Р Е Ш Е Н И Е
№167
гр. Хасково, 08.03.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково, в открито съдебно заседание на десети
февруари, през две хиляди двадесет и трета година в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева
като
разгледа докладваното от съдия П.Костова административно дело №1233/2022г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от Г.И.К. ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№22-1253-000595/17.11.2022г., издадена от началник група към ОДМВР – Хасково,
Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.1, б.„а“ от Закона за
движението по пътищата му е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до отпадане на основанието за това.
Жалбоподателят намира оспорената заповед за
незаконосъобразна. Сочи, че при налагане на процесната мярка, административният
орган се е позовал на констатациите отразени в психиатрична експертиза с рег. №
15341/21.09.2022г., за наличие на психично заболяване, но установеното
заболяване не пречи на придобитата от него правоспособност. В тази връзка моли
за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът, началник група към ОДМВР –
Хасково, Сектор „Пътна Полиция“, не ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С процесната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №22-1253-000595/17.11.2022г., издадена от
началник група към ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“, на основание
чл.171, т.1, б.„а“ от Закона за движението по пътищата, на Г.И.К. е наложена
принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
отпадане на основанието за това. Заповедта е обоснована с това, че въз основа
на постъпила в СПП ОДМВР Хасково съдебно-психиатрична експертиза с рег. №
15341/31.09.2022г., е установено, че водачът Г.К. страда от психиатрично
заболяване, а именно биполярно афективно разстройство с давност от 7 години,
като за този период лицето има 7 хоспитализации в „ЦПЗ гр. Хасково“ ЕООД, подробно
описани в експертизата.
По делото е приобщена административната преписка
по издаване на оспорения ИАА. Представени са и са приети писмени доказателства
за компетентността на издателя на оспорения акт - Заповед №
1253з-21/14.01.2022г. на директора на ОДМВР – Хасково, справка за нарушител
водач, съдебно-психиатрична експертиза.
При така установената по делото фактическа
обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е
в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт
и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. В случая оспорваната заповед е издадена от
компетентния за това орган – началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна
полиция“, съгласно приложената по делото Заповед № 1253з-21/14.01.2022г. на
Директора на ОД на МВР Хасково.
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена в
писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона реквизити. Същата е
и мотивирана, посочени са правните и фактическите основания за издаването
ѝ. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане
на ПАМ по чл.171, т.1, б. „а“ от ЗДвП на водач, за който се установи, че не
отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на
основанието за това.
Не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаване на заповедта.
Административният орган е изпълнил задължението си за служебно събиране на
доказателствата, необходими за установяване на релевантните факти по случая.
Безспорно се установява, че жалбоподателят Г.К. е водач, който страда от
психично заболяване. Тези факти нито се отричат, нито са оборени по делото с
ангажиране на допустими и относими доказателства, поради което съдът приема за
безспорно установено, че така установеното обстоятелство е юридическият факт,
пораждащ правомощието на административния орган да наложи на водача ПАМ по
чл.171, т.1, б. „а“ от ЗДвП.
Оспорената заповед е издадена и при точно
прилагане на материалния закон.
Съгласно чл.
171, т. 1, б"а" от ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения може да се прилага временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, за когото
видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите
изисквания - до отпадане на основанието за това. В разглеждания случай
принудителната административна мярка е наложена, след като в Сектор „Пътна
полиция“ е постъпила съдебно-психиатричната експертиза, изготвена по АНД №
514/2022г. по описа на Районен съд Хасково, със страни Сектор „Пътна полиция“
Хасково към ОДМВ Хасково и Г.И.К., от която се установява, че лицето К. страда
от психично заболяване, а именно биполярно афективно разстройство с давност от
7 години. За този период има 7 хоспитализации в „ЦПЗ гр. Хасково“ ЕООД, а от
08.08.2022г. отново провежда стационарно лечение в „ЦПЗ гр. Хасково“ ЕООД. През
различните периоди лицето е изпадало в различни епизоди с психосоматични
симптоми, ограничаващи неговата вменяемост.
При посочената законова регламентация
необходимото фактическо основание за налагане на мярката е видимото
установяване на психологическото състояние на водача дори от лица без специални
знания – контролните органи, което е и в съответствие с целта на закона - да се
осигури безопасността на движението на всички участници. Временният характер на
мярката, при осигурена от закона възможност годността или негодността на лицето
да бъде водач на МПС да се установени от специалисти, гарантират правото му на
защита, но тъй като общественият интерес следва да бъде охранен в по-голяма
степен, налагането на ПАМ предхожда тази процедура.
В конкретния случай принудителната
административна мярка е наложена след извършена от полицейски служител административна
проверка, при която въз основа на събрани медицински документи безспорно е установено,
че водачът има поставена водеща диагноза биполярно афективно разстройство,
което пряко влияе върху психологическата му годност да управлява МПС. Това
обстоятелство не се и отрича от оспорващия. Събраните за нуждите на проверката
писмени доказателства са резултат от проведено административно производство от
органи с нужната материална и функционална компетентност, поради което по
правилото на чл.
39, ал. 2 от АПК същите се явяват годни за установяване на
релевантните за спора обстоятелства.
Разпоредбата на чл.
171, ал. 1, б"а" от ЗДвП намира приложение във
всички случаи, когато има данни за поведение на водача, неотговарящо на
определения стандарт, независимо от техния източник. Водачите, на които
временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство по
този ред, следва да преминат през психологическо изследване по реда и
условията, определени в Наредба
№ 36 от 15.05.2006 г.,
при което се прави оценка за състоянието на
психологическите качества на изследваното лице и съответствието им с
изискванията към съответната категория или професионална група.
Както се посочи, с налагането на
принудителна административна мярка временно се ограничава правото на управление
на моторни превозни средства, с оглед да бъде установено по предвидения в
закона ред удовлетворени ли са всички медицински или психологически изисквания
за правоспособността на водача. Именно затова законодателят е предвидил срок за
временното ограничение на правото на управление на МПС - до отпадане на основанието.
По делото, въпреки указаната от съда
доказателства тежест, от страна на оспорващия не се ангажира медицинско
удостоверение за здравословното му състояние и възможността му да управлява МПС
от съответните категории.
Мотивиран от горното при проверката по чл.
168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е
валиден, издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните
правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Г.И.К. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №22-1253-000595/17.11.2022г., издадена от началник група към ОДМВР –
Хасково, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.1, б.„а“ от
Закона за движението по пътищата му е наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до отпадане на
основанието за това.
Решението на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП
е окончателно и не подлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: