Р
Е Ш Е Н И Е
№……
16.03.2021г., Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Димитровград на шестнадесети февруари
две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ОГНЯН
ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Секретаря:
Силвия Димова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д.№1467
по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.240 от ЗЗД- за заплащане на неизпълнено
задължение по договор за заем.
Ищецът „Кредитреформ
България“ЕООД твърди в искова молба, че на 05.05.2016г. между „4финанс“ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус“ и
ответника Т.Н.Д. бил сключен Договор за кредит №********** по реда на чл.6 от
ЗПФУР. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбата на чл.3 вр.чл.2 от
ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора била подробно описана в Общите
условия на „4финанс“ЕООД. Кредитополучателят подал заявка за отпускане на
кредит, след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на
кредитора. В заявката си ответника заявил желание да му бъде отпусната сума в
размер на 100 лева. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата
04.06.2016г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата
била отпусната от кредитодателя чрез паричен превод посредством Изипей на
05.05.2016г. В рамките на същия ден 05.05.2016г., възползвайки се от
възможността си по т.8 и сл. от ОУ на Договора за кредит, Т.Д. заявил
отпускането на допълнителни 200 лева по кредита, като отново се възползвал от
услугата за експресно разглеждане на искането за допълнителен кредит.
Първоначалния договор за кредит бил изменен в частта за размера на кредита,
като останалите условия останали непроменени. На същата дата исканата
допълнителна сума била отново преведена на името на ответника чрез паричен
превод в Изипей. На 12.05.2016г. кредитополучателят отново се възползвал от
правото си да поиска допълнителна сума по кредита, като и този път заявил
експресно разглеждане на заявката. Заявената допълнителна сума в размер на нови
200 лева била преведена на името на ответника същия ден по Изипей. Поддържа, че
към падежната дата-04.06.2016г., кредитополучателят се задължил да върне сума в
общ размер на 641,31 лева, от която 500 лева- общ размер на отпуснатите суми по
кредита, 126,07 лева- дължима сума за експресен кредит и 15,24 лева- договорна
лихва за периода на ползване на кредита. С настъпване на падежа ответника не
погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и
т.13.2 от Общите условия, от 05.06.2016г. „4финанс“ЕООД започнало да начислява
наказателна лихва върху неизплатената сума за периода на просрочието. На
посочения от ответника адрес кредитора изпратил напомнителни писма. В тези
писма се съдържала информация за просрочения кредит- актуален размер на
задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Въпреки отправените
покани обаче, ответника не погасил своето задължение. На 23.11.2018г.
„4финанс“ЕООД сключило с ищеца „Кредитреформ България“ЕООД Договор за
прехвърляне на вземания, по силата на който му прехвърлил вземанията си по процесния
договор, както следва: 500 лева-главница, 15,24 лева- договорна лихва за
периода на кредита, 126,07 лева- такси за експресно разглеждане на кредита,
наказателна лихва за времето от 05.06.2016г. до 22.11.2018г. в размер на 631,40
лева и отписани такси за събиране- 30 лева. За извършената цесия ищецът
изпратил на ответника уведомление чрез препоръчана пратка посредством
„Български пощи“ЕАД, която била върната, като неполучена. Иска съдът да
постанови решение, с което да осъди Т.Н.Д. да заплати на ищеца сумата в размер
на 500 лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредит
№**********/05.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда- 03.12.2020г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът Т.Н.Д. не депозира отговор на
исковата молба. Редовно призован се
явява в проведеното по делото съдебно заседание, като заявява, че действително
е получил претендираната по делото сума от 500 лева и не оспорва, че я дължи.
Желае да преведе парите на ищеца, като твърди, че ще направи това в най-кратък
срок.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства- поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по
делото Договор за кредит №********** от 05.05.2016г., сключен между „4финанс“ЕООД,
като кредитодател и ответника Т.Н. Иванов, като кредитополучател, първият е
предоставил на втория потребителски кредит в размер на 100 лева, като сумата е
трябвало да бъде върната в срок от 30 дни или на 04.06.2016г. Самата сума е
била получена от ответника на 05.05.2016г., т.е. в деня на сключване на
договора за кредит, по негова сметка в Изипей.
На същата дата- 05.05.2016г., възползвайки
се от възможността си по т.8 и сл. от ОУ на Договора за кредит, Т.Д. заявил
отпускането на допълнителни 200 лева по кредита. Първоначалния договор за
кредит бил изменен в частта за размера на кредита, като останалите условия
останали непроменени. Същият ден исканата допълнителна сума била отново
преведена на името на ответника чрез паричен превод в Изипей.
На 12.05.2016г. кредитополучателят
отново се възползвал от правото си да поиска допълнителна сума по кредита.
Заявената допълнителна сума в размер на нови 200 лева била преведена на името
на ответника същия ден по Изипей. Общо дължимата от Т.Д. сума в размер на 500
лева, трябвало да бъде върната на кредитора на 04.06.2016г.
Съгласно представените от ищеца с
исковата молба 3бр. разписки за извършено плащане, на 05.05.2016г. в 10.09ч., в
полза на ответника, „4финанс“ЕООД е превело чрез Изипей сумата от 100 лева. На
същата дата, но в 11.05ч. кредиторът е превел на кредитополучателя отново чрез
Изипей сумата от 200 лева. На 12.05.2016г. в 08.18ч. „4финанс“ЕООД е превело
чрез Изипей на Т.Д. сумата от 200 лева.
Видно от приетия като доказателство по
делото Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018г., „4финанс“ЕООД
е прехвърлило в полза на ищеца „Кредитреформ България“ЕООД свои вземания към
длъжници, описани в Приложение №1 към Договора, сред които и това по отношение
на ответника по Договор за кредит №********** от 05.05.2016г. в размер на 500 лева
главница, 15,24 лева- договорна лихва за периода на кредита, 126,07 лева- такси
за експресно разглеждане на кредита, наказателна лихва за времето от
05.06.2016г. до 22.11.2018г. в размер на 631,40 лева и отписани такси за
събиране- 30 лева.
Съгласно Пълномощно с нотариална заверка
на подписите от 23.11.2018г., „4финанс“ЕООД упълномощило „Кредитреформ
България“ЕООД от името на упълномощителя да уведоми длъжниците, вземанията
срещу които са предмет на Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018г., за
извършената цесия. В тази връзка, до ответника е било изпратено Уведомление за
прехвърляне на вземания, като с него той е бил уведомен, че считано от датата
на сключване на договора за прехвърляне на вземания, кредитор спрямо него по
това задължение е „Кредитреформ България“ЕООД, като от този момент всяко
плащане извършено към „4финанс“ЕООД ще
бъде недействително и не го освобождава от задълженията към новия кредитор.
Въпросното уведомление е било изпратено на адреса на Т.Д., но не било получено
от него, като в известието за доставяне е било маркирано като непотърсено от
адресата.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.175 от ГПК,
направеното от страна или неин представител признание на факт се преценява от
съда с оглед всички обстоятелства по делото.
В настоящия случай, в проведеното на
16.02.2021г. открито съдебно заседание по делото ответникът се яви лично, като
пред съда заяви, че действително е получил от „4финанс“ЕООД претендираната сума
от 500 лева и не оспорва, че я дължи.
Така направеното от Т.Д. признание на
горепосочения факт се подкрепя и от представените от страна на ищеца писмени
доказателства- Договор за кредит №********** от 05.05.2016г., сключен с „4финанс“ЕООД,
съгласно който на ответника последователно на 05.05.2016г. и на 12.05.2016г. са
били преведени три суми в общ размер на 500 лева, които той е трябвало да върне
в срок до 04.06.2016г., както и 3бр.разписки за извършени плащания в размер на
общо 500 лева, в полза на кредитополучателя от страна на „4финанс“ЕООД чрез
Изипей.
Ответникът по делото не оспори
горепосочените писмени доказателства, представени от страна на ищеца, нито пък
заяви, че не дължи плащане на претендираната сума от 500 лева. Срокът за
изпълнение на задължението по процесния договор за кредит е настъпил на
04.06.2016г., като задължението не е било изпълнено от кредитополучателя, вкл.
и до датата на провеждане на съдебното заседание по делото на 16.02.2020г.
Първоначалният кредитор на Т.Д.- „4финанс“ЕООД,
е прехвърлил вземането си към него в полза на ищеца „Кредитреформ България“ЕООД
с Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018г. За да породи действие спрямо
ответника, така извършената цесия е следвало да му бъде надлежно съобщена.
Видно от изпратеното до него Уведомление за прехвърляне на вземания е, че
същото е останало невръчено, тъй като не е било потърсено от адресата. Същевременно,
това уведомление, както и всички документи, свързани с горепосочения Договор за
прехвърляне на вземания са били приложени към исковата молба и са връчени
заедно с нея лично на ответника на 14.12.2020г., като по този начин той вече е
бил уведомен надлежно за цесията, а „Кредитреформ България“ЕООД е редовно
встъпил в качеството на негов кредитор по договора за кредит.
Предвид изложеното, съдът намира, че от
представените по делото писмени доказателства, както и от направеното от
ответника признание на факта, че е получил кредита от 500 лева и продължава да
дължи връщането на същия, предявения иск с правно основание чл.79 ал.1
вр.чл.240 от ЗЗД се явява основателен и доказан.
Ето защо, Т.Н.Д. следва да бъде осъден
да заплати на „Кредитреформ България“ЕООД сумата от 500 лева, представляваща
непогасена главница по Договор за кредит №**********/05.06.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда- 03.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
С оглед уважаването на исковата
претенция ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски по настоящото дело –50 лева- държавна такса за предявения иск и 150
лева- юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Т.Н.Д., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Красно
село, ул.“Шандор Петьофи“ №10, представляван от ***, по предявения иск с правно
основание чл.79 ал.1 вр.чл.240 от ЗЗД, сумата от 500 лева /петстотин лева/,
представляваща главница по Договор за кредит №**********/05.05.2016г., ведно
със законна лихва върху нея, считано от 03.12.2020г. до окончателното изплащане
на вземането, както и направените в настоящото производство разноски в размер
на 200 /двеста/ лева.
Горепосочените суми могат да бъдат
заплатени от Т.Н.Д. по банкова сметка *** „Банка ДСК“ЕАД, IBAN ***, BIC: ***.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
съобщението за неговото обявяване.
СЪДИЯ: