РЕШЕНИЕ
гр. София, 05.04.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на шести февруари две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3806 по описа за 2016 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата Ц.Ц.К., чрез своята майка и
законен представител Л.И.К., твърди, че на
17.01.2015 г. в гр. София в увеселителен парк – Детски център „К.П.“ ,
собственост на фирма „К.Ф.“ е настъпил инцидент по вина на служителите на
центъра, които по непредпазливост по време на изпълнение на служебните си
ангажименти като аниматори в парти центъра, са допуснали малолетната ищца да
претърпи подробно описаните в исковата молба неимуществени вреди. Излага, че за
инцидента била образувана щета по описа на ответното застрахователно дружество
„У.“ АД, което било сключило с „К.п.“ ЕООД и „К.Ф.“ ЕООД застрахователна полица
№ 14198440012 по договор за застраховка „Обща гражданска отговорност на юридически лица“, валидна от 15.09.2014 г.
до 14.09.2015 г., покриваща имуществени и неимуществени вреди, причинени през
срока на застраховката при или по повод осъществяване на дейността, вписана в
застрахователната полица. Съобразно с изложеното моли съда да постанови
решение, с което да осъди З.„У.“ АД да
заплати на ищцата сума в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, вследствие на застрахователно събитие,
настъпило 17.01.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
деликта – 17.01.2015 г. до окончателното изплащане.Претендира присъждане на
сторените в производството разноски, включително адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 ЗАДв.
Ответникът З. „У.“ АД оспорва
предявения иск. Оспорва инцидентът да е настъпил по вина на служители на
центъра, както и че поведението им е било противоправно. Поддържа, че е платил
извънсъдебно на ищцата сумата от 10 000 лв. като обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, поради което пострадалото дете е обезщетено
изцяло и друго обезщетение не се дължи. Не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата 17.01.2015 г., породено от
застрахователен договор сключен между ответното застрахователно дружество, от
една страна, и „К.п.“ ЕООД и „К.Ф.“ ЕООД,
от друга страна, по застраховка „Обща гражданска отговорност на юридически
лица“, сключен със застрахователна полица № 14198440012. Не оспорва твърдяното
събитие и мястото на настъпването на
същото, както и това, че попада в териториалния обхват на застрахователното
правоотношение. Не оспорва, че горните два предни зъба на детето са избити и в
последствие възстановени, както и съпътстващите го по-леки по степен увреждания,
възпаление на венците във фронталната област на горната челюст, охлузване
кожата на горната устна, оток и леко възпаление на лимфен възел на дясната
буза. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
Между страните по делото не е
спорно, а и се установява от доказателствата по делото ( Доклад за злополука на
л. 65 ), че на 17.01.2015 г. около 19.00 часа на площадка Детски център „К.П.“ на адрес: гр.
София, бул.“********, ет. 2, със стопанин на площадката „К.Ф.“ ЕООД, е настъпил
инцидентът, при който е пострадала ищцата Ц.Ц.К.. Мястото
на злополуката, видно от цитираното писмено доказателство е детско съоръжение –
червена пързалка, а като причина е посочено сблъсък с елемент от съоръженията.
За пострадалата ищца е посочено, че е
била гост на рожден ден. Докладът е изготвен и подписан от заместник –
управителя Димитър Ключков.
За установяване на претърпените
неимуществени вреди и на основание чл. 195, ал. 1 ГПК е изслушана съдебно –
медицинска експертиза ( СМЕ ), чието заключение не е оспорено от страните, а
съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно. Вещото лице след
запознаване с медицинската документация по делото, личен преглед на ищцата К. и
извършена рентгенография – панорамна снимка
на челюстите, дава заключение в смисъл, че причината за настъпване на
травмата на Ц.К. е от спускането по пързалката и тъп удар в областта на устата
в ръба на пързалката. При удара детето е получило избиване на 11-ти зъб и
луксация на 21-ви зъб, както и рана на лигавицата на устата. Според СМЕ била
направена сполучлива реимплантация на 11 зъб и шиниране на зъбите в областта на
фронта, което било стандартно лечение на такива травми за около 3 месеца.
Лечението било проведено правилно и с добър краен ефект – възстановено било
дъвченето, храненето, говора и естетиката. Цялото лечение траело около 4
месеца. Според СМЕ и представената и приета по делото медицинска документация
11 и 21 зъб са се умъртвили при удара, което наложило да се екстирпира
пулпата.При изслушването си по реда на чл. 200 ГПК вещото лице, уточни, че
избитият зъб е такъв, който е изхвърлен от ложето си, а при ищцата по всяка
вероятност са били много силно разклатени, поради което и са били шинирани.
Възстановяването и срастването на такъв зъб било почти невъзможно. След това се
правело изследване дали зъбите са живи, като при Ц.К. след извършено изследване
се установило, че и двата зъба са умъртвени. После били извадени нервите,
каналите запълнени и коронките възстановени. Излага още, че детето вече нямало
болки. Възстановените зъби можело да останат така и 20 – 30 години, тъй като били стабилни – постоянни зъби, а не
млечни такива, и ще изпълняват с годините функциите си. Нямало и усложнения.
Вещото лице сочи, че първите месеци е болезнен процеса, а за да се стигне до
такова разклащане удара е трябвало да бъде силен и рязък.
От Трудов договор ( л. 199 ) и Допълнително
споразумение ( л. 126 ) към трудовия договор от 03.09.2014 г. е видно, че П.Н.Н.,
ЕГН ********** е служител на „К.Ф.“
ЕООД, на длъжност „аниматор“ като е представена и длъжността характеристика за посочената
длъжност, подписана от П.Н.. Като място на работа е определен Детски център „К.П.“,
находящ се в търговски център The Mall на бул.“********. Видно
от I
„Основни отговорности, присъщи за длъжността“, т. 2 – Служителят следи за
безопасната игра на децата в центъра, като обръща особено внимание на картинг
колите, жълтата и червената пързалка. Между страните няма спор, че към датата
на инцидента посочения служител П.Н. е била в трудово правоотношение със
застрахования при ответното дружество стопанин на детската площадка и на
процесната дата – 17.01.2015 г. е била аниматор на детското парти, по време на
което, е пострадала ищцата Ц.К..
Събрани са
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П.Н.Н., на които съдът дава вяра,
предвид тяхната непосредственост и безпротиворечивост с останалия
доказателствен материал. Свидетелят излага, че през 2015 година работела в „К.П.“,
като аниматор, като дружеството се казвало „К.Ф.“. П.Н. сочи, че си спомня
ясно инцидента през януари с детето, а самият спомен бил доста неприятен. Свидетелката
е водила партито на този рожден ден. Инцидентът се случил при спускане от
пързалка. П.Н. не
е била там по време на самия удар, а е видяла ищцата долу, когато вече се било случило това. Според
нея на съоръжението трябвало да има
колега, който да следи за това да
насочва децата как да седнат, дали могат да се спускат, за възрастта и за
височината. Не може да посочи обаче в конкретния момент кой е бил на пост. Излага,
че майката на Ц. довела детето, но не е
била вътре в самия детски център. Детето било на възраст на която не следвало с
него да има задължително придружител и то можело да остане да играе в детския
център без такъв придружител. Свидетелят
Н. заявява още, че когато започнало да плаче детето, се свързали с родителя и майката на Ц. дошла
веднага, но това било парти и аниматорите имали грижата да се грижат за останалите деца т.е.
да продължи партито или поне да успее да протече по нормален начин. Други колеги поели да се свържат с майката, за
да продължи партито. Детето си тръгнало след инцидента. Свидетелката, според
изложеното от самата нея, била заета с това да продължи партито и не знаела
какво се е случило след това. Уточнява, че ищцата не й била поверена лично на нея, а просто дошла като гост на рождения ден с майка си.
На л 134- л. 159 от делото са
приложени „Сертификат за контрол на
процесната площадка за игра от дата 21.10.2016 г. и Доклад за
безопасност от годишна инспекция на площадката от същата дата – 21.10.2016 г.
Цитираните писмени доказателства са от период след датата на инцидента, и в
частност повече от година след това, и на основание чл. 68, ал. 4 от Наредба №
1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на
площадките за игра съставляват годишен контрол извършван веднъж на 12 месеца с оглед пълна и
подробна проверка на общото ниво на безопасност на площадката за игра спрямо
изискванията на Наредбата. Така извършения контрол следователно е релевантен за
период от 12 месеца след датата на извършената проверка. Данни за състоянието
на съоръженията в процесната детска
площадка на закрито за 2015 г. не са събрани в хода на производството, поради
което и безопасността на съоръженията в детски център „К.П.“ на бул.“******** към датата на инцидента не е установена по
надлежния ред.
Приети по делото са застрахователна полица №
14198440012, сключена между ответника „У.“ АД в качеството му на застраховател,
и : „К.Ф.“ ЕООД и „К.П.“ ЕООД – застрахован, със срок на застраховката от
15.09.2014 г. – 14.09.2015 г., като сключената застраховка „Обща гражданска
отговорност“ покрива отговорността на застрахования за имуществени и/или
неимуществени вреди, причинени на трети лица на територията на нает от
застрахования обект „Детски център с магазини и ресторант“ в гр. София, бул.“********,
комплекс „The Mall”,
ет. 2, за които вреди застрахованият е отговорен съгласно българското
законодателство. Договорът е сключен съгласно Общи условия за застраховка „Обща
гражданска отговорност“ на юридически лица. Посочените Общи условия са
представени и приети по делото.
За процесния инцидент при ответника
е образувана щета № 14441980001, видно от писмено доказателство на л. 57 от
делото, по която е определено и изплатено обезщетение за неимуществени вреди на
ищцата в размер на 10 000 лв. Фактът
на плащане се установява от изслушаната
по делото съдебно – счетоводна експертиза (ССЕ ) и надлежни писмени
доказателства, ангажирани от ответника, които съдът не разглежда по отделно
предвид обстоятелството, че ССЕ е работила с тях. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните, а съдът кредитира
като компетентно, обективно и пълно. ССЕ
установява, че на дата 20.05.2016 г. сумата
от 10 000 лева е преведена от З. „У.“ АД по служебно откритата сметка на Ц.Ц.К.,
с основание щета № 14441980001. На същата дата
сумата е осчетоводена като изплатена.
Не се установява
по делото между ищцата Ц.К. и застрахователя, да е сключено споразумение, с
което страните да са уредили окончателно отношенията си по повод на процесния
инцидент. Ответника сочи в отговора на исковата молба, че до споразумение не се
е стигнало, а от прието Уведомление от 26.04.2016 г., изходящо от ищцата, чрез нейната майка и законен
представител , е видно, че е изразена воля за съгласие с определената в размер
на 10 000 лв. сума, но предвид висящността на настоящия процес, преди
подписване на споразумение, пострадалата щяла представи пред застрахователя
„отказ от иск“.
На основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДт е
изготвен и приет социален доклад на компетентната по местоживеене на
малолетната ищца Д“СП“ – Младост.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Основателността на прекия
иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в настоящия процес на следните факти: 1/. настъпилия инцидент, 2./
противоправното му и виновно –
непредпазливо, причиняване от страна на служители на „К.Ф.“
ЕООД, стопанисваща детския център и съоръженията в него, 3./ претърпените вреди и 4./ наличието на пряка
причинна връзка между вредите и настъпилия инцидент, 5./ ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на юридическото лице, което е възложител на
работата при или по повод на която са причинени вредите. Следователно
ангажирането на отговорността на ответника изисква установяване на елементите
от фактическия състав по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД.
Съдът след съвкупна преценка на
събрания по делото доказателствен материал, както и предвид отделените като
безспорни обстоятелства, намира, че са налице гореизброените предпоставки. Не е
спорно настъпването на инцидента на дата 17.01.2015 г. около 19.00 часа на площадка Детски център „К.П.“ на адрес:
гр. София, бул.“********, ет. 2, със стопанин на площадката „К.Ф.“ ЕООД, както
и конкретното място на злополуката - детско съоръжение – „червената пързалка“. Не
са спорни и настъпилите вреди, както и наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Обща гражданска отговорност“ на юридически лица
за процесната дата и със страни ответника З. „У.“ АД и застрахован – „К.П.“
ЕООД и „К.Ф.“ ЕООД, възникнало по застрахователна полица № № 14198440012. Няма спор и относно това, че към датата на
злополуката служителят, който е отговарял за детското парти и който е разпитан
в качеството на свидетел в настоящото дело, е бил в трудови правоотношения със
застрахования стопанин на детската площадка. Предвид така очертания предмет на
доказване в процеса е следвало да се установи от ищцата наличието на виновно и
противоправно поведение от страна на служителите на застрахованото юридическо
лице – възложител на работа, и причинната връзка между това поведение и
настъпилите вреди. Върху ответника лежи тежестта да установи по безспорен и категоричен
начин основателността на наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на малолетната ищца.
Съгласно установената съдебна практика – ППВС № 9 от 28.12.1966 г. по
приложението на чл. 49 ЗЗД, отговорността е за вреди, причинени виновно от
лицата, на които е възложено извършването на работата, като вината се изразява
в умишлено или по непредпазливост причиняване на вредата. В някои случаи се
касае за неспазване на правилата за извършване на възложената работа, в други
случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането. За
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато се
изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от
техническите и други правила, и от характера на възложената работа. Предвид
изложените характеристики на специалния деликтен състав по чл. 49 ЗЗД,
настоящият съдебен състав намира, че по делото се установява, че застрахованото
при ответника юридическо лице „К.Ф.“ ЕООД, стопанисващо процесната детска
площадка, следва да отговаря за увреждането на ищцата, което пък на основание клаузите
от сключената застраховка с ответника и
приетите Общи условия- т.3 от последните,
обосновава и материално правната легитимация на З. „У.“ АД по така
предявените искове. Съдът основава този извод на първо място на фактически
установеното неизпълнение на вменените по длъжностна характеристика задължения
на служител на длъжност „аниматор“ да следи за безопасната игра на децата в
центъра, като обръща особено внимание на описаните там съоръжения, сред които и процесната червена
пързалка. Вредите са причинени от действия, съставляващи изпълнение на
възложена работа. Налице е и признание на неизгоден факт, предвид изявленията
на П.Н., че не е била там - при
червената пързалка по време на самия удар, при положение, че част от трудовите
й задължения е именно да следи за безопасността на децата в центъра и в
частност около това съоръжение; че
на съоръжението трябвало да има колега,
който да следи и да насочва децата как да седнат, дали могат да
се спускат, за възрастта и за височината, но не знае дали е имало такъв и кой е
бил той, както и че понеже била
заета с това да продължи партито други служители на „К.П.“ ЕООД се
свързали с майката на ищцата и свидетелката Н. не знаела какво се е случило
след това. В тази връзка трайната съдебна практика (Решение
№ 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 3 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 1325/2010 г., IV г. о., ГК и др.) приема, че вината в гражданското
право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици
(както в наказателното право), а простото неполагане на дължимата грижа според
един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия
стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й,
респективно при грубата небрежност, която също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия. От своя страна по силата на чл. 34, ал. 1 от Наредба
№ 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на
площадките за игра, в приложимата към 17.01.2015 г. редакция, закритите
площадки за игра се поддържат и контролират при спазване изискванията по глава
трета. В закритите площадки за игра се осигурява персонал, обучен за работа със
съответната възрастова група ползватели, за оказване на първа помощ и за
извършване на необходимите действия при евакуация. Съгласно чл. 66, ал. 2, т. 6
от Наредбата, включена в Глава трета, стопанинът на площадката за игра носи
отговорност за извършването на всички видове контрол по време на експлоатацията
на площадката за игра, включително и постоянен такъв. Съдът намира, че в нарушение на
цитираното правило от посочената Наредба № 1/2009 г., застрахованият, чрез
своята служителка, не е упражнил
достатъчен контрол по време на експлоатацията на съоръжението и е допуснал
малолетната ищца Ц.К. да се удари в съоръжението за игра и да получи
установените по делото травматични увреждания. Налице е противоправно
бездействие, което е извършено непредпазливо и е довело до настъпване на
вредоносния резултат. Ето защо е настъпил и покрит застрахователен риск, като
не са налице предпоставки за изключване на отговорността на ответното
застрахователно дружество.
При това положение и на основание
чл. 52 ЗЗД съдът следва да определи обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Съобразно дадените с ППВС №
4 от 1968 г. разяснения, преценката на
съда е свързана с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
например: характерът, вида и броя на уврежданията, продължителността на
лечебния и възстановителния период, допълнителното влошаване на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, възрастта на
пострадалия, обстоятелствата, при които са причинени вредите, последиците за
здравето на ищцата и прогнозите за бъдещото й здравословно състояние и др. В
процесния случай малолетната Ц.К. е получила разклащане на 11-ти зъб ( не избиване
предвид, че зъбът не е излязъл от ложето си) и луксация на 21-ви зъб, както и
рана на лигавицата на устата, установени от медицинската документация по делото
и изслушаната СМЕ. Лечението било
проведено за около 4 месеца като е възстановено дъвченето, храненето, говора и
естетиката. Пострадалата вече нямала
болки, като през първите месеци е бил болезнен
процеса, а за да се стигне до такова разклащане на зъбите, ударът според СМЕ е бил
силен и рязък. Възстановените зъби могат
да изпълняват с годините функциите си, според вещото лице и 20-30 години дори, тъй като били стабилни – постоянни зъби, а не
млечни такива. При пострадалата ищца няма установени настъпили усложнения. На следващо място като база при
определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат и
стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по
време на възникване на увреждането. Така официалните
средностатистическите данни на НСИ за 2015 г., са както следва:
средностатистически показатели за едно лице за общ годишен доход – 5147 лв., и
средногодишен разход от 4965 лв., което показва тенденция за повишаване
стандарта на живот в сравнение с предходни години. Предвид изложените обективно установени
обстоятелства съдът намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява
обезщетение в размер на 25 000 лв., от което следва да бъде приспадната
сумата от 10 000 лв. платена извънсъдебно на ищцата от ответника за
обезвреда на претърпените вследствие на застрахователното събитие от 17.01.2015
г. болки и страдания. Тук е мястото да се посочи, че не се ангажираха
доказателства, от които да е видно, че увредената ищца и
застрахователят З.
„У.“ АД са изразили ясно и
категорично своята воля по въпроса относно дължимостта и размера на
обезщетението за неимуществени вреди, а именно, че платеното извънсъдебно обезщетение е окончателно и покрива всички вреди и в
пълен размер. При това положение и пострадалото
лице има право да претендира обезщетение за неимуществени вреди от
застрахователя за разликата над размера, определен и
изплатен извънсъдебно.
В случая ответникът не спори, че до сключване на споразумение с ищцата не е стигнало, а сумата от 10 000 лева е
платена в хода на настоящия процес, а не преди завеждането му.
Съдът намира на следващо място, че възражението
за съпричиняване не е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което
не следва да бъде уважавано. Недоказаният факт е неосъществил се факт, поради
което не са настъпили и претендираните от ответното застрахователно дружество
правни последици – намаляване на обезщетението поради обективен принос на
ищцата за получаване на установените травматични увреждания. Няма данни за това,
че поведението на ищцата, наред с бездействието на служители на застрахования е
причинило вредоносния резултат. Не може да се сподели поддържаното от З. „У.“ АД твърдение обосноващо бездействие от страна на
родителя на малолетната ищца по смисъла на чл. 125 СК за упражняване на
постоянен надзор над Ц.К.. От една
страна свидетелката П.Н. излага, че възрастта
на ищцата е била такава, която не предполагала задължително с нея вътре в
детския център да има придружител. От друга страна по силата на чл. 8, ал. 8 Закон за закрила на
детето (ЗЗДт), не само родителите, но и другите лица, които полагат грижи за дете, са
длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с
това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено
развитие. Както вече беше посочено по – горе задължение на служителите на
застрахования е да следят за безопасната игра на децата в центъра и особено
около процесното съоръжение, за което свидетелката изложи, че се знае да е предпоставка за настъпване на инциденти.
Задължение на служителите на застрахования е да упражняват постоянен контрол
при експлоатацията на съоръженията от децата, които ги ползват. Нещо повече –
чл. 34, ал. 2 от Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за
устройството и безопасността на площадките за игра в закритите площадки за игра
следва да има персонал, който да познава и спазва изискванията на Закона за
закрила на детето, обучен е за специфичните особености на съответната
възрастова група ползватели и за оказване на първа помощ и за извършване на
необходимите действия при евакуация. Ето защо в случая аниматорът отговарящ за
процесния рожден ден не е упражнил в достатъчна степен и надзора по смисъла на
чл. 8, ал. 8 ЗЗДт,
което е причинило изцяло настъпилия вредоносния резултат. Не е налице
съпричиняване от страна на пострадалата Ц.
К..
Съобразно с изложеното така
предявеният иск по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ вр. с чл. 49 ЗЗД е основателен и
доказан до размера на сумата от 15 000 лева, до която следва да се уважи, като подлежи на
отхвърляне за разликата над 15 000 лв. до пълния претендиран размер от
50 000 лв.
Основателността на главния иск
обосновава уважаване и на акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава
върху присъдената главница в размер на
законната лихва върху сумата от 15 000 лв., считано от датата на увреждането
– 17.01.2015 г. до окончателното
изплащане – по аргумент от 84, ал. 3 ЗЗД. За отхвърлената част от иска следва
да бъде отхвърлена и претенцията за лихва.
По разноските за настоящото
производство:
Ищцата е претендирала
присъждане на разноски за държавна такса в размер на 75 лв., като за остатъкът
е освободена на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, за
депозит за вещо лице по СМЕ в размер на 220 лв. и възнаграждение за
адвокатска защита, осъществена безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съобразно с изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 88.50 лв. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи
разноски – в случая ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатът,
оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от съда по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което възнаграждение
съдът присъжда на адвоката. Ето защо на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н. Н. Д., ЕГН **********, член на Адвокатска Колегия -Ш.,
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2
ЗАдв. в размер на 1080 лв.
Ответникът З. „У.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има
право на разноски съобразно с отхвърлената част от исковете за депозит за ССЕ,
свидетел и юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 25, ал. 1 и
ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ, и за съдебно удостоверение, в общ размер на сумата от 339.50 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът З. „У.“
АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 525 лв. – дължим остатък от държавната такса върху уважената част от иска.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА З.
„У.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Ц.Ц.К.,
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Л.И.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на застрахователно събитие
настъпило на 17.01.2015 г. в детски център „К.П.“ в гр. София, търговски център
The Mall
на бул.“********, ведно със законната лихва върху главницата от 15 000
лв., считано от датата на увреждането – 17.01.2015 г. до окончателното
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над сумата от 15 000 лв. до пълния претендиран размер от
50 000 лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената разлика над
15 000 лв. до заявения размер от 50 000 лв. , като неоснователни.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. „У.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Ц.Ц.К., ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител Л.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 88.50 лв./ осемдесет и осем лв. и
петдесет стотинки/ - разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ц.Ц.К., ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител Л.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на З. „У.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 339.50 лв.
/ триста тридесет и девет лв. и петдесет стотинки/ - разноски за
производството.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 6 ГПК З. „У.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 525 лв. / петстотин двадесет и пет / – остатък от
дължимата държавна такса за уважената част от иска.
ОСЪЖДА на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК З. „У.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат Н. Н. Д., ЕГН **********, член на Адвокатска Колегия -Ш.,
възнаграждение за осъществена безплатна правна защита
на ищцата Ц.Ц.К. по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в размер на 1080 лв./ хиляда и осемдесет лв./
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: