Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.09.2017 г.
СГС,
VI-4 състав, в открито
съд.заседание на четиринадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При
участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното
от съдия Чомпалов т.дело № 7950/16 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.625, вр. с чл.609 ТЗ. СГС е сезиран с молба от „Б.Л.“, с която се иска откриване на производство
по несъстоятелност на длъжника „Г.И.“ЕООД, който по твърдения е в състояние на неплатежеспособност, респ. на свръхзадълженост.
Тъй като ответниците „Ф.“ЕАД и „Г.И.“ЕООД прикриват своята търговска
дейност чрез неплатежоспособния длъжник, се иска от молителя да се открие на
основание чл.609 ТЗ производство по несъстоятелност и по отношение на тези две
търговски дружества. Твърди се в молбата, че на 21.09.2012 г. между „Е.С.“ООД,
ответника „Г.И.“ЕООД и „Г.И.Г.“ АД е сключено споразумение за създаване на обединение „Е.С.Г.И.“
– гражданско дружество по ЗЗД, а съгласно анекс N 1/29.03.2013 г. никой от участниците в дружеството няма
право на вземане спрямо възложителя за възнаграждение и на дял от приходите от
изпълнените работи до прекратяване на консорциума. С доп.споразумение от
11.07.2013 г. е прекратено участието на „Г.И.Г.“ АД, а дяловото участие на
останалите съдружници е определено на 50 %. На
18.08.2011 г. между АПИ и Обединение „Р.****“ е сключено споразумение за
изпълнение на проект „транзитни пътища V – ЛОТ 22А“, а на 30.08.2013 г. е сключено
споразумение между АПИ и „Е.С.Г.И.“ – гражданско дружество по ЗЗД за изпълнение
на част от поръчката по договор „транзитни пътища V – ЛОТ 22А“. По този договор „Е.С.“ ООД е
извършил строителни работи и е издал
фактура N 588/12.06.2014 г. за
сумата от 650 337,24 лв. и фактура N 591/18.08.2014 г. за сумата от 100 354,39 лв., които
суми по твърдения на молителя са дължими от ответника „Г.И.“ЕООД. Освен това на
12.06.2014 г. сумата от 1 239 990,97 лв. е преведена от банковата сметка
на обединението по сметка на „Г.И.“ ЕООД по силата на сертификат за плащане N
1/12.06.2014 г., който не
подписан от представителя на обединението И.И..
Поддържа се, че от участието на „Е.С.“ ООД в обединението има вземане и в
размер на 1 990 682,60 лв. / по двете фактури и недължимо получената
от ответника „Г.И.“ЕООД сума от 1 239 990,97 лв./, а на 20.10.2016 г. с договор
за цесия „Е.С.“ ООД е прехвърлил вземането в полза на молителя, за което
ответникът „Г.И.“ ЕООД е бил уведомен. Според молителя ответникът „Г.И.“ЕООД не
е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка и не
разполага с достатъчно имущество, за да покрие паричните си задължения. С молба
от 14.11.2016 г. молителят е уточнил, че „Ф.“ЕАД и „Г.И.“ЕООД прикриват своята
търговска дейност чрез ответника „Г.И.“ЕООД, с който са свързани лица,
участвали са неформално в изпълнението на договор „транзитни пътища“ и са
получавали възнаграждение. „Ф.“ ЕАД е собственик на асфалтова база и е подменил
изпълнителя „Г.И.“ ЕООД, чрез който осъществява търговска дейност и се снабдил
с изп.лист срещу „Г.И.“ ЕООД по симулиран съдебен
процес. Иска се да се открие производство по несъстоятелност на ответниците.
Ответникът
„Г.И.“ ЕООД е представил писмен отговор, с който оспорва искането по чл.625 ТЗ
с възражението, че двете фактури са за суми, които са дължими от „Е.С.Г.И.“ –
гражданско дружество по ЗЗД и не е ясно защо молителят твърди, че задълженията
по тях за ответника. Сочи се, че ответникът не е пасивно легитимиран да
отговаря за задълженията по тези фактури. Освен това в съдебно производство за
вземанията на обединението следва да участва всички съдружници.
Поддържа се, че съгласно сключените договорки до момента на прекратяване на
обединението на съдружника се дължат суми само за действително извършени от
него строителни работи, а „Е.-С.“ ООД никога не е извършвал каквито и да е било
строителни работи по проекта и не му се дължат суми от обединението. Сочи се,
че фактурите не са осчетоводени нито от ответника, нито от обединението, което
се установява от ревизионен доклад от 11.12.2015 г. По отношение на сумата от
1 239 990,97 лв. се сочи, че е получена от ответника по преводно
нареждане от 04.07.2014 г., което е подписано от двамата представители на
обединението и плащането е действително. Навежда се довод, че дори и да е
налице недостатък при извършване на плащането би било налице хипотезата на
чл.55 ал.1,предл.1-во ЗЗД, което не е основание за
откриване на производство по несъстоятелност. Неплащането към молителя не е
поради финансови затруднения, а поради липса на задължения, а освен това коефицентите за ликвидност са добри. По отношение на
другите ответници се сочи, че не е налице хипотезата
на чл.609 ТЗ и не е налице „свързаност“. Тези дружества са получавали плащания
директно от възложителя относно извършени работи по проекта.
Ответниците „Г.И.“ЕООД
и „Ф.“ ЕАД са представили писмен отговор, с който оспорват искането по чл.609 ТЗ с възражението, че молбата в тази част е нередовна. Освен това се сочи, че
не са „свързани лица“ с ответника „Г.И.“ЕООД. Оспорва се представителната власт
да се подаде молба срещу тях.
Представено е споразумение за създаване на обединение от 21.09.2012 г.,
от което се установява, че „Г.И.Г.“ АД, „Г.И.“ЕООД и „Е.-С.“ ООД са постигнали
съгласие за учредяване на обединение „Е.С.Г.И.“ – гражданско дружество по ЗЗД,
което има за цел постигане на обща стопанска цел, изразяваща се в участие в
процедури за възлагане на обществени поръчки и в изпълнение на спечелените
поръчки. Уговорено е дялово участие от 50 %
за „Е.-С.“ ООД и по 25 % за останалите двама съдружници.
С анекс от 29.03.2013 г. съдружниците
са се съгласили да обединят своите усилия с цел изпълнение на СМР по договор
„транзитни пътища V-Лот N 22“ с обща дължина от 57,100 км.
С
доп.споразумение от 11.07.2013 г. страните са се съгласили да се прекрати
участието на съдружника „Г.И.Г.“ АД.
Представена е фактура N
588/12.06.2014 г., в която се
сочи, че „Е.-С.“ ООД е изпълнил СМР на обект Лот 22А
на стойност 650 337,24 лв. по възложение на
гражданско дружество „Е.С.Г.И.“.
Представена
е фактура N 591/18.08.2014 г., в която се сочи,
че „Е.-С.“ ООД е изпълнил СМР на обект Лот 22А на
стойност 100 354,39 лв. по възложение на
гражданско дружество „Е.С.Г.И.“.
Представено е преводно нареждане от
04.07.2014 г., в което се сочи, че ДЗЗД „Е.С.Г.И.“ е наредил да се преведе по
сметка на „Г.И.Г.“ АД сумата от
1 239 990,97 лв. – по проект Лот 22
А.
Представен е договор за цесия от 20.10.2016 г., от който се установява,
че „Е.-С.“ ООД е прехвърлил на молителя „Б.Л.“ вземане срещу „Г.И.“ЕООД в
размер на 1 990 682,60 лв., което произтича от търговските отношения,
възникнали във връзка с участие в
обединение „Е.С.Г.И.“ и търговската дейност по изпълнение на договор за
обществена поръчка по подписано на 30.08.2013 г. споразумение с АПИ. Посочено
е, че вземането в размер на 1 990 682,60 лв. се формира от вземане по
фактура N 588/12.06.2014 г. –
650 337,24 лв., вземане по фактура N 591/18.08.2014 г. – 100 354,39 лв., както и вземане за
недължимо преведена на 12.06.2014 г. сума от сметката на обединението по сметка
на „Г.И.“ЕООД.
Представена е нот.покана от 25.10.2016 г., с
която „Е.-С.“ ООД е уведомил „Г.И.“ЕООД за прехвърляне на вземането.
Представено е банково удостоверение изх.N
8230-4190/16.11.2016 г. на „А.Б.Б.“ АД, в което се сочи, че „Г.И.“ЕООД има налични парични
средства в размер на 3 006 517,80 лв.
Представено е удостоверение от 14.10.2016 г. на НАП, в което се сочи, че
„Г.И.“ЕООД няма задължения.
Представено е удостоверение от 17.05.2017 г.
на НАП, в което се сочи, че „Г.И.“ЕООД няма задължения.
Установява
се от заключението на СИЕ, че краткотрайните активи на ответника „Г.И.“ЕООД
надвишават краткосрочните задължения, а положителният нетен оборотен капитал
възлиза на 5 833 000 лв., поради което е налице добро финансово
състояние. Към 31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г. са реализирани печалби. Коефицентите за обща и бърза ликвидност към 31.12.2014 г.,
31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г. са над единица. Представените с исковата
молба фактури не са записани в търговските книги на ответника.
Установява
се от доп.заключение на СИЕ, че и при отчитане на задължение на ответника „Г.И.“ЕООД
в размер на 1 239 990,97 лв. коефицентите
за обща и бърза ликвидност са над единица.
Установява се от заключението на ССЕ, че през
периода 2010 г. – 2017 г. е налице оборот между трите ответни дружества, които
са били в търговски отношения и по отделните сделки едно дружество е доставчик,
а по други е клиент.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е
искане с правно основание чл.625, както и искане по чл.609 ТЗ.
От страна на молителя са повдигнати фактически твърдения, че ответникът „Г.И.“ЕООД
е изпаднал в състояние на неплатежоспособност длъжник, респ. свръхзадълженост, а другите две ответни търговски дружества
прикриват своята търговска дейност чрез неплатежоспособния длъжник. В този
случай основателността на искането за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на трите търговски дружества е обусловена на първо
място - от финансовото състояние на „явния съучастник“, който следва да е
изпаднал в неплатежоспособност / да е преустановил плащанията
поради невъзможност да изпълнява
краткосрочните си задълженията си с наличните краткосрочни активи/, както и от
обстоятелството, че другите две ответни търговски дружества осъществяват търговска дейност посредством неплатежоспособния
длъжник, който е тяхно подставено лице/скрит пълномощник. Откриването на производство по отношение на „явния
съучастник“ – неплатежоспособния по твърдения длъжник „Г.И.“ЕООД, е
предпоставка за откриване на производство по отношение на другите
две търговски дружества в качеството им на „скрити съучастници“.
Според съда молителят, имащ качеството на цесионер на „Е.С.“ ООД, не се легитимира като кредитор на „Г.И.“ЕООД
и като носител на парично вземане, произтичащо от
или отнасящо се до търговска
сделка.
Това е така, защото отношенията между праводателя на
молителя /цедента „Е.С.“ ООД/ и „Г.И.“ЕООД са породени от сключен на
21.09.2012 г. договор за гражданско дружество, с който е учредено неперсофиницираното обединение „Е.С.Г.И.“. Договорът за гражданско дружество, респ. за консорциум по чл.275 ТЗ, когато съдружниците са търговци, е многостранен
договор, а волеизявленията на страните са еднакви
по съдържание и са насочени към
една обща стопанска цел – в случая участие в процедури по ЗОП и
изпълнение на възложените поръчки. При договора за гражданско дружество, респ. договора за консорциум, правата и задълженията
на съдружниците не са обуславени
взаимно и не са
насрещни, защото съдружниците се обединяват за постигане на една обща
цел. В този случай съдружниците нямат различни цели и противоположни интереси, а са носители
на едни и същи права и задължения.
Правата и задълженията на съдружниците имат паралелна
насоченост и еднакво съдържание, а не обслужват „размяната на блага“ - задълженията
не са насрещни и срещупоставими. Вземането на някой от съдружниците
срещу останалите / за сторени разноски за общата работа, за припадащ се дял от
печалбата и т.н./ няма характер на
вземане от търговска сделка /определение № 39 от 19.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 423/2008 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, както и решение № 404 от 9.07.2008 г. на ВКС по т. д. № 976/2007 г., II
т. о., ТК, в което е прието, че „договорът за консорциум, организиран под формата на
гражданско дружество, не е търговска сделка по смисъла
на чл. 1, ал. 1 ТЗ и парично вземане, произтичащо от него, не
е основание за откриване на производство
по несъстоятелност“. В този смисъл е и застъпеното становище
в правната доктрина - сп.“Търговско и
конкурентно право“, 2008 г., кн.9, стр.16.
Договорът за гражданско дружество, респ.
за консорциум по чл.275 ТЗ, когато съдружниците са
търговци, не е от
категорията на т.нар. абсолютни /обективни/ търговски
сделки, защото не
попада сред визираните в нормата на чл. 1, ал.
1 ТЗ сделки. Този
договор не е и от категорията и на т.нар. относителни и презумптивни търговски сделки по смисъла
на чл. 286, ал. 1 и ал. 3 ТЗ, защото осъществяваното занятие
от търговците
предполага постоянно
сключване на определен вид сделки
със спекулативна цел с оглед реализиране
на търговска печалба. За разлика
от тях, договорът за гражданско дружество/консорциум се сключва инцидентно и не
може да се
разглежда като сделка по извършване
на типичната за търговеца дейност
и като основен източник
на неговите доходи.
След като договорът за гражданско
дружество, респ. за консорциум по чл.275 ТЗ, не е търговска сделка, произтичащото
от този договор вземане по чл.364 ЗЗД на съдружника „Е.С.“ ООД срещу останалите съдружници в неперсофиницираното
обединение, изразяващо се в стойността на сторените разноски при изпълнение на
строителни работи по изграждане на обект Лот 22 А,
които са предмет на възложената на обединението поръчка, не произтича от търговска
сделка.
Следва да се
спомене, че фактура N 588/12.06.2014 г. и фактура N 591/18.08.2014 г., от които молителят извежда възникване на вземането за направените от
своя праводател /цедент/
разноски по изпълнение на строителни работи,
носят подписа единствено на техния издател, поради което в качеството на частни
документи се ползват единствено с формалната доказателствена
сила на чл.180 ГПК, която не обхваща факта на изпълнение на строителните
работи. Към фактурите не са приложени
актове/протоколи за изпълнени от „Е.С.“ ООД строителни работи, носещи подпис
на възложител, нито количествено-стойностни сметки за вложени от съдружника материали.
Ето защо съдът намира, че фактът на реално извършени от съдружника „Е.С.“ ООД строителни работи е недоказан.
В клаузата на чл.4.1.5 от споразумението
от 21.09.2012 г. участниците в обединението са уговорили, че плащането от
възложителя е условие за заплащане от обединението на направените от съдружника
разходи за строителни работи. По делото не само няма никакви данни, че реално
са изпълнени от „Е.С.“ ООД строителните работи, за които са издадени двете фактури, но и няма данни
възложителят да е платил на обединението възнаграждение за тях. Освен това в
клаузата на чл.6 от анекса от 29.03.2013
г. е уговорено, че съдружниците имат право на
възмездяване /“реимбурсиране“/ за направените от тях
разходи по изпълнение на поръчката, след като извършената от тях работа е
надлежно приета. Не са представени никакви доказателства да са сторени реално от „Е.С.“ ООД описаните в молба от 27.04.2017
г. строителни работи – „земни“, „пътни“, „ремонтни“ и „разваляне“, да са приети
от възложителя, както и да заплатени от него на обединението.
По отношение на вземането в размер на
1 239 990,97 лв. Горните изводи на съда, че вземането по чл.364 ЗЗД
на съдружника в неперсофиницираното обединение срещу
останалите съдружници не е вземане от търговска
сделка, следва да се отнасят и за това вземане, което по твърдения е недължимо
получено от съдружника „Г.И.“ЕООД. Сумата от 1 239 990,97 лв. е
платена безкасово от обединението по сметка на съдружника „Г.И.“ЕООД /“явния
съучастник/ с платежно нареждане от 12.06.2014 г. Наредител
на плащането не е цедентът на молителя - „Е.С.“
ООД, а и плащането не е извършено във връзка със сключена между него и
получателя на сумата „Г.И.“ЕООД търговска сделка. Тази сума представлява
заплащане от обединението на разходите за сторените от „Г.И.“ЕООД работи по
изпълнение на поръчката. Доколкото условие за плащане от обединението на
отделен съдружник е постъпило преди това плащане от възложителя, съдът приема,
че преди превеждане на сумата по сметка на „Г.И.“ЕООД, възложителят е платил на
обединението възнаграждение за извършените от този участник в обединението
строителни работи. Молителят не твърди, че „Г.И.“ЕООД е получил плащане за
работи, които са били извършени от „Е.С.“ ООД, поради което получаването на
сумата от „Г.И.“ЕООД не е недължимо. Ирелевантно е
дали одобрението за безкасовото плащане изхожда от лицата, имащи право да
представляват обединението, доколкото не се отрича, че получателят на сумата е
направил разходи за строителни работи по изпълнение на поръчката, както и че те
са били платени от възложителя на обединението.
При тези факти съдът намира за недоказано
съществуването в полза на цедента „Е.С.“ ООД на вземане от търговска сделка
срещу „Г.И.“ЕООД, а и на каквото и да друго по характер вземане, произтичащо от
участието в неперсофиницираното обединение.
Следователно молителят в качеството на цесионер не се
легитимира като кредитор на „Г.И.“ЕООД и носител на вземане по търговска сделка.
На следващо място - от събраните по делото
доказателства не само не се установиха факти, които да сочат, че в полза на
молителя съществува срещу „явния съучастник“ вземане от търговска сделка, но не
се установиха и факти, които да сочат, че търговецът е в обективно състояние не
неспособност да изпълнява текущите си задължения с наличните краткотрайни
активи. Установените факти от събраните по делото доказателства напълно
опровергават повдигнатите от молителя твърдения за състояние на неплатежопособност. От основното заключение на СИЕ се
установява, че краткотрайните активи на ответника „Г.И.“ЕООД надвишават
краткосрочните задължения, както и че е налице положителен нетен оборотен
капитал. Освен това към 31.12.2014 г., 31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г. са
реализирани положителни финансови резултати и са постигнати значителни по
размер печалби, а коефицентите за обща и бърза
ликвидност към 31.12.2015 г. и 31.12.2016 г. са над единица, както и към
31.12.2014 г. - за обща ликвидност. Към
31.12.2014 г. коефицентът на бърза ликвидност почти
се доближава до норматива от единица – 0,9885, което преценено с нивата през
периода от три години на коефицента за обща ликвидност,
който е основен индикатор и има водещо значение за способността на
предприятието да посреща задълженията, потвърждава извода за наличие на
достатъчно краткотрайни активи, които позволяват да се покриват задълженията.
Коефициентът на обща ликвидност има водещо значение и се изразява в
съотношението на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви, а при
другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от
няколко от групите краткотрайни активи, но не всичките групи. Нивата на този коефицент
– над единица за последните три години, показват по категоричен и несъмнен
начин, че не е налице трайно и обективно състояние на невъзможност с наличното
бързо ликвидно имущество търговецът да изпълнява паричните си задължения.
Коефициентите на финансова автономност
и задлъжнялост са помощни, а техните стойности към 31.12.2016 г. потвърждават
извода за доброто финансово състояние на търговското предприятие. Лошите
показатели на коефицента за финансова автономост /при норматив 0,33/ за предходните години при добрите показатели на коефицентите за обща и бърза ликвидност не сочат
на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а биха могли да бъдат само индиция за евентуално настъпване
на това състояние
в бъдеще, което обаче категорично се опровергава. Коефицентите
за абсолютна и незабавна ликвидност са също спомагателни, поради което техните
нива в конкретния случай /при добри показатели на общата и бързата ликвидност
за период от три години, през който са постигнати положителни финансови
резултати и през който не са налице непогасени задължения към НАП/ сами по себе
си не обуславят състояние на неспособност за покриване на задълженията. Тези коефиценти показват референтни стойности на съотношение на
само част от краткосрочните активи към текущите задължения и е логично стойностите
да спадат последователно от общата към абсолютната ликвидност. За да е
платежоспособно едно предприятие не е необходимо да поддържа краткосрочни
инвестиции и/или парични средства в размер, който е равен или по-голям от
краткосрочните задължения / С., С., Т., Р., М., Д., Н., Б. „Актуални въпроси на
производството по несъстоятелност“, 2015 г., стр.53/. Следователно
референтните стойности на коефицентите за абсолютна и
незабавна ликвидност не са основание за извод, че предприятието е в лошо
финансово състояние.
При тези факти съдът приема, че дори не
съществува и косвена индикация за обективна невъзможност „явният съучастник“ да
покрива краткосрочните си парични задължения със своите налични краткотрайни
активи. По никакъв начин не може да се приеме въз основа на събраните
доказателства, че е налице трайно и продължително състояние на недостиг на
бързоликвидни имуществени блага, който да води до невъзможността за обслужване задълженията. Напротив – фактите сочат, че
търговецът се намира в стабилно икономическо състояние, дори не са констатирани
временни затруднения. Не са установени и факти за предстоящо влошаване
икономическото състояние на търговското предприятие – по-скоро би могло да се
приеме, че при постигнати положителни финансови резултати за последните три
години очакванията са за добри стопански резултати.
Тези изводи на съда се подкрепят и от доп.заключение на СИЕ, в което е
посочен вариант на коефицентите за ликвидност при
отчитане на задължение към молителя, каквото се установи, че не съществува.
Съдът напълно кредитира като верни констатациите и изводите на в.лице
относно нивата на коефицентите, защото от страна на
молителя не е направено оспорване на достоверността на балансите, в частта относно
наличността и стойността и ликвидността/реализируемостта на пазара на краткотрайните активи. Едва в последното съд.заседание
е направено искане за доп.СИЕ, която да посочи нива на коефицентите
след проверка наличността на паричните суми по банковите сметки. Това искане по
същество представлява оспорване достоверността на балансите и отчетите, в
частта относно записаните налични парични средства, които са приети в първото съд.заседание
на 02.06.2017 г., а изслушаното в съд.заседание на 11.07.2017 г. заключение на
ССЕ не е оспорено относно констатациите на в.лице за структурата на
краткотрайните активи, част от която са включените налични парични средства.
От заключението на ССЕ се
установява, че към 31.12.2016 г., 31.12.2015 г., и 31.12.2014 г. стойността на
всички задължения на „явния съучастник“
не надвишава стойността на неговите активи, което означава, че неговото
имуществото е достатъчно да покрие паричните му задължения. Твърдението за състояние на „свръхзадълженост“ на капиталовото търговско дружество е не
само недоказано, но и напълно опровергано. Следва да се спомене, че в
конкретния случай дори и да бе установено състояние на „свръхзадълженост“,
търговското предприятие е „жизнеспособно“ и не е налице опасност за кредиторите,
защото констатациите на в.лице по СИЕ са сериозна индикация, че при
продължаване на дейността ще се постигат печалби, които ще послужат за
погасяване на задълженията. Няма никакви данни, дори твърдения за
неосчетоводени „скрити загуби“, които да опровергават фактическия извод, че
имуществото на капиталовото търговско дружество покрива стойността на паричните
задължения.
По отношение хипотезата на чл.609 ТЗ. След като се констатира, че „явният
съучастник“ не е в състояние на неплатежоспособност, не следва да се открива
производство по несъстоятелност по отношение на другите две търговски
дружества, които се твърди да са „скрити съучастници“.
За пълнота на изложението следва да се спомене, че не са представени доказателства,
от които да се установяват факти от хипотезата на „скрито съучастие“ по чл.609 ТЗ, при която едно физическо или юридическо лице /“скрит съучастник“/ извършва цялата си търговска
дейност или съществена част от търговската си дейност, изразяваща
се в сключването на търговски сделки,
чрез неплатежоспособния длъжник
– търговец /“явен съучастник“/, който действа като негово
подставено лице или скрит пълномощник. От заключението на ССЕ се
установява, че между трите търговски дружества е налице „оборот“, като по част
от сделките едни от тях са доставчици, а по други са клиенти. Няма никакви
данни обаче, че при сключването от първия ответник на сделки и по специално
сключените в изпълнение на възложената от АПИ поръчка, той реално е действал за
сметка на другите две търговски дружества, които са го използвали за
осъществяване на своята търговска дейност, респ. на част от нея. Няма никакви
данни за това резултатите от извършената от „явния съучастник“ дейност по
изпълнение на поръчката на АПИ да са прехвърляни под каквато и да е форма в полза
на другите две търговски дружества. От информацията на АПИ по заявление за
обществена информация се установява, че „Фармвил“ е
получил от Агенцията плащания за извършени строителни работи, което по същества
означава, че това дружество не използва явния съучастник като подставено лице в
отношенията с възложителя, а действа открито и явно. Освен това констатациите
за положителен финансов резултат на „явния съучастник“ за период от три години,
през който са постигнати печалби, опровергава твърденията този търговец да
извършва дейност за сметка на „скрити съучастници“,
които в крайна сметка да се облагодетелстват от дейността му.
С оглед на изложеното съдът намира, че молбата по чл.625 ТЗ следва да се
отхвърли, както и искането по с чл.609 ТЗ.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от „Б.Л.“, акционерно дружество с
регистрация в ОАЕ, молба по чл.625 ТЗ, с която се иска откриване на
производство по несъстоятелност на „Г.И.“ЕООД, както и откриване на
производство по несъстоятелност на основание чл.609 ТЗ на „Ф.“ ЕАД и на „Г.И.“ ЕООД.
Решението може да се обжалва пред САС в
7-дневен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: