№ 1211
гр. Благоевград, 15.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Вили Дацов
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
Сложи за разглеждане докладваното от Татяна Андонова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20241200601038 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимата С. И. се явява лично и с адв. Б..
Частният тъжител В. Т. се явява лично и с адв. Дермендижева.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, счита че няма процесуални пречки по хода на делото и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Докладва се, че е образувано по повод депозирана въззивна жалба
впоследствие представено и допълнително такава към нея срещу ПрисРС –
Благоевград.
Излагат се пространни съображения за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на присъдата. Като се настоява, че обвинението
повдигнато с тъжбата е в достатъчна степен обосновано, заради което се
настоява и присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена
1
нова, с която подсъдимата да бъде осъдена по първоначално повдигнатото в
последствие по отношение на гражданската част.
Правят се и доказателстевни искания за приемане на писмени
документи приложени към допълнението към въззивната жалба, които
подробно си описани в нея.
АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам така депозираната
въззивна жалба, ведно с представеното към нея писмено допълнително
изложение, в които са изложени подробни съображения, съответно аргументи.
Моля да бъдат приобщени представените към допълнителното писмено
изложение писмени документи, които документи имат отношение към
настоящия казус и, които документи бе направено доказателствено искане да
бъдат приобщени пред първоинстанционната инстанции, но поради не знайно
какви причини същата отказа да приобщи. Същите по недвусмислен начин
установяват не само, че към 23.08.2021 г. подсъдимата и семейството и са
познавали доверителят ми, но също така същите удостоверяват и негативното
и арогантно отношение на семейство И., в това число и на самата подсъдима,
спрямо доверителят ми, което се явява тенденциозно такова. В допълнение
към тези доказателства са представени и такива, които синхронизират с
извода на кредитираната основна съдебно-психологическа експертиза /СПЕ/,
която е кредитирана по делото досежно стойността и стремежа у И. да изрича
неистина с цел да се представи в макар и една имагинерна светлина не само
пред съда, но и като цяло.
Наред с така представените писмени доказателства представям в
днешното с.з. справка от 09.10.2024 г., в която подробно са отразени
постановени присъди и съдебни решения срещу сина и съпругът на
подсъдимата, а именно Д. и В. И. Те са свързани с извършени от същите
престъпни деяния, за които са намерени за виновни измежду, които престъпни
деяния са нанесени побой и обиди върху лица от женски пол. Нанесени леки
телесни повреди. Хулигански появи, в това число и закана за убийство и
затаяване на истина. Така представената справка представям и моля да се
приета с оглед удостоверяване истинността на заявеното от нашите свидетели,
които бяха разпитани в хода на първоинстанционното производство, а именно
свидетелите Т.а и Т. Като доказателството предлагам с оглед обясненията на
2
подсъдимата, която бе заявила в първоинстанционното производство, че
цитирам – „…***. Моля да бъде допусната и назначена допълнителна
съдебно-психологическа експертиза изготвена от вещото лице В. М., която е
изготвила и кредитираната основна съдебно психологическа експертиза, която
е провела интервю с подсъдимата и съответно е извършила тестово
изследване от същата. Като въпреки, че считам, че основното заключение по
съдебно-психологическата експертиза е обективно, компетентно и по един
недвусмислен начин дава именно обратния извод до който е стигнал
Районният съд доказателственото ми искане е по-скоро с оборване на тези
констатации, които са изложени в мотивите на първоинстанционната
инстанция, като за целта поставената към експерта задача се изразява същият
да отговори на след въпроси, а именно:
1. Въз основа на проведеното на 24.02.204 г. с подсъдимата С. И. ***
2. Изричайки инкриминираният израз „***
В условия на евентуалност, ако оставите без уважение така направеното
доказателствено искане по отношение на поисканата от мен допълнителна
експертиза, правя искане да бъде извършено допълнително изслушване на
вещото лице досежно тези обстоятелства, които считам, че са релевантни за
изясняването на настоящия казус.
АДВ. Б.: Уважаеми окръжни съдии, оспорваме така предяванета жалба
считаме същата за изцяло неосноват и некореспондираща със събраните по
делото факти и доказателства.
Относно поисканите за приемане на доказателства с допълнителното
изложение на въззивната жалба, считам че същите са неотносими, а така
приложените Протокол № 809/17.03.2023 г., постановен по НЧХД № 275/2022
г. по описа на БлРС; Протокол № 1047/10.04.2023 г., постановена по НЧХД №
265/2022 г. и протокол № 471/ 23.02.2024 г. по НЧХД № 275/2022 г. освен
неотосими към делото са и недопустими. Чрез тях се прави опит в настоящото
производство да се полазват свидетелски показания дадени по друго дело и
пред друг съд, което в едно наказателно производство произнасянето по
релевантни за същото обстоятелства следва да се осъществява на основата на
допуснати, събрани, проверени и преценени доказателствени материали
именно по това. Не случайно в тази връзка е и разпоредбата на чл.18 от НПК,
3
съгласно, който съдът трябва да постанови решението си върху
доказателствен материал, който той е събрал и проверил лично.
Представената в днешното с.з. справка също е неотносима по делото.
Тук са изложени присъди обаче не С. И., а всъщност тези присъда касаят сина
на С. И. и по никакъв начин не могат да бъдат приложени по нашето делото,
тъй като обвиняемата всъщност е С. И.. То и цялата жалба така е написана
едва ли, че не цялото семейство И. се съди, а не точно за конкретния случай.
Г-жа И. при отнето предимство на пътя, конфликт между съпруга и и
жалбоподателя обажда се на тел. 112 от колата, тя е била съвсем сама в колата,
обажда се на тел. 112 и употребява този израз. И сега да се намесва цялата
фамилия мисля, че е недопустимо и неоснователно по никакъв начин.
Относно исканията за допускане на допълнителна съдебно-
психологична експертиза също се противопоставям. Аз не виждам как вещото
лице ще определи каква е била целта когато тя е казала това. Тя я е разпитала.
Направила, поставени са и задачи. Отговорила е и считам, че не би трябвало
да се допуска повторен разпит на вещото лице или пък допълнителни задачи
да му се поставят.
АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, по отношение на така визираните
протоколи, които бяха посочени да не бъдат приобщавани същите са
представени именно с обясненията на подсъдимата С. И. и точно с
показанията, които нашите свидетели са изложили и са казали в
първоинстанционното производство. Те изцяло синхронизират с казаното от
нашите свидетели и по един категоричен и недвусмислен начин показват, че
подсъдимата, това което е изложила в обясненията не отговаря на истината.
По отношение на експертизата, която съм поискала, както заяви
служебния защитник на подсъдимата, същата не цели да отговори каква е
била целта. Тази експертиза цели да установи какво е било намерението и
дали същата е съзнавала.
АДВ. Б.: Значи абсурд е това, което искате.
Като взе предвид направените доказателствени искания съдът приема,
4
че същите са недопустими доколкото с писмените доказателства се цели
събирането на информация, която може да се представи само при
непосредственото разпитване на свидетели и доколкото с експертизата се
цели удостоверяването и приемането на някакви правни доводи, които са
извън компетенцията на експерта, поради което, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение искането за приемането на писмените
доказателства. Същите се връщат на подалия ги.
ОСТАВЯ без уважение искането за допускане и назначаване на
допълнителна експертиза с посочената от повереника задача.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, неизбежният въпрос, който се
поставя е: дали постановената от Районен съд – Благоевград присъда е
правилна, законосъобразна и убедителна? Дала ли е отговор на всички
изисквания, поставени пред правораздавателния орган и най-вече създала ли е
увереност в своята обективност?
Юридическият усет и правната логика повеляват отговорът да бъде
отрицателен. В процеси като настоящия търсим истината, но сякаш трябва да
положим неимоверни усилия, за да стигнем до нея. Казвам неимоверни,
защото по начина, по който са били тълкувани доказателствата и
доказателствените средства от предходната инстанция са били ощетени
обективността, справедливостта, а оттам и обещаната истина.
Настоящият казус е пронизан от значимия въпрос: Налице ли е елемент от
субективния състав на престъплението, а именно намерението на подсъдимата
И. да обиди частния тъжител Т., като съзнава, че казвайки инкриминирания
израз ще каже нещо унизително за честта и достойнството му.
Районният съд следваше да прояви по-голяма прецизност в
разсъжденията си, за да ни убеди, че постановената от него оправдателна
присъда е правилна и законосъобразна. Налице е превратно тълкуване на
доказателствата, което е довело до съществено нарушение на
5
съдопроизводствените правила, предвид накърнената равнопоставеност на
страните в наказателния процес, водеща до постановяване на атакуваната
присъда. В този смисъл търся логичния отговор на следните въпроси:
Е ли възможно една присъда да се основава само и единствено на
обясненията, дадени от подсъдимата, като се игнорират всички
събрани в хода на производството писмени и гласни доказателства,
опровергаващи заявеното от И.?
Кои обстоятелства наложиха констатациите, обективирани в
съдебно-психологическата експертиза да бъдат изцяло игнорирани или
иначе казано да бъде проявена недопустима индиферентност към тях?
От съжденията на първостепенния съд, изложени в мотивите към
присъдата, у мен възниква и не по-маловажният въпрос: Всяко лице, в
качеството му на подсъдим, което заяви пред съда, че не е имало
намерението и не е искало да извърши конкретно престъпно деяние, в
което е обвинено, ли следва да бъде оправдано…, независимо от всички
събрани доказателства, сочещи по безспорен начин извършването на
това деяние от обективна и субективна страна?
В тази връзка утрешният ден дадено лице Х ще извърши по-тежко деяние,
но заявявайки пред съда, че не е искало и че не е имало намерение да извърши
съответното престъпление, макар и да са налице неоспорими доказателства за
това, съдът ще го оправдае. Е, питам аз, къде в случая отива справедливостта,
къде отива защитата на този, чийто права са накърнени, къде, ако щете отива
доверието в съдебната институция, само защото субективно деецът Х е казал,
че „няма намерението“ и „не е искал“ да извърши конкретното престъпно
деяние, а също така и субективно съдът е преценил, че щом той е заявил, че не
е имал намерението и не е искал – значи нямаме извършено престъпление.
Няма да се спирам в подробности на всеки пункт от мотивите към
присъдата, тъй като в допълнителното си изложение към въззивната жалба
съм сторила това. Ще маркирам само по-съществените и значими точки:
На първо място, в мотивите на първостепенния съд е посочено, че
„Двамата не са се познавали до 2021 г. …“.
6
Съждението на съда, че доверителят ми и подсъдимата не са се познавали
е базирано единствено на обясненията на И., без да се вземат под внимание
нито показанията на свидетелите Т.и Т.а, нито представените в хода на
производството и неприети по незнайни причини писмени доказателства –
извадки от протоколи от други, водени между семейство И. и г-н Т. съдебни
производства. В този смисъл свидетелката Т.заяви, че „Към датата на
инцидента, когато С. И. се обажда на 112, на 23.08.2021 г., категорично
семейство И. са познавали В. Т.…., синът Д. обяснява много подробно как е
познавал В. още от ученическите си години, били са в едно училище…“ –
стр. 4 от Протокол № 110 от 19.01.2024 г. В същия смисъл са и показанията на
свидетелката Т.а, която посочи, че „… госпожа С. И. и нейното семейство
са познавали В. към датата на процесния инцидент – към 23.08.2021 г.,
когато е станало въпросното обаждане до 112, да, категорично са го
познавали. … Д. И. заяви в съдебна зала…, че той всъщност е познавал В. Т.,
защото са учили в едно и също училище…“ – стр. 8 от Протокол № 110 от
19.01.2024 г.
На база изложеното оставям на почитаемия съд сам да прецени дали към
23.08.2021 г. И. е познавала доверителя ми, при условие, че четирима души
свидетели, независими един от друг, в т.ч. и собственият й син, заявяват, че
същата е знаела кой е Т., или субективно ще се възприеме за чиста монета
казаното от И., че не е познавала частния тъжител.
На второ място, в мотивите е посочено, че „Пред съда подсъдимата е
дала обяснения, в които е отрекла вината си… И. твърди, че е била много
уплашена…, разтревожена…, когато се е обадила на тел. 112 … Тя не
отрича, че поради гнева и уплахата си е нарекла нападателя „едно младо
копеле…“.
Повече от очевидно е желанието на първостепенния съд да даде вяра
единствено на обясненията на подсъдимата И.. Съдът не е взел под внимание
констатациите на вещото лице по кредитираната по делото съдебно-
психологическа експертиза, изготвена на база клинично психологично
интервю с подсъдимата и проведено й тестово изследване. В този смисъл на
база експертизата безспорно се доказа, че И. не показва притеснение, когато
говори за случилото се на 23.08.2021 г. Вещото лице с категоричност
заявява, че И. не е изпитала вътрешно напрежение и притеснение, като е била
7
със запазена преценъчност и е била запазила самообладание. А по време на
самото обаждане до тел. 112 подсъдимата не е била в състояние на афект, не е
била стресирана и не е била изпаднала в паника, както твърди в обясненията
си пред съда. От тестовите резултати и интервюто с И., вещото лице изведе
извод, че подсъдимата е била притеснена по-скоро по отношение действията
на сина си и от части на съпруга й, а не както заключава в пълен контраст
първостепенният съд, че притеснението й се е дължало на това, че е видяла
„… съпруга си с кръв по лицето…“.
На трето място, в мотивите се сочи, че „Съдът … не установява
елемент от субективния състав на престъплението – намерението на С. И.
да обиди Т. … Тя не е познавала В. Т. и го е описала на оператора с думите
„едно младо копеле“ …, изречен в отсъствието на В. Т., без С. И. да знае или
допуска, че някога ще бъде чут от него“.
Извън всякаква условност вината е немислима без определено психическо
отношение на дееца към деянието, което извършва, и неговите свойства. В
настоящият казус е налице волевият елемент на умишлената вина. Налице е
адекватно отражение на обективната действителност в съзнанието на
подсъдимата и това по категоричен начин се установи не само от съдебно-
психологическата експертиза, но и от първоначално дадените обяснения на И..
Когато се изследва субективната страна на престъплението от решаващо
значение са данните за цялостното поведение на дееца, предшестващо,
съпровождащо и последващо извършването на престъплението. Несъгласието
ми с мотивите на районния съд се свежда именно до беглото изследване на
този субективен елемент, като съдът се е позовал само и единствено на
обясненията на И., че същата не е искала и не е имала намерение да обиди
доверителя ми, като от обхвата на анализ са изключени всички събрани в хода
на производството доказателства, които опровергават казаното от И..
Факт е, че обясненията на подсъдимата са непоследователни,
неправдоподобни и не се подкрепят от останалите гласни и писмени
доказателства, поради и което не следва да бъдат приети за достоверни.
Обстоятелството, че обясненията на подсъдимата имат едновременно и
защитна, и доказателствена стойност, не позволява присъдата да почива
изцяло на тях. И за да бъде убедителен в изводите си, първоинстанционният
съд се е позовал единствено на обясненията на подсъдимата, основополагайки
8
присъдата и мотивите си единствено на тях. На мнение съм, че съдът е
следвало да прояви по-голяма критичност към обясненията й, предвид
раздирането им от съществени противоречия, очевидно некореспондиращи с
обективната действителност.
В този смисъл И. веднъж твърди, че не е искала да обиди Т., както и че не
е знаела и че не е допускала, че доверителят ми някога ще чуе процесния
запис. В следващия момент обаче в обясненията й е налице смущаващ факт,
удобно не само неизследван от първостепенния съд, но и въобще
некоментиран, като И. заявява: „Знаех, че този запис ще бъде пуснат и В.
ще го чуе, ние го поискахме да се чуе записът“ – стр. 5 от Протокол № 3265
от 29.11.2023 г., НЧХД № 1313/2023 г., РС – Благоевград. Два месеца по-
късно, изградила явно защитната си позиция, в последващо проведено
открито съдебно заседание подсъдимата даде допълнителни обяснения, като
зави, че „Не знаех, че ще чуе В. този запис, ние го изискахме да се чуе записа
какво е казано… Извинявам се на В. Т. за казаната дума… Към него е
насочено, разбирате ли, аз се обаждам, за да се оплача от него…“ – стр. 16
и стр. 17 от Протокол № 110 от 19.01.2024 г.
Тази непоследователност, белязала обясненията на И., потвърждава
старото римско правило: „Където има противоречия, там има законно
място за съмнение“. За И. е съотносимо твърдението, че тя, с оглед на
интересите си, в качеството й на подсъдима, е хипертрофирала, рисувала е
тенденциозно и нереално картината както на инкриминираното събитие, така
и на действията си, свързани с него. По-фрапиращото и плашещо обаче е това,
че и съдът, действайки в услуга на подсъдимата, е допуснал подобно
тенденциозно, необективно и пристрастно обрисуване на фактите от
действителността и то в пълен контраст на установеното и доказано от
множеството събрани и независещи един от друг писмени и гласни
доказателства. Вместо да постави под съмнение обясненията на И., съответно
да ги съпостави със събрания по делото доказателствен материал и да се
отнесе критично към същите, първостепенният съд е основал присъдата си
само и единствено на казаното от подсъдимата И., давайки абсолютна
вяра на казаното от нея, безапелационно зачерквайки свидетелски
показания, писмени документи, аудиозапис и експертиза. В хода на
първоинстанционното производство И. не ангажира нито едно доказателство в
подкрепа на обясненията й, повтарям – нито едно. Тук е мястото да се
9
подчертае, че от кредитираната по делото съдебно-психологическа експертиза
се установи, че „И. обича възможността да се представя пред публика,
както и че обича да се занимава повече с другите, отколкото със себе си“.
Не по-маловажен е и фактът, че при попълването на самооценъчните
въпросници И. е показала по-високи от нормата стойности по скалата за
Социална желателност (14 точки при норма до 10 точки), което индикира към
стремеж у подсъдимата от социално одобрение, вследствие на което се
поставя под съмнение искреността на С. И. – факт, който също не е обсъден
от съда. Не са обсъдени и голяма част от показанията на свидетелите, както и
констатациите на вещото лице. С голяма прецизност обаче съдебният състав е
обсъдил обясненията на И., която в своя защита не представи нито един
писмен документ, нито пък ангажира свидетели, които да потвърдят казаното
от нея.
За да постанови оправдателна присъда, съдът по същество е длъжен,
позовавайки се на доказателствата, да изложи съображения относно
наличието на всички обективни и субективни признаци на престъплението.
Но дори обясненията на И. да бъдат приети за достоверни, можем ли да
твърдим, че те са годно доказателствено средство до степен да обосноват по
категоричен начин липсата на извършване на престъплението.
Затова, както е невъзможно да се постанови присъда само въз основа на
самопризнание, така е невъзможно да бъде оправдана престъпната постъпка
на И. само на база обясненията й, когато инкриминираната й дейност е
подкрепена с други ярки и категорични доказателства по делото. И затова,
уважаеми окръжни съдии, анализирайте не как да е, а проникновено не само
обясненията на И., а целият доказателствен материал.
По отношение на предявения граждански иск само ще посоча, че е
крайно нелепо да се твърди от съда, че причинените на Т. неимуществени
вреди, вследствие на възприетия от него обиден израз, изречен от подсъдимата
С. И., не се намират в пряка причинно-следствена връзка. Изложените от съда
и в тази си част мотиви са поредният индикатор, че същият не се е запознал
със свидетелските показания или не е искал да се съобрази с тях, с цел
оправдаване противообществената постъпка на И.. В този смисъл в
допълнителното изложение към въззивната жалба подробно са анализирани
показанията на разпитаните по делото свидетели, в частта им относно
10
причинените на доверителя ми неимуществени вреди от процесното
престъпно деяние.
Уважаеми окръжни съдии, доверителят ми е всеотдаен баща на две деца,
глава на семейство и човек, занимаващ се със сериозен бизнес, посредством
който дава работа и препитание на стотици работници в града ни. Г-н Т. е
човек с изграден в годините сериозен авторитет, престиж и почит в
обществото. Човек, който за годините си е изключително находчив, способен
и най-вече допринесъл за икономическото развитие на града ни, посредством
бизнесите си. Ежедневното му общуване с високоинтелигентни, отговорни и
успешни бизнес-партньори, в т.ч. и чуждестранни контрагенти е допринесло
за изграждане у същия на висок морал, коректност и принципи.
За съжаление датата 23.08.2021 г. се оказа фатална за доверителя ми,
срещайки го с въпросното семейство И., посредством чиито противоправни
прояви г-н Т. за първи път в своя живот се сблъска с подобни отношения,
подобни хора и подобна житейска философия. За още по-голямо съжаление
обаче атакуваната присъда на Районен съд – Благоевград допринесе за
свалянето на доверието от българския съд, както у доверителя ми, така и у мен
като негов процесуален представител. С тази си присъда съдът нагледно ни
показа как макар и изричайки този грозен израз – „***“, и въпреки събраните
множество доказателства, удостоверяващи по категоричен начин виновността
на подсъдимата, явно справедливостта не съществува. Не и в представите на
Районен съд – Благоевград, който чрез своя съдебен акт ни доказа, че всяко
едно лице може да сее обиди срещу друго лице, като за това няма да понесе
своята отговорност. Защото е достатъчно само да заяви, че „не е искал и че не
е имал намерение“ – т.нар. субективен елемент. Елемент, явно гарантиращ
безнаказаността на виновния и същевременно ощетяващ справедливостта,
доверието в съдебната институция, а също така и правото на защита на този,
чийто права са били накърнени, посредством извършеното спрямо него
престъпно деяние.
Уважаеми окръжни съдии, присъдата на Районен съд – Благоевград е
неправилна, незаконосъобразна и неубедителна. Тя не е дала отговор на
всички изисквания, поставени пред съда и най-вече не е създала увереност в
своята обективност. Една творческа преценка на доказателствата и
11
доказателствените средства, съотнесени към прерогативите, които притежава
въззивната инстанция, легално определени в чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК,
повелява окръжният съд да отмени изцяло първоинстанционната присъда и
вместо нея да постанови нова, посредством която подсъдимата С. Д. И. да
бъде призната за виновна по повдигнатото й с частната тъжба обвинение,
ведно с всички законни последици, произтичащи от това, като в тази връзка
бъде уважен в пълен размер предявеният граждански иск за претърпените от
доверителя ми неимуществени вреди, вследствие на извършеното от
подсъдимата И. престъпно деяние.
Моля на доверителя ми да му бъдат присъдени и сторените съдебно-
деловодни разноски, както пред настоящата инстанция, така и пред
първоинстанционната такава.
АДВ. Б.: Уважаеми окръжни съдии, аз ще ви моля да постановите
решение, с което да потвърдите като правилна и законосъобразна присъдата
на РС – Благоевград, с която подсъдимата е призната за невиновна. Подробни
съображения относно престъплението, в което е обвинена и основателността
на гражданския иск съм изложила в пледоарията си пред първа инстанция,
която поддържам изцяло. Само, ако ми позволите искам да вметна, че
действително липсва умисъл както пряк така и евентуален. Какви са фактите и
Районният съд правилно ги е преценил. Г-жа И. звъни на 23.08.2021 г. по
телефона на 112. Свързва се с диспечера. Употрябва дума, да действително, но
ние много добре знаем, че тази дума се употребява навсякъде не само в прекия
смисъл, който има, но и като обида за лош човек. Никъде не цитира името на
В. Т.. Освен това делото, по което те са изискали да се чуе записа. Ние също го
слушахме записа пред първата инстанция. Слушахме и втория запис, на който
по интонацията на С. И., първият и вторият път е съвсем различна и при
слушането се установяваше, че тя действително е напрегната, изнервена,
когато го казва. Тя не отрича, че го е казала. Казала го, но не е визирала. Освен
това диспечера също не е възприел за кого става дума. Тя няма как. Няма
човек който да помни преди девет или десет месеца какво казал в някакъв
разговор, за да иска този запис да се чуе и съзнателно да уязви тъжителя.
Няма как това да стане. Липсва както прекия, така и евентуалния умисъл.
Освен това цялото дело, на което съм аз непрекъснато свидетелката Т.а, като
12
твърдят, че нейните показания трябва да се приемат. Да, но тя е майка. Тя е
заинтересована. Също съпругата. Т. Тя също живееща на семейни начала с
него е заинтересована от изхода на делото. Значи техните показания трябва да
се кредитират, но и обясненията на подсъдимата, което е малко нелогично.
Навсякъде се наслушахме и от свидетелката Т.а колко уважани
бизнесмени са. Колко добре е възпитала сина си. Да, но от цялото защото това
са поредица от дела. Това не е първо дело. Значи първоначално съпругът на г-
жа И. си е позволил да заведе дело за нанесената му лека телесна повреда.
Вследствие на това дело в момента има 8 дела, които част от тях се гледат и в
К. Те просто нагледно съсипват едно семейство. За всяко нещо тия 8 дела са от
страна на Т., не на И.. Те са си позволили да си потърсят правата. Това е
странното. Просто, считам че съда при разглеждане на делото е извършил
презицен анализ на фактическата обстановка и доказателства и в съответствие
с това е стигнал до правилни и законосъобразни изводи. Правният извод за
невиновността на подзъщитната ми отговаря на пълното и законово изискване
да е постановено след пълно, безспорно, обективно установяване на фактите,
които бяха относими към делото. Това, че се добавяха, цитираха се
свидетелски показания по други дела, нормално съда да го игнорира, както и в
момента се опитаха и въззивната жалба и т.н.
Предвид горното, жалбата се явява неоснователна, а присъдата правилна
и законосъобразна, като такава моля да оставите същата в сила. Няма друго
какво да кажа.
РЕПЛИКА АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, бе посочено, че никъде
по време на обаждането не е било цитирано името на доверителят ми.
Действителност това е така, тъй като обръщението е „***“, но при
обаждането до 112, подъдимата е визирала именно г-н Т., защото той и заедно
със семейство И. са се намирали на процесното място, където е извършен
процесния инцидент спрямо доверителят и спрямо кого са били нанесе
физически, травматични увреждания от сина и от съпруга на г.жа И..
Да се твърди, че семейство И. са завели наказателно дело срещу
доверителят и вследствие на това наказателно дело, същия е завел множество
дела срещу семейство И. е крайно нелепо. Тези дела са заведени с основание.
В продължение на близо 4 години той си търси правата.
13
В ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА ПОДС. С. И.: Искам да добавя.
Първо, г-жа Д. казва, че ние сме познавали кой е В. Т.. Тя цитира само
това, което е подчертано и, което на нея и изнася. Това е протокол № 1047 от
10.04 – показанията на сина ми. Той какво казва – цитира се. Никога не съм
имал никакви отношения, никакви спорове абсолютно нищо с подсъдимия.
Даже до тогава до случката, не знаех кой е, но тя удобно цитира това което и
изнася.
Второ, обадила съм се, да на тел.112. Защо съм се обадила. Защото,
като видях, че мъжа ми е целият в кръв. Вече от свидетелските показания, ето,
ако желаете ще видите за какво става въпрос
Трето, тук съм пуснала жалби до Районна прокуратура. Те винаги
въвеждат хора, които не са свидетели.
И друго искам да кажа. От тази дата живота ни стана ад. Искаха да
прекратим, да не съдим В., те от първия ден събират доказателства. Рецепти
от първия ден от както той удари мъжа ми. Не съм била на лекар. Как съм се
чувствала. Зле съм се чувствала, но не съм ходила на лекар, защото не съм
имала възможност. Той е бил много уважаван. От 90 година ние имаме частен
бизнес до 2023 г. Аз също съм била уважавана. Работила съм непрекъснато
под стрес заради това съм и хладнокръвна. Занимавали сме се със спедиция и
с международен транспорт. Ако знаете какво е. Какъв ужас. Под какъв стрес
си там и заради това съм хладнокръвна.
Друго свидетелските показания на майката и съпругата. Те във всяко
едно дело се явяват косвени свидетели- Те са косвени свидетели, но плюят
срещу нас. Нашето семейство такова. Нашето семейство онакова. Те много
възпитани. Те много уважавани. Съсипаха на живота от тази дата. Това искам
да кажа.
СЪДЪТ извежда от залата Д. И. - син на подсъдимата, поради
нарушаване на реда в залата.
ПОСЛЕДНА ДУМА ПОДС. С. И.: Казала съм го, не съм знаела кой е.
Казала съм го. Те твърдят, че сме ги познавала. Ние плуваме в различни води.
14
Нито ме интересува майка му нито него. Да, дядо му съм го познавала, но
впоследствие разбрах кои са.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще произнесе с решение в срок.
Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 11:23 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15