Р
Е Ш Е Н И Е
№
148
Габрово,
01.12.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на осми ноември, две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕМИЛИЯ КИРОВА-
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ПЕТРАКИЕВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
секретар Радослава
Райчева и с участието на прокурор Пламена Дичева за Окръжна
прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 144 от 2023 година по
описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
настоящото к.адм.н.д. е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1753 от 09.10.2023 г.,
подадена от Директор РЗИ – Габрово чрез адв. Е.П., против Решение № 138 от
11.08.2023 г. на Районен съд Габрово/РСС/, постановено по н.а.х.д. № 511 от
2023 г. по описа на същия съд, с искане за неговата отмяна.
С атакуваното съдебно
решение е отменено
наказателно постановление /НП/ № ********** от 22.05.2023 г., издадено от
директора на РЗИ – Габрово, с което за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба №
15 от 12.05.2005 г. за реимунизациите в Република България на И.Е.Н., ЕГН: **********,
е наложена глоба в размер на 50.00 лв. на основание чл. 209а, ал. 3 от Закона
за здравето /ЗЗ/.
Нарушението, за което е
издаден процесният
ЕФ, се изразява в
следното:
На 20.04.2023
г., в 11.00 часа, в индивидуалната практика за първична медицинска помощ на д-р
М.Б.в гр. Габрово на посочен в НП адрес, при извършена проверка по
имунопрофилактика, е установено, че И.Н. не осигурява провеждането на
задължителна профилактична реимунизация срещу дифтерия, коклюш тетанус и
полиомиелит на детето си Н.П.Н., ЕГН: **********. Проведен е телефонен разговор
с майката на 24.04.2023 г. с цел убеждаване от необходимостта от поставяне на
задължителната реимунизация. Д-р Б.не съобщава детето да има медицински
противопоказания за поставянето на ваксината. Нарушена е нормата на чл. 2, ал.
1от Наредба№ 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България, издадена
от министъра на здравеопазването.
В законния срок
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до
районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП, излагайки съображенията си за това.
За да постанови
съдебния си акт, РС е приел, че задължителните
планови имунизации и реимунизации са посочени в чл. 2, ал. 1 от Наредба№
1/12.05.2005 г. и се извършват съгласно имунизационния календар в сроковете,
указани в Приложение № 1, които за посочените заболявания съвпадат с края на
2022 година. Така неизпълнението на задължението от страна на жалбоподателката
е налице. Налице е едно формално нарушение, което не е обвързано с настъпването
на вредоносен резултат. Жалбоподателката не е санкционирана за сходни нарушения
и деянието съставлява единичен случай за нея. Формалният му характер не е
отчетен от АНО. Това обуславя една по-ниска степен на обществена опасност, като
наложената санкция от 50.00 лв. е несъизмерима с него. Не са изследвани и
получаваните от жалбоподателката доходи, като това обстоятелство също не е било
преценено. По тези съображения РСГ е счел, че в случая е налице маловажно
нарушение, с оглед на което и на основание чл. 28 от ЗАНН е отменил процесното
НП и отправил предупреждение към дееца на основание чл. 63, ал. 4 от същия
нормативен акт.
Жалбата против
първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена
е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт,
поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по
същество с оглед нейната основателност.
В жалбата си
касаторът намира, че първоинстанционният съд неправилно е счел, че нарушението съставлява
маловажен случай. Нарушението е типично за вида си, то съставлява формално
деяние по смисъла на самата правна норма и липсата на вредоносен резултат не е
част от състава му, не може да служи и като обстоятелство, поради което да се
счита, че то е с по-ниска степен на обществена опасност. Съдебният акт не е
съобразен с важността на охраняваните обществени отношения и конкретно със
създадения риск за живота и здравето на децата и на неограничен кръг лица около
тях. Наложеното наказание е в минимален размер и съответства на целите на
наказанието, съгласно чл. 12 от ЗАНН.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не
се явява, не изпраща представител. Депозира писмено становище по съществото на
спора.
Ответната страна – И.Е.Н., се явява лично и оспорва касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.
При
направената от настоящата съдебна инстанция проверка
за
допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи
следното:
Съгласно сочената като нарушена норма на чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 15 от 12.05.2005 г., задължителни
планови имунизации и реимунизации са тези срещу туберкулоза, дифтерия, тетанус,
коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола, вирусен хепатит тип
Б, хемофилус инфлуенце тип Б (ХИБ) и пневмококови инфекции. В
случая по отношение на детето на Н. не е била проведена такава срещу четири от
тези заболявания, а именно: дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит. Детето е
родено на *** г. или към датата, на която АНО е посочил, че е налице извършено
нарушение – 20.04.2023 г., то е навършило 6 години и 4 месеца. Според ал. 2 на
нормата, задължителните
планови имунизации и реимунизации се извършват съгласно Имунизационния календар
на Република България - Приложение
№ 1 от Наредбата. Съгласно
него в календарната година, когато детето е навършило 6 години – в случая до
края на 2022 г., тези имунизации и следвало да бъдат поставени.
По делото няма спор, че привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице е майка на детето. Не е спорно и
това, че до края на 2022 г. детето действително не е било с поставени
посочените реимунизации, налице са и достатъчно доказателства в тази насока. По
делото не са представени доказателства, от които да е видно, че за него са
налице противопоказания за поставянето на която и да било от тях. От
показанията на свидетелите е видно, че самата лекуваща лекарка е разговаряла с
родителите на детето по този повод, а на 24.04.2023 г. проверяващите също
говорили по телефон с майката с цел да я убедят да се поставят ваксините, но тя
отказала и се явила на следващия ден за съставянето на АУАН.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 209, ал. 43 от
ЗЗ, родители или настойници, които не осигуряват провеждането на задължителните
имунизации на децата си, се наказват с глоба от 50 до 100 лв., като в случая е
наложена минималната по размер санкция.
Нарушението е установено от обективна и субективна
страна. Правилно е квалифицирано и подведено под хипотезата на приложимата
правна норма, законосъобразно е определена и санкцията за него.
Настоящият съдебен състав не намира, че същото е
маловажен случай, т.к. то по никакъв начин не се отличава от всяко друго
нарушение от този вид. Напротив – на детето не са били поставени две реимунизации
– тривалентната срещу дифтерия, тетанус и коклюш и тази, срещу полиомиелит.
Няма данни това да е станало по причина на установени за детето вреди или
проблеми при поставянето на предходни имунизации от какъвто и да било вид. Нещо
повече – майката е била не само длъжна по закон да осигури на детето поставянето им, но е била и
поканена преди да й бъде съставен АУАН както от лекарката, така и от самите
проверяващи, но изрично е отказала, което означава, че липсата на изпълнение не
се дължи на разсеяност, забравяне или друга подобна причина, при която деянието
би могло евентуално да се счита за извършено по непредпазливост, вкл.
небрежност, което би могло евентуално да намали степента на обществената
опасност на нарушението. Това, че е установено за първи път, не е причина за
прилагането на чл. 28 от ЗАНН, т.к. за да се приложи тази разпоредба е
необходимо самото деяние да се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от нарушенията от дадения вид. Ако законодателят бе искал всяко първо
нарушение да не се санкционира реално, той би предвидил и формулирал по този
начин волята си, но не го е сторил именно затова, защото дори и за първи път,
когато деянието осъществява хипотезата на правната норма, регламентираща
нарушение на обществения ред, то подлежи на санкциониране. За повторно
нарушение санкциите са по-високи.
Това, че не е санкциониран и бащата на детето, не е
основание за отпадане на административнонаказателната отговорност за майката.
Глобата е лична санкция, за извършено от даден правен субект нарушение и дали и
други лица са санкционирани за същото деяние е въпрос, който няма отношение към
налагането на личната санкция за установените случаи на противоправно деяние.
АНО би могъл да наложи глоба и на двамата родители, като в този случай
семейството би понесло двойно по-голяма тежест в бюджета си. В настоящата
ситуация административният орган се е ограничил сам до налагане само на една
глоба, на единия родител. Санкцията не се „поделя“ между двамата, отговорността
нито е имуществена, нито солидарна.
Не съставлява нарушение на органите на РЗИ и това, че не
са изследвали имущественото състояние на дееца. Те нямат такова задължение. По
делото не са правени и подобни възражения от жалбоподателката, нито са
представяни някакви доказателства в тази насока. Това също не е причина за
отмяна на процесното НП. Наложената санкция е минимална по размер, а самото
нарушение е съществено, т.к. с извършването му се поема съществен риск за
живота и здравето на детето и на околните. Затова и законодателят не го е предвидил
като резултатно, а е счел, че е достатъчно то да бъде осъществено посредством
бездействие, като деяние на просто извършване, без значение дали от него са
произтекли или не вреди. Липсата на вредоносен резултат в тази връзка също не е
достатъчно основание конкретното деяние да се окачестви като маловажен случай. Всички
нарушения по посочената правна норма са формални, а не резултатни.
В заключение като е отменил процесното НП при установено
по безспорен начин административно нарушение с правилно и законосъобразно
индивидуализирана санкция, като деянието, за което е наложена тя, не съставлява
маловажен случай, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона, въз
основа на което съдебното решение следва да бъде отменено, а процесното НП
следва да се остави в сила.
Въз основа на горното и
на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК, във вр. с
чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 138 от 11.08.2023 г., постановено по н.а.х.д. №
511 от 2023 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е отменено наказателно
постановление № ********** от 22.05.2023 г., издадено от директора на РЗИ –
Габрово, с което за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 15 от 12.05.2005 г.
за реимунизациите в Република България на И.Е.Н., ЕГН: **********, е наложена
глоба в размер на 50.00 лв. на основание чл. 209а, ал. 3 от Закона за здравето
/ЗЗ/.
ПОТВЪРЖДАВА
същото Наказателно постановление.
Решението е
окончателно.
Препис от решението да
се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.