№ 353
гр. Русе, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520102654 по описа за 2021 година
Адв.Р.Д., пълномощник на „ЧЕЗ Електро България“ АД твърди, че Г. С. В. е абонат
на дружеството, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление с
административен адрес: с.К., община Пордим, ул."А.М...
Пояснява, че облигационните правоотношения между дружеството и клиента са
регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия,
които са общоизвестни, публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно
чл.98а от ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите.
За доставената в периода 21.07.2019г. – 21.07.2020г. електрическа енергия, ищецът
издал следните фактури:
1. №*********/31.08.2019г. на стойност 12.05 лева, за периода 21.07.2019г. –
20.08.2019г.;
2. №*********/30.09.2019г. на стойност 40.04 лева, за периода 21.08.2019г. –
19.09.2019г.;
3. №*********/31.10.2019г. на стойност 50.90 лева, за периода 20.09.2019г. –
20.10.2019г.;
4. №*********/30.11.2019г. на стойност 16.32 лева, за периода 21.10.2019г. –
20.11.2019г.;
5. №*********/30.04.2020г. на стойност 20.54 лева, за периода 23.03.2020г. –
22.04.2020г.;
6. №*********/31.05.2020г. на стойност 40.93 лева, за периода 23.04.2020г. –
22.05.2020г.;
1
7. №*********/30.06.2020г. на стойност 25.97 лева, за периода 23.05.2020г. –
20.06.2020г.;
8. №*********/31.07.2020г. на стойност 2.35 лева, за периода 21.06.2020г. –
21.07.2020г.
Сочи, че потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в сроковете и по начина, определен в общите условия, като при
неизпълнение на това задължение изпада в забава след настъпване падежа на съответната
фактура, без да е необходимо изпращане на изрична покана за заплащане дължимите суми.
Предвид несвоевременно изпълнение на задълженията от страна на ответника,
ищецът начислил лихва за забава, както следва:
- по фактура №*********/31.08.2019г. – 1.40 за периода 25.09.2019г. – 15.12.2020г.;
- по фактура №*********/30.09.2019г. – 4.29 лева за периода 25.10.2019г. –
15.12.2020г.;
- по фактура №*********/31.10.2019г. – 5.00 лева за периода 26.11.2019г. –
15.12.2020г.;
- по фактура №*********/30.11.2019г. – 1.50 лева за периода 24.12.2019г. –
15.12.2020г.;
- по фактура №*********/30.04.2020г. – 1.10 лева за периода 03.06.2020г. –
15.12.2020г.;
- по фактура №*********/31.05.2020г. – 1.69 лева за периода 24.06.2020г. –
15.12.2020г.;
- по фактура №*********/30.06.2020г. - 1.04 лева за периода 24.07.2020г. –
15.12.2020г.;
- по фактура №*********/31.07.2020г. – 0.07 лева за периода 25.08.2020г. –
15.12.2020г.
За събиране на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение, издадена по ЧГД №679/2021г. по описа на РРС срещу Г.
С. В.. Тъй като заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, съдът, на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като
довнесе дължимата държавна такса.
Адв.Р.Д. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Г. С.
В., ЕГН ********** дължи на „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, район Младост, бул.“Цариградско шосе“№159, бл.“Бенч
Марк“, Бизнес център сумите: 209.10 лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури,
издадени за периода 21.07.2019г. – 21.07.2020г.; 16.35 лева – мораторна лихва, за периода от
падежа на всяко задължение до 15.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.12.2020г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №369/05.02.2021г., издадена на по ЧГД №679/2021г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.З.П. – особен представител на ответника Г. С. В. е
2
депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на
ищцовите претенции.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
Приложени са Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от
последна инстанция №Л-409-17/01.07.2013г. и ОУ за продажба на електрическа енергия на
„ЧЕЗ Електро България“ АД, които регулират облигационните правоотношения между
страните във връзка с продажбата на електрическа енергия.
Електроразпределителното дружество е представило фактурите, издадени в
процесния период, на обща стойност 209.10 лева, с които установява задължението на
потребителя.
На 25.07.2017г. Г. С. В. е депозирал заявление до „ЧЕЗ Електро България“ АД за
продажба на електрическа енергия за битови нужди за обект: къща в с.К., ул."А.М... В
документа се сочи, че ответникът е собственик на имота, факт, който се установява с
приложена справка №53583/17.01.2022г. на Агенция по вписвания.
С оглед установяване претенциите по размер е възложена и приета, неоспорена от
страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно,
ясно, всестранно и обективно. След извършена справка в счетоводството на ищцовото
дружество, вещото лице е констатирало, че ответникът е абонат на „ЧЕЗ Електро България“
АД с клиентски №............... за обект на потребление с административен адрес: с.К., община
Пордим, ул."А.М... Експертът е установил непогасените задължения: 209.10 лева – главница
за консумирана ел.енергия по фактури, издадени за периода 21.07.2019г. – 21.07.2020г. и
17.40 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 15.12.2020г.
За събиране на вземането, ищецът депозирал заявление, въз основа на което в РРС е
образувано ЧГД №679/2021г. и се снабдил със заповед №369/05.02.2021г. за изпълнение на
задължения по чл.410 ГПК срещу Г. С. В. за сумите: 209.10 лева – главница за консумирана
ел.енергия по фактури, издадени за периода 21.07.2019г. – 21.07.2020г.; 16.35 лева –
мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 15.12.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2020г. до окончателното й изплащане;
25 лева – държавна такса и 67 лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което и на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото
производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на
вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 209.10
лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени за периода 21.07.2019г. –
21.07.2020г.; 16.35 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до
3
15.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2020г. до
окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№369/05.02.2021г., издадена на по ЧГД №679/2021г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело №679/2021г. по описа
на РРС е видно, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за
установяване на вземането си и предупредил за последиците от непредявяване на иска.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на
издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
"ЧЕЗ Електро България" АД аргументира вземането си с наличието на валидна
облигационна връзка с ответника, основана на договор за продажба на електрическа,
регулирана от общи условия на дружеството. Съобразно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ,
общите условия произвеждат обвързващо действие, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите. Следователно те са част от правоотношението между
страните по делото и имат обвързваща сила.
Понятието "потребител на електрическа енергия за битови нужди" е определено в
чл.4, ал.2 от ОУ: "....физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си".
В конкретния случай бе установено, че ответникът е клиент на ищцовото дружество –
титуляр по партида на обект с адрес: с.К., община Пордим, ул."А.М... заведен с клиентски
№................ От заключението на приетата по делото експертиза е видно, че потребената в
имота електрическа енергия в процесния период възлиза на 209.10 лева и до 23.02.2022г.
вземането не е погасено.
Изложеното води до извод, че претенцията като основателна, следва да бъде уважена
изцяло.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора в тежест на ответника са направените от ищеца разноски в
размер на: 92 лева - по ЧГД №679/2021г. по описа на РРС и 545 лева – възнаграждения за
процесуално представителство, депозит за вещо лице и заплатена държавна такса по
гражданско дело №2654/2021г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че Г. С. В., ЕГН
********** с адрес: гр.Русе, ул.“И.“№... дължи на „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район Младост,
бул.“Цариградско шосе“№159, бл.“Бенч Марк“, Бизнес център сумите: 209.10 лева –
главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени за периода 21.07.2019г. –
21.07.2020г.; 16.35 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до
15.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2020г. до
окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№369/05.02.2021г., издадена на по ЧГД №679/2021г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Г. С. В., ЕГН ********** да заплати на на „ЧЕЗ Електро България” АД,
ЕИК ********* сумата 92 лева – разноски по ЧГД №679/2021г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Г. С. В., ЕГН ********** да заплати на на „ЧЕЗ Електро България” АД,
ЕИК ********* сумата 545 лева – разноски по ГД №2654/2021г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5