д. Д. по иска в размер на
300 лева.
Така мотивира, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕ, че М. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: .... НЕ ДЪЛЖИ
НА на „АПС Бета България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 81В, ап.3, представлявано от Х. М. и Д. М., сумата в размер на
716.49 лева – просрочена главница по договор за потребителски кредит от 16.10.2009 г.,
ведно със законната лихва от 16.08.2012 г. до 08.10.2021 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 09.10.2012 г. по ч. гр. д. № 12799/2012 г. по описа на РС-Пловдив, въз
основа на който е образувано изп.д. № ...., доколкото ответникът няма качеството взискател
по изпълнителното дело, тъй като е конституиран след прекратяването му.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап.3, представлявано от Х.М. и Д. М. ДА
ЗАПЛАТИ НА М. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: ..... сумата в размер на 52.90 лева –
разноски по делото.
2
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап.3, представлявано от Х. М. и Д. М. ДА
ЗАПЛАТИ НА а. Р.Д. Д., с личен номер ....., вписан в АК – Пловдив, на основание чл.38 ЗА,
сумата в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3