№ 1216
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20211100902671 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ГПК вр. чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „С.В.“ АД твърди, че с ответника Столична община бил в
договорни отношения по предоставяне на водоснабдителни услуги за обекти
„Гранитна чешма“ и „Тоалетна“, находящи се в гр. София, бул. „*******. На
12.06.2018 г. извършил проверка на обектите и издал контролни листове с
данни за общия за двата обекта водомер с фабричен № **********, за
студения водомер за обект „Гранитна чешма“ с фабричен № 01021448080 и за
студения водомер за обект „Тоалетна“ с фабричен № 1840965. На основание
чл. 60, ал. 2, т. 2 от Общите условия за двата обекта били открити отделни
партиди - договорна сметка № ******* за обект „Гранитна чешма“ и
договорна сметка № ******* за обект „Тоалетна“. Установеното от общия
приходен водомер водно количество се разпределяло под формата на общи
нужди съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите условия между двете индивидуални
партиди. На 25.02.2020 г. при смяна на общия водомер ищецът констатирал,
че отчетът му бил 41 800 куб.м., а последният отчет, извършен на 28.01.2020
г., сочел стойност от 3 806 куб.м. След метрологична проверка на сменения
водомер и потвърждаване на годността му ищецът разпределил разликата
между двата отчета като общо потрбление за двата обекта и издал дебитни
известия. За корекцията и вероятното наличие на течове ответникът бил
уведомен с писмо от юни 2020 г., но въпреки това не заплатил дебитираните
суми, а също така и други фактурирани задължения.
Въз основа на изложеното с искова молба вх. № 31885/08.12.2021 г.
ищецът претендира за предоставените в периода 23.10.2018 г. – 03.11.2021 г.
услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни
1
води до обект „Гранитна чешма“ главница в общ размер от 73 149,02 лв. (след
приспадане на частично плащане по фактурата от 03.09.2019 г.), и лихва за
забава за периода от всяко просрочено задължение до 03.11.2012 г. в общ
размер от 8 748,65 лв. С искова молба вх. № 33060/14.12.2021 г., по която е
образувано присъединеното по реда на чл. 213 ГПК т.д. № 2733/2021 г.,
ищецът претендира заплащане на дължимите за обект „Тоалетна“ суми, както
следва: главница 34 653,64 лв., дължима по фактури, издадени в периода
05.06.2020 г. – 03.11.2021 г., за период 23.10.2018 г. – 29.09.2021 г. (съгласно
уточнението в допълнителната искова молба) и 3 918,72 лв. – лихва за забава
за периода 02.12.2020 г. – 03.11.2021 г. Претендира и законна лихва от
предявяване на исковете до погасяването, както и разноски.
Ответникът Столична община оспорва исковете. Твърди, че част от
претенцията касаела вземания, чиято изискуемост била настъпила през 2018
г., и същите били погасени по давност. Поддържа също, че съгласно общите
условия ВиК операторът бил длъжен да поддържа системите за доставка на
вода в изправност, както и да извършва периодични проверки, но не можел
едностранно да подменя водомера или да открива индивидуална партида.
Ответникът не бил уведомяван за наличието на проблеми в отчитането и
отрича достъпът до измервателното устройство да е бил затруднен. Сочи
също, че начинът, по който ищецът начислил процесните суми, не бил в
съответствие с общите условия, като липсвали и доказателства относно обема
на доставената за съответния период услуга. Наред с това ответникът твърди,
че вътрешно-площадковата водопроводна мрежа захранвала не само
горепосочените два обекта, а осигурявала водоподаване и за противопожарни
нужди, без това да се отчитало от отделен водомер. Освен това неточното и
нерегулярното измерване на общия водомер препятствало ответника да
констатира евентуални течове и своевременно да ги преустанови. Въз основа
на всичко изложено ответникът моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ГПК вр. чл. 32, ал.
1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
Предявените искове са за реално изпълнение на задължение за
заплащане на възнаграждение по договор за водоснабдителни услуги. В
тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно отношение с
ответника, по силата на което за процесния период е осъществил услуги
относно процесните обекти, както и какъв е размерът на дължимото за тях
възнаграждение.
С доклада на делото е отделено за безспорно, че за процесния период
страните са били в облигационно отношение, регулирано от Наредба №
4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4) и от общи
условия. По силата на договора ответникът се явява потребител на
водоснабдителни услуги (доставка, отвеждане и пречистване на води), които
следва да се осъществяват от ищеца-оператор за обект „Гранитна чешма“ и
обект „Тоалетна“, находящи се в гр. София, бул. „*******.
2
За установяване обема на осъществените за горепосочения период
водоснабдителни услуги, съответно на размера на дължимото за тях
възнаграждение, са събрани писмени доказателства, както и са приети
заключения на СТЕ и ССчЕ.
От писмените доказателства се установява, че на 12.06.2018 г. на
мястото на двата обекта е извършена проверка, за която са съставени
контролен лист № ***538 за общ водомер за обект „Гранитна чешма“ и
„Тоалетна“ с фабричен № ***599 и отчет 7 871 куб.м., контролен лист №
***537 за индивидуален водомер за обект „Гранитна чешма“ с фабричен №
***8080 и отчет 3 483 куб.м., и контролен лист № ***536 за индивидуален
водомер за обект „Тоалетна“ с фабричен № ***965 с отчет 310 куб.м.
На 22.10.2018 г. е монтиран общ водомер с фабричен № ***697, за
който на 09.03.2020 г. е извършена метрологична проверка, установяваща
неговата годност.
Според приемо-предавателен протокол № ***185, издаден едностранно
от ищеца, на 25.02.2020 г. е монтиран нов общ водомер с фабричен №
***5090, като в протокола е удостоверено показание на стария общ водомер с
фабричен № ***697 - 4180х10 куб.м. или 41 800 куб.м. Тъй като според
последната проверка на водомера показанието е било 3 806 куб.м. към
28.01.2020 г., ищецът е издал две дебитни известия за всеки от обектите, в
които е начислил корекция на дължими суми, формирана от разликата между
данните по двата отчета (37 994 куб.м.), както следва: за обект „Гранитна
чешма“ - дебитно известие № ***425/05.06.2020 г. за дължими суми след
корекция за периода 23.10.2018 г. – 24.02.2020 г. на стойност 65 847,71 лв.
или за 25 626,236 куб.м., и за обект „Тоалетна“ – дебитно известие №
***424/05.06.2020 г. за дължими суми след корекция периода 23.10.2018 г. –
24.02.2020 г. на стойност 31 523,46 лв. или за 15 153,897 куб.м.
Тези факти се потвърждават и от заключенията на приетите експертизи.
Според заключението на ССчЕ от 18.10.2022 г., касаещо обект „Гранитна
чешма“, в периода 03.09.2019 г. – 03.11.2019 г. ищецът е издал 25 фактури, 2
кредитни известия и 1 дебитно известие на обща стойност 73 149,02 лв. за
консумация в общ обем от 28 206,82 куб.м., което е сбор от сумата на
индивидуалното потребление и индивидуалния дял от общото потребление.
От този обем най-голям е делът на потреблението, за което е издадено
дебитното известие (25 626,24 куб.м.). Според заключението на ССчЕ от
29.04.2022 г., касаещо обект „Тоалетна“, ищецът е издал 12 фактури и 1
дебитно известие, в които е остойностена услуга в общ обем 16 465,48 куб.м.,
като и тук най-голям е делът на потреблението, остойностено по дебитното
известие.
В СТЕ от 29.11.2022 г., касаеща обект „Гранитна чешма“, е посочено, че
през процесния период изразходваното количество вода е определяно по
показанията на индивидуалния и общия водомер и съгласно тях обемът на
доставените водоснабдителни услуги е 28 206,81 куб.м. Стойността им е
начислена правилно в издадените фактури, като е съобразено нормативното
изискване, че разликата в отчета по индивидуалния и общия водомер се
разпределя пропорционално по индивидуалните партиди. В о.с.з. на
27.09.2023 г. вещото лице уточнява, че е изследвало всички фактури, за които
се отнасят дебитните известия, вкл. и тези извън процесния период, и е
установило, че стойността им е равна на сбора от стойностите на всички
фактури, за които те са издадени. В СТЕ от 24.10.2022 г., касаеща обект
3
„Тоалетна“, са формирани сходни изводи: изразходваното количество вода е
определяно по показанията на индивидуалния и общия водомер, като
потребените количества са определени правилно в издадените фактури.
От допълнителното заключение на СТЕ от 19.09.2023 г. се установява,
че на водопровода, на който се намира общият водомер, има и партида на ОП
„Паркове и градски градини“, открита на 01.09.2021 г. Вещото лице сочи, че
разликите между отчетите на общия и индивидуалните водомери могат да се
дължат на аварии по водопроводите в участъците между общия и
индивидуалните водомери или нерегламентирани включвания на други
консуматори в същите участъци.
При тези факти съдът формира извод, че за процесния период (считано
от 23.10.2018 г. и за двата обекта) ищецът е доставял водоснабдителни
услуги до стопанисваните от ответника обекти и поради това се дължи
тяхното заплащане.
Както беше посочено, спорът между страните е съсредоточен върху
претендирания обем за доставени услуги, определен чрез прилагане на
корекция съгласно дебитните известия, доколкото същият надвишава
многократно обема, начислен за останалите месеци през периода. Този обем
следва да се докаже при условията на пълно доказване от ищеца и при
определяне на дължимите суми за спорния период съдът следва да кредитира
само тези доказателства, които установяват точното отчитане на
разходваното количество.
В случая и двете дебитни известия са издадени на база отчет на водомер
с фабричен № ***697, извършен при неговата смяна. Този отчет (41 800
куб.м.) е удостоверен в приемо-предавателния протокол от 25.02.2020 г.,
който обаче е съставен едностранно, в отсъствие на представител на
потребителя в нарушение на чл. 32, ал. 2, изр. 3 от Наредба № 4, и поради
това че съдържа изгодни за съставителя му данни, не може да се ползва с
доказателствена стойност, достатъчна за провеждане на пълно доказване
относно реалния обем на доставените услуги. Представена е и снимка на
водомера, но от нея не може да се установи по безспорен начин нито
моментът на нейното заснемане, нито условията, при които това е сторено.
Други доказателства за конкретното потребление, остойностено в
двете дебитни известия, не са събрани.
Действително, във водената между страните кореспонденция се
съдържа индиция, че възможна причина за отчетеното по-високо потребление
е грешното отчитане на водомера в предходен период (отразените във
водомера данни следва да се умножат по 10). Този факт обаче (освен че не е
изрично и ясно признат от ответника, за да може да му се противопостави)
изисква да се докаже какво е било конкретното грешно отчетено
количество и да се направи сравнение между неговата стойност и
стойността на отчетения обем съгласно дебитните известия, за да се прецени
дали разликата може да се обясни с гореописаната причина. Това доказване в
процеса ищецът не е осъществил - в ССчЕ има данни за фактурираните
стойности за периодите на дебитните известия, но фактурите не са годни да
установят какви са били реалните отчети, послужили за изготвянето им.
Впрочем, ищецът не е и заявил гореописаната хипотеза с конкретни
фактически твърдения в исковите молби - посочил е само, че „поради
причини, свързани с индивидуални специфики на брояча на корпуса на
измервателното устройство и трудния достъп“ е препятствано точното
4
отчитане, без обаче да са конкретизирани факти, свързани с необходимостта
от десеткратно завишаване на отчетените стойности.
Освен че късното отчитане на реални стойности за изминал период
затруднява доказването на реалното потребление, то създава невъзможност на
потребителя своевременно да се защити срещу конкретно отчетените за всеки
месец стойности, като изиска проверка относно начина на отчитане, а такава
към настоящия момент е невъзможна поради изминалия период от време.
Именно затова разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Наредба № 4 изисква
отчитането да се извършва на период, не по-дълъг от шест месеца, докато в
процесния случай дебитните известия остойностяват корекция за период,
много по-дълъг от нормативно установения.
Освен това, самият ищец поддържа и друго, противоречиво на
предходното, твърдение, а именно – сочи като възможна причина за
завишените стойности неустановен теч във водопроводното отклонение след
общия водомер. Тъй като това твърдение се противопоставя на предходното,
то допълнително разколебава верността му. Действително, ако такъв теч беше
установен, то разходът от него би бил в тежест на ответника, но в случая това
е само една от сочените от ищеца причини, която не може да бъде приета за
доказана поради липса на безспорност в отчетените при смяната на водомера
данни.
До обратен извод не водят заключенията на СТЕ. Действително вещото
лице сочи, че начислените във фактурите стойности са определени правилно
съобразно нормативната уредба и отчетените стойности, и този извод съдът
кредитира. Той обаче почива на предположението за достоверност на
отчетеното показание на общия водомер от 41 800 куб.м., което, както
беше посочено по-горе, не е безспорно доказано.
При тези съображения съдът счита, че претенциите на ищеца следва да
бъдат уважени без стойностите по двете дебитни известия (за останалите
отчети и суми не е заявено конкретно оспорване и поради това съдът приема
техните показания за достоверни). В частност – за обект „Гранитна чешма“ от
начислената сума в размер от 73 149,02 лв. следва да се приспадне сумата от
65 847,71 лв., като разликата в размер от 7 301,31 лв. се явява дължима. За
обект „Тоалетна“ като дължима следва да се определи стойността на
фактурите, издадени в периода от 07.07.2020 г. до 04.10.2021 г., а именно 3
780,01 лв. (разликата между посочения от ищеца сбор на сумите по всички
фактури и дебитното известие и посочения в ССчЕ от 29.04.2022 г. сбор се
дължи на различната стойност на дебитното известие, включена в двата сбора
– съответно 30 873,63 лв., сумирана от ищеца, и 31 523,46 лв., посочена от
вещото лице; поради това тази разлика не влияе върху определяне на
дължимите суми по останалите фактури).
Горепосочените задължения не са погасени по давност, тъй като преди
изтичане на три години от изискуемостта на най-старото от тях давностният
срок е спрян с предявяване на исковете. Възможното погасяване по давност
на задълженията по дебитните известия пък е ирелевантно, доколкото съдът
достигна до извод за тяхната недължимост поради недоказаност на
възникването им.
По исковете по чл. 86 ЗЗД:
Задълженията по фактурите, които съдът приема за дължими, са с
определен падеж и при настъпването му ответникът изпада в забава. Ето защо
5
за тях същият дължи лихва.
За определяне на размера й съдът не може да кредитира
заключенията на ССчЕ, тъй като в тях лихвите са определени въз основа на
главница с натрупване, а не за вземането по всяка фактура поотделно. Поради
това съдът определя сам размера на дължимите лихви на база периода на
забавата (считано от деня, следващ деня, посочен като краен срок за плащане
във фактурите) и размера на законната лихва, определен по реда на ПМС №
426/2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения.
Определена по горепосочения начин, дължимата лихва за главницата,
касаеща обект „Гранитна чешма“, е в размер от 840,28 лв., а за обект
„Тоалетна“ – 188,54 лв. До тези суми следва да бъдат уважени исковете.
По разноските:
Съобразно изхода от делото ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение пропорционално на уважената част от
исковете в размер от 636,20 лв. От своя страна ищецът следва да заплати на
ответника съответна на отхвърлената част от исковете разноски за
възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер от
1 394,19 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. „*******, да заплати на
„С.В.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
следните суми:
- сумата от 7 301,31 лв. – главница за осъществени водоснабдителни
услуги (доставка, отвеждане и пречистване на води) обект „Гранитна чешма“,
находящ се в гр. София, бул. „*******, договорна сметка *******, съгласно
издадени в периода 03.09.2019 г. - 04.10.2021 г. фактури, и 840,28 лв. – лихва
за забава върху всяко месечно задължение, считано от деня, следващ падежа
му, до 03.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
08.12.2021 г. до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата до пълния предявен размер от 73 149,02 лв., представляваща
стойност на дебитно известие № **********/05.06.2020 г., и иска за лихва за
разликата до пълния предявен размер от 8 748,65 лв.
- сумата от 3 780,01 лв. – главница за осъществени водоснабдителни
услуги (доставка, отвеждане и пречистване на води) обект „Тоалетна“,
находящ се в гр. София, бул. „*******, договорна сметка *******, съгласно
издадени в периода 07.07.2020 г. - 04.10.2021 г. фактури, и 188,54 лв. – лихва
за забава върху всяко месечно задължение, считано от деня, следващ падежа
му, до 03.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
14.12.2021 г. до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата до пълния предявен размер от 34 653,64 лв., представляваща
стойност на дебитно известие № **********/05.06.2020 г., и иска за лихва за
разликата до пълния предявен размер от 3 918,72 лв.
ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. „*******, да заплати на
6
„С.В.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 636,20 лв.
разноски.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК *******, да заплати на Столична община,
гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер от
1 394,19 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7