Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
21.01.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
` ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИНКО МИНЧЕВ
при секретаря Марияна Димова ………………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело №00330 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от Д.Г.Д. ЕГН ********** *** чрез пълномощник адв. Е.Т. с адрес ***, офис
3 срещу „Г.“ АД със седалище и адрес на
управление гр. Г.Т., ул. „Васил Априлов“
№2, законен представител С.К.Г. с искане да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на
3 163, 81 лв. без ДДС, представляваща неплатен остатък от цената на
продадени горива по фактура № 3921/31.10.2008г. ведно със законната лихва върху
посочената парична сума, считано от датата на подаване на исковата молба пред
арбитражния съд до окончателното погасяване на задължението, както и платена
арбитражна такса в размер на 500, 00 лв. и деловодни разноски в размер на 100,
00 лв.
Претендират се
сторените съдебни разноски в настоящото
и заповедното производство.
В законовоустановения едномесечен срок от получаването на
съобщението ответникът е приложил
писмен отговор на исковата молба.
Оспорва изцяло предявения иск.
С исковата молба е
предявен иск с правно
основание чл.439,ал.2 във
вр. с чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с
чл.110 и следв. от ЗЗД. Искът
е допустим.
От приложените по делото доказателства съдът намира за установена
следната фактическа обстановка: На 2.09.2014г. е бил издаден изпълнителен лист от СГС по вътрешно арбитражно дело №32/2013г.
на Арбиртражен съд за търговски спорове Бургас, с който настоящият ищец бил
осъден да заплати на настоящия ответник сумата в размер на 3 163, 81 лв. без ДДС,
представляваща неплатен остатък от цената на продадени горива по фактура №
3921/31.10.2008г. ведно със законната лихва върху посочената парична сума,
считано от датата на подаване на исковата молба пред арбитражния съд до
окончателното погасяване на задължението, както и платена арбитражна такса в
размер на 500, 00 лв. и деловодни разноски в размер на 100, 00 лв.
На основание този
изпълнителен лист по искане на ответника,
в качеството му на взискател, на
28.10.2014г. е било образувано
изпълнително дело №31/2014г. по описа на СИС при РС Г.Т..
На 22.10.2015г. държавният съдебен изпълнител по делото е
наложил „възбрана“ върху два поземлени имота на ищеца в землището на с. Калина,
общ. Г.Т.. Възбраната била вписана по имотната партида на ищеца в СВ Г.Т. с
вх.№3592/23.10.2015г. акт№ 130, т.I. С постановление от 20.12.2018г., влязло в сила
на 21.02.2019г., ДСИ по делото прекратил изпънителното производство на осн.
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
След като ответникът бил уведомен за прекратяването на
изпълнителното произовдство по
изпълнително дело №31/2014г. по описа на СИС при РС Г.Т., на
24.02.2020г. на основание посочения изпълнителен лист, било образувано
изълнително дело №00245/2020г. по описа на ЧСИ Л. Т., рег.№ 737 в КЧСИ, като с
разпореждане от същата дата са наложени запор върху всички банкови сметки,
банкови касетки и вземания на ищеца по делото, както и запор върху МПС.
От тази фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД процесното парично
вземане се погасява с изтичането на пет годишен давностен срок, като в
разпоредбата на чл.116, б.“в“ от с.з. е посочено, че давността прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. В случая през месец октомври
2015г. срещу ищеца е било предприето такова принудително изпълнение, като е
била наложена обезпечителна мярка „възбрана“ върху поземлени имоти по
посоченото изпълнително дело по оописа на СИС при РС Г.Т., като след тази дата
погасителната давност е прекъсната и е започнала да тече нова погасителна
давност. Преди да е бил изтекъл петгодишния давностен срок, на 24.02.2020г.,
срещу ищеца е било предприето ново принудително изпълнение по посоченото
изпълнително дело на ЧСИ Л. Т.. Поради това съдът приема, че процесното вземане
на ответника срещу ищеца не е погасено с настъпила петгодишна погасителна давност
Предвид всичко изложено съдът намира,че предявеният иск е
изцяло неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
С оглед изхода на спора основателно е искането на ответника
за присъждане на сторените от него
съдебно-деловодни разноски, съгласно приложения списък за разноските по чл.80
от ГПК в размер на сумата от 610, 00 лв.,
за адвокатско възнаграждение в настоящето съдебно производство.
Като съобрази тези обстоятелства, съдът :
Р Е Ш И :
Отхвърля като
неоснователен предявеният иск с правно основание основание
чл.439,ал.2 във вр. с чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.110 и следв. от ЗЗД от Д.Г.Д. ЕГН ********** *** чрез пълномощник адв. Е.Т. с адрес ***, офис
3 срещу „Г.“ АД със седалище и адрес на
управление гр. Г.Т., ул. „Васил Априлов“
№2, законен представител С.К.Г. с искане да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на
3 163, 81 лв. без ДДС, представляваща неплатен остатък от цената на
продадени горива по фактура № 3921/31.10.2008г. ведно със законната лихва върху
посочената парична сума, считано от датата на подаване на исковата молба пред
арбитражния съд до окончателното погасяване на задължението, както и платена
арбитражна такса в размер на 500, 00 лв. и деловодни разноски в размер на 100,
00 лв.
Осъжда Д.Г.Д. ЕГН ********** *** да
заплати на „Г.“ АД
със седалище и адрес на управление гр. Г.Т.,
ул. „Васил Априлов“ №2, законен представител С.К.Г. сумата от 610, 00 лв., сторени съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен
срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :