Р Е Ш Е Н И Е
№ 49
гр. Силистра, 18.10.2022 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Маргарита Славова
при секретаря Антония Стоянова и с участието на заместник-окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Силистра Свилен Тодоров разгледа КАНД № 43 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 21 / 28.04.2022 г. по АНД № 105 / 2021 г. Дуловският районен съд (ДРС) е потвърдил наказателно постановление № 19-001200 / 13.05.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, и е осъдил касатора да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Касаторът ЕТ „Империя-92-Несрин Мехмед“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Дулово, ул. „Розова долина“ № 40А, моли съда да отмени горепосоченото решение и потвърденото с решението наказателно постановление, развивайки доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон.
Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра оспорва касационната жалба и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление № 19-001200 / 13.05.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, на касатора, в качеството му на работодател, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ. Нарушението е описано в наказателното постановление, както следва: на 20.04.2021 г., в 10,15 ч., служители на ответника, извършили проверка в заведение за бързо хранене „Дюнер империя“ на касатора, находящо се в гр. Дулово, ул. „Розова долина“ № 35А; в резултат на проверката се установило, че лицето Ю.Р.Т.извършвало трудова дейност, свързана с приготвяне на дюнери, поръчани от клиенти на заведението; горепосоченото лице било прието на работа при касатора считано от 13.04.2021 г. на длъжността „Помощник-готвач“, с работно време 08,30 – 17,00 ч., с почивка в работния ден от 1 час и трудово възнаграждение в размер на 700 лв.; на 23.04.2021 г. бил сключен трудов договор между касатора и Ю.Р.Т., ЕГН **********, във връзка с който договор било изпратено уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ.
ДРС е потвърдил гореописаното наказателно постановление, окачествявайки като правилни фактическите констатации на административнонаказващия орган, прилагането на материалноправните разпоредби и процесуалните действия по реализирането на отговорността на нарушителя.
Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи. 1/ Действително в наказателното постановление са посочени няколко дати, но е пояснено какво се е случило на всяка една от тези дати. От въпросните пояснения е видно, че извършването на нарушението е започнало на 13.04.2021 г., било е установено на 20.04.2021 г. и е било прекратено на 23.04.2021 г. Това е така, тъй като изпълнителното деяние се изразява в бездействие по сключването на трудов договор между работник и работодател преди постъпването на работника на работа. Административен съд – Силистра нееднократно е изтъквал в своята практика, че в обичайния случай на извършването на административно нарушение посредством бездействие е достатъчно да се посочи момент от времето, в който бездействието е било налице, т.е. по принцип не е необходимо да се установяват началният и крайният момент на бездействието. В конкретния случай темпоралната индивидуализация на нарушението обхваща и началният, и крайният момент на бездействието, т.е. индивидуализацията е много по-конкретна и подробна от минимално необходимото, поради което не може да се говори за непълнота в описанието на нарушението. 2/ Противно на становището на жалбоподателя, че чл. 415в КТ не изключва прилагането на чл. 28 ЗАНН, в задължителната за съдилищата тълкувателна юриспруденция е застъпена следната правна теза: «Следва да се отбележи и че специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно” административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание» (тълкувателно решение № 3 / 10.05.2011 г. на ВАС по тълк.дело № 7 / 2010 г., ОСС от I и II колегия). 3/ По всички останали въпроси настоящият състав препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, към мотивите на ДРС.
Предвид неоснователността на касационната жалба, настоящата инстанция определя – с оглед разпоредбите на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 63д, ал. 4 ЗАНН – юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21 / 28.04.2022 г. по АНД № 105 / 2021 г. на Дуловския районен съд.
ОСЪЖДА ЕТ „Империя-92-Несрин Мехмед“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Дулово, ул. „Розова долина“ № 40А, да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" сумата 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.