РЕШЕНИЕ
№ 392
23.10.2019 г. град Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен
съд – Хасково, граждански състав, на девети октомври, две хиляди и
деветнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ГОЧЕВ
2.
МИЛУШ ЦВЕТАНОВ,
секретар: Р.К.,
като разгледа докладваното от мл. съдия Милуш
Цветанов в.гр.д. № 637 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 471/11.07.2019г., постановено по гр.д. №84/2019г. по описа на Районен
съд - Хасково са уважени предявени
от А.Б.О. *** АД с ЕИК:*********, искове с правни
основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 КТ, съответно - за признаване за незаконно
и отмяна на уволнението й, извършено със Заповед № 035/14.11.2018г. на
изпълнителния директор на дружеството, и за
възстановяването на А.О. на заеманата от нея преди уволнението длъжност *** в
„МБАЛ –***“ АД, ***. Със същото решение е отхвърлен искът й с правно основание
чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 КТ – за заплащане на обезщетение в
размер 6396 лева за времето, през което е останала без работа - периода от
15.11.2018г. до 15.05.2019г. Ищцата и ответникът са осъдени да си заплатят
взаимно разноски, съответно 166,67лв. и 333,33лв. – съразмерно на резултата от
спора в инстанцията, като ответникът е осъден да заплати и сумата от 160лв. - за
държавни такси по делото, и 5лв. - в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за събирането й.
Страната „МБАЛ –***“ АД е останала недоволна
от частта на решението, касаеща исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 и т.2 КТ и го обжалва в законоустановения срок. Във въззивната й жалбата,
подадена чрез процесуалния представител – адв. З.З., се изтъкват оплаквания за
неправилност на съдебния акт относно произнасянето по исковете по чл. 344,
ал.1, т.1 и т.2 КТ, поради незаконосъобразност, необоснованост и нарушаване на
съдопроизводствените правила. Твърди се избирателно съобразяване на
доказателства от районния съд, довело до неправилни изводи относно
принадлежност на ищцата към синдикалното ръководство на Национален синдикат
„Закрила“ и неполучено предварително съгласие от синдикалния орган за
уволнението й. Въвежда се довод за недоказаност от страна на ищцата, че именно
тя е секретарят, по смисъла на §1, т.6 от
допълнителните разпоредби на КТ, който се ползва от защитата при уволнение. По
аргумент от твърдение за злоупотреба с право на синдикална закрила се сочи
презумпция за мълчаливо съгласие на ръководството на НС „Защита“, заради
положени необходими и разумни усилия и даден срок от страна на „МБАЛ- ***“ АД
за получаването на такова съгласие. Въвежда се довод, че писменото уведомление,
с което е отказано съгласие за уволнение, не удостоверява изразена от
колективен синдикален орган воля. На база твърдения за необоснованост и
тенденциозност се сочи нарушение на принципа на равенство на страните в процеса
(чл.9 ГПК). Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на
исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 като неоснователни. Претендират се
разноски.
В
депозирания в срока по чл. 263 ГПК писмен отговор от процесуалния представител
на А.О., подадената въззивна жалба се оспорва при съображения за нейната
неоснователност и недоказаност. Твърди се, че в тежест на болницата е да докаже
преодоляване на закрилата от уволнение и след като тя е изпратила запитване в
този смисъл до НС „Защита“, е била дължала да поиска от организацията и
уточнение дали работникът влиза в кръга на закриляните лица. Сочи се, че
поставянето от страна на болницата спрямо НС „Закрила“ на собствен срок за
отговор на отправеното искане за съгласие за уволнение е незаконосъобразно
предвид императивния характер на нормата на чл. 333, ал.3 КТ.
Страната
А.Б.О. е останала недоволна от частта на решението, касаеща иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и също го обжалва в законоустановения срок. С
жалбата подадена отпълнимощника й - адв.
Я. Х., първоинстанционното решение се атакува като незаконосъобразно в частта,
с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ. Твърдят се
нарушения на чл. 235, ал.2 и ал.3 и чл.236, ал.2 от ГПК, във връзка с
неоснователно и необосновано недопускане от страна на районния съд на
доказателство, сочено за такова по смисъла на чл.147 ГПК, както и нарушение на чл.344, ал.1, т.3 КТ, изразило се в незаконосъобразно приемане от първата инстанция за недоказан
иска със същото правно основание. Иска се отмяна на решението в обжалваната му
част и осъждане на „МБАЛ-****“АД да заплати на А.Б.О. обезщетение по чл. 225,
ал.1 КТ в размер на 6396лв. Претендират се разноски.
В срока
по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор от процесуалния представител на
„МБАЛ-***“АД, в който жалбата се оспорва като неоснователна с твърдения за:
правилност на първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен искът
по чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 255, ал.1 КТ, поради недоказано оставане
без работа на ищеца за 6-месечния прериод след уволнението, както и
аргументираност на районния съд относно недопускането заради процесуална
преклузия на соченото в жалбата доказателство.
В открито съдебно заседание А. Б.О. се
явява лично и с пълномощник, а „МБАЛ-***“ АД се представлява само от
пълномощник. Всяка от страните поддържа своята и оспорва чуждата жалба,
повтаряйки изтъкнатите в разменените книжа доводи.
Хасковският окръжен съд, след преценка
доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба на „МБАЛ-***“АД е
неоснователна.
Не се спори между страните, че са се намирали
помежду си в трудово правоотношение, което е прекратено на основание чл. 328,
ал.1, т.2, предл. второ КТ, със Заповед Изх.№ 035/14.11.2018г. на изпълнителния
директор на „МБАЛ-***“ АД.
От това, че тежестта на доказване законосъобразността
на уволнението се носи от работодателя следва, че при всяко такова прекратяване
на трудовото правоотношение, той трябва да се информира за наличието на
предварителна закрила при уволнение, с оглед спазване изискванията на
разпоредбите на чл.333 КТ, сред които и тази на ал.3 на същата норма. (в
този смисъл - и Решение № 102 от
27.05.2014 г. по гр. д. № 1203/2012 г., III г. о. на ВКС)
От изпратеното писмо с Изх. № С1924/10.10.2018г.
на „МБАЛ-***“АД се установява, че болницата е изпълнила това свое задължение, а
от върнатото в отговор писмо с Изх. № 153/15.10.2018г. на НС „Защита“ се установява, че А.Б.О. е избрана в
състава на синдикалното ръководство на хасковската oбластна синдикална организация на националния синдикат, като една от общо
двама секретари.
От редакцията на разпоредбата на §1, т.6 от допълнителните такива на КТ се извежда, че по
смисъла на кодекса само по един председател и секретар в съответна синдикална
организация се считат за синдикално ръководство и следователно само за по един
от работниците, заемащи тези постове в организацията, важи закрилата при
уволнение.
При
основания за съмнение у работодателя, че уволняваният работник не е този един
член на синдикалното ръководство на
съответната позиция (в случая - секретар), спрямо когото важи закрилата, с
оглед тежестта на доказване законосъобразността на уволнението, работодателят
„е длъжен да изследва“ кой от тях се ползва с нея. (така - Решение № 102 от
27.05.2014 г. по гр. д. № 1203/2012 г., III г. о. на ВКС). Коректна е
употребата на глагола - „изследва“, а не „докаже“, доколкото доказване на това
обстоятелство действително следва да е в тежест на работника, както
аргументирано е посочил процесуалният представител на „МБАЛ-***“АД. Но решаващо при прилагането на доказателствените правила в трудовия спор,
е обстоятелството, че въпросът за доказателствената тежест по общите правила на
чл. 154, ал. 1 от ГПК се поставя не с оглед установяване предпоставките на едно право от
ползващия се със закрила синдикален ръководител, а с оглед установяване
задължението на работодателя да докаже законосъобразност на уволнението, което
е предприел (Решение № 613 от 15.10.2010 г. по гр. д. № 1820/2009 г., III г. о. на
ВКС). Затова и закрилата по чл.333, ал.3 КТ се
ползва независимо от това дали преди издаване на заповедта за уволнение
работникът или служителят е представил доказателства за участието си в ръководството
на синдикалната организация (Решение №
1322 от 13.07.2006 г. по гр. д.№ 3112/2003 г., III г. о. на ВКС).
Работодателят
не
може да черпи довод за законосъобразно игнориране на закрилата по чл. 333, т. 3 от КТ от липсата на
пряко доказателство, сочещо изрично и поименно ползващия се един от избраните в
синдикалната организация секретари, в случай, че не е изискал предварително и
не разполага с подобно удостоверяване в процеса.
За да има такава доказателствена стойност предварителното искане, следва да е
отправено до компетентен орган, който в случая съвпада с този, от когото се
иска съгласието. Уведомяването от д-р Л. с писмо № 1892 от 05.10.2018г. на НС
“Защита“ при МБАЛ- гр.*** няма такава стойност, защото тя, като председател на
синдикална секция, йерархически не разполага с необходимите удостоверителни
компетенции. В този смисъл подписаното от нея уведомление има характера на
частен свидетелстващ документ, без обвързваща съда материална доказателствена сила. Преценяването на съдържанието му във връзка с получените
писма на председателя на НС „Защита“ не дават основание да се приеме, че то
притежава удостоверителен характер относно закрилата при уволнение. Освен това, видно от съдържанието на писмо Изх.№ С1860/02.10.2018г. на
„МБАЛ-***“АД, това на д-р Л. е в отговор на въпросите - член ли се работника на
синдиката и синдикалното ръководство, а не - за кого от двама секретари, за
наличието на които работодателят е узнал от председателя на НС „Защита“ едва
десет дни по-късно (16.10.2018г.–л.51), се отнася предварителната закрила.
В
хипотезата на чл. 333, ал.3 КТ закрилата при уволнение включва законово
задължение на работодателя да поиска от синдикалния орган предварително
съгласие за уволнение на работника. Липсата на нормативно предвиден конкретен
срок, в който съответният орган дължи отговор, предполага размерът му да се
съобразява с житейски нормалното и обичайно време, необходимо за обстоятелствата
по съгласуването, съставянето и получаването му, в контекста на изискването за
добросъвестност.
В тази
връзка, от приложената по делото неоспорена кореспонденция между работодателя и
синдикалната организация се установява хронологично следното: с писмо Изх.№
С1999 от 22.10.2018г. на „МБАЛ-***“ АД, е изискано предварително съгласие от
председателя на НС „Защита“ за уволнение на О.; с писмо Изх.№ 167 от
01.11.2018г. на НС „Защита“ е отказано изисканото съгласие до получаване на
документи относно извършения подбор; с писмо Изх.№ С 2101 от 05.11.2018г. на
„МБАЛ-***“ АД е предоставена документация по подбора, като е помолено за
отговор относно изисканото съгласие за уволнение в 5-дневен срок от получаване
на писмото, неспазването на който ще се приеме от работодателя за мълчаливо
съгласие; приложена е и обратна разписка за получена на 06.11.2018г. от НС
“Защита“ пратка - „недокумент“, изпратена от „МБАЛ- ***“АД ; с писмо Изх.№ 171
от 12.11.2018г. на НС „Защита“ председателят на синдиката е уведомил
работодателя за отказ на съгласие за прекратяване на трудовия договор на А.О..
Настоящата инстанция намира, че предвид
обстоятелствата, дори общото време от 21 дни - от поискване (22.10.2018г.) до
даването (12.11.2018г.) на отговор във връзка с предварителното съгласие, не
може да се приеме за злоупотреба с право от страна на синдиката. Напротив
- отнелата част от това време
допълнителна кореспонденция, свързана с изискване и получаване на документите
във връзка с подбора е свидетелство за добросъвестното намерение на
синдикалната организация да даде обективен отговор по поисканото съгласие. В
този смисъл – реалното време за даване на отговора всъщност следва да се
съобразява в срока между последните две посочени писма. Видно от датите на
изходящите им номера и на обратната разписка - той е в рамките на нормалното
- 6 дни (от 06.11.2018г. до
12.11.2018г.) От друга страна - едноличното произволно поставяне на срок за
отговор от работодателя няма законово основание.
Относно довода на процесуалния представител
на „МБАЛ-***“АД, че с в писмо Изх.№ 171 от 12.11.2018г. на НС „Защита“ не е
изрично изразено удостоверяване волята на колективен орган (по смисъла на ТР
№4/17.12.2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГК на ВКС, касаещо хипотезата на чл.
333, ал.4 КТ) следва да се посочи, че в контекста на гореизложеното и
разпоредбата на чл.8, ал.1 КТ - при съмнения относно формирана воля на
синдикалния орган с оглед граматическото тълкуване на текста на писмото,
работодателят, при проявена добросъвестност, е следвало да поиска допълнителни
сведения от синдикалния орган. (в този смисъл - Определение № 247 от 20.03.2019
г. по гр. д. № 478/2019 г., IV г. о., ГК на ВКС)
Предвид гореизложеното се установява, че
първинстанционният съд коректно и обективно е съобразявал относимите към
предмета на произнясяне по конкретните искове доказателства, което опровергава
доводът на процесуалният представител на „МБАЛ-***“АД за тенденциозност и
необоснованост, водещи до нарушение на принципа за равенство между страните.
Доказателственият анализ на районния
състав го е довело до правилни по същество изводи - работодателят „МБАЛ-***“АД
е уволнил работника А. Б.О., след като е изискал, но преди да получи от
НС„Защита“ необходимото, съобразно разпоредбата на чл. 333, ал.3 КТ, съгласие
от синдикалния орган. По този начин предварителната защита, въведена с
посочената императивна законова норма, не е преодоляна и уволнението на ищеца,
извършено с процесната заповед, въпреки липсата на изискуемото по закон
съгласие на съответния синдикален орган, е незаконно и следва да се отмени на
основание чл. 344, ал. 3 от КТ, без да се разглежда трудовия спор по
същество.
Макар и съдът да не следва да разглежда
спора по същество, само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че
уволнението е незаконосъобразно и на друго основание. От т.3 и т.4 на раздел II на Заповедта №
0603/27.09.2018г. на изпълнителния директор на „МБАЛ-***“АД, с която е
определена комисия за подбор, се установява, че оценяването по конкретни
критерии е възложено индивидуално на членове на комисията, а не на нея като
орган. Това предпоставя субективизъм при оценяването, несъвместим с
изискванията за справедливост и обективност при извършване на подбора.
Предвид идентичност в изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено в частта касаеща исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Жалбата
подадена от процесуалния представител на А.Б.О. е основателна.
Според мнозинството от настоящия състав
обявяването от първоинстанционния съд за „безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните по делото, че претендираният от ищеца размер на
обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, „дължимо“ за периода
15.11.2018г.-15.05.2019г. възлиза на 6396лв.“ по редакция и смисъл съдържа в
себе си обявяване за ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че А.О. е
останала без работа за същия период. Последното обстоятелство не е оспорено от
„МБАЛ-***“АД и следва да се приеме за установено на основание изложеното.
Относно
довода на процесуалния представител на А.О. за допуснати от районния съд
процесуални нарушения – В изготвения от първоинстанционния съд доклад по делото
(определение №763/02.05.2019г. по гр. д. №84/2019 г. на РС-Хасково)
доказателствената тежест е правилно разпределена, като на А.Б.О. е указано, че
страната не е посочила доказателства относно твърдението си - че е останала без
работа през посочения в исковата молба период. Ищцовата страна не е взела
становище във връзка с указанията и не е представила доказателства в
гореуказания смисъл в законоустановения срок по чл. 312, ал.2 ГПК. Представила
е като такова доказателство удостоверение от НОИ – гр. Хасково, в съдебно
заседание на 20.05.2019г., като в последваща писмена защита е обосновала
просрочието, с обстоятелството, че 6-месечният срок, за който претендира
обезщетение от работодателя, е изтекъл на 15.05.2019г. – след срока по чл.312,
ал.2 ГПК, изтекъл на 10.05.2019г. В тази връзка е основала искането си за
приемане на посоченото доказателство на разпоредбата на чл.147 ГПК – като за
нововъзникнало обстоятелство.
Първоинстанционният
съд неправилно е приел доказателственото искане за преклудирано на основание
чл. 313 ГПК. Аргументите му, че за разлика от общия исков процес, където
преклузията на доказателствените искания на страните настъпва в първото съдебно
заседание след доклада по делото, при бързото производство, в случаите при
които страните не са изпълнили дадените им указания, а същевременно не се
установява наличието на особени непредвидени обстоятелства, преклузията
настъпва в срока по чл.312, ал.2 във вр. с чл. 313 ГПК, са принципно верни. Но
те не държат сметка за приложението на разпоредбата на чл. 147 ГПК, на която се
е позовал процесуалният представител на А.О.. Съгласно Решение № 69 от
7.05.2013 г. по гр. д. № 3722012 г., IV
г. о. на ВКС – „След изтичане на срока по чл. 312, ал. 2 ГПК ищецът може да сочи доказателства само
при условията на чл. 147 ГПК за новоузнати или нововъзникнали
обстоятелства.“ Това разрешение е в унисон и със законовия смисъл, вложен в
разпоредбата на чл. 146, ал.3, изр. второ ГПК, който следва да се отнася и за
бързото производство. В конкретния случай изтеклият претенционен период от
време от края на срока по чл.312, ал.2 ГПК до 15.05.2019г. по естеството си е
нововъзникнало обстоятелство от значение за делото и представеното във връзка с
него удостоверение от НОИ е следвало да се приеме като доказателство на
основание чл. 147, ал.1, т.2 ГПК. Действително районният съд е допуснал
процесуално нарушение като не е приел представеното удостоверение, но във
въззивната инстанция не се направи искане за приемане на доказателството.
При гореизложените съображения и предвид обосновано приетата основателност
на обуславящия иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, за основателен следва да се приеме
и искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ. С оглед изложеното решението
на РС- Хасково в тази част е неправилно и подлежи на отмяна, като се постанови
друго по същество, с което искът да се уважи в пълния претендиран размер.
На основание разпоредбата на
чл.78, ал.6 ГПК „МБАЛ-***“АД следва да бъде осъдено да заплати всички дължащи
се такси и разноски.
Искът по чл.344, ал.1, т.3
във вр. с чл.225, ал.1 ГПК е за парично вземане и следователно дължимата за
него такса за първоинстанционното производство се определя на основание
разпоредбата на чл. 1 от Тарифата във вр. с чл. 69, ал.1, т.1 ГПК.
Претендираната с иска сума е в размер на 6396лв., 4% от които възлизат на 255,84лв. На основание
разпоредбата на чл. 18 от Тарифата дължимата държавна такса за обжалването пред
въззивната инстанция е наполовина –
127,92лв. Предвид достигнатия от въззивния състав извод за основателност на
иска по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 ГПК, изчислените две такси, на
основание чл. 78, ал.6 ГПК, следва също да бъдат заплатени от болницата.
По
направените от страните искания за присъждане на разноски, съдът дължи
произнасяне, на основание разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК и съобразно крайния
резултат по спора. Този резултат се изразява в пълно уважаване на всички
искове, предявени от А.Б.О. и следователно ответникът в първоинстанционното
производство „МБАЛ-***“АД следва да заплати направените от другата страна
разноски и в двете инстанции. За първата инстанция, съгласно приложения списък,
разноските се изразяват в платено адвокатско възнаграждение - 500лв, а за
настоящата инстанция съдът приема за разноски само платеното съгласно договор
за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Посочените от адвоката на А.О. разноски за командировъчни разходи не следва да
се възлагат, от една страна - като ненавременно претендирани, а от друга - тъй като не представляват разноски по делото
(така, Определение № 51 от 8.02.2017 г. по гр. д. № 2024/2016 г., IV г. о., ГК на ВКС, Определение № 379 от 16.10.2018 г. по ч. гр. д. № 3121/2018 г.,
III г. о., ГК на ВКС, Решение № 45 от 13.03.2018 г.
по гр. д. № 4930/2017 г., IV г. о., ГК на ВКС и др.)
Мотивиран
от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 471/11.07.2019г., постановено по гр.д. №84/2019г. по описа
на Районен съд – Хасково, в частта, в която е отхвърлен предявеният от А.Б.О. с ЕГН ********** ***АД
с ЕИК ********* иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225,
ал.1 КТ – за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без
работа – за периода от 15.11.2018г.до 15.05.2019г., в размер на 6396 лева,
както и в частта, в която са присъдени разноски в
полза на „МБАЛ-***АД в размер на 333,33лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 КТ, „МБАЛ-***“АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Хасково, бул.“Съединение“№49, да заплати на А.Б.О. с ЕГН ********** и адрес
***, сумата от 6369 лева – обезщетение за времето, през което е останала без
работа – за периода от 15.11.2018г.до 15.05.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 471/11.07.2019г., постановено по гр.д. №84/2019г. по описа на Районен съд –
Хасково в останалата част.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
„МБАЛ-***“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково,
бул.“Съединение“№49, да заплати на А.Б.О. с ЕГН ********** и адрес ***, съдебни
разноски в общ размер 800лв., от които: 500лв. – адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното производство, 300лв. – адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК,
„МБАЛ-***“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково,
бул.“Съединение“№49, да заплати по сметка на Окръжен съд-Хасково сумата от общо
383,76 лева – държавни такси по делото, от които: 255,84
лева – държавна такса за разглеждане на иска по чл. 344, ал.1, т.3 ГПК пред
първа инстанция, 127,92 лева – държавна такса за разглеждане на иска по чл. 344,
ал.1, т.3 ГПК пред втора инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от датата
на обявяването му - 23.10.2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
о. м.
Особено мнение на мл. съдия Милуш Цветанов:
Обявяването
от първоинстанционния съд: „за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че претендираният от ищеца
размер на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, дължимо за периода
15.11.2018г.-15.05.2019г., възлиза на 6396лв.“,
не освобождава ищцата от доказателствена тежест по отношение
на оставането й без работа в този период.
Безспорен
и ненуждаещ се от доказване е единствено фактът на размера на обезщетението за
периода, но това не променя обстоятелството, че самото обезщетение е
„евентуално дължимо“ - само в случай, че се установи обуславящите
основателността на претенцията незаконност и отмяна на уволнението, както и
оставането без работа на ищцата за 6-те месеца.
Неоправдано
е от изразa на определението да се извлича извод за дерогиране на общите
доказателствени правила. (чл. 154 ГПК; Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014г.
по тълк. д. № 6/2013г., ОСГК на ВКС)
С
неприемането на представено доказателство по смисъла на чл. 147, ал.1, т.2 ГПК
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, за коригирането на
което е предвиден ред - чл.266, ал.3 ГПК, непредприет от съответната страна. В
тази връзка въззивният съд не разполага с възможност нито да дава на страните
указания - под риск от упрек в предубеденост и пристрастност (чл.9 ГПК), нито
да преценява несъбрани доказателства.
При тези
съображения намирам, че искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с
чл. 225, ал.1 ГПК следва да бъде отхвърлен, а първоинстанционното решение -
потвърдено и в тази част, макар и при детайлно различни от изложените от
районния съд мотиви.
Мл. Съдия:
/ Милуш Цветанов /