Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 21.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 283 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Изпълнителна агенция по горите, чрез РД
по горите - гр.Шумен, срещу Решение № 65/13.08.2019г. на Районен съд – Велики
Преслав, постановено по ВНАХД № 111/2019г. по описа на съда. С атакувания
съдебен акт е отменено наказателно постановление № **********/04.04.2019г.,
издадено от директора на РДГ гр. Шумен, с което на И.И. ***, за нарушение по
чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева; на основание
чл.94, ал.1 от ЗЛОД е наложено „Лишаване от право на ловуване“ за срок от три
години и на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД е постановено отнемане в полза на
държавата гладкоцевна ловна пушка марка „Блазер“ модел R8, калибър 9.3х62 с №
R063530RВ063132.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че в хода
на административно наказателното производство не е допуснато съществено
процесуално нарушение, налагащо извод за порочност на наложеното на И.
наказание. В тази насока жалбоподателят поддържа становището, че деянието и
обстоятелствата при извършването му са описани пределно ясно в акта и в НП, без
да е налице коментираното от районния съд опущение, засягащо съдържанието на
акта и ограничаващо правото на защита на дееца. Релевират се и доводи относно
безспорната установеност на вмененото на ответника правонарушение, поради което
се отправя искане за отмяна на съдебното решение и за потвърждаване на
отмененото наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът се
представлява от главен юрисконсулт Д., която поддържа сочените отменителни
основания.
Ответната страна, И.И.И.,
депозира писмен отговор чрез адвокат М. Д. от Шуменска адвокатска колегия, с
който оспорва основателността на касационната жалба. В съдебно заседание И. се
явява лично и с адвокат Д. и по аргументи за правилност на въззивното решение
моли същото да бъде оставено в сила.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 14.10.2018 г. ловният
надзирател И.И.при ТП ДГС „Преслав“ чул изстрели в местността „Чучура“ ДЛСР
„Патлейна“, общ. Велики Преслав, обл. Шумен на ТП ДГС „Преслав“ гр. Велики
Преслав. При извършване на проверка на място установил присъствието на И.И. в
района на чешма в същата местност.
И. носел сглобено ловно
оръжие. След като поискал ловния билет и разрешителното за лов на И., свидетелят
И. установил, че разрешителното му за групов лов било издадено за местността
„Китка“ в ловностопански район „Преслав“ І-ва. Ловният надзирател, разяснил на
жалбоподателя, че разрешителното му за лов не е за района, в който се намира в
момента и му казал да се прибира.
След като срещнал още
един ловец в същия район без разрешително за лов за него, свидетелят И.
прекратил лова. По-късно същия ден актосъставителят Ростислав Р. съставил акт
за установяване на административното нарушение в присъствието на двамата
свидетели – И.И.и Т.И., служители на ТП ДГС „Преслав“. Актът бил връчен на
нарушителя на същата дата, който направил възражения по него. Административно наказващият
орган се е произнесъл по възраженията, като оставил същите без уважение. След
съставяне на АУАН свидетелят И. изготвил Рапорт за установеното и въз основа на
него свидетелят Р. допълнил съдържанието на съставения Констативен протокол С: ДООА
№002446/14.10.2018г. След установяване на нарушението И. и Р. установили
точните GPS координати на мястото на извършване на нарушението.
Въз основа на така
съставения акт и на изготвените писмени материали било издадено и процесното
наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че административно наказателното
производство е протекло в нарушение на императивните правила на ЗАНН и
по-конкретно, че изготвеният АУАН не съдържа в необходимата пълнота описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено, което води до
неяснота относно за какво нарушение се наказва соченото за извършител на
простъпка лице, с което се накърнява правото му на защита. Именно липсата на
точно описание на простъпката в случая съдът е възприел за изначално
опорочаваща протеклата санкционна процедура, завършила с издаването на
оспореното пред районния съд НП. В тази насока, съдебният състав обективирал
решаващия си извод, че актосъставителят не е конкретизирал изпълнителното
деяние на нарушението, съобразявайки дадената с чл.43 от ЗЛОД дефиниция на
понятието „ловува“, както и че в акта не е индивидуализирано оръжието, с което
е бил И., а това е сторено едва с издаденото постановление. Същото съдът е счел
и за неправилно. По тези свои съображения предходната инстанция формирала извод
за незаконосъобразност на правораздавателния акт и го отменила.
В изпълнение на възложените ѝ контролни
функции, настоящата инстанция, след като съобрази фактите по делото и доводите
на страните, намира, че в хода на административно наказателното производство действително
са допуснати съществените процесуални нарушения, коментирани и районния съд.
Деянието на И. е възприето за нарушаващо разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЛОД,
като актосъставителят е описал словесно простъпката му като ловуване извън
определение разрешителни места в местност „Чучура“. Следва да се отбележи, че
възпроизвеждането на текста на цитираната разпоредба не е равнозначно на
описание на нарушението. При ангажиране административно наказателната
отговорност на даден субект следва да е налице описание на нарушението с
неговите белези, както от субективна, така и от обективна страна. От обективна
страна, административното нарушение се характеризира, както с предмета на
нарушение, така и с формите на изпълнителното деяние на същото, съгласно
разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и чл.42,
т.4 на ЗАНН. Видно от разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗЛОД, „ловуването“ е дейност,
която обхваща както действия, пряко свързани с преследване, нараняване/
умъртвяване на дивеч, така и действия, касаещи неговото пренасяне, укриване,
съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на
разпознаваеми части от него. Ал.3 на чл.43 приравнява към тях и престоя или
движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие,
независимо дали е заредено или не, каквото нарушение се вменява на ответника
едва с изготвянето на НП. Вместо да опише словесно в каква проявна форма е
осъществено твърдяното противоправно поведение, актосъставителят е изписал
единствено бланкетното обвинение за ловуване извън определените за това места,
независимо, че като свидетел в акта е вписан И. И., който лично е възприел
стореното от И.. Следва да се отбележи също, че актът за установяване на
административното нарушение има обвинителна функция и именно отразените в него
констатации очертават рамките, в които се развива административно наказателното
производство, респективно се осъществява преценката на наказващия орган относно
това налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и
осъществено ли е виновно. Именно поради това и с оглед репресивния характер на
административно наказателните производства, в тежест на съответните органи на
държавно управление, разполагащи с правомощието да прилагат санкционния
инструментариум, регламентиран в ЗАНН и в специалните отраслови нормативни
актове, е възложено задължението да установят по еднозначен и категоричен
всички признаци от обективна и субективна страна на деянията, определени от
нормотвореца за административни правонарушения. В контекста на изложеното,
касационната инстанция намира, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение е допуснато нарушение по чл.42, т.4 от ЗАНН, изразяващо се в липса на
пълно и ясно описание на осъществената деятелност. Несъблюдаването на
цитираните разпоредби съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, доколкото лишава санкционирания правен субект от възможността да
разбере в какво деяние е обвинен, съответно да организира защитата си адекватно
и в пълен обем. В унисон с мотивите на районния съд, касационната инстанция
намира, че в акта е следвало да бъде описано и оръжието, с което контролните
органи са приели, че е извършено деянието. С оглед на това установените
нарушения на административно производствените правила обосновават
незаконосъобразността на наказателното постановление.
Горното мотивира настоящия състав да
приеме, че касационната жалба се явява неоснователна. Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, съдебният
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218,
ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 65/13.08.2019г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 111/2019г. по описа на
съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 21.11.2019 г.