№ 928
гр. Б., 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20242120202691 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П. С. П.
ЕГН:**********, с посочен адрес: *****************, против Наказателно постановление № 24-
0769-001130 от 28.05.2024 г. издадено от Началник група в ОДМВР -Б., сектор "П. п." Б., с което на
жалбоподателя са му наложени: 1 административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 месеца на основание на основание чл. 175,
ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и 2. административно наказание
"глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5,пр.4 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се отстоява бланкетно становище относно опороченост на НП, поради допуснати
нарушения на материалния, процесуалния закон и при неизяснена фактическа обстановка, в
контекста на генералното искане за цялостната му отмяна. Формулирана е и претенция за
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован, не се явява и се представлява от адв.И. Г.
от АК-Я., която отстоява становище за допуснато съществено процесуално нарушение, оспорвайки
наличния по преписката препис на връчено НП да съставлява дигитален образ на наказателно
постановление. Излага и възражения, насочени към опровергаване на субективната съставомерност
на нарушението по чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, се представлява от гл.юрк.Ж., която
настоява за потвърждаване на НП като законосъобразно и правилно и моли за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя писмено становище.
След индивидуален анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства,и оценката им в
тяхната взаимна връзка и взаимообусловеност и предвид становищата на страните съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На жалбоподателя е съставен АУАН бл.№******* за това,че на 07.05.2024 г., около 15: 51 ч. П. С.
П. управлявал влекач „С.“ ****, с рег.№******* с прикачено към него полуремарке „Ш. К. ЮГ.
***“ с рег.№* **** ** в гр.Б., по ул. „П. Я. Я.“, в посока от ул.Я.К. към ул. „Т.“,като на кръговото
кръстовище с бул. „Ст.Ст.“ навлязъл частично в съседна дясна лента за движение, като не
пропуснал движещия се по нея л.а. „А. ** с рег. №* **** **, ударил се странично в него и
допуснал ПТП с материални щети по двете МПС. Водачът не останал на място за установяване на
последиците от произшествието.
1
От съставения протокол за ПТП № 1876039 от 11.05.2024 г., изготвен от служители на сектор „ПП“
при ОД МВР-Б. при оглед на местопроизшествието, се установило, видимите щети по отношение
на претърпелия имуществена повреда пострадал автомобил с рег. № * **** ** засягат предна лява
врата,преден ляв калник, задна лява врата и ляво огледало а видимите материални щети върху
управлявания от жалбоподателя влекач са концентрирани в предна броня вдясно.
Налице е и декларация по чл.188 ЗДвП от П. С. П. от 11.05.24 г.,съгласно която на 07.05.24 г. около
15.51 ч. жалбоподателят е управлявал в качеството на ползвател МПС с рег. №*******.
На жалбоподателя бил съставен АУАН бл.№******* /11.05.2024 г., в който били пресъздадени
гореописаните фактически параметри относими към механизма и съставомерността на
допуснатите от жалбоподателя нарушения, които актосъставителят квалифицирал, съотнасяйки ги
към материалноправните разпоредби на чл.25, ал.2 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил
предявен на въззивника, като последният го подписал без възражение. Възражения срещу акта не
били депозирани и в срока по чл. 44 от ЗАНН.
Наказващият орган изцяло възприел резонността, обосноваността и правната оценка на
извършените фактически и правни констатации на актосъставителя и при цялостно словесно
единство в описателната обстоятелствена част на НП касателно фактическото съдържание на
допуснатите нарушения и с идентични изводи по приложимия материален закон, впоследствие
издал срещу въззивника атакуваното НП, с което му били наложени: административно наказание
"глоба" в размер на 200 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 месеца на
основание на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и 2.
административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2, вр.чл.179, ал.1,
т.5,пр.4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.
НП било връчено лично на жалбоподателя на 18.06.2024 г. по реда на чл.186а,ал.3 ЗДвП в сектор
ПП ОДМВР-Я. от инсп.Д. Г..
Събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства съдът кредитира , като
обективни и надеждни в информативно-съдържателен аспект. Тяхната процесуална стойност, и
логическа връзка формира стройна и логически издържана последователност, правеща извода
относно фактическата картина на процесните събития на допуснатите нарушения единствено
възможен. Тази преценка произтича от произхода и характера на представените чрез показанията
на контролните длъжностни лица информация, която е придобита чрез непосредствени визуални
наблюдения в служебно качество на актосъставителя М. М. относно точната локализация на
имуществените увреди по участвалия в ПТП лек автомобил с рег. №* **** **. С необходимата
последователност, точност и пълнота свидетелите М. и К. излагат фактология, относима към
пасивното поведение на жалбоподателя П., който към момента на пристигане на екипа на С-р „ПП“
не бил установен на мястото на инцидента, а се бил оттеглил в неизвестна посока с влекача с
прикачено към него полуремарке. Актосъставителят е категоричен и последователен в
убеждението си,че след справка с дежурния и положени издирвателни усилия,дежурният му
съобщил ,че от управителя на дружеството –собственик на влекача е получен отказ за връщане на
влекача на местопроизшествието; впоследствие самият жалбоподател едва няколко дни по-късно се
явил в С-р П. п. –Б. с личен автомобил,което затруднило провеждане на оглед на влекача.
Показанията на св.М. и св. К. пресъздават непредубедено и цялостно фрагментите от картината на
изследваното поведение на П. П., които констатирали механизма на автопроизшествието чрез
видеозапис от ОП Транспорт към Община Б., от който се установявали действията на водача на
влекач „С.“ с бяла кабина с прикачено към него полуремарке, който навлиза в кръгово кръстовище
по ул. „проф. Я.Я.“ в посока към ул.“Т.“ ,като в колелото от най-лява лента извършва неправилно
преминаване в съседна дясна лента и удря странично л.а. „А.“, след което влекачът продължил
движението си и не останал на място.Актосъставителят и св.К. добросъвестно и с нужното ниво на
устойчивост и конкретика очертават опосредствано придобита информация ,съобщена им от
другия участник в ПТП, свидетеля Г. Ч., който единствено бил заварен на мястото на
автопроизшествието,като управлявания от него л.а. „А.“ бил спрял в кръговото кръстовище и след
нанесените му повреди при ПТП бил в техническа невъзможност да бъде приведен в движение.
Според производните в тази част показания на актосъставителя, сформирани от депозираните пред
него сведения на св.Г. Ч., другият участник в инцидента П. П. при управление на товарния
автомобил „Влекач С.“ **** с рег. №*******,с прикачено към него полуремарке „Ш. К.Г. ***“ на
процесното кръгово кръстовище предприел частично навлизане в съседна дясна лента за
движение, като не пропуснал движещият се по нея св.Ч. с л.а. "А." *** и се ударил странично в
2
него. Според свидетелското изложение на актосъставителя, формирано чрез осведоменост и от о
придобитата информация от св.Г. Ч. и от непосредственото наблюдение на видеозапис от ОП-
Транспорт, след удара, водачът на спрелия в кръстовището увреден л.а. „А.“ слязъл и започнал да
ръкомаха,а от видеозаписа се извлича информация,че водачът на влекача е намалил
движението,след което се оттеглил.
Така детайлизирани, приобщените чрез визираните свидетелски показания на актосъставителя
доказателства, имат частично производен характер –относно моментите, в които актосъставителят
не възпроизвежда лични възприятия, досежно механизма на автопроизшествието, относно
изключителния и самостоятелен каузален принос на П. П., а онова което му е съобщено от св.Ч..
Неговите показания обаче, съпоставени с основния факт, доколкото пряко и непосредствено, макар
чрез възпроизвеждане на извънпроцесуални изявления на увредения участник в ПТП, сочат на
обстоятелства, отнасящи се към причинно-следствения процес и елементите на нарушението, респ.
персоналния принос и участие на нарушителя, предвид което съставляват пряк доказателствен
източник.Няма база, за заключение и, че актосъставителят, предвид неутралната и лишена от
субективизъм гледна точка, недобросъвестно трансформира фактите относно спомена си за
отсъствието на виновния водач П. П. от мястото на пътното произшествие към момента на
пристигането му при проверката. Впрочем по тези факти не е и налице спор по делото.
Категорична и несъмнена е позицията на актосъставителя,че отклоняването на П. от задължението
да изчака контролните органи с цел установяване последиците от ПТП, е било компенсирано от
допълнителните усилия по издирване на водача , оказали се впоследствие безрезултатни досежно
задължението му да се яви с управлявания на процесната дата влекач.
Съдът кредитира и показанията на св.Г. Ч.- водач на пострадалия л.а. „А.“, т.к. св. е съхранил преки
визуални възприятия от самия механизъм на инцидента, които са последователни, твърде подробни
и съдът оценява като правдиви с оглед логическото им съответствие с останалия събран
доказателствен материал. Свидетелят Ч. описва ситуационния си опит и преки впечатления,според
които при управление на л.а.
„А.“ в средна лента на кръгово кръстовище /ул.Я.К. към ул.Т./,водачът на влекач с ремарке е
предприел навлизане в неговата лента и го „избутал“ на пътното платно, като ударът бил страничен
и засегнал лявата шофьорска врата, а щетите били локализирани от преден ляв калник до лява
задна врата. Свидетелят Ч. е категоричен,че при удара подал звукова сигнализация, а впоследствие
излязъл от автомобила и ръкомахал с ръце, но не настъпила промяна в поведението на водача на
влекача, който се оттеглил. Свидетелят Ч. детайлизира в конкретика и страничното
съприкосновение, което за влекача било в негова странична предна част.
Съдът не намира за необходимо да подлага на процесуално разискване показанията на св.Т.
Т., управител на фирмата- работодател на жалбоподателя, от една страна заради
заинтересованата гледна точка, която се поднася с показанията на този свидетел. От друга
страна, неговите показания не почиват на преки или опосредствани възприятия относно
събитията на нарушенията, нито спомагат за достигане респ. за опровергаване на
фактическите изводи по въпросите относно времето, мястото и механизма на твърдяните
нарушения, относно лицето –извършител и конкретното му поведение. В този контекст
фактически и правно ирелевантна при решаване на въпроса за административно-
наказателната отговорност, е позицията на св.Тодоров относно обстоятелствата и
договорките му със служителя от С-р „П. п.“ във вр. с подписване на протокола за ПТП от
жалбоподателя П. П..
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, а именно свидетелски показания на актосъставителя М. М., св.Х. К.,
писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, справки за нарушител/водач, протокол за
ПТП, фактическите констатации направени от настоящата инстанция при проведения оглед на CD-
R, неразделна част от Протокол за ПТП и инкорпориран към преписката на Сектор ПП-ОД МВР-
Б.,както и фактическите констатации на видеозапис, предоставен от ОП-Транспорт при Община Б.,
инкорпориран на л.99 и др. които съдът кредитира изцяло като еднопосочна, непровътрешно
съгласувана доказателствена основа.
С писмо вх.№30218/19.07.2024 г. на зам.кмет „Строителство,инвестиции и регионално развитие“
на Община Б., е постъпила по делото скица- на конкретно локализираното в АУАН и НП
местопроизшествие- по ул. „Проф.Я.Я.“ в посока кръговото кръстовище бул. „Ст.Ст.“.
3
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок на 02.07.2024 г. видно от входящия печат на
ОДМВР, Сектор "ПП", като НП е връчено на жалбоподателя на 18.06.2024 г./ от надлежна страна –
ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване
на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдените нарушения. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в ОДМВР Б.,
Сектор "ПП" Б., съгласно т.3.11 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от материално и териториално компетентен орган –
младши автоконтрольор при сектор "ПП, оправомощен съгласно т.1.3.2 от същата заповед. АУАН и
издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. При
цялостната проверка на формалните характеристики на НП и АУАН, настоящият съдебен състав не
констатира компрометиращо процесуалната им законосъобразност отклонение от задължителните
формални характеристики, предписани към съдържанието им съответно в чл. 42 от ЗАНН и чл.57
ЗАНН. При описание на нарушенията се съдържа нужната фактическа детайлизация, изпълняваща
критериите за пълнота, яснота и изчерпателност, на основните характеристики - датата и мястото
на извършване, както и на обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, с пълно
изложение на фактите относно проявените форми на активно неправомерно поведение/в директна
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и действията,свързани с неизпълнение на
задължението за оставане на местопроизшествието с цел установяване на последиците от
произшествието. Законосъобразно и в закономерна връзка с фактическата страна на изяснените и
доказани нарушения са индивидуализирани нарушените законови разпоредби на чл.25, ал.2 ЗДвП и
на чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП и кореспондиращите на тях санкционни състави на чл.179,ал.2, вр.
чл.179,ал.1,т.5,пр.4 ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. В контекста на горните съображения съдът прецени, че при
издаването на НП и съставяне на АУАН не са допуснати компрометиращи по своя ефект
процесуални нарушения на административно производствените правила.
Що се отнася до релевираното възражение за липса на подпис на НП, връчено на жалбоподателя
на 18.06.2024 г., настоящият състав намира следното:
Видно и от постъпилите с преписката, и допълнително изисканите материали от С-р П. п. –Б. – л.103 и сл. от делото,
наказателното постановление е връчено на дигитален образец лично на П. П. на 18.06.2024 г. от инсп.Д. Г. по реда на
чл.186а,ал.3 ЗДвП. Разпоредбата на чл.186а,ал.3 ЗДвП регламентира възможността, чрез длъжностните лица на
определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол може да се връчи отпечатан дигитален образ
от автоматизирана информационна система на издадено наказателно постановление за нарушение по този закон,
съдържащо реквизитите на наказателното постановление по чл. 57, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания, с изключение на подписа на длъжностното лице, което го е издало.
Според съда изискванията на специалната разпоредба на чл.186а,ал.3 ЗДвП са спазени, т.к. законът изрично фингира
редовно връчване на НП / отпечатан дигитален образ от автоматизирана информационна система/ , който е достатъчно
да съдържа реквизитите на наказателното постановление по чл. 57, ал. 1 ЗАНН,/в случая наличният по преписката
връчен на 18.06.24г, документ съдържа тези реквизити/, като законът изрично изключва нуждата, връченият
дигитален образец да инкорпорира подпис на длъжностното лице, което го е издало. Ето защо, възражения ,отразяващи
неизпълними претенции , разширяващи обхвата на законово регламентираните критерии относно връчване по специалния
ред на чл.186а,ал.3 ЗДвП, не намират нормативна опора и по тази причина не обосновават допуснато съществено
процесуално нарушение по арг. на чл.57,ал.2 ЗАНН. Видно от приложеното по делото връчено наказателно постановление,
спазени са изискванията на чл.186а,ал.3,изр.2 и изр.3 ЗДвП отпечатаният дигитален образ на документа да съдържа
отбелязване относно датата на връчване и подпис на длъжностното лице и лицето, на което е връчен.
В сферата на дължимия анализ по приложимия материален закон:
По пункт първи от НП: 1. наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. на
основание чл.179,ал.2, вр. чл.179,ал.1,т.5 ,пр.4 ЗДвП, за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.
Нормата на чл.25, ал.2 ЗДвП въвежда общо правило за поведение към водачите на ППС, според
което при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно
да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно
средство, което се намира в дясната пътна лента.
По делото се установява по несъмнен начин съставомерността на нарушението по чл. 25, ал. 2 от
4
ЗДвП. Обстоятелствата, детайлизиращи механизма на нарушението, причинно-следственото
отношение между поведението на водача-жалбоподател и предизвиканото ПТП,се изразяват в
действия на П. П., който неправомерно навлязъл в съседна дясна лента за движение в кръгово
кръстовище, без да пропусне движещия се в нея л. а. „А. ***“, с рег.№* **** **, при което П. П.,
водач на влекач „С.“ ****с рег.№******* с прикачено полуремарке, ударил странично движещия
се в съседната дясна лента л.а. „А.“ и допуснал ПТП с материални щети. Значим доказателствен
принос в това отношение има протокол за ПТП № 1876039/11.05.2024 г. в който са констатирани
характеристиките по неправомерно избраната траектория на движение на процесния товарен
автомобил с прикачено към него полуремарке, управляван от жалбоподателя,който чрез навлизане
частично в дясна пътна лента за движение в кръговото кръстовище, не пропуснал движещият се по
нея „А. * **“- поведение в противоречие с императивното правило на чл.25, ал.2 ЗДвП. Това
поведение се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото автопроизшествие,
/страничен сблъсък на предна част на влекача в л.а. „А. * **“/ предвид правомерния характер на
движението на пострадалия л. а. „„А. * **“ с рег.№* **** **, който вече е бил навлязъл в дясната
лента на кръговото кръстовище. Този механизъм на автопроизшествието, и неправомерното
поведение на водача на товарния автомобил П. П., се извежда освен от установените чрез
показанията на свидетелите ситуационни характеристики на пътната обстановка, в която двата
автомобила са осъществявали движението си, и опосредствано с оглед заложените в констативния
протокол данни за точната локализация на причинените имуществени вреди, които по отношение
на пострадалия автомобил „А. ** с рег. №* **** ** са локализирани върху предна лява врата,
преден ляв калник, задна лява врата, ляво огледало . Ето защо съдът прие, че механизмът на настъпване
на ПТП е безспорно установен и същото е настъпило вследствие на поведението на санкционираното лице П. П..
По пункт 2. За съставомерността на деянието по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е необходимо от
обективна страна неизпълнение от водача на задълженията му по чл. 123 от ЗДвП, като участник в
пътнотранспортно произшествие. От субективна страна това неизпълнение следва да се дължи на
виновно поведение на субекта на нарушението. В случая съставомерните признаци на това
нарушение са налице. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който
е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по
пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Според дефиницията,
дадена с нормата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, "пътнотранспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети. Всяка повреда върху субстанцията и механизмите на превозното средство
попада в обсега на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, а установените по делото факти,оставащи стабилни на
база протокола за ПТП, и показанията на св.Ч., св.К. и св.М. илюстрират действителния обем и
характеристики на причинените увреждания на л. а. „А. ** с рег. №* **** **. Налице е допуснато
нарушение на правилата за движение по пътищата, като е предприета маневра, свързана с частично
навлизане в съседна пътна лента в кръгово кръстовище, без пропускане на движещ се в нея с
предимство автомобил, и в пряка причинно-следствена връзка настъпил удар между превозните
средства, в резултат на който са причинени имуществени вреди по лекия автомобил. На следващо
място, от свидетелските показания и констатациите при извършения оглед, се установява, че
жалбоподателят П. при настъпването на ПТП, не е спазил задълженията си по ЗДвП като участник
в произшествието, като непосредствено след това е напуснал същото и не е уведомил контролните
органи на МВР в нарушение на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Жалбоподателят е бил установен
допълнително от контролните длъжностни лица и впоследствие /4 дни след датата на нарушението/
се явил за съставяне на АУАН.
Що се отнася до централното възражение за субективна несъствомерност на нарушението по
чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП съдът изцяло споделя практиката на касационната инстанция по аналогичен по
фактическите си белези казус в Решение № 809 от 28.07.2023 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. №
1162/2023 г., разграничаваща правните особености на умисъла и непредпазливостта, с което
обосновава категоричен извод за неоснователност в ползването на едно твърде широко и общо
правоизключващо възражение, лансиращо тезата за липса на вина за нарушението по чл.123,ал.1,т.1
ЗДвП при отсъствие на умисъл към обуславящото нарушение, в случая по чл.25, ал.2, ЗДвП: „По
отношение възражението, касаещо субективната страна на извършените деяния, следва да се
посочи, че дори и да приемем, че касаторът С. не е забелязала станалото ПТП, то факта, че
същата е управлявала МПС без необходимото внимание, което обстоятелство евентуално не й е
позволило да забележи станалото ПТП, причинило имуществени вреди, не изключва нейната
5
вина, като елемент от субективната страна на състава на административните нарушения по
чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, т. е. касае се за
непредпазливи деяния по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН, тъй като деецът
не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди.“ Изцяло в този см. виж и практиката, в РЕШЕНИЕ № 3292/25.04.2024 г. по к.а.н.д.
№ 648 / 2024 г. на АдмС-Б.; Решение № 2947 от 11.04.2024 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. №
337/2024 г. и мн.др./ Следва да се има предвид, че нормата на чл. 123 от ЗДвП не изисква
конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде
извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия
случай разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вина.
В този смисъл, следва да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и правилно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност, на посоченото основание. Отделно от изложеното, и единствено за пълнота следва
да се отбележи,че е твърде полемична,а също и несъвместима с преки доказателствени факти
позицията за невъзприемане на възникналото ПТП от страна на жалбоподателя. Чрез показанията
на св.Г. Ч., а и на актосъставителя, извършил непосредствен оглед на видеозапис от инцидента, се
извежда информация,че св.Ч. при настъпилия инцидент продължително е подавал звуков сигнал,
впоследствие и излязъл на платното в кръстовището и ръкомахал с ръце, а влекачът бил с изправни
странични огледала.При тези фактически данни водачът на влекача при обикновена бдителност,
дисциплинираност и дължима грижа при изпълнение на правно –регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност,каквато е управлението на МПС,несъмнено би
следвало да забележи настъпилото автопроизшествие, или поне при настойчиво подаваната звукова
сигнализация да напрегне вниманието си,и да забележи предизвиканата по негова вина нередност –
ПТП с материални щети, съответно и да спре, за да установи какви са последиците от произшествието,както
повелява нормата на чл.123,ал.1, т.1 ЗДвП.
Това, че жалбоподателят се е отзовал 4 дни по-късно и не се е укривал не води до извод на липса на
осъществено деяние по напускане на ПТП./ в този см. виж Решение № 842 от 24.06.2022 г. на
АдмС - Б. по к. а. н. д. № 669/2022 г./
В обсега на дължимата проверка за справедливо и балансирано индивидуализиране на
съответстващите административни наказания, при съобразяване на диапазона на размера на
наказанието в санкционната част на приложимата административно-наказателна разпоредба на чл.
175, ал. 1, т.5 от ЗДвП и с общите правила за определяне на наказанието по чл. 27 от ЗАНН и чл. 12
от ЗАНН, съдът констатира, че АНО не е изложил никакви мотиви по отношение на
индивидуализация на наложените кумулативни административни наказания глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за нарушението по чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП. За конкретното
нарушение, в чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП, са предвидени административни наказания: лишаване от
право за управление на МПС от 1 до 6м. и глоба от 50 лв. до 200 лв. Недопустимо е да се извеждат
по тълкувателен път мотивите на наказващия орган при осъразмеряване на съответстващата на
индивидуалните специфики на деянието и нарушителя, административна санкция. Съдът,
отчитайки липсата на отегчаващи обстоятелства, намира, че наказанието "глоба" следва да се
редуцира до законовия минимум от 50 лева, а срокът на наказанието лишаване от право да
управлява МПС, следва да се намали до минимума -1 месец. Според съда така определените мерки
за административно-репресивно въздействие биха осигурили от една страна спазване баланса
между засегнатите с нарушението обществени отношения и правата на нарушителя, а от друга биха
обезпечили целите на специалната и генерална превенция по см. на чл.12 ЗАНН –да се предупреди
и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно
и предупредително върху останалите граждани.
По отношение на наказанието глоба в размер на 200 лв. за нарушението на чл.25,ал.2 ЗДвП, следва
да се отбележи, че в относимата санкционна разпоредба на чл.179,ал.2, вр.ал.1,т.5,пр.4 ЗДвП това
административно наказание е във фиксиран размер, респ. не подлежи на съдебна корекция.
Ето защо съдът намира,че НП следва да се измени в частта относно наложените за нарушението по
чл.,123,ал.1,т.1 ЗДвП административни наказания чрез редуцирането им към минимума, а в
останалата му част и относно нарушението по чл.25,ал.2 ЗДвП - НП като обосновано и
законосъобразно следва да се потвърди.
Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
6
доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършените нарушения от типичните
от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушениято респ.
липсата на такава. Конкретните нарушения, за които е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, са свързани с реално увреждане на обществените отношения, охраняващи
безаварийното и безопасно осъществяване на Т.та дейност, като са довели до причиняване на
материални щети в транспорта, свързани са и със създаване на реална опасност за другите
участници в движението, с изразено незачитане на установения правов ред,изискващ активно
подпомагане на полицейските служители при установяване на вредите след ПТП. С оглед на тези
обстоятелства е изключена възможността за третирането на случая като маловажен на плоскостта
на чл. 28 от ЗАНН . Нещо повече, ЗДвП в настоящата си редакция - чл. 189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) предвижда, че за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и
58 г от Закона за административните нарушения и наказания, която забрана е непреодолима в
контекста на относително високата обществена опасност коменитрана с обективните
характеристики на нарушенията по чл.25,ал.2 ЗДвП и чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на наказващия
орган, заложено в писменото му становище, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер н*
** лв. Посочената сума следва да бъде присъдена в полза на ОД на МВР Б. – арг. от чл. 42, ал. 1 вр.
43, ал. 3, т. 4 от ЗВМР. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0769-001130 от 28.05.2024 г. издадено от Началник
група в ОДМВР -Б., сектор "П. п." Б., с което на П. С. П. ЕГН:**********,за нарушение по чл. 123,
ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено
наказание - глоба в размер на 200 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 2 месеца,
като ОПРЕДЕЛЯ размер на наложеното наказание „ глоба“ в размер на 50 лева и срок на
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 1 месец.
ПОТВЪРЖДАВА № 24-0769-001130 от 28.05.2024 г. издадено от Началник група в ОДМВР -Б.,
сектор "П. п." Б. в ОСТАНАЛАТА му ЧАСТ, с която на П. С. П. ЕГН:********** за нарушение по
чл. 25,ал.2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5,пр.4
от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА П. С. П. ЕГН:********** да заплати в полза на ОДМВР-Б. сума в размер н* ** лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7