МОТИВИ
към присъда по НОХД № 324/2013г. по описа на РОС
Окръжна прокуратура – Русе е
обвинила подсъдимите Г.В. Д. /П./, В.Т.Р. и В.В. В. /Г./ в това, че на
11.05.1992 год. край с. О.,
обл.Р., в съизвършителство
помежду си отнели от владението на М.А.П. от Р.Т. негови лични вещи – златни
бижута – гривна, пръстен, синджир, ръчен часовник „Омега”, 600 германски марки,
сак с дрехи, бельо, маратонки „Камачи”, 900г. прежда, тип „мохер”, всичко на
обща ст.-т 53 815лв./неденоминирани/ - големи размери, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила – престъпление по чл.256,
ал.2/отм./, вр.чл.2, ал.2, вр.чл.199, ал.1, т.1 от НК – за всеки един от тях.
Делото се разглежда за четвърти
път в първоинстанцонния съд, последно след частичната отмяна на определение
№92/27.02.2013г. по НОХД №467/12г. по описа на РОС, с което наказателното
производство, водено срещу подсъдимите Г.В. Д. /П./, В.Т.Р. и В.В. В. /Г./ по
горепосоченото обвинение е било изцяло прекратено, поради изтекла погасителна
давност. Понастоящем производството се развива в рамките, очертани като предмет
на доказване и подсъдими субекти в отменителното решение на въззивната
инстанция под №137/11.06.2013г. по ВЧНД №114/13г. по описа на АС - В.Търново.
Първоначално, с присъда №15/01.06.1993г._по
НОХД № 207/92 год. по описа на РОС тримата подсъдими, наред с други били
признати за виновни и осъдени за
множество престъпления, сред които и това по въведеното по-горе обвинение. На
всеки един от тях било наложено накаание от ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при
първоначален ОБЩ режим на изтърпяване, като съдът ги оправдал по първоначално
повдигнатите им обвинения за престъпление по чл.256, ал.2, вр.чл.199, ал.1, т.2
от НК, касаещи квалифициращо деянието им обстоятелство – наличие между тримата
на „предварителен сговор за извършване на кражби и грабежи”. Със същата присъда
те били осъдени солидарно да заплатят на гражанския ищец М.А.П. обезщетение в
размер на 52 043лв. /неденом./ за причинените му имуществени щети от
престъплението, ведно със законната лихва от датата на деликта, както и сумата
от 1 060лв. /неденом./, представляваща направените от него деловодни
разноски, а искът в останалата си част до пълния предявен размер от
53 815лв. е бил отхвърлен.
Единствено по жалба на тримата подсъдими, с
решение №750/11.01.1994г. по н.д.№562/93г. по описа на ВКС присъдата, досежно
процесното им престъпление е била отменена в наказателно и гражданско-осъдителната
си части по отношение и на тримата жалбоподатели, а делото - върнато за ново
разглеждане в отменената част от друг състав на РОС.
При повторното разглеждане, с
присъда №53/12.11.1997г. по НОХД №27/94г. по описа на РОС, подсъдимите са били
оправдани по квалифициращото деянието им обстоятелство по чл.256, ал.2,
вр.чл.199, ал.1, т.2 от НК, касаещо размера на отнетото имущество, което да е в
големи размери и надхвърлящо сумата от 35 760,20лв. /неденом./, а били
осъдени за престъпление по чл.256, ал.1/отм./, вр.чл.2, ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК – за всеки един от тях, при което на първите двама е било наложено наказание
в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ефективно, а по отношение на
третата подсъдима е определено наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, чието изътрпяване било отложено за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Със същата присъда подсъдимите отново били осъдени да заплатят солидарно обезщетение
за причинени имуществени щети на гражданския ищец М.П. в размер на
33 988,20лв. /неденом./, ведно със законната лихва от датата на деликта,
както и направените от него разноски в размер на 1 060лв. /неденом./, а в
останалата си част искът е бил отхвърлен. Присъдата влязла в сила на 27.11.1997г. и по
реда на извънредния способ била отменена впоследствие изцяло, вкл. досежно
процесното престъпление – по силата на решение №130/10.07.2012г. по н.д.
№224/12г. по описа на ВКС, с което делото било възобновено и върнато за ново
разглеждане от друг състав на РОС от стадия на подготвителните действия за
разглеждане в съдебно заседание.
При поредното, трето разглеждане
на делото, окръжният съд е констатирал, че са налице предпоставките на чл.289,
ал.3, вр.ал.1, вр.чл.24, ал.1, т.3 от НПК, поради което и на основание чл.81,
ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.3 от НК е прекратил наказателното производство по
делото с протоколно определение от 27.02.2013г. по НОХД №467/12г. по описа на
РОС. По протест на РОП това определение е било частично отменено с решение
№137/11.06.2013г. по ВЧНД №115/13г. по описа на ВТАС, а делото понастоящем е
върнато за ново разглеждане от друг състав на РОС в отменената си част, касаеща
единствено процесното обвинение по чл.256, ал.2/отм./, вр.чл.2, ал.2, вр.чл.199,
ал.1, т.1 от НК срещу тримата подсъдими, за което не е настъпила погасителната
давност.
В изпълнение на дадените указания
по приложение на закона в отменителното решение на ВТАС, съдията – докладчик с
разпореждане от 19.06.2013г., намирайки, че са налице положителните процесуални
предпоставки за разглеждане на делото в съдебно заседание е предал тримата
подсъдими на съд и е насрочил делото за разглеждане в съдебно заседание.
Пред настоящия съдебен състав, в края
на проведеното съдебно следствие, представителят на ОП - Русе поддържа обвинения против тримата подсъдими и иска от
съда да постанови осъдителни присъди спрямо тях за престъпление по чл. 256,
ал.1/отм./, вр.чл.2, ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК – за всеки един от тримата и
предлага те да бъдат оправдани по въведеното им обвинение за извършен грабеж на
лично имущество на ст.-т над 34 372,70лв./неденом./, както и досежно
квалифициращото деянието им обстоятелство същото да е в „големи размери”.
Пледира за приложение на чл.24, ал.1,т.3 от НПК, позовавайки се на изтекла към
11.05.2007г. абсолютна погасителна давност за налагане на наказание по така преквалифицираното
престъпление в хипотезата на чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.3 от НК, поради
което иска от съда да освободи
подсъдимите от налагане на наказание. Взема становище за уважаване на
гражданския иск съобразно правилата на чл.52 ЗЗД и при спазване изискването за reformation in pejus.
Гражданският ищец св.М.П. поддържа предявения
иск срещу тримата подсъдими, като настоява съдът да му присъди претендираното
обезщетение, ведно с полагащите се законни лихви и направените по делото
разноски.
По отношение на подсъдимите Г.В. Д. /П./ и В.В. В. /Г./ делото се
разглежда задочно – в хипотезата на чл.269, ал.3, т.2 от НПК /за първия/ и
чл.269, ал.3, т.3 от НПК /за последната/. Дадените от нея обяснения при
предходното разглеждане на делото по НОХД №207/92г. по описа на РОС и по НОХД
№27/94г. по описа на РОС са приобщени към доказателствата по делото по реда на
чл.279, ал.1,т.2 от НПК, при което първоначално отказва да дава обяснения, а
при повторното съдебно разглеждане прави самопризнания и изразява съжаление за
стореното. Назначеният служебен защитник на подс.Д. – адв.Г.Н. ***, а така също
упълномощения такъв на подс.В. – адв.Н.Мянкова – АК – Русе, вземат становища за
недоказаност на обвинението и молят съда да постанови спрямо подзащитните им
оправдателни присъди. Алтернативно се присъединяват към становището на
прокуратурата за преквалификация на деянието и констатиране на изтекла
погасителна давност понастоящем за престъплението по чл.256, ал.1 /отм./,
вр.чл.2, ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК, поради което пледират да не се налагат
наказания на подсъдимите.
Подсъдимият В.Т.Р. дава обяснения,
в които прави частични признания за вината си в извършване на процесното
престъпно деяние и изразява своето съжаление за случилото се. Упълномощения му
защитник – адв.И.И. – АК – Русе обосновава теза за недоказаност на обвинението
и моли съда за постановяване на оправдателна присъда, алтернативно поддържа
искане за прекратяване на производството, позовавайки се на изтекла абсолютна
давност за наказателно преследване.
Окръжният съд, след
преценка на събрания по
делото доказателствен материал, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.В. Д. /с предишна
фамилия П./ е роден на *** ***, с постоянен адрес в гр.Б.. Има завършено основно
образование, женен, безработен, неосъждан.
Подсъдимият В.Т.Р. е роден на ***г***,
с постоянен адрес в с.Н., обл.Р.. Има завършено основно образование, женен,
безработен, неосъждан.
Подсъдимата В.В. В. /с предишна
фамилия Г./ е родена на ***г***, живуща в Р.Г.. Има завършено основно
образование, вдовица, работи, неосъждана.
Към м.май, 1992г. подсъдимите, които
се познавали и били в една компания, си осигурявали средства по престъпен
начин, тъй като нямали работа, а П. и Г. поддържали и интимни отношения.
Последната била вдовица и имала деца от брака си, а недостигът на парични
средства я принудил да проституира по магистралния път Р. – Б., за което подс.П.
й съдействал. На 11.05.1992г. тримата решили да си набавят средства, ограбвайки
някой от „клиентите” на подс.В. и за целта си набавили спрей с лютив газ.
Подсъдимите П. и Р. докарали последната с лекия автомобил на подс.П. *** - Б.,
в района на с.О., където тя слязла, а те се отдалечили с автомобила на място,
откъдето имали видимост към нея. Около 19,30ч. подс.В. стопирала лек автомобил
„Ауди” с чуждестранна регистрация, управляван от св.М.П. – турски гражданин и
се качила в него. Двамата със св.П. отбили по страничен път в гористата
местност край пътя и спрели на полянка, където се приготвили да осъществят
полов акт, а подсъдимите П. и Р. ги последвали с автомобила. Под предлог,че се
усамотява в гората за да ползва тоалетна, подс.В. отишла до паркиралия наблизо
автомобил, в който се намирали подсъдимите Р. и П. и взела от тях спрея.
Връщайки се обратно, тя напръскала в лицето св.П. за да го смути и обърка, което
дало възможност през това време към тях да се приближат и другите двама
подсъдими. Те започнали да нанасят удари с ръце и крака по тялото на св.П. и го
принудили да им даде своите златни бижута – гривна, пръстен, синджир на обща
ст.-т 24 575лв./неденом./, ръчен часовник „Омега” на ст.-т 462,50лв./неденом./,
след което преровили автомобила и взели от купето му 600 германски марки на
ст.-т 8 488,20лв., както и сак с дрехи, бельо, маратонки „Камачи”, 900г.
прежда, тип „мохер” на обща стойност 1 772лв., всичко на обща ст.-т 34 372,70лв./неденоминирани/.
Тримата подсъдими се отдалечили с автомобила и през следващите дни продали
бижутата на св.М.Г. ***, а получените пари и останалите вещи си разделили.
Междувременно, пострадалият, гол до кръста и със следи от побоя, стопирал
случайни минувачи по пътя, движещи се с автомобил, сред които и св.Кр.М.. Те го
откарали до близкия полицейски участък в гр.Б., където св.П. подал жалба за
извършеното над него нападение. В резултат на своевременните действия на
полицията, извършителите били установени и
част от отнетото – дрехи, бельо, маратонки, прежда били открити в
домовете на подъсдимите и върнати на св.П. срещу разписка.
Гореизложеното се установява по
несъмнен начин от обясненията на подс.Валдманова, дадени при предходното
разглеждане на делото по НОХД №27/94г., приобщени към доказателствата по реда
на чл.279, ал.1, т.2 от НПК, частично от обясненията на подс.Р., а така също от
показанията на свидетелите Здр.А., дадени на досъдебното производство и
приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК, тези на Кр.М.,
депозирани на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281, ал.4,
вр.ал.1, т.1 от НПК, както и дадените пред друг съдебен състав по НОХД №207/92г.,
приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК, тези на М.Г., дадени по НОХД
№207/92г. и приложени към доказателствата на осн.чл.281, ал.1,т.4,пр.1 от НПК,
а така също показанията на св.М.П., дадени на досъдебното производство, приобщени
по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и 2 и тези, депозирани пред съд по НОХД
№27/94г., прочетени и приобщени в настоящото производство на основание чл.281,
ал.1, т.1 ,2 от НПК. Съдът дава вяра на посочените гласни доказателства,
доколкото, предвид изминалия изключително дълъг период от време от реализиране
на събитието досега, покзанията на свидетелите в един предходен момент са били
по-правдоподобни, поради съхранения по-добре спомен, а противоречията и
несъответствията в сегашните им показания отдава именно на тази одалеченост на
пресъздаваното събитие във времето, при което обяснимо качеството на
показанията се е влошило, според конкретните индивидуални паметови възможности
на участника в събитието. Това, както и обстоятелството, че цитираните
показания са напълно еднопосочни и непротиворечиви вътрешно и едни с други,
относно главните факти от предмета на доказване – време, място, начин на
извършване на деянието и степен на участие на всеки от подсъдимите в него, така
и през отделните етапи на наказателния процес – на досъдебното производство и
при предходните две съдебни производства до момента, факта, че изложеното от
свидетелите напълно кореспондира и съответства с останалия събран
доказателствен материал – писмени доказателства – протоколи за обиск, претърсване
и изземване, за очни ставки, разписка, както и доказателствени средства от
експертен порядък – ценово – икономически експертизи, вкл. допълнителна такава,
относно стойността на отнетите златни предмети, изготвена по НОХД №27/94г., в
изпълнение указанията, дадени в отменителното Решение №750/11.01.1994г. по
н.д.№562/93г. по описа на ВКС, мотивира съда за решението му да кредитира
посочените свидетелски показания напълно като достоверни и правдиви. Известно
противоречие, но само привидно, а не същинско се разкрива в показанията на
пострадалото лице още на досъдебното производство, при първия му разпит,
идентични с тези, дадени пред настоящия състав на съда, относно факта колко
души са го нападнали първоначално, но то се преодолява чрез приобщените му
показания в хода на съдебното следствие по НОХД №27/94г., приложени на на л.92
от делото, където отново е потвърдил, че първоначалната му версия за
нападението при разпита му на следващия ден в полицията – на 12.05.1992г.
/л.58,59 от сл.д./ е неправдоподобна, поради което своевременно я е коригирал
при последващия разпит, проведен на 18.08.1992г./л.60 от сл.д./, когато е
обяснил заблудата с притеснението си, че не му е било удобно да сподели как е бил
съблазнен и подмамен от една жена, поради което е заявил преди, че заедно с нея
в колата имало други мъже, които всъщност упражнили насилие над него. За
верността на показанията му в тази насока може да се съди и от самопризнанията,
направени в обясненията на подс.В. при предходно разглеждане на делото, както и
частта от тези на подс.Р., която ги подкрепя, депозирани едва в хода на настоящото
производство, доколкото двамата напълно правдоподобно житейски и според
правилата на формалната логика пресъздават начина на извършване на деянието и
участието на всеки един от тримата подсъдими, което съответства в детайли на
показанията на пострадалото лице при предходното съдебно производство и това,
което е заявил при втория си по време
разпит на досъдебното производство. В тази връзка съдът отчита като защитна теза
и игнорира като неверни, поради тяхното противоречие с обясненията на подс.В. и
показанията на пострадалото лице, които ги опровергават, обясненията на подс.Р.,
депозирани пред настоящия съдебен състав, в които отрича да е участвал в побоя
над турския гражданин.
Предвид изложеното съдът, приема,
че наличните преки и косвени доказателства, разгледани поотделно и в тяхната
взаимовръзка налагат единствения възможен извод за безспорно установено
авторството на тримата подсъдими, при което всеки от тях от обективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.256, ал.1/отм./, вр.чл.2, ал.2,
вр.чл.20, ал.2 от НК, тъй като на посочените по-горе дата и място в съучастие
като съизвършители отнели чужди лични вещи – гривна, пръстен, синджир, ръчен часовник „Омега”, 600 германски марки,
сак с дрехи, бельо, маратонки „Камачи”, 900г. прежда, тип „мохер”, всичко на
обща ст.-т 34 372,70лв./неденоминирани/ от владението на М.А.П. с намерението противозаконно да ги присвоят, като за това са
употребили сила.
От доказателствата по делото по
несъмнен начин се установява, че всеки от подсъдимите П. и Р. самостоятелно е
употребил сила - участвал лично в нанасянето на удари по тялото на жертвата, в
резултат на които съпротивата й била сломена, а подс.В. съдействала чрез
напръскване със спрей, обгазявайки пострадалия, което допълнително го
дезориентирало. Побоят, съчетан с численото и физическо превъзходство на
подсъдимите, създаващо само по себе си страхови изживявания у пострадалия, както
и отдалечеността от населено място, са били напълно от естество да парират
евентуалната и да сломят наличната му съпротива. Междувременно, ведно с
осъществяване на принудата, всеки от подсъдимите е участвал в последвалото
разграбване на имуществото на св.П., след което е взел участие и в част от
неговата продажба, придобивайки своя дял от получените срещу това парични
средства. Останалото имущество – дрехи и прежда било съответно разпределено по
домовете на тримата подсъдими.. Следователно, всеки един от съучастниците е взел пряко участие
в осъществяването на двата съставни елемента от изпълнителното деяние на
престъплението – упражняване на принуда под формата на физическа сила и
отнемане на вещи от владението на собственика с присвоително намерение, с което
са го лишили обективно от власт над тях, придобивайки собствена такава над
процесното чуждо имущество.Това именно квалифицира всеки един от тримата
подсъдими като съизвършител в грабежа. Видно от действията и обясненията на
част от подсъдимите, налице е изискуемата от закона користна цел, характерна за
присвоителните престъпления, доколкото всеки от нападателите е взел дял от
отнетото имущество и се е разпоредил с него в своя изгода.
От субективна страна деянието на
всеки от тримата подсъдими е извършено от него при пряк умисъл, видно от
дадените обяснения на подсъдимите В. и Р., както и от високата степен на съгласуваност
в действията на тримата. Всеки от тях добре съзнавал противоправния характер на насилственото
отнемане на вещи от гражданин, но воден от желанието си да се обогати по неправомерен
начин, взел дейно участие в осъществяване на процесното деяние. Налице е и
т.нар. общност на умисъла, по отношение на тримата подсъдими, доколкото
представите на всеки един от тях несъмнено са обхващали и обстоятелството, че
наред с него останалите двама съучастници активно въздействат върху собственика
на вещите с цел да неутрализират съпротивата и да отнемат безпрепятствено от
владението му инкриминираните вещи, както и това, че от съвместните им усилия
неизбежно ще настъпи целения от дейците общественоопасен резултат. Не е налице
единствено квалифициращото деянието обстоятелство, отнетото имущество да е в
големи размери, т.е. стойността му да надвишава 70 пъти установената МРЗ за
страната към датата на деянието, съгласно ТР№1/98г.
на ОСНК, което се равнява на 43 400лв. Това е наложило преквалификация на деянието и
съответно постановяването на оправдателен диспозитив по първоначално въведеното
обвинение по чл.256, ал.2/отм./, вр.чл.199, ал.1,т.1 от НК, както и досежно
стойността на предмета на престъпление в размера над 34 372,70лв., каквато
стойност на отнетото имущество е установена в настоящото производство,
съобразно заключенията на вещите лица С. и П. и направените от тях корекции на
сумите, приети от предходния съдебен състав, с оглед и заявеното от пострадалия
едва сега обстоятелство, че часовникът „Омега” – част от предмета на престъпно
посегателство, е бил носен от него 2-3години, което следва да намали стойността
му с 50% като коефициента на овехтяване,
според вещото лице, чието заключение в тази му част е било прието и не е
оспорено от страните в процеса.
За да обори обвинителната теза защитата
на тримата подсъдими акцентира и се базира в пледоариите си главно върху липсата
от тяхна гледна точка на убедителни и годни доказателства.
Съдът аргументирано е посочил
по-горе в мотивите си въз основа на кои доказателствени средства е обосновал
присъдата си и кои игнорира, което по същество отговаря на доводите на защитата
и прави безпредметно по-пространно изложение отново в същата насока.
Предвид преквалификацията на
деянието по чл.256, ал.1/отм./ от НК, чието приложение се запазва, бидейки
по-благоприятно за подсъдимите по силата на чл.2, ал.2 от НК, с оглед на сега
действащата разпоредба на чл.199 от НК и предвиденото в нея по-високо по размер
наказание, вместо настоящото, ориентирано в диапазона от 3г. до 8г. и съгласно
разпоредбата на чл.305,ал.5,вр.чл.24,ал.1,т.3 от НПК и чл.81, ал.3, вр.чл.80,
ал.1,т.3 от НПК на подсъдимите не следва да се налага наказание, поради изтекла
към 11.05.2007г. абсолютна погасителна давност за наказателно преследване по
настоящото престъпление, за което са осъдени, а именно изминали са 15г. от
момента на извършване на деянието
Гражданския иск, предявен по делото
от пострадалото лице – св.М.П. с правно
основание чл. 45 от ЗЗД и насочен против
тримата подсъдими за сумата от 53 815
лв., представляваща обезщетение за нанесените му имуществени вреди – резултат
от престъплението, за което подсъдимите са предадени на съд и съставляваща
стойността на отнетите и невърнати вещи на собственика – златни бижута,
часовник и 600 герм.марки. Искът, съобразно изложените фактически положения се
явява доказан по своето основание. Извършеното от тримата подсъдими
престъпление представлява и непозволено увреждане по см.на чл.45 ЗЗД, поради
което те са длъжни СОЛИДАРНО да репарират на пострадалия вредите от имуществен
и неимуществен характер, които с противоправното си поведение са му причинили
виновно, а той е претърпял.
Досежно претендирана сума обаче искът
е безспорно доказан по своя размер до стойността от 33 988,20лв./неденом./,
предвид приетите и неоспорени от страните заключения от двете съдебно-ценови
експертизи и с оглед забраната за влошаване положението на подсъдимите при
спазване изискването за reformation in pejus, която се отнася и до гражданско-осъдителната част на
присъдата. Следователно, тримата подсъдими са длъжни солидарно да изплатят на
гражданския ищец посочената парична сума като обезщетение за нанесените му
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта – 11.05.1992
год., до окончателното й изплащане, както и направените от него разноски. В
останалата си част този иск до предявения пълен размер от 53 815 лв. се явява
неоснователен и недоказан и е отхвърлен по изложените по-горе съображения.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189, ал.3 НПК на подсъдимите се възлага да заплатят съразмерно
полагаемата се на всеки част от разноските в процеса, а така също да заплатят
поравно и дължимата държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
Липсват
основания за приложение на чл. 53 ал.1 б. “а” от НК по отношение на приложените
като веществено доказателство по делото – щанга, нож, спрей, тъй като същите са
били унищожени в хода на предходните съдебни производства по делото.
Мотивиран така съдът
постанови присъдата си.
Окръжен съдия: