Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 74
гр. Сливен, 12. 04. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на тридесет и първи март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 58 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211, изр. 1, пр. 2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от Й.М.М. с ЕГН: **********,***,
подадена против Заповед № 343з-271 от 08.02.2022 г., издадена от Директора на
Областна дирекция /ОД/ на МВР – Сливен, с която на оспорващия е наложено д. н.
„п. п.” за срок от три месеца.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед
е незаконосъобразна, тъй като е постановена в противоречие на процесуалния и
материалния закон. Счита, че при издаването й са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и че оспорващият не е допуснал визираното в заповедта
д. н.. Моли оспорената заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не
се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата, моли да бъде уважена, претендира присъждане на направените по
делото разноски. Излага съображения, че заповедта е постановена в противоречие
на процесуалния закон, тъй като органът е квалифицирал извършеното нарушение по
чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, за което в разпоредбата е предвидено налагане на
наказание „п.“, а е наложил на оспорващия наказание „п. п.”.
Административният орган – Директора на ОД на МВР –
Сливен, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна.
Счита, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от
компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в
съответствие с материалния закон и целта на закона. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от другата страна.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими
към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Оспорващият Й.М.М. е с. в МВР от 11.09.2018 г. Към
датата на издаване на оспорената заповед е м. и. на д. п. в Г. „О. на о. р.”,
С. „О. п.”, Р. у. /РУ/ – Н. З. при ОД на
МВР – С.. По време на с. си в МВР е н. с „п. н.” от Министъра на вътрешните
работи през 2020 г. и е н. с „п.“ за срок от шест месеца през 2021 г. /видно от
к. с./.
Със Заповед № 343з-2573 от 09.11.2021 г. на Директора
на ОД на МВР– Сливен, издадена на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, е разпоредено
извършване на проверка за изясняване на постъпили предварителни данни за н. на
с. д.; определена е комисия, която да извърши проверката и да изготви писмена
справка за резултата. Оспорващият е запознат с горепосочената заповед на 17.11.2021
г. Проверката е разпоредена във връзка с постъпили данни за периодично
закриване на камера ***, монтирана в к. на с. а. с Рег. № ********, от п. с.,
с. на п. д. с., за времето от 05:29 часа до 05:51 часа на 28.10.2021 г., по
време на р., докато се и. п. на МПС и лица, чрез поставяне върху камерата в к.
на с. а. на предмет, наподобяващ папка с документи. В заповедта е посочено, че
са установени с., които са били на с. на 28.10.2021 г. в посочения времеви
интервал със с. а. с Рег. № ********, а именно: м. и. Н. М., м. а. *** с. в Г.
„П. к.” в С. „О. п.”, РУ– Н. З.; м. и. С. Й., п. в Г. „О. на о. р.” в С. „О.
п.”, РУ – Н. З.; и м. и. Й.М., п. в Г. „О. на о. р.” в С. „О. п.”, РУ – Н. З..
Определената комисия е извършила възложената проверка,
по време на която са анализирани постъпилите предварителни данни за д. н.;
събрани са документите, удостоверяващи датата и с. на н.; прегледани са
видеофайловете от камерите на с. а.; взети са предвид с. от с. за периода от
05:15 ч. до 06:30 ч. на 28.10.2021 г. един брой АУАН и осем броя фишове за
наложени глоби за к. от тях н. на ЗДвП.
В образуваното д. производство са дадени писмени
обяснения от оспорващия – Рег. № 306р-19959 от 09.12.2021 г., приети от
Директора на ОД на МВР – Сливен на 25.01.2022 г., Рег. № 306р-20380 от
16.12.2021 г., приети от Директора на ОД на МВР – Сливен на 25.01.2022 г., и Рeг. № 306р-1418 от 21.01.2022
г., приети от Директора на ОД на МВР – Сливен на 25.01.2022 г. В писмените си
обяснения оспорващият е посочил, че на 28.10.2021 г. в периода от 05:00 до 06:00
часа, по време на р., е с. на п. д. с. в с. а. с Рег. № ********, и в момент на
у. с. на п. в с. за п. автомобил несъзнателно оставял папката с документи,
които п., на таблото на а., като несъзнателно закривал видеокамерата, с. в к.,
неволно, без да забележи, че камерата е закрита.
По време на проверката е извършен преглед на видеофайловете
от камерите, м. в с. а. с Рег. № ********, за което е съставен Протокол УРИ
306р-579 от 10.01.2022 г., видно от който при прегледа на файловете е
установено, че: за времето от 05 часа 29 мин. и 41 сек. до 05 часа 34 мин. и 50
сек. на 28.10.2021 г. м. и. Й.М. с. на п. д. с. в с. а. и закрива изцяло
обхвата на камера ***, монтирана в к. на а., като поставя върху камерата папка
с документи, и с. в а. остават извън обхвата на камерата; в 05 часа 35 мин. и
45 сек. на 28.10.2021 г. м. и. М. отново закрива с папката обхвата на камерата,
но частично, като той остава в обхвата й; в 05 часа 38 мин. и 40 сек. на
28.10.2021 г. М. закрива изцяло обхвата на камерата, намествайки върху нея папката
с документи, и с. в а. остават извън обхвата на камерата, което продължава до
05 часа 44 мин. и 33 сек., когато М. маха от камерата папката с документи; в 05
часа 44 мин. и 50 сек. на 28.10.2021 г. с. поставя отново папката с документи
върху камерата и закрива изцяло обхвата й до 05 часа 51 мин. и 00 сек., и с. в а.
остават извън обхвата на камерата; в 05 часа 51 мин. и 00 сек. М. маха папката
с документи от камерата и с. в а. са в нейния обхват; докато са в обхвата на
камерата, п. с. и. п. на МПС и лица.
На 14.12.2021 г. от Комисията е изготвена Справка УРИ
306р-20260 до Директора на ОД на МВР – Сливен. В Справката е констатирано, че: за
времето от 19:00 ч. на 27.10.2021 г. до 07:00 ч. на 28.10.2021 г., в с. на с.
н. със с. а. с Рег.
№ ******** са били с.: м. и. Й.М.М. /н. се на п. д. с. на а./, м.
и. С. Д. Й. /в. на а./ и м. и. Н. М. М. /с. на н., н. се на з. с. на а./; за
времето от 05:29 ч. до 05:51 ч. на 28.10.2021 г. м. и. Й.М. на няколко пъти е поставял
на таблото на а. папка с документи върху камера ***, м. в к., с което е закривал
нейния обхват и с. в а. оставали извън обхвата й, като през това време п. с. са
и. п. на МПС и лица; с тези свои действия м. и. М. не е изпълнил т. II,
подточки 7 и 10 от Указанията за работа на п. с. със системите за аудио запис и
видео наблюдение, монтирани в с. а. на „П. п.”, Технически характеристики и
правила за работа, утвърдени с МЗ № 8121з-731 от 15.07.2020 г., което е д. н.
по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2 от ЗМВР. Оспорващият е запознат с
горепосочената справка на 15.12.2021 г.
Проверката е приключила с Допълнителна справка УРИ
306р-1157 от 18.01.2022 г. до Директора на ОД на МВР – Сливен, в която е
констатирано, че: за периода от 05:15 ч. до 06:30 ч. на 28.10.2021 г. с. от н.
са с. един брой АУАН и осем броя фишове за наложени глоби за к. от т. н. на
ЗДвП; по време на закриване на камерата в с. а. с. са о. с. си д.; М. е поставял
без умисъл папката с документи върху камерата; не са настъпили вредни последици
от действията на м. и. М.; касае се за н. от страна на м. и. М.. Посочено е, че
действията на м. и. М. са в следствие на проявена н. в с. д., което е д. н. по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Предложено е на с. да бъде наложено д.
н. „п. п.” за срок от три месеца.
На 20.01.2022 г. оспорващият е запознат с
горепосочената справка, както и с материалите, събрани в хода на извършената
проверка, и е уведомен за правото му в 24-часов срок да даде допълнителни
обяснения или възражения.
Директорът на ОД на МВР – Сливен, е запознат с
горепосочените справки на 25.01.2022 г.
Със Становище от Комисията до Директора на ОД на МВР –
Сливен– УРИ 306р-1480 от 24.01.2022 г., е изразено становище за наличие на основание
за реализиране на д. отговорност на м. и. М., като му се наложи д. н. „п. п.”
за срок от три месеца. Директорът на ОД на МВР – Сливен, е запознат със
становището на 25.01.2022 г.
Наказващият орган – Директорът на ОД на МВР – Сливен,
след като се е запознал с материалите по извършената проверка и с писмените
обяснения на М., и е приел, че оспорващият М. е извършил д. н., е издал
оспорената Заповед № 343з-271 от 08.02.2022 г. С нея, на основание чл. 194, ал.
2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР, на оспорващия Й.М. е наложено д. н. „п. п.” за срок от три месеца. За да
наложи д. н., наказващият орган е приел за установено, че м. и. Й.М. не е
спазил изискванията на т. II, подточки 7 и 10 от Указанията за работа на п. с.
със системите за аудио запис и видео наблюдение, монтирани в с. а. на „П. п.”,
Технически характеристики и правила за работа, утвърдени с МЗ № 8121з-731 от
15.07.2020 г., с което е извършил д. н. по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – н. на с. з., и че за извършеното на 28.10.2021 г. по време на р. в РУ –
Н. З., н. на с. д., установено от комисия, назначена със Заповед № 343з-2573 от
09.11.2021 г., за което са изготвени Справка УРИ 306р-20260 от 14.12.2021 г.,
Допълнителна справка УРИ 306р-1157 от 18.01.2022 г. и Становище УРИ 306р-1480
от 24.01.2022 г., следва да бъде наложено н. „п. п.” за срок от три месеца, тъй
като действията на с. са в следствие на проявена м. н., както и в следствие л.
на д. о., останали са незабелязани от другите с. от н. и няма данни за
настъпили вредни последици от тях.
Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 10.02.2022
г. Жалбата срещу нея е подадена на 23.02.2022 г.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. На
оспорващия, който е м. и. на д. п., е наложено н. „п. п.”, определено в нормата
на чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, със заповед, издадена от Директора на ОД на
МВР – Сливен. На основание чл. 204, т. 3 от ЗМВР, всички наказания по чл. 197 за
с. на м. и. д., се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл.
37 от ЗМВР. Едни от посочените в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 структури на МВР
са Областните дирекции на МВР. Следователно Директорът на ОД на МВР – Сливен,
като ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР, е оправомощен да издаде
оспорената в настоящото производство заповед.
Спазена е установената форма – заповедта е писмена, с
посочване на фактическите и правни основания за издаването й. Административният
акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити. Описани
са извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, включително и чрез препращане към изготвените от комисията справки
и становища, в които се съдържа детайлизирано описание на констатираните и
релевантни за случая факти и обстоятелства и са направени съответните
фактически изводи.
При издаването на оспорения акт не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заявените в
противоположен смисъл твърдения на оспорващия са неоснователни. Спазена е
процедурата по налагане на д. н., уредена в Глава осма от ЗМВР. Д. наказващият
орган е изпълнил законово вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР
преди налагане на д. н. да приеме писмените обяснения на д. с.. На оспорващия е
била предоставена възможност да се запознае с материалите по д. проверка, както
и да представи допълнителни обяснения или възражения. Наказващият орган е
изпълнил и задължението си по чл. 206, ал. 4 от ЗМВР да събере и оцени всички
доказателства. Д. н. е наложено в срока по чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 196,
ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР.
С оглед установените по делото релевантни за спора юридически
факти, настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена в
съответствие с материалния закон и с целта на закона.
Едно от предвидените в ЗМВР д. н. е н. на с. з. /чл.
194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР/. При работа със системите за аудио запис и видео наблюдение,
монтирани в с. а., п. с. са задължени да поддържат предното и задното стъкло на с. а. чисти,
като по никакъв начин не намаляват тяхната прозрачност и не поставят прегради
пред камерата, монтирана на т. на а. /т. II, подточка 7 от Указанията
за работа на п. с. със системите за аудио запис и видео наблюдение, монтирани в
с. а. на „П. п.”, Технически характеристики и правила за работа, утвърдени със
Заповед № 8121з-731 от 15.07.2020 г. на Министъра на вътрешните работи/, както
и да не поставят
вещи и предмети върху арматурното табло на а. /т. II, подточка 10 от горепосочените
Указания/. По делото е установено, че п. М., за времето от 05:29
ч. до 05:51 ч. на 28.10.2021 г. на няколко пъти е поставял папка с документи на
таблото на с. а. - върху монтираната в к. камера ***, с което е закривал нейния
обхват. Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед
обхваща преценката дали са налице установените от д. орган релевантни
юридически факти и доколко същите са елементи от състава на посоченото в заповедта
н. на с. д., както и правилното определяне на вида и размера на наложената д.
санкция. В случая н. на с. д., за което е наложено д. н. на м. и. М., е
квалифицирано като такова по чл. 194, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 199, ал. 1,
т. 3, пр. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, д.
н. е н. на с. з., като нормата на чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗМВР сочи
основанието за налагане на д. н. „п. п.” за деяние, изразяващото се в д. н. в
с. д.. Вмененото на д. лице н. на с. д. по чл. 194, ал. 2, т. 2 във връзка с
чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗМВР от правна страна е обосновано с н. на з.,
вменени със Заповед № 8121з-731 от 15.07.2020 г. на Министъра на вътрешните
работи и утвърдените с нея Указания, а именно: да не се поставят прегради пред
камерата, монтирана в с. а., както и да не се поставят вещи и предмети върху
арматурното табло на а.. При установеното, че за времето, посочено в оспорената
заповед, м. и. М. на няколко пъти е закрил с папка монтираната в с. а. камера ***,
то описаното деяние съставлява н. на с. д. по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2
от ЗМВР, изразяващо се в д. н. в с. д..
Не се споделя твърдението на оспорващия, че органът е
квалифицирал извършеното нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Видно от
съдържанието на оспорената заповед, в нея е извършено позоваване на изготвените
от назначената комисия по време на д. проверка справки и становища, в които на
определен етап от проверката действително е посочено, че н. на М. е по смисъла
на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2 от ЗМВР, но наказващият орган, в чието
правомощие е при определяне вида и размера на д. н.
да вземе предвид тежестта на н. и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на д. с. по време на с., еднозначно е приел, че извършеното от М. д.
н. е н. на с. з., изразяващо се в н. в с. д. по смисъла на чл. 199, ал.
1, т. 3, пр. 1 от ЗМВР.
С оглед на гореизложеното, наказващият орган
законосъобразно е приел, че Й.М. е извършил описаното в заповедта д. н. по чл.
194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. За този вид нарушение в чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1
от ЗМВР е предвидено налагане на д. н. „п. п.“. Съобразен с нормата на чл. 199,
ал. 2 от ЗМВР е и срокът, за който е наложено н..
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
счита, че оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Й.М.М. с ЕГН: **********,***,
подадена против Заповед № 343з-271 от 08.02.2022 г., издадена от Директора на
Областна дирекция на МВР – Сливен, с която на м. и. Й.М.М., п. в Г. „О. на о. р.”,
С. „О. п.” в РУ – Н. З. при ОД на МВР – С., е наложено д. н. „п. п.” за срок от
три месеца.
Решението не подлежи на касационно оспорване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: