РЕШЕНИЕ
№ 1830
гр. В., 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20233110115862 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Н.
Т. Г., ЕГН **********, с адрес: ********, с която против Община В., ЕИК
********, с административен адрес: ********, представлявана от кмета Б.К.,
е предявен иск с пр. осн. чл.49 вр. чл.45 и чл. 86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД, за
осъждане на ответника, да заплати на ищеца сума в размер на 2000 лева -
частичен иск от претенция в пълен размер на 5000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и
страдания, от настъпил на дата 21.12.2022 г. инцидент, при който ищцата
паднала вследствие на спъване в бетонни заграждения, поставени върху
тротоарна площ, пред жилищна сграда с адрес: ********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.12.2022 г. до окончателното плащане.
Претендират се разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните, от ищеца,
права:
На 21.12.2022 г., около 18.00 ч., ищцата и нейният малолетен син се
прибирали от магазин „М.“ към дома им, находящ се в ********, като
вървели по тротоара на ул. „М.“. Тъй като в тази част на деня вече било тъмно
и само на определени места имало улично осветление, двамата не видели
поставените на тротоарната настилка пред жилищна кооперация №3 на ул.
„М.“, бетонни ограждения, в резултат на което ищцата се спънала в едно от
тях и паднала на земята. Вследствие на падането, ищцата ударила силно
главата си, в областта на брадичката, в резултат на което получила дълбока
рана в долната челюст. Освен по главата, жената получила наранявания в
различни части на тялото и крайниците, като освен силна болка, те причинили
1
и затруднения в движенията. Детето на ищцата станало свидетел на
случилото се и започнало да трепери. В исковата молба се сочи, че ищцата и
момчето били инсулинозависими диабетици, като инцидентът се отразил
негативно на нивата на кръвната им захар.
Твърди се, че в спешния център на МБАЛ С.А.-В. АД, ищцата е била
прегледана, а раната на главата е била обработена с хирургично лепило и била
направена рентгенова снимка. В деня след инцидента тя посетила съдебен
лекар в отделение съдебна медицина на същата болница, където след преглед,
е била установена разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по ръба на
долната челюст, ожулвания по дясната длан и пръстите на дясната ръка,
контузия на лявата колянна става, ожулване и кръвонасядане по лявото
коляно. Било издадено медицинско удостоверение, от заключението на което
се установило, че описаните травматични увреждания са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Ищцата сочи, че подала жалба до РП-В. за бездействие от страна на
длъжностните лица при Община В., осъществяващи контрол по спазване
Наредбата за обществения ред. Била образувана преписка и назначена
проверка, въз основа на която било дадено предписание на домоуправителя на
жилищна кооперация № 3 и бетоновите заграждения били премахнати.
Излага, че вследствие на инцидента и в продължителен период от време
след него, е търпяла ежедневни, силни болки и страдания. Била с драстично
повишени нива на кръвна захар, започнала да вдига кръвно налягане, не
можела да се храни и да спи, изпитвала постоянна тревожност, не се
чувствала пълноценна в ежедневието си, изцяло се променил социалният й
живот. Изпитвала страх, че поради диабета, няма да може да се възстанови
напълно. Поради силните болки не можела да общува с близки и приятели,
както и да помага на децата си в учебния процес. Сочи, че претърпените
вреди били пряка последица от бездействието на ответника, тъй като
последният отговарял за изправността на пътния участък, в който настъпил
инцидентът. Намира, че на пешеходците не е била осигурена възможност за
безпрепятствено придвижване.
С депозиран в срока по чл.131 ГПК, писмен отговор на исковата молба,
ответникът оспорва основателността на ищцовата претенция. Намира, че е
налице принос на пострадалата за настъпването на инцидента, тъй като
същата не е съобразила особеностите на пътния участък и не била положила
„дължимата грижа“, като по този начин била улеснила механизма на
увреждането. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка с
вредоносния резултат. Намира, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е прекалено високо и не отговаря на конкретните
обстоятелства, при които те били настъпили. При тези доводи настоява за
отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност, отправя искане за
значително намаляване размера на присъденото обезщетение.
В.т районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
На 21.12.2022 г., в гр. В., при движение по ул. „М.“ до № 3, ищцата Н. Г.
се спъва в бетонни ограждения, поставени върху тротоарна площ, вследствие
на което пада и получава разкъсно-контузна рана, и кръвонасядане по ръба на
долната челюст, ожулвания по дясната длан и пръстите на дясната ръка,
2
контузия на лявата колянна става, ожулване, и кръвонасядане по лявото
коляно. Травмата е обработена, проведено е рентгеново изследване, първична
хирургична обработка, лепене и е поставен тетаничен анатоксин. Горните
обстоятелства се установяват от представените от ищцата и приобщени по
делото писмени доказателства, а именно: медицинско удостоверение №
1421/2022 г., издадено от МБАЛ „С.А.-В.“ АД, Отделение по съдебна
медицина; лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 007225/21.12.2022 г.
Видно от приетото по делото експертно решение № 91767 от заседание
№ 236 от 08.12.2022 г. на ТЕЛК при МБАЛ „С.А.-В.“ АД се установява, че
ищцата през 2018 г. е диагностицирана със захарен диабет тип I, на
инсулинолечение, като е опредЕ. оценка на работоспособността - 50 % трайно
намалена работоспособност, за срок от 3 години /до 01.12.2025 г./.
Представено е доказателство и за твърдението, че детето на ищцата също е
диагностициран с инсулинозависим захарен диабет – ЕР №91321/27.09.2025 г.
на ТЕЛК, УМБАЛ „С.М.-В“ ЕАД.
По делото е представено и постановление за прекратяване на пр.пр. №
768/2023 г. по описа на ВРП /озаглавено „резолюция“/. От приобщения по
делото писмен документ се установява, че в хода на проверка, извършена от
служители на 03 РУ – ОДМВР – В., лицето поставило бетонните заграждения
на адрес: ********, не е установено. Въз основа предписание на общинската
администрация, бетонните заграждения са премахнати – обстоятелство, което
е констатирано на 17.02.2023 г.
По искане на ищеца, в качеството на свидетели, са разпитани лицата:
Р.Д.Г. – живущ на съпружески начала с ищцата и К. И. Г. – майка на ищцата.
В показанията си св. Г. заявява, че на 21.12.2022 г., в тъмната част на
деня, синът му, за когото знаел, че заедно с майка му, се намирали в магазин
за хранителни стоки, му позвънил по телефона и със силно разтревожен глас,
започнал да вика: викал „мама е в кръв, мама е в кръв“. Свидетелят се опитал
да разбере какво се е случило, но момчето не можело да му обясни. Сочи, че
незабавно напуснал жилището и се отправил към мястото, където
предполагал, че се намират ищцата и детето им. Тъй като нямал време да чака
асансьор, той се затичал по стълбите, като пред кооперацията видял локва
кръв. Отправил се обратно към дома им и видял, че жена му стояла права,
като цялата била обляна в кръв. По пода на жилището също имало много
кръв. Детето било силно разстроено. То стояло до майка си и плачело.
Свидетелят заявява, че се успокоил, когато видял ищцата, защото
първоначалният ужас след позвъняването на детето бил много силен. Сочи, че
след разговора с момчето, предположил, че ищцата е станала жертва на
престъпление. Завел пострадалата до болнично заведение, където била
оказана медицинска помощ.
Заявява, че възстановяването на ищцата било трудно и продължително.
Тъй като имала наранявания по краката не се движела, а близо един месец се
хранела само със супи. Почти през целия следващ месец не можела да говори.
Невъзможността да се движи, да говори, да се храни, както и да се грижи за
себе си и за децата си, се отразила негативно на емоционалното състояние на
ищцата. Тя се тревожела и за здравословното състояние на сина им, тъй като
детето също било диабетик. Свидетелят не може да посочи кой е поставил
бетонните елементи, в един от които се спънала ищцата. Известни са му и
други случаи на пострадали хора след спъване в тези препятствия, в т.ч. три
3
години преди инцидента с ищцата, техен съсед се спънал в бетонно
заграждение, вследствие на което наранил сериозно едното си ухо. Сочи, че
загражденията имат форма на леген, високи са около 20-25 см и са около
десетина на брой. Същите били сиви на цвят и се сливали със земята. Заявява,
че в ищцата все още се страхувала да върви по улиците и да излиза сама от
дома им, особено, когато навън било тъмно. Поради инцидента и
последствията от него, семейството не празнувало Коледните и
Новогодишните празници.
В показанията си св. Г. – майка на ищцата, заявява, че видяла дъщеря си
в деня след инцидента - 22.12.2022 г. Същата била силно стресирана, цялата
била в рани и не можела нито да говори, нито да се храни. Основните болки и
неразположения били свързани с травмите по брадата и коленете. Излага, че
през възстановителния период продължил около 15 дни, като тя, заедно със
св. Г., се грижели за децата, за домакинската работа и за ищцата. Обяснява, че
дъщеря , била много стресирана от случилото се, повишила се кръвната
захар, което довело и до трудното заздравяване на раните.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, при съобразяване
разпоредбата на чл.172 ГПК, като намира същите за обективни и
непротиворечиви, отразяващи преките и непосредствени впечатления. От
същите се установява както настъпването на инцидента, така и причината за
това - наличието на неподдържана тротоарна настилка на мястото на
инцидента. При преценка достоверността на показанията, съдът съобрази, че
изнесените от свидетелите данни напълно кореспондират с отразеното в
медицинската документация и с останалите събрани по делото доказателства.
За установяване характера на претърпените травми, изпитаните болки и
страдания, както и периода на възстановяване, са използвани специални
знания чрез назначената съдебно-медицинска експертиза. От приетото и
неоспорено от страните заключение на същата се установява, че при падането
на 21.12.2022 г., ищцата е получила следните травматични увреждания:
разкъсно-контузна рана на долната челюст, ожулвания по дясната длан и
пръстите на дясната ръка, контузия на лявата колянна става и ожулване с
кръвонасядане по лявото коляно. Вещото лице посочва, че описаните
травматични увреждания могат да се получат по описания в исковата молба
начин - удар в твърд, тъп предмет, какъвто е тротоарната настилка. Излага се,
че при политане напред в резултат на препъване човек инстинктивно протяга
ръцете си напред, за да се предпази, ако ръцете не удържат тежестта на тялото
се наранява и главата. Посочва се, че нараняванията на главата са
придружени със силни болки поради гъстата мрежа от нервни окончания,
поради доброто кръвоснабдяване и от малки рани има обилно кръвотечение,
което допълнително стресира пострадалите. Посочва се, че обичайният срок
за възстановяване е 15-20 дни, ако не настъпят усложнения. Тези изводи
вещото лице подчертава и при изслушването му в откритото съдебно
заседание.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Претенцията на ищцата намира правното си основание в разпоредбите
на чл.49 вр. чл.45, ал.1, вр. ЗЗД и чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД. Същата е
допустима, поради което съдът дължи произнасяне по основателността ѝ.
4
За да е налице отговорност по чл.49 ЗЗД, с присъщата обезпечително-
гаранционна функция, е необходимо да се установи отговорност по реда на
чл.45 ЗЗД на лице, на което е възложена работа, при или по повод, на която е
настъпило увреждането. В тежест на ищеца е да установи, при условията на
пълно и главно доказване, наличие на следните кумулативно изискуеми
предпоставки: деяние /действие или бездействие/; противоправност на
деянието; настъпили вредоносни последици, които да са в причинно-
следствена връзка с противоправното деяние, а делинквентът да е причинил
вредите при или по повод изпълнение на възложена му от ответника работа.
По правило, в хипотезата на гражданска отговорност за вреди от непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното, като
безвиновна отговорност е предвидена с нормите на чл.49 и чл.50 ЗЗД.
Съгласно §7, ал.1, т.4 ПЗРЗМСМА, общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване са публична общинска собственост.
Потвърждение дава и нормата на чл.8, ал.3 ЗП, която определя, че
общинските пътища са публична общинска собственост, като на основание
чл.31 ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините.
Като собственик на общинските пътища, ответникът е длъжен да
поддържа същите, поради което той е и пасивно легитимиран да отговаря по
искове за вреди, причинени от препятствия на пътя, независимо дали същите
се намират на платната за движение на ППС или на тези, предназначени за
движение на пешеходци. Пешеходците не винаги могат да съобразяват
движението си с неравностите по пътната настилка, които стопанисващият
пътя не е отстранил. Задължение на съответната община е да им осигури
безопасна среда за движение. Като не е изпълнил това свое задължение и не е
осъществил дължимия контрол, ответникът следва да понесе отговорността за
настъпилото непозволено увреждане.
Възражението на ответника, че принос за настъпването на инцидента
има и ищцата, тъй като същата не е съобразила особеностите на пътния
участък и не е положила „дължимата грижа“ е не само неоснователно, но
същото показва явно неразбиране на отговорността, която същият носи като
стопанисващ пътя. Съдът не приема да се възлага в тежест на гражданите да
следят и помнят къде има пътни неравности, след като в тежест на всяка
община е да осигури безопасна среда за пешеходното движение на своите
жители, а не да им вменява отговорността за настъпил неблагоприятен
резултат от неизпълнението на собствените си задължения. На основание
чл.6, ал.1, т.4 ППЗДвП, стопанисващият пътя е длъжен да вземе своевременно
мерки за отстраняване на препятствията по пътя и да осигури безопасно
движение.
Съгласно чл.16, ал.1 от Наредба за организация на движението на
територията на община В., приета от ОбНС – В. с решение № 1078-5 по
протокол № 26/31.01.2018 г., за обезопасяване и насочване на пешеходното
движение, върху тротоарите или разделителните ивици на улиците могат да
се поставят антипаркингови елементи или бетонови саксии, с видове и
размери, определени с приложение № 2 към Наредбата. Съгласно посоченото
приложение, бетоновите саксии трябва да са със светлоотразително покритие
и да са с размери във височина, широчина и дължина – не по-големи от 1 м.
5
Поставянето на бетоновите съоръжения се осъщетвява от община В. със
съдействието на ОДМВР – В., по списък на улиците, утвърден от кмета на
общината. Списъкът е ежегоден, като същият се изготвя от временна комисия
при община В., в която участват представители и на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – В.. Изработването, доставката, поставянето на съоръженията и
тяхната поддръжка се извършва от физическо или юридическо лице, въз
основа на сключен с общината, договор.
С §3 ПЗР от Наредбата, в тримесечен срок от нейното влизане в сила,
кметовете на райони се задължават да извършат проверка и да премахнат
всички поставени в нарушение на действащите норми напречни неравности и
предпазни ограждения /верижен и тръбно-решетъчен парапет,
антипаркингови елементи или бетонови саксии/.
От приложените фотоснимки се установява, че по тротоарната настилка
на ул. „М.“ има множество бетонни съоръжения, сливащи се със самата
настилка, без изискуемото светлоотразително покритие, което прави
възприемането им от пешеходците, трудно, особено в тъмната част на деня.
При проведената прокурорска проверка се установява, че на ответника е
известно лицето, което е отговорно за поставянето на бетонните заграждения.
Нещо повече – нито в срока по чл. §3 ПЗР от Наредба за организация на
движението на територията на община В., приета от ОбНС – В., нито към
м.12.2022 г., той не е санкционирал поставянето им, както и не е отстранил
същите. Противоправното му бездействие, изразяващо се в трайно
неглижиране на вменените му задължения, е основната причина за
настъпване на вредоносния резултат.
Съдът намира, че е установен фактическият състав, обуславящ
възникването на обезпечително-гаранционната отговорност на Община В. за
противоправното бездействие на нейни служители по реда на чл.49 вр. чл.45,
ал.1 ЗЗД. Налице са всички елементи от този фактически състав –
осъществено е противоправно деяние /бездействие/, изразяващо се в
неизпълнение на нормативно установено задължение на пряко ангажираните
с това служители на Община В. да стопанисват и поддържат общинските
пътища в града, в безопасно за гражданите състояние. В пряка причинно-
следствена връзка с това противоправно поведение, за ищцата е настъпил
вредоносен резултат. Съгласно разрешението дадено с т.7 на ППВС №7/1959
г., държавните предприятия, учрежденията и организациите отговарят по
чл.49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по
повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
На преценка подлежи размера на дължимото обезщетение.
За да определи паричния еквивалент на неимуществените вреди и с
оглед необходимостта преценката да бъде извършена по справедливост,
съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът следва да съобрази установените
по делото конкретни обстоятелства, в т.ч. характер и степен на увреждането,
вредоносните последици, продължителност и интензитет на същите,
възрастта на увредения, здравословното му състояние и др. Компенсирането
на вредите на увреденото лице от вредоносното действие следва да бъде в
пълна степен и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни
към реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и
страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа за
6
справедливост /така решение № 407/2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г., г. к., ІІІ г.
о. на ВКС и решение № 177/2009 г. по т. д. № 14/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/.
При внезапното си падане Н. Г. преживява силни болки от
нараняванията по главата, ръцете и краката, като видно от събраните по
делото писмени доказателства и заключение на СМЕ, това е наложило
рентгеново изследване, първична хирургична обработка, лепене, както и
поставяне на тетаничен анатоксин. Обилното кръвотечение от главата е
причина ищцата и нейното дете да изпитат силен стрес, като обстоятелството,
че и двамата страдат от инсулинозависим диабет, засилва негативните
последици от случилото се. Безспорно, търпените телесни увреждания са
причинили силни по интензитет и продължителност болка, както и
неудобства свързани с храненето и движението, които ищцата е търпяла през
целия възстановителен период.
Отделно от изпитваните силни болки, неудобства и негативни емоции,
претърпените от ищцата травми налагат нежелана промяна в нейното
ежедневие. Ограниченият обем на движение, обуславя продължителна
невъзможност на ищцата за пълноценно и самостоятелно извършване на
обичайните ежедневни дейности, свързани както с домакинството, така и с
обслужването на личността . Необходимостта от чужда помощ безспорно е в
тежест, както на този, който я оказва, така и за този, на когото се помага,
поради което изпитваните от ищцата негативни емоции са житейски
обясними и разбираеми.
При горните доводи, съдът намира, че сума в размер на 3500 лева е
достатъчна да овъзмезди търпентие неимуществени вреди, поради което
предявеният частичен иск за сумата от 2000 лева се явява доказан по
основание и размер, поради което същият следва да бъде уважен изцяло.
Предвид акцесорния характер на претенцията по чл. 84, ал. 3 вр. чл. 86,
ал.1 ЗЗД, съдът счита за основателно и искането за присъждане на законната
лихва от датата на увреждането - 21.12.2022 г. до окончателното изплащане
на сумата.
На основание 78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат направените по
делото разноски, в общ размер на 530 лева (80 лева - държавна такса и 450
лева депозит за вещо лице).
Видно от представения договор за правна защита и съдействие (л.27) е
договорено, че защитата е по реда на чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. Съдът намира за
справедлив и отговарящ на фактическата и правна сложност на делото, както
и на разпоредбата на чл.2, ал.7 вр. чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ, размер на
адвокатското възнаграждение от 800 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, Община В. с
адрес: ******** Булстат ********, представлявана от кмета Б.К., да заплати
на Н. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: ********, ет.4, ап.12, сумата от 2000
лева - частичен иск от претенция в пълен размер на 5000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени болки и страдания, от настъпил на дата 21.12.2022 г. инцидент, при
7
който ищцата паднала вследствие на спъване в бетонни заграждения,
поставени върху тротоарна площ, пред жилищна сграда с адрес: ********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2022 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Община В. с адрес: ******** Булстат ********,
представлявана от кмета Б.К., да заплати на Н. Т. Г. , ЕГН **********, с
адрес: ********, ет.4, ап.12, разноски по делото в общ размер на 530 лева, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Община В. с адрес: ******** Булстат ********,
представлявана от кмета Б.К., да заплати на адв. Е. И. К. от Адвокатска
колегия - гр. С., сумата от 800 лева - адвокатско възнаграждение, на
основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред В.
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8