№ 3218
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря И. ИВ. И.НОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110173334 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т“ ЕАД, искова молба и
уточнителна такава /л.61/, насочена против Ю. А. Т., ЕГН ********** / в качеството й
на наследник на М. А. Т., ЕГН ********** /, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумите както следва: 2149.54лв. – доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., до обект с
абонатен № ******, представляващ ап. № 28, находящ се в гр. С............., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателна изплащане на
сумата, 350.55лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 16.11.2021г., 41.18лв. –
стойността на услуга дялово разпределение за периода м.10.2018г. – м.04.2020г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на сумата и 9.28лв. – мораторна лихва за периода -01.12.2018г. – 16.11.2021г.
С протоколно определение от 24.02.2023г., съдът е отменил Определение №
79/03.01.2023г., в частта, с която като трето лице помагач на страната на ищеца е
конституирано дружеството „Т. С.“ Е..
Ищецът „Т” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя на ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да
е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия (влезли в
сила 10.07.2016г.) купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на
интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се
намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия
било извършвано от „Т. С.“ Е., в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б ЗЕ. Поддържа
се от ищеца, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. По
изложената аргументация се прави искане да се постанови решение, с което ответникът
1
да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът оспорва
заявените искови претенции по основание е размер, като формулира и възражение за
погасяване на вземанията на ищцовото дружество по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия и дялово разпределение за недвижим имот, представляващ ап. 28, находящ се в
гр. С........., за който е отреден абонатен № ******.
След формулирано доказателствено искане от страна на ищеца, към писмо от
Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“, е приложено копие
на Заповед № ............. на Председателя на СНС /л.93 по делото/, от която се
2
установява, че процесният ап. 28, находящ се в гр. С........., e получен като обезщетение
от М. А. Т., ЕГН **********.
Не е спорно по делото, а и от приложената на л. 40 справка от НБД „Население“
се установява, че М. А. Т., ЕГН ********** е починала на 12.08.2009г., респективно
правото на собственост върху процесното жилище, по силата на наследствено
правоприемство, е преминало в патримониума на единствения й наследник по закон -
ответника Ю. А. Т. през 2009.
По изложената аргументация следва извода, че през исковия период същата е
притежавала качеството „потребител“ на топлинна енергия, в качеството й на
собственик на жилището.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че за процесния период абонатната
станция е топлозахранвала вход „Б“, общият топломер е отчитан по електронен път,
като от отчетеното количество са приспаднати технологичните разходи в абонатната
станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между
всички потребители. Видно от заключението през процесния период в имота е имало
два броя отоплителни тела с монтирани ИРРО, в помещения хол и баня, за периода
19/20г. е осигурен достъп за отчет на уредите, като отчета от 13.06.2020г. е представен
на вещото лице. От заключението става ясно, че през процесния период ТЕ за
отопление на сградната инсталация е изчислена по формула, приложена в Наредба №
16-334/06.04.2007г. на база пълна отопляема кубатура. Експертът е посочил, че
технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното
предприятие.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
От приложеното на л. 14 копие на Договор №328/31.10.2001г., се установява, че
между процесната етажна собственост и фирма „Т. С.“ Е., е сключен договор за дялово
разпределение, въз основа на взето решение на ЕС /протокол л. 16/.
Гореизложеното обуславя извода за основателност на заявените претенции,
респективно следва да се разгледа наведеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
3
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
В случая давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ
45 – дневен срок.
Исковата молба, инициирала настоящото производство, е депозирана на
22.12.2021г., погасени по давност са вземания станали изискуеми преди 22.12.2018,
респективно погасени по давност са вземанията за топлинна енергия за периода
м.05.2018г. – м. 10.2018г. и за дялово разпределение за м. 10.2018г.
За останалата част от периода м.11.2018г. – м.04.2020г., видно от заключението
на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, сумата за доставена
топлинна енергия е в размер на 1942.71лв., а за дялово разпределение 39.14лв., за
които суми претенциите се явяват основателни.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена, но незаплатена
топлинна енергия се явява частично основателна, поради следните съображения:
По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия ,
както се изложи по-горе, приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед изложеното следва извода, че
ответникът е в забава за заплащането на дължимите се суми за топлинна енергия за
периода, за който вземането не е погасено по давност. Видно от заключението на
вещото лице по изготвената ССчЕ дължимата се лихва за забава върху претенцията за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 16.11.2021г. е в
размер на 313.41лв., за която част акцесорната претенция следва да бъде уважена, като
над тази сума до максимално претендирания размер или за разликата от 37.14лв. искът
се явява неоснователен
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение за сумата от 9.28лв. се явява неоснователна.
4
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлена част на заявените
претенции следва да бъдат разпределени и разноските по делото.
Предявени са искови претенции в общ размер на 2550.55лв., уважената част е в
размер на 2295.26лв., респективно отхвърлената част е в размер на 255.29лв.
На ищеца следва да се признаят разноски в размер на 1035.00лв., от които
700.00лв. – депозит вещи лица, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение и
235.00лв. – внесена държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 931.40лв.
Ответникът има право на разноски с оглед отхвърлената част, но такИ. не следва
да му се присъждат, доколкото не е формулирани искане в тази насока и не се доказва
извършването на разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю. А. Т., ЕГН **********, да заплати на „Т“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С............, на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 1942.71лв. –
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2018г. – м.04.2020г., до
обект с абонатен № ******, представляващ ап. № 28, находящ се в гр. С.............,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 22.12.2021г. до
окончателна изплащане на сумата, 313.41лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г.
– 16.11.2021г., 39.14лв. – стойността на услуга дялово разпределение за периода
м.11.2018г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 22.12.2021г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
доставена, но незаплатена топлинна енергия, в частта, за сумата от 206.83лв. – за
периода м.05.2018г. – м.10.2018г., иска за дялово разпределение, в частта, за сумата
от 2.04лв. за м. 10.2018г., иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – мораторна
лихва върху доставената топлинна енергия, в частта, за сумата от 37.14лв. и иска за
сумата от 9.28лв. – мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода
01.1202018г. – 16.11.2021г., една част като погасени по давност, друга част като
неоснователни.
ОСЪЖДА Ю. А. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т“ ЕАД , ЕИК *********, сумата от 931.40лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5