№. 52 / 4.2.2020 г.
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
04.02.2020 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М. ІV- ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 30.01.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна И. и с участието на прокурора.............................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 2517 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.238, във връзка с чл.239 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.318 и сл. от Търговския закон, обективно съединен с иск по чл.86 ЗЗД.
Ищецът, „К.“ ЕООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление гр. М. б. м. №. 2., представлявано от управителя Р. С. Н., чрез процесуалния си представител адвокат Н.Б., вписана в АК, е предявил иск срещу „Д. К.“ ЕООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление г. 1. р. В. у. №. 6. е. 3., ап. 5, представлявано от управителя Д. П. К. и цена на исковете: 29 466,14 лева, от които: Главница: 28 594,28 лева и лихва: 871,86 лева.
В исковата молба се твърди, че на 02.01.2019 година между „Д. К.“ЕООД, като поръчващ и ,,К.“ ЕООД, като изпълнител, е сключен договор за изработка, съгласно който при подадена поръчка за производство, изпълнителят се задължава да извърши на свой риск, срещу възнаграждение, производство на стерилизирани продукти под марка на поръчващия. В този случай вида и количеството на продуктите се уточнява от поръчващия.
На 19.03.2019 година от страна на ответника е подадена заявка №. 2 за доставка, в която продуктите са индивидуализирани по вид и количество. Стоката, по така подадената заявка е доставена и приета от ответника, за което е съставена и подписана от страните стокова разписка №. ********** от 21.03.2019 г. От ответника няма постъпили възражения. Издадена е фактура №. ********** от 21.03.2019 година на стойност 21 711, 02 лева със срок на плащане 20.04.2019 г. По тази фактура има частични плащания - на 07.06.2019 г. - 5000 лева и на 21.06.2019 г. - 3. 000 лева или общо 8 000 лева, като незаплатената част е в размер на 13 711,02 лева.
На 11.04.2019 година е постъпила заявка №. 3. за доставка на посочените в нея продукти. По тази заявка стоката е доставена и приета от ответника, съгласно стокова разписка №. ********** от 09.05.2019 г. Няма постъпили възражения по доставката. Издадена е фактура №. ********** от 09.05.2019 година на стойност 14 883,26 лева със срок на плащане 08.06.2019 г. По тази фактура няма плащане
Общото задължение на „Д. К.“ ЕООД по посочените по-горе фактури е в размер на 28 594, 28 лева.
Въпреки многократно провежданите разговори, до настоящи момент дължимата сума не е заплатена от ответника.
Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи законната лихва от деня на забавата.
Общо дължимото обезщетение за забавено плащане е в размер на 871.86 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да се осъди „Д. К.“ ЕООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление, г. 1. р. В. у. №. 6. е. 3., ап. 5, представлявано от управителя Д. П. К. да заплати на ,,К.” ЕООД, седалище и адрес на управление гр. М. бул.”Трети март” №. 2., ЕИК ********* представлявано от управителя Р. С. Н. следните суми:
- 28 594,28 лева - дължими по фактура №. ********** от 21 .03.2019 година и фактура №. ********** от 09.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
- 871,86 лева - обезщетение за забавено плащане от падежа на всяко вземане до датата на подаване на исковата молба.
Претендира и направените разноски в настоящото производството, както и разноските в обезпечителното производство.
Моли на основание чл. 389 от ГПК да се допусне на предявените по горното дело искове обезпечение и да се издаде обезпечителна заповед за налагане на ЗАПОР върху банковите сметките на „Д. К.“ ЕООД, ЕИК xxxx ,със седалище и адрес на управление, г. 1. р. В. у. №. 6. е. 3., ап. 5, представлявано от управителя Д. П. К. във всички лицензирани банки и банкови клонове в страната до размера на сумата от 29 466,14 лева.
Счита, че предявените искове са допустими и са подкрепени с писмени доказателства, които сочат, че са и вероятно основателни. С оглед продължителния срок, през който ответника не изпълнява своето задължените, „К.“ ЕООД ще бъде значително затруднено, дори невъзможно да осъществи правата си по бъдещото решение, поради което и поисканото обезпечение следва да бъде допуснато.
На 02.10.2019 година е постановено и определение №. 1284, с което е допуснато обезпечение на предявените искове с налагане обезпечителна мярка – запор върху банковите сметки на ответника до размера на предявените искове.
Ответникът „Д. К.“ ЕООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление, г. 1. р. В. у. №. 6. е. 3., ап. 5, представлявано от управителя Д. П. К., в срока, предвиден за отговор по чл.131 ал.1 ГПК не представя такъв и не взема становище по исковете. Редовно призован за насрочено съдебно заседание не изпраща представител и не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице К.И., приета от съда и неоспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по делото и на основание чл.238 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 239 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Установено е безспорно по делото, че между страните са осъществявани търговски сделки, с оглед предмета на дейност на дружествата, които управляват и представляват. Касае се за спор, относно неизплатени суми по реализирани търговски сделки, по силата на които на „Д. К.“ ЕООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление, г. 1. р. В. у. №. 6. е. 3., ап. 5, представлявано от управителя Д. П. К. са извършвани дейности по производство на стерилизирани продукти под марка на поръчващия по конкретни заявки от страна на „К.“ ЕООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление гр. М. б. м. №. 2., представлявано от управителя Р. С. Н., като ищецът е производителя, а ответникът – заявител и получател на същата. Представените писмени доказателства, а именно: Договор за изработка от 02.01.2019 година; Ценова листа, заявки за доставка, стокови разписки и фактури не са оспорени от ответника. От същите безспорно се установяват съществуващите търговски взаимоотношения между страните.
Въпросът е, основателен ли е предявения иск относно дължимостта и размера на претендираните от ищеца суми поради неизпълнение на задължение по реализираните сделки, за всяка от които е съставен и приемо-предавателен протокол.
Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, предвид не подаване писмен отговор от страна на ответника в определения от закона срок, не вземане становище, не направени възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на представените доказателства, а и не представяне на такива, установяващи изпълнение на задължението му, той губи възможността да направи това по-късно, т.е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от страна на ответника. Освен това не се яви на първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане делото в негово отсъствие.
В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – ответникът е получил съобщение по чл. 131 ГПК, л.33 и 34 от делото чрез Залепване Уведомление по реда на чл.50 ал.4 ГПК, и не е представил в срок отговор на исковата молба, същият е редовно призован, но не се е явил в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка – чл. 238, ал.1 ГПК. С определението от 20.12.2019 г. по реда на чл. 140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – чл. 239, ал.1 ГПК.
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск следва да се уважи като основателен, като съдът осъди ответника да изплати претендираните суми изцяло. От констатациите на вещото лице, изготвило и представило заключението си, което съда приобщава изцяло като доказателство по делото, като обективно, компетентно и безпристрастно, е отразила, че в счетоводствата и на двете дружества процесните фактури са отразени и са извършвани редовни записвания. Установен е точния размер на задължението, който е в размера, така както е претендиран, както по отношение на главницата, така и за лихвата за забава. Това обуславя извода, че исковете са доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
Съобразно с изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за исковото и обезпечително производства, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, на основание чл. 239, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д. К.“ ЕООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление, г. 1. р. В. у. №. 6. е. 3., ап. 5, представлявано от управителя Д. П. К., ДА ЗАПЛАТИ на „К.“ ЕООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление гр. М. б. м. №. 2., представлявано от управителя Р. С. Н., следните суми:
- 28 594.28 лева - дължими по фактура №. ********** от 21.03.2019 година и фактура №. ********** от 09.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2019 година, датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
- 871.86 лева - обезщетение за забавено плащане от падежа на всяко вземане до 02.10.2019 година;
- 1 494.65 лв., представляващи направените в хода на производството разноски.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: