№ 6226
гр. София, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110132687 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника М. К. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******, за установяване на вземане по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 820,92 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот с адрес гр. София,
******, аб. ****, за периода от 01.05.20158 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.12.2021 г. до окончателното
заплащане на вземането; 139,45 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
18.11.2021 г. и 2,41 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до
10.03.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 28/04.01.2022 г. по
ч.гр.д. № 69519/2021 г. по описа на СРС, 157 с-в.
С исковата молба е предявен и иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на
вземане за сумата от 9,93 лв. дължима сума за дялово разпределение за периода от
01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 03.12.2021 г. до окончателното заплащане на вземането, в която част
с Определение № 29921/07.11.2022 г. по настоящото дело производството е прекратено
на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД твърди, че е налице облигационно
1
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки.
Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати сумата 820,92 лв. за
доставена топлинна енергия за периода от м. 5.2018 г. до м.04.2020 г. и 9,93 лева
дължима главница за дялово разпределение за периода от м. 12.2018 г. до м.04.2020 г.,
които суми представляват 1/2 от общо дължимите суми, съобразно дела на ответника в
съсобствеността. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в
размер на 139,45 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 18.11.2021 г., и обезщетение за забава в размер на 2,41 лв. върху
дължимата главница за дялово разпределение за периода 31.12.2018 г. до 10.03.2020 г.,
както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 03.12.2021 г. до окончателното й погасяване.
Ответникът М. К. М. оспорва предявените искове с отговор на исковата молба,
подаден в законоустановения срок. Оспорва да е ползвал процесния апартамент с
твърдения, че същият е бил на баща му Кръстан М. К. до смъртта му на 24.03.2019 г.,
но преди и след смъртта на баща му имотът е ползван единствено от брат му Г. М. и
неговото семейство, поради което ответникът не дължи претендираните суми.
Релевира възражение за изтекла кратка погасителна давност в негова полза. Моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 219, ал.3 ГПК ответникът М. К. М. е предявил срещу третото
лице – помагач Г. К. М. обратен иск с пр.основание чл. 59 ЗЗД за осъждането му за
сумата от 972,72 лв., дължима за потребена топлинна енергия и дялово разпределение
за периодите, заявени от ищеца по главните искове, както и претендирано от последния
обезщетение за забава върху двете главници, при условията на евентуалност, че бъдат
уважени главните искове срещу него. Твърди, че именно ответникът по обратния иск е
ползвал изключително процесния имот, както и неговото семейство, поради което само
той е задължен да заплаща потребената топлина енергия.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Бруната” ООД не изразява становище.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца Г. К. М. не изразява становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от представения по делото Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
25.06.1986 г. Кръстан М. К. и Нона Върбанова К.а са придобили Апартамент № 52,
находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл. 7, ет. 3.
Видно от представеното Удостоверение за наследници изх. № 5263/13.11.2020 г.
2
на Столична община – район „Красна поляна“ Кръстан М. К. починал като вдовец на
24.03.2019 г. е оставил за наследници ответникът М. К. М. и третото лице – помагач Г.
К. М..
Представено е и удостоверение от ГИС София за идентичност между
многофамилна жилищна сграда с три входа, находяща се в ж.к. „Красна поляна“, ул.
„Никола Мушанов /стари имена – бул. Комунистически манифест и бул.
„Горнобански“/, която е с настоящ адрес: ж.к. „Красна поляна“, бл. 231, вх. А, Б и В.
Представените е Договор № ТС2103/26.09.2002 г. между етажните собственици
на сграда, находящи се на адрес: гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл. 231, вх. А, Б и В
и третото лице помагач „Бруната“ ООД за извършване от третото лице на
индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата
за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото
събрание на етажната собственост на 18.09.2002 г., както и Договор № Д-0-60 от
28.05.2018 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна
собственост.
По делото са представени съобщение към фактура, общи фактури и справка за
потребените количествата топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., както извлечение от сметка и изравнителни сметки и констативни
протоколи за извършени отчети, изготвени от ТЛП.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
Според заключението на вещото лице М. А. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено. За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет на
ИРРО и водомерите и главните отчети от 02.07.2019 г. и от 15.07.2020 г. са подписани.
Според главните отчети в процесния имот има 2 броя отоплителни тела с ИРРО и
щранг-лира без ИРРО с топлинна мощност 322 Вт, за която ФДР трябва да начислява
служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата. Щранг-
лирата не фигурира в изравнителните сметки, според които ФДР е начислявал
топлинна енергия само за радиаторите. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално
на пълните отопляеми обеми по проект. Според галвните отчети и изравнителните
сметки на ФДР топлинната енергия за БГВ се начислява по показанията на 2 бр.
водомери з топла вода. Пълният отопляме обем по проект, съгласно акт за
разпределение на кубатурата, представен на вещото лице е 197,66 куб.м, а пълният
отопляем обем на сградата по проект е 10680 куб.м. Вещото лице е установило, че
топломерът е преминал метрологична проверка 10 месеца след законовия срок, но
проверката е установила, че същият е изправен. Установило е, че изчислените от
вещото лице стойности на сградна инсталация за процесния период съвпадат с
отразеното в изравнителните сметки. Сумата за топлинна енергия, която абонатът
дължи за процесния период е в размер на 1780,13 лв.
Според заключението на вещото лице Илка Нецова Г.ева по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са
1822,50 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР – 1780,12 лв. След
приспадане на постъпвалите плащания към 26.01.2023 г. е останала неплатена сума за
периода в размер на 1641,84 лв. общо или за ½ 820,92 лв. Вещото лице е изчислило
размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до
18.11.2021 г. – 139,45 върху ½ от дължимата главница. Вещото лице е изчислило и
дължимата главница за топлинна енергия само за периода от м.5.2018 г. до м.11.2018 г.
– 229,10 лв. за ½ от общо дължимата и за периода от м.12.2021 г. до м.04.2020 г. –
591,81 лв. за ½ от общо дължимата сума за периода. Вещото лице е изчислило и
дължимата законна лихва върху главницата за двата периода.
В хода на делото са събрани обяснения по реда на чл. 176 ГПК от третото лице-
3
помагач, който е направил изявление, че ответникът М. К. М. и семейството му не са
живели в процесното жилище, а в същото са живели единствено Г. К. М. и семейството
му, включително в периода, в който баща им е бил жив, а бащата Кръстан М. К. също
не е живял в жилището, като го е посещавал само понякога.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и, че за процесния период е
извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Освен собствениците и вещните ползватели, потребители на топлинна енергия
могат да бъдат и наемателите, за които е открита партида, какъвто именно е и
настоящият случай.
Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства до
24.03.2019 г. бащата на ответника Кръстан М. К. е бил собственик на процесния имот,
а след това по силата на наследственото правоприемство собственици са били
ответникът М. К. М. и третото лице – помагач Г. К. М. при квоти по 1/2, респ. между
ответника и ищцовото дружество е налице облигационно отношение за периода след
смъртта на Кръстан М. К., за предходния период ответникът отговаря, съобразно
наследствената квота – 1/2.
Действително по делото беше установено, че процесния имот е ползван
единствено от третото лице – помагач Г. К. М., следователно и топлинната енергия,
доставяна в имота е ползвана само от него, но този факт има значение единствено в
отношението между съсобствениците и е непротивопоставим на ищеца. Това е така,
тъй облигационната връзка е съществувала първоначално между ищеца и Кръстан М.
К. до неговата смърт, като за доставената топлинна енергия ответникът и третото лице
– помагач отговарят като наследници съобразно наследствения дял, а след смъртта на
Кръстан М. К. такава облигационна връзка е възникнала с неговите наследници като
съсобственици на процесния имот. В този смисъл са и дадените разяснения с ТР №
2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС, според които собственикът или носителят на
ограничено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставена топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката, като изключение от това правило е когато имотът е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение и между ползвателят и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия,
какъвто не е настоящият случай. Следователно ответникът М. К. М. отговора за
половината от цената на доставената топлинна енергия, като за една част от периода
като наследник на Кръстан М. К., а след смъртта му като съсобственик на
топлоснабдения имот.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
4
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
От заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза беше
установено, че за процесния период доставена топлинна енергия на стойност 1780,13
лв., като не е установено ищецът да е начислявал топлинна енергия в нарушение на
закона. От заключението на ССчЕ се установи, че в хода на делото са постъпвали
плащания, като след приспадането им неплатена е останала сумата от 1641,84 лв., от
която ответникът дължи половината, а именно 820,92 лв.
По релевираното с отговора на исковата молба възражение за давност съдът
съобрази, че съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са
за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ
факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 03.12.2021 г. Ето защо вземанията на ищеца,
станали изискуеми преди 03.12.2018 г., са погасени по давност.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
5
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид изложеното вземането за доставена топлинна енергия за м.
септември 2018 г. е станало изискуемо на 14.11.2018 г., поради което същото се явява
погасено по давност, както и претендираните суми за месеците преди септември 2018 г.
Следователно дължимите суми за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г.
– 30.09.2018 г. са погасени по давност. Вземането за доставена топлинна енергия за м.
10.2018 г. е станало изискуемо на 15.12.2018 г. и давността за същото не е изтекла към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно
таблица № 7 от заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза неплатената
част от дължимата цена за доставена топлинна енергия за непогасения по давност
период, а именно от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 1369,02 лв., за които
ответникът отговаря за половината, а именно за сумата от 679,51 лв., до който размер
се явява основателна претенцията на ищеца, а в останалата част до пълния предявен
размер от 820,92 лв. искът следва да се отхвърли.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горния извод на съда за
частична основателност на претенцията за главница за топлинна енергия, основателна
се явява и претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от
главница, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК за периода от 15.09.2019 г. до
18.11.2021 г. – 114,15 лв., до който размер се явява основателна исковата претенция на
ищеца, а в останалата част до пълния предявен размер от 139,45 лв. подлежи на
отхвърляне.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
По предявения обратен иск:
На първо място съдът констатира, че неправилно е квалифицирал иска като
такъв с пр.осн. чл. 30, ал. 3 ЗС, доколкото от твърденията в исковата молба на ищеца
по обратния иск и формулирания петитум правната квалификация следва да бъде чл.
59 ЗЗД. С оглед разпределената от съда доказателствена тежест за релевантните факти
по така предявения иск, а именно ищецът да докаже, че ответникът по обратния иск Г.
К. М. е ползвал изключително той и неговото семейство процесния имот и съответно
6
доставената до имота топлинна енергия, то същи са подлежащите на доказване
релевантни факти и в хипотезата на чл. 59 ЗЗД, поради което не се налага събирането
на нови доказателства.
По делото беше доказано с оглед изявленията на ответника по обратния иск Г.
К. М., че за процесния период само той и неговото семейство са обитавали процесния
имот и са ползвали доставената от ищеца по главния иск топлинна енергия, като в този
период, нито М. К. М., нито общият им наследодател са ползвали и обитавали имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите
и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Понятието „тежести” включва, на
първо място, необходимите разноски, направени за запазването, поддържането и
поправянето на общата вещ, без които тя би погинала или състоянието й би се влошило
(арг. от чл. 41 ЗС). На второ място, тук се включват и обикновените разноски, свързани
с текущото поддържане на имота. Без съмнение участието в тежестите по смисъла на
чл. 30, ал. 3 ЗС включва и плащането на публичните задължения за данъци и такси,
свързани с имота. Според настоящия съд не така стои въпросът с разходите за
отопление на имота, в случаите, в които същият е ползван изключително и само от
един от съсобствениците. Това е така от една страна, защото отоплението на имота не е
разход, необходим за поддържане и запазване на имота, а е пряко свързан със
задоволяване на лични потребности на ползващия съсобственик. Тежести, за която
биха отговаряли всички съсобственици биха били разходите за присъединяване към
електропреносна или топлопреносна система, както и снабдяването с необходимите
съоръжения в имота за електро и топлоснабдяване, доколкото без тях имотът би бил
неизползваем. Не така стои въпросът с разходите за реално отопление и
водоснабдяване на имота, които представляват разходи за задоволяване на лични
нужди на ползващия съсобственик. При това положение заплащането на цената за
доставена топлинна енергия в имота от всички съсобсвеници, когато имотът,
респективно топлинната енергия е ползвана само от един от тях, то това неминуемо ще
доведе до неоснователно разместване на имуществени блага – ползвалият
съсобственик ще се обогати без основани за сметка на неползващия собственик. При
това положение, предявеният евентуален обратен иск се явява основателен до размера
на уважените претенция по главния иск. Същият обаче следва да се уважи при условие
че, ищецът по обратния иск М. К. М. заплати на ищеца по главния иск „Топлофикация
София“ ЕАД сумите по настоящото решение, доколкото неоснователното обогатяване
ще е налице при наличие на реално имуществено разместване.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски спрямо този
ответник в размер 19,45 лева - заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 25 лева от общо 50 лв., определено от съда съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ,
при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото). Съобразно уважената част от иска на ищеца следва да се присъди
съответна част от сторените в заповедното производство разноски срещу този
длъжник, а именно сумата от 32,27 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят
(ищец) има право на направените от него разноски в исковото производство, съобразно
7
уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в размер 180,55 лв. държавна
такса, 200 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ, 300 лв. депозит за вещо лице по СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото. От тях съобразно уважената част на иска следва да се
присъди съответна част, а именно сумата от 636,86 лв.
Ответникът по главния иск на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на
разноски за исковото производство, съобразно отхвърлената част на предявените
искове. Същият е сторил разноски в това производство в размер на 150лв. за платено
адвокатско възнаграждение (половината от общо платеното, доколкото в договора
възнаграждението е уговорено и за двата иска – главен и обратен) и 100 лв. депозит за
вещо лице по ССчЕ, от които следва да се присъди сумата от 46,02 лв. Разноски за
заповедното производство на длъжника не се присъждат в случай на развило се исково
производство по реда на чл. 422 ГПК.
Ищецът по обратния иск също има право на разноски, които са в размер на 50
лв. платена държавна такса и в размер на 150 лв. за платено адвокатско
възнаграждение (половината от общо платеното, доколкото в договора
възнаграждението е уговорено и за двата иска – главен и обратен), които следва да се
присъдят в тежест на ответника по обратния иск.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
****** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата 679,51 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот с адрес гр. София,
******, аб. ****, за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.12.2021 г. до окончателното
заплащане на вземането; 114,15 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
18.11.2021 г. и 2,41 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до
10.03.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 28/04.01.2022 г. по
ч.гр.д. № 69519/2021 г. по описа на СРС, 157 с-в., като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за горницата над 679,51 лв. до пълния предявен размер 820,92 лева главница за
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г., за горницата над 114,15 лв.
до пълния предявен размер от 139,45 лв. обезщетение за забава за периода от
15.09.2019 г. до 07.12.2021 г. и за сумата 2,41 лв. представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за
8
периода от 31.12.2018 г. до 10.03.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 28/04.01.2022 г. по ч.гр.д. № 69519/2021 г. по описа на СРС, 157 с-в,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****** ДА ЗАПЛАТИ
НА М. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******, на основание чл. 59 ЗЗД
сумата 679,51 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот с
адрес гр. София, ******, аб. ****, за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.12.2021 г. до
окончателното заплащане на вземането; 114,15 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 18.11.2021 г. и 2,41 лв. представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.12.2018 г. до 10.03.2020 г., ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ М. К. М., ЕГН ********** заплати
сумите на „Топлофикация София“ ЕАД.
ОСЪЖДА М. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 32,27 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 636,86
лв.– разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА М. К. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
46,02 лв.– разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Г. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****** ДА ЗАПЛАТИ
НА М. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 32,27 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 200
лв.– разноски в исковото производство по предявения обратен иск.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Бруната“ ООД и трето лице –
помагач на страната на ответника М. К. М. – Г. К. М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9