№ 252
гр. Русе, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20234500500299 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „ППК Н.Р.“- с.Р., ЕИК **** против
решение №1324/26.10.2022 г., постановено по гр.д.№1841/2022 г. на
Русенския районен съд, с което са осъдени да заплатят Г. П. А. и Р. П. П.
сумата в размер на 315.17 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главница от 1502.82 лв.- дължима наемна вноска за стопанската 2015/2016 г.
Твърди се, че решението е неправилно като постановено при допуснати
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон и
необосновано. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с
което искът се отхвърли. Иска присъждане на направените разноски за
производството.
Ответниците по жалбата Г. П. А. и Р. П. П. чрез пълномощника си адв. Р.
И. са подали отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който изразяват становище
за неоснователност на жалбата. Считат обжалваното решение за правилно и
искат същото да бъде потвърдено, както и да им се присъдят направените
разноски.
1
След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото,
въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявеният от Г. П. А. и Р. П.
П. против жалбоподателя иск с правно основание чл.86 от ЗЗД- за заплащане
на обезщетение за забава в размер на 366.48 лв. за периода 30.09.2019 г. –
23.02.2022 г. върху сумата от 1502.82 лв., представляваща неплатена наемна
цена за стопанската 2015/2016 г., присъдена с решение №968/20.07.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 5875/2019 г. на РРС.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е
установено, че с решение №968/20.07.2020 г., постановено по гр.д.№
5875/2019 г. на Русенския районен съд ППК „Н.- Р.“- с.Р. е осъдена да
заплати на Г. П. А. и Р. П. П. сумата от 1502.82 лв., представляваща неплатен
остатък на наемна вноска за стопанската 2015/2016 г. по договор за наем от
04.01.2008 г., както и сумата в размер на 551.51 лв.- обезщетение за забава за
периода 01.10.2016 г.-05.09.2019 г. Решението е влязло в сила на 23.11.2020 г.
За присъдените с горепосоченото решение суми ответниците по жалбата
са се снабдили с изпълнителен лист №261342/07.12.2020 г. и въз основа на
него е било образувано изп.д.№ 9002/2021 г. по описа на СИС при РРС и. В
хода на принудителното изпълнение сумата е била събрана и вземането е
било погасено на 22.02.2022 г.
Първоинстанционният съд е уважил предявеният иск за заплащане на
обезщетение за забава за процесния период по съображения, че в
производството по гр.д.№ 5875/2019 г. ищците не са претендирали
присъждане на законна лихва от завеждане на иска- 30.09.2019 г. до
окончателното плащане като няма пречка същата да бъзе претендирана в
отделно производство, поради което е счел предявеният иск за основателен.
Прието е, че възражението на жалбоподателя за погасяване на вземането по
давност е неоснователно, тъй като вземането възникнало на 30.09.2019 и до
момента на предявяване на претенцията не бил изтекъл 3- годишния
2
давностен срок, регламентиран в чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му- в
обжалваната част. При проверката на правилността на решението съдът е
ограничен от посоченото във въззивната жалба.
Подадената от жалба съдържа бланкетни оплаквания за допуснати
процесуални нарушения и необоснованост, както и оплакване за неправилно
приложение на материалния закон с довод, че вземането е погасено по
давност.
Съобразно правомощията си въззивният съд приема, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
При разглеждане на спора не са допуснати съществени процесуални
нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти и правилно
е приложен материалния закон.
Предмет на спора е предявеният от ответниците по жалбата иск за
заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от
ЗЗД.съгласно нормата на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до окончателното погасяване на задължението.
В настоящият случай с влязло в сила съдебно решение е установено, че
жалбоподателят не е изпълнил паричното си задължение, породено от
сключен с насрещната страна договор за заем, което задължение е срочно-
изтичане на съответната стопанка година. За периодът на забавата
жалбоподателят дължи мораторна лихва върху непогасената част от
задължението си.
В настоящият случай се претендира обезщетение за забава върху
непогасената част от задължението- в размер на 1502.82 лв. за периода от
завеждане на иска за реално изпълнение на това задължение- 30.09.2019 г. до
окончателното плащане на сумата в хода на принудителното изпълнение.
Вземането на ответниците по жалбата за заплащане на обезщетение се
погасява с регламентирания в чл.111, б.в от ЗЗД тригодишен давностен срок,
който срок започва да тече от началния момент на претенцията- 30.09.2019 г.
и към момента на завеждане на иска-04.04.2022 г. същият не е изтекъл,
3
поради което вземането за мораторна лихва не е погасено по давност.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци, същото
е правилно и следва да се потвърди с решение, което не подлежи на
касационно облжалване.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в
тежест на жалбоподателя. В полза на ответниците по жалбата следва да се
присъдят направените разноски в размер на 400 лв., представляващи платено
адв. възнаграждение.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1324/26.10.2022 г., постановено по гр.д.
№1841/2022 г. на Русенския районен съд, с което ППК „Н.- Р.“- с.Р. е осъдена
да заплати на Г. П. А. и Р. П. П. сумата в размер на 315.17 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главница от 1502.82 лв.- дължима наемна вноска
за стопанската 2015/2016 г. за периода 30.09.2019 г. до 22.02.2020 г.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА ППК „Н.- Р.“- с.Р. да заплати на Г. П. А. и Р. П. П. сумата в
размер 400 лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4