РЕШЕНИЕ
Номер 195 17.07.2023
г. град Русе
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, четвърти състав, на двадесет и осми юни две хиляди двадесета и трета година, в публично
заседание, в състав:
СЪДИЯ:
Диана Калоянова
при секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Калоянова
административно дело № 157 по описа за 2023
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 118, ал. 1 и
във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“
от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на А.К.В., ЕГН *********, с адрес *** против Решение
№ 2153-17-26/02.03.2023 г., издадено от Директора на Териториално поделение
(ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) Русе, с което е отхвърлена
жалбата на оспорващата срещу Разпореждане № 2146-17-8/16.01.2023 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе и същото е потвърдено.
С посоченото разпореждане се прекратява на личната пенсия за инвалидност поради
общо заболяване (ЛПИОЗ) на В., считано от 01.04.2020 г. В жалбата се твърди, че
оспореният индивидуален административен акт е постановен при съществени
процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон. Претенцията
е съдът да отмени оспореното решение изцяло. В условията на алтернативност се
иска то да бъде отменено частично като се отмени Разпореждане №
22146-17-8/16.01.2023 г. за периода от 01.04.2020 г. до 01.07.2022 г., до която
дата е продължило действието на
Експертно решение (ЕР) на ТЕЛК № 1434/24.04.2017 г.
Ответникът
– директор на ТП на НОИ Русе, чрез надлежно упълномощения си представител главен
юрисконсулт Ц.Р., представя административната преписка и оспорва жалбата като
неоснователна. Ангажира писмени бележки по съществото на спора.
Жалбата
е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в
предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150
от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения;
след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна процесуална
предпоставка. По изложените причини същата е процесуално допустима за
разглеждане, но неоснователна по същество.
От
фактическа страна по делото се установява следното:
Жалбоподателката А.К.В. е получавала лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване, отпусната считано от 01.01.2000 г. След редовно
преосвидетелстване, с ЕР № 1431/24.04.2017 г. на ТЕЛК общи заболявания първи
състав на УМБАЛ - Русе на лицето са определени
трайно намалена работоспособност (ТНР) 57% и срок на инвалидността -
01.04.2020 г. На основание решението на органа на медицинската експертиза, с
Разпореждане № 50/19.05.2017 г. на пенсионния орган при ТП на НОИ Русе е
постановено определяне на ЛПИОЗ на В. в същия размер (137,17 лева) от
01.05.2017 г. до 01.04.2020 г.
С ЕР № 0748/26.02.2020 г., издадено от ТЕЛК общи заболявания първи състав
на УМБАЛ „Канев“ АД – Русе е извършено преосвидетелстване на жалбоподателката,
при което й е определен нов процент ТНР – 40% и срок на инвалидността –
01.02.2023 г. По делото няма данни това решение на ТЕЛК да е оспорвано. Същото
не е получено в ТП на НОИ Русе нито като изпратено от Регионалната картотека на
медицинската експертиза (РКМЕ) Русе, нито чрез представяне от освидетелстваното
лице.
На 01.06.2022 г. А.В. подала заявление до ТЕЛК чрез РКМЕ, за
преосвидетелстване по повод изтичане на срока на последното експертно решение.
Последвало издаване на ЕР на ТЕЛК № 92395/20.10.2022 г., с което на
жалбоподателката са определени ТНР 50% със срок 01.10.2023 г. Това експертно
решение на ТЕЛК е изпратено и получено в ТП на НОИ – Русе на 21.11.2022 г.
заедно с предходно издаденото такова ЕР № 0748/26.02.2020 г. (направено е
отбелязване - л. 26). Издаденото ЕР № 9235/20.10.2022 г. е било оспорено от
Медицинската комисия при ТП на НОИ Русе относно определения процент на ТНР с
Решение № 1747/18.11.2022 г.
С писмо изх. № 9101-17-16/06.01.2023 г. (л. 27) е изискана от РЗИ - РКМЕ Русе
информация за причините поради които ЕР № 0748/26.02.2020 г. не е изпратено на
НОИ в срок. В писмото е посочено също така, че лицето получава ЛПИОЗ за ТНР 57%,
с дата на инвалидизиране 10.10.1995 г. и срок 01.04.2020 г., удължен съгласно §
20 и § 20а от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година и за
преодоляване на последиците (ЗМДВИП) до 31.12.2022 г. В отговор № Х
08-5-1/10.01.2023 г. на РЗИ се посочва, че поради техническа грешка процесното
експертно решение е представено със закъснение на ТП на НОИ Русе. Допълнително,
с уведомление вх. № 1011-17-5482#4/25.01.2023 г., председателя на ТЕЛК – І
състав – Русе информира ТП на НОИ Русе, че е изискано връщането на преписката
по обжалваното ЕР № 92395/20.10.2022 г. поради установено техническа грешка и
това решение ще бъде анулирано съгласно чл. 91 от АПК.
При тези данни с Разпореждане № 2146-17-8/16.01.2023 г. ръководителят по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе е разпоредил прекратяване на
отпуснатата на В. ЛПИОЗ, считано от 01.04.2020 г. В мотивите на разпореждането е
посочено, че В. е получавала този вид пенсия с дата на инвалидизиране
10.10.1995 г. и срок на инвалидност 01.04.2020 г. за 57% ТНР. Съгласно § 20а от
ПЗР на ЗМДВИП служебно е променен срока на пенсията до 31.12.2022 г. В. е
преосвидетелствана от ТЕЛК Русе с ЕР № 0748/ 26.02.2020 г., като й е определена
ТНР 40%. Това експертно решение е влязло в сила на 12.03.2020 г., но е
представено в ТП на НОИ Русе на 21.11.2022 г. поради техническа грешка. Тъй
като на лицето е определена ТНР 40%, то съгласно чл. 72 от КСО не му се следва ЛПИОЗ,
което е мотивирало пенсионния орган да издаде цитираното разпореждане.
Разпореждането на ръководителя на пенсионния орган е обжалвано от В. пред
Директора на ТП на НОИ Русе по съображения, че неправилно пенсионният орган не
е съобразил удълженото действие на ЕР на ТЕЛК от 24.04.2017 г. съобразно § 20
от ПЗР на ЗМДВИП. Според жалбата, посоченото експертно решение като
по-благоприятно за лицето е следвало да намери приложение, тъй като то дава право
на В. да продължи да получава ЛПИОЗ и след 01.04.2020 г.
С оспорваното по делото Решение № 2153-17-26/02.03.2023 г. директорът на ТП на НОИ Русе е отхвърлил
жалбата на В. и е потвърдил разпореждането. В мотивите си решаващият орган се е
позовал на разпоредбите на чл. 72 и чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, както и чл. 30,
ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). В решението са коментирани
нормите на § 20 и § 20а от ПЗР на ЗМДВИП, които намират приложение само в
случай, че в ТП на НОИ не постъпи ново експертно решение, какъвто е именно
настоящия случай. Коментирана е разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПОС, уреждаща
връщането на неоснователно получени суми от пенсионер.
Решението на Директора на ТП на НОИ Русе е получено лично от оспорващата на
08.03.2023 г., видно от представеното известие за доставяне ИД 7000 1 JFU1F X.
Недоволна от така постановеното решение, В. обжалва същото в настоящото производство с доводи за незаконосъобразност, като твърди, че оспореното решение е издадено при съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон. Изложените доводи на жалбоподателката са свързани както с неправилното според нея приложение на разпоредбите на § 20 и § 20а от ПЗР на ЗМДВИП, така и с неправилното позоваване на чл. 14 от НПОС от страна на решаващият орган.
С
Определение от 18.04.2023 г. съдът е конституирал страните и на основание чл.
170, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 9, ал. 3 от АПК е разпределил доказателствената
тежест. На основание чл. 171, ал. 4 от АПК е указал на жалбоподателката, че нейна
е доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата от
които черпи благоприятни правни последици, както и твърдяната от него
незаконосъобразност на обжалвания административен акт. На основание чл. 170,
ал. 1 от АПК е указал на ответника, че трябва да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
С молба с вх. № 2631/20.06.2023 г.
жалбоподателката е представила ЕР № 91172/01.06.2023 г. на ТЕЛК ІІ състав при УМБАЛ „Канев“ АД Русе, с което,
след преосвидетелстване, на В. е определена ТНР 52%, със срок на инвалидност
01.06.2024 г.
В проведеното по делото съдебно
заседание процесуалният представител на ответника представи ЕР № 90549/05.04.2023 г. на НЕЛК –
Специализиран състав по Нервни, Очни болести и ССЗ, с което се отменя ЕР №
92395/ 20.10.2022 г. на ТЕЛК І състав и
се връща за ново освидетелстване на В..
Процесуалният представител на ответника е ангажирал
писмени бележки в последното по делото съдебно заседание. Изложени са доводи за
законосъобразността на обжалваното решение. Посочено е, че В. не е изпълнила
задължението си да уведоми ТП на НОИ Русе за наличието на ЕР № 0748/26.02.2020
г., с което на нея е определена ТНР 40%. Иска се от съда да отхвърли жалбата на
В. като неоснователна.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като не е обвързан от
твърденията в жалбата.
Не е
спорно между страните, че обжалвания административен акт е издаден от
компетентен орган. Същият притежава материална и териториална компетентност и
такава по степен в съответствие с разпоредбите на чл. 117, ал. 3 от КСО във
връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "а" от КСО, в кръга на
правомощията му по закон. Разпореждане № 2146-17-8/16.01.2023 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе е издадено в рамките
на установената от закона местна, степенна и материална компетентност по чл.
98, ал. 1 от КСО
Спазена е
разпоредбата на чл. 59 от АПК по отношение формата и задължителните реквизити
на оспорения индивидуален административен акт. Решението съдържа както правното
основание, така и фактическите основания за неговото издаване. С оглед
изложеното се налага извода, че обжалваният акт е издаден в надлежна писмена
форма и в него се съдържат всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК.
Жалбоподателката не е предявила възражения срещу формата на оспорения акт.
Не се констатират съществени нарушения на
административно-производствените правила. Въпреки позоваването на това
основание за незаконосъобразност на административните актове в жалбата, В. не
сочи конкретни факти и обстоятелства, представляващи процесуални нарушения. При
служебната проверка, извършена от съда на основание чл. 168 от АПК, не се установи
наличието на процесуални нарушения.
Решението и потвърденото с него разпореждане са постановени и
в съответствие с материалния закон, като релевираните в жалбата възражения в
тази насока са неоснователни.
Съгласно чл. 71 от КСО Лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са
загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително
време.
Според чл. 72 от КСО Пенсия
за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане. От съдържанието на цитираните норми се
налага изводът, че основанието за получаване на пенсия за инвалидност е
загубата на работоспособността в размер на 50 и над 50 на сто. С ЕР № 0748/26.02.2020
г. ТЕЛК – I състав на УМБАЛ „Канев“ АД - Русе на жалбоподателката е определена
ТНР 40% със срок 01.02.2023 г., т.е. под законовия минимум и следователно лицето
е престанало да отговаря на условията за получаването на този вид пенсия. В
съответствие със закона, пенсионните органи са приели, че по отношение на
жалбоподателката е приложимо основанието по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО за
прекратяване на ЛПИОЗ - отпадане на основанието за получаването й. Това
принципно положение не е спорно по делото. Спорът се отнася до това от кой
момент следва да е прекратяването на получаваната от В. ЛПИОЗ. Тезата на
жалбоподателката е, че предвид удължения срок на действие на ЕР на ТЕЛК от 2017
г., всъщност такъв момент въобще не е настъпил.
Административния орган е приел, че прекратяването следва да
настъпи от 01.04.2020 г., като той се е обосновал с приложението на чл. 30, ал.
З от НПОС, съгласно който Преосвидетелстването на лицата с трайно
намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се извършва до изтичането
на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. Когато
преосвидетелстването се извършва до първо число на месеца, в който изтича
срокът, за който е отпусната пенсията, както и при предсрочно
преосвидетелстване по молба на пенсионера, пенсията се определя в същия размер,
увеличава се, намалява се или се прекратява от първо число на месеца, следващ
месеца на преосвидетелстването. Когато преосвидетелстването е извършено в
месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и след
това, не по вина на лицето, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава
се, намалява се или се прекратява от срока, до който е била отпусната. Според пенсионния и решаващия
органи, тъй като ЛПИОЗ на жалбоподателката е отпусната до 01.04.2020 г. и преди
изтичане на този срок с ЕР № 0748/26.02.2020 г. на ТЕЛК е определен ТНР 40%, то
пенсията се прекратява от 01.04.2020 г.
Съдът намира тези изводи за съответни на закона и
непротиворечащи на нормите на § 20 и § 20а от ПЗР на ЗМДВИП с оглед
конкретиката на фактическите обстоятелства.
Ноторен факт е, че от 13.03.2020 г. с решение на Народното
събрание е обявено извънредно положение в Република България във връзка със
заболяването от COVID 19. В Държавен вестник бр. 28/24.03.2020
г. е публикуван Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП),
който влиза в сила от 13.03.2020 г. Съгласно § 20 от ПЗР на този закон (в редакцията му към датата на обнародване и влизане в сила –
ДВ, бр. 28/24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) Експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК за определяне на трайно
намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, съответно експертните
решения на ЦВМК към Военномедицинската академия за годност за военна служба и
служба в доброволния резерв, при които срокът на инвалидност, съответно срокът
на годност изтича по време на действието на този закон, продължават действието
си по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна. Впоследствие тази
норма е изменена (ДВ, бр. 44/13.05.2020 г.,
в сила от 14.05.2020 г.) като е трансформирана в алинея 1 и е придобила следното
съдържание: Експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК за
определяне на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане,
съответно експертните решения на ЦВМК към Военномедицинската академия за годност за военна служба и
служба в доброволния резерв, при които срокът на инвалидност, съответно срокът на
годност е изтекъл по време на извънредното положение, продължават действието си
по време на
извънредното положение и
два месеца след неговата отмяна. От 18.07.2020 г. (ДВ, бр.
64 от 2020 г.18.07.2020 г., в сила от 18.07.2020 г.) разпоредбата е променена
по следния начин: Експертните
решения на ТЕЛК и НЕЛК за определяне на трайно намалена работоспособност/вид и
степен на увреждане, съответно експертните решения на ЦВМК към
Военномедицинската академия за годност за военна служба и служба в доброволния
резерв, при които срокът на инвалидност, съответно срокът на годност е изтекъл
по време на извънредното
положение или на извънредната епидемична
обстановка, продължават действието си по време
на извънредното положение,
съответно на извънредната епидемична обстановка и три месеца след нейната
отмяна.
Допълнително с § 1 от Закона за допълнение на ЗМДВИП (ДВ, бр. 53/ 08.07.2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) е въведена нова
разпоредба - § 20а в ПЗР на закона, като според ал. 1 Експертните решения на ТЕЛК и
НЕЛК за определяне на трайно намалена работоспособност/вид и степен на
увреждане, на които срокът на инвалидност е изтекъл в периода от 13 март 2020
г. до 30 юни 2022 г., продължават действието си до издаване на ново експертно
решение, но не по-късно от 31 декември 2022 г., когато лицата са подали
заявление-декларация за преосвидетелстване от ТЕЛК до 15 юли 2022 г.
Анализът на цитираните норми сочи, че хронологично,
първоначално с разпоредбата на § 20, ал.
1 от ПЗР на ЗМДВИП е продължено действието на експертните решения на ТЕЛК и
НЕЛК за определяне на трайно намалена работоспособност/вид и степен на
увреждане, които изтичат по време на извънредното положение или на извънредната
епидемична обстановка и три месеца след нейната отмяна, т.е. до 30 юни 2022 г.
Целта на приетото законодателно решение е гарантиране на възможността на
правоимащите лица за получаване на осигурителните плащания (и в частност на
пенсия за инвалидност) до момента, до който ще е обективно възможно преосвидетелстването
им, с оглед факта, че този процес е затруднен и/или препятстван от извънредната епидемична
ситуация в страната.
С § 20а, ал. 1 от ПЗР на ЗМДВИП, считано от 1 юли 2022 г. е
предвидено ново продължение на действието на решенията на органите на
медицинската експертиза. Условията за това са кумулативни:
1.
ЕР на ТЕЛК и НЕЛК за определяне на ТНР/вид и степен на увреждане, на което
срокът на инвалидност е изтекъл в периода от 13 март 2020 г. до 30 юни 2022 г.
и
2.Правоимащото
лице да е подало заявление-декларация за преосвидетелстване от ТЕЛК до 15 юли
2022 г.
В
мотивите на законодателя при приемане на тази разпоредба се посочва следното: „Законодателната инициатива е насочена само към лицата, които
по независещи от тях причини, не са били преосвидетелствани своевременно, а не
към всички лица чиито срокове на експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК
са изтекли. Една от причините се корени в необходимостта
да се ограничи възможността от удължаване на сроковете да се възползват хора, чието здравословно състояние към
момента вече не предполага наличието на
трайно увреждания и съответно не им е необходима отпусканата до момента подкрепа, поради което те не са подали заявление
декларация. Втора причина е създаването на
възможност на хората с трайни увреждания, предприели действия за преосвидетелстване, да ползват правата си и
най-вече необходимата им подкрепа за
компенсиране на увреждането до издаването на ново експертно решение.
По този начин се създават предпоставки
за целесъобразно и законосъобразно разходване на публичните средства, като в максимална възможна степен се
ограничава възможността за разходване на средствата от
държавния бюджет не по предназначение.
Предложената със законопроекта промяна се основава на
принцип, който до голяма степен ще създаде условия и ред за удължаване
сроковете на изтеклите експертни решения на ТЕЛК и
НЕЛК на хората с увреждания, които наистина имат нужда от предоставяната им от държавата подкрепа. По този начин ще се
преустанови практиката за автоматичното удължаване на
сроковете на всички изтекли експертни решения и респективно на произтичащите от тях права, основаваща се на
обявеното извънредно положение, респективно извънредната
епидемична обстановка.“
Действително цитираните мотиви се отнасят до приемането на
разпоредбата на § 20а от ПЗР на ЗМДВИП, която е в сила едва от 01.07.2022 г.,
но това не означава, че разпоредбата на § 20, ал. 1 от ПЗР на ЗМДВИП не следва
същата логика и същите принципи. Всъщност законодателят е предвидил удължаване
на срока на действие на експертните решения на ТЕЛК не като принципно
положение, а само с цел осигуряване на възможност на правоимащите лица да
получат полагащите им се осигурителни плащания, дори и когато са
възпрепятствани да бъдат своевременно преосвидетелствани поради наличието на извънредни
обстоятелства, каквито са обявеното извънредно положение и извънредна
епидемиологична обстановка. Когато не е налице такова възпрепятстване и лицата
са преосвидетелствани своевременно цитираните параграфи не намират приложение,
доколкото лицата разполагат с валиден документ, установяващ релевантното им
здравословно състояние. В тази връзка в конкретния случай с постановяването на
ЕР на ТЕЛК № 0748/26.02.2020 г., с което жалбоподателката е редовно
преосвидетелствана към края на периода на предходното експертно решение,
действието на експертното решение от 2017 г. се преустановява и срокът му не
подлежи на удължаване по реда на § 20 от ПЗР на ЗМДВИП. Към датата на обявяване
на извънредното положение – 13.03.2020 г. жалбоподателката е разполагала с влязло
в сила ЕР № 0748/26.02.2020 г. и при евентуално несвоевременно
преосвидетелстване именно срокът на това експертно решение би подлежал на
удължаване по реда на § 20 и § 20а от ПЗР на ЗМДВИП.
Необосновани и несъответни на цитираните правни норми са
разсъжденията на жалбоподателката, според които ЕР № 1431/24.04.2017 г., чийто
срок е до 01.04.2020 г. продължава действието си 01.07.2022 г. Както вече се
посочи това експертно решение е преустановило действието си още на 26.02.2020
г., когато е постановено новото решение на ТЕЛК и жалбоподателката е била
редовно преосвидетелствана. Тук е мястото да се посочи, че съдът намира за
неправилно приложена от пенсионния орган разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от НПОС.
Това е така защото когато преосвидетелстването се извършва до първо число на
месеца, в който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и при
предсрочно преосвидетелстване по молба на пенсионера, пенсията се определя в
същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от първо число на
месеца, следващ месеца на преосвидетелстването. В случая жалбоподателката е
била преосвидетелствана на 26.02.2020 г., т.е. преди първо число на месеца, в
който изтича срокът, за който е отпусната пенсията – 01.04.2020 г. (макар да не
е ясно, защо в ЕР на ТЕЛК от 26.02.2020 г. е посочено, че „по-късното освидетелстване не е по вина на лицето“, след като
преосвидетелстването не е след изтичане на срока по предходното експертно
решение, а преди това). При това положение пенсията на В. следва да се прекрати
от първо число на месеца, следващ месеца на преосвидетелстването, т.е. от
01.03.2020 г., а не от 01.04.2020 г., както е сторил ръководителят по пенсионно
осигуряване. Това обстоятелство обаче е в полза на лицето и съдът не разполага
с правомощие да го промени във връзка с жалбата на В. поради общия принцип, че
положението на жалбоподателката не може да се влошава.
На последно място в жалбата се възразява срещу доводите на решаващия
орган свързани с разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПОС във връзка с частта от
разпореждането, в която тази норма е цитирана (без посочването й цифрово) и е
посочено, че на основание чл. 114, ал. 1 от КСО получените суми от пенсия
подлежат на връщане от пенсионера. Съдът намира тези възражения за неотносими
към настоящия спор по следните съображения:
В Разпореждане № 2146-17-8/16.01.2023 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване, след изписване на диспозитива (разпоредителната част) на
акта е вписан следния текст: „Пенсионерът
е длъжен да съобщава на органите по пенсионно осигуряване в едномесечен срок от
узнаването или настъпването на всяко обстоятелство, което води до спиране,
прекратяване или изменяне на пенсията, както и адреса си при промяна. На
основание чл. 114, ал. 1 от КСО получените суми от пенсия подлежат на връщане от
пенсионера“.
Цитираният текст няма отношение към разпореденото с процесното разпореждане
прекратяване на ЛПИОЗ на жалбоподателката, поради което не съставлява мотиви
към този административен акт, респективно съдът не дължи произнасяне по
възражения в тази част. Текстът не съставлява и допълнително разпореждане, т.е.
не е част и от диспозитива на административния акт, за да подлежи на оспорване.
Всъщност коментирания текст представлява възпроизвеждане на съдържанието на нормата
на чл. 14, ал. 1 от НПОС и чл. 114, ал. 1 от КСО и има по-скоро информативен
характер. Тези разпоредби биха имали
отношение към следващ административен акт, с който е разпоредено възстановяване
на недължимо получени суми, но не и към предмета на настоящото производство, а
именно – прекратяване на отпусната на жалбоподателката ЛПИОЗ. По тази причина
съдът не намира за необходимо да обсъжда възраженията на жалбоподателката в
тази им част.
В обобщение на всичко изложено до тук, съдът счита, че
оспореното решение на директора на ТП на НОИ Русе и потвърденото с него
разпореждане, не страдат от пороци, водещи до тяхната незаконосъобразност,
поради което жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена.
В
проведеното по делото съдебно заседание процесуалните представители и на
жалбоподателката, и на ответника са направили изявление, че не претендират
разноски.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд -
Русе, четвърти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.К.В. *** против Решение № 2153-17-26/02.03.2023 г., издадено от
Директора на ТП на НОИ – Русе.
Решението може да се обжалва по касационен ред пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: