Р Е
Ш Е Н
И Е №95
гр. Габрово,
20.12.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски окръжен съд, в открито съдебно заседание,
проведено на пети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПОПОВ
мл. съдия МАРИЯ
ДЪЛГИЧЕВА
при секретаря Михова и с участието на прокурор
Александров, като разгледа докладваното от младши съдия Дългичева ВНОХД № 109
по описа за 2018 г., за да е произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХI от НПК.
С присъда № 64/15.10.2018 г. Районен съд – Севлиево е
признал подсъдимата Ц.И.Д., родена на *** ***, за виновна в това, че в периода
от неустановена дата през първата половина на 2017 година до 19.06.2017 година,
в помещение на първи етаж на къща в имот в село С., община Севлиево, ул.
„Република“ № **, засяла и отглеждала в 8
броя саксии растения от рода на конопа с нетно тегло на суха листна маса 0,580
грама и активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0,3 % на
стойност 3,48 лева, в нарушение на установените в Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите правила, като деянието представлява
маловажен случай, като на основание чл. 354в, ал. 5 във връзка с ал. 1 от НК и
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ и ал. 3 от НК съдът я осъдил на наказание
„пробация“, като й наложил следните пробационни мерки: "задължителна
регистрация по настоящ адрес" за срок от седем месеца с периодичност на
явяване и подписване пред пробационния служител два пъти седмично и „задължителни
периодични срещи“ с пробационен служител за срок от седем месеца.
Със същата присъда районният съд признал подсъдимата
Д. за виновна и в това, че на 19.06.2017 година в помещение на първи етаж на
къща в имот в село С., община Севлиево, ул. „Република“ № **, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, държала високорисково наркотично
вещество – марихуана /коноп/ с нетно тегло 3,569 грама и активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол 13,3 % на стойност 21,41 лева, като
деянието представлява маловажен случай, за което на основание чл. 354а, ал. 5
във връзка с ал. 3, т. 1 от НК и чл. 55, ал. 2 от НК съдът я осъдил на
наказание „глоба“ в полза на държавата в размер на 500,00 лева.
На следващо място районният съд признал подсъдимата Д.
за невинна в това в това, че на неустановена дата в периода от началото на
месец април до края на месец май 2017 година, в село С., община Севлиево,
придобила, като намерила при почистване на стая с инструменти в къща на ул.
„Република“ № **, и държала до 19.06.2017 година в същата къща огнестрелно
оръжие – полуавтоматичен пистолет марка „Маузер“, модел „Верке“, кал. **
/6,35х15 мм./ с фабричен номер 3803** и 11
броя боеприпаси за огнестрелно оръжие – фабрично произведени патрони, марка
„Селиер и Белот“, кал. ** /6,35х15 мм./, без да има за това надлежно разрешение
съгласно разпоредбите на ЗОБВВПИ, поради което и на основание чл. 304 от НПК
във връзка с чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като обществената опасност на деянието е
явно незначителна, съдът я е оправдал по така повдигнатото й обвинение по чл.
339, ал. 1 от НК.
На основание чл.23, ал.1 от НК районният съд е
определил едно общо наказание от определените по-горе, като е наложил на
подсъдимата Д. наказанието „пробация“, включващо изброените пробационни мерки
по чл.42а, ал.2, т.1 и 2, а на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединил към
така определеното общо наказание и наказанието „глоба“ в размер на 500,00 лева.
По отношение на веществените доказателства по делото –
наркотични вещества и боеприпаси съдът е постановил да бъдат унищожени, а
огнестрелното оръжие да бъде отнето в полза на държавата.
В законния срок присъдата, в оправдателната й част, е
протестирана от Районна прокуратура – Севлиево. Представителят на държавното
обвинение счита, че съдът неправилно е оправдал подсъдимата Д. за
престъплението по чл.339, ал.1 от НК, тъй като по категоричен начин се
установявало, че последната от обективна и субективна страна е осъществила
състава му. По тези съображения моли въззивната инстанция да отмени присъдата в
атакуваната част и да признае подсъдимата Ц.И.Д. за виновна по така
повдигнатото й обвинение, като й наложи наказание „лишаване от свобода“,
изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК. По делото
е постъпило и допълнение към протеста, в което Районна прокуратура - Севлиево
излага подробни съображения и развива тезата, залегнала в протеста.
Срещу осъдителната част на присъдата е подадена
въззивна жалба от Ц.И.Д. чрез защитника й – адв. Е.С. ***. Жалбоподателката
счита, че в частта, с която е осъдена за престъпления по чл.354в, ал.5 вр. ал.1
от НК и чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК, присъдата е неправилна и
незаконосъобразна. Във връзка с обвинението по чл.354в, ал.5 вр. ал.1 навежда
доводи за липса на безспорна доказаност на изпълнителните деяния – засяване и
отглеждане. В този смисъл присъдата почивала на предположения, въз основа на
което моли настоящия състав да признае подсъдимата за невинна и да я оправдае
по така повдигнатото обвинение. Алтернативно, доколкото обвинението се отнася
до малко количество марихуана, на ниска стойност, с ниско съдържание на
активнодействащ компонент THC, както и до
подсъдима, характеризираща се с ниска обществена опасност като деец, моли за
прилагане на чл.9, ал.2 от НК. Обвинението по чл.354а, ал.5 вр. ал.3 от НК
намира също за недоказано, тъй като от доказателствата по делото било
установено, че достъп до имота са имали и други лица и съответно не било
несъмнено установено, че подсъдимата е упражнявала фактическа власт върху
марихуаната, макар да живеела в процесния имот. По тези съображения моли
въззивния съд да я оправдае по така повдигнатото обвинение. Алтернативно прави
искане за прилагане на чл.78а от НК, доколкото всички предпоставка за прилагане
на института били налице.
В постъпили допълнителни изложения към въззивната
жалба се доразвиват в подробности възраженията, свързани с прилагането на
материалния закон и вече посочени в жалбата. В едно от тези изложения се правят
и възражения, свързани с процесуални нарушения, като се твърди, че при
съхранението и изследването на иззетите с протокола за претърсване и изземване
8 броя растения и суха зелена листна маса не са спазени изискванията на Наредба
за условията и реда за съхраняване и унищожаване на наркотични вещества,
растения и прекурсори, както и за вземане на представителни проби от тях, както
и на Наредба за условията и реда за извършване на експертно изследване на
иззети наркотични вещества и прекурсори. Не се правят искания за събиране на
нови доказателства.
В съдебно заседание представителят на държавно
обвинение моли за уважаване на протеста срещу оправдателната част на
първоинстанционната присъда по чл.339 от НК. Счита, че са събрани достатъчно
доказателства за осъществяване състава на това престъпление, като намира, че
същото не е малозначително и не следва да попада под обхвата на чл.9, ал.2 от НК. моли за потвърждаване на присъдата по отношение на останалите две
обвинения.
Защитникът на подсъдимата излага доводите, развити и
във въззивната жалба и допълнителните разяснения към нея.
Подсъдимият Д. поддържа жалбата и казаното от своя
защитник, като моли да бъде оправдана.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите
на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на
обжалваната присъда, на основание чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено
следното:
Досъдебното производство е образувано с разпит на
свидетел, който твърдял, че в имот, находящ се в с. С., общ. Севлиево, ул.
"Република" № ** лицето Ц.И.Д. отглежда наркотични вещества. След
предварително получено разрешение от Районен съд - Севлиево, на посочения от
свидетеля адрес е извършено претърсване и изземване. При посещението на имота
било установено, че подсъдимата Ц.Д. живее от около два месеца сама в една от
къщите, намиращи се в него. След влизане на служители от РУ МВР - Севлиево в
къщата подсъдимата доброволно предала намиращите се от вътрешната страна на
прозореца на стая, разположена на първия етаж седем броя растения с височина от
10 до 23 см., засети в пластмасови кофички и един брой саксия. Листната маса
била отделена от стръковете и претеглена на електронна везна, която отчела
бруто тегло 5,40 грама. Бил извършен полеви наркотест, като тестовата лента
реагирала на марихуана. Високорисковото наркотично вещество било описано като
Обект № 1 в изготвения за това следствено действие протокол.
Подсъдимата Д. доброволно предала и суха зелена листна маса, която съхранявала отделно в
метална кутия. Предаденото вещество също било изтеглено на електронна везна,
която отчела бруто тегло 4,49 грама. При извършения полеви наркотест сухата
маса реагирала също на марихуана. Наркотичното вещество било описано като Обект
№ 2 в протокола.
По делото била изготвена химическа експертиза, според
чието заключение представената под № 1 марихуана съдържала влага, което
наложило нейното сушене на стайна температура. След сушенето нетното й тегло
било 0,58 грама.
Съгласно заключението на изготвената физико-химическа
експертиза Обект № 1, съдържащ изсушена зелена листна маса от отглежданите от
подсъдимата растения, с нетно тегло от 0,580 грама, е идентифициран като
марихуана със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 0,3 %, с цена 3, 48 лева. Според същото заключение Обект №
2, съдържащ суха зелена листна маса, с нетно тегло 3, 569 грама е идентифициран
като високорисково наркотично вещество - марихуана със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 13, 3 % и цена 21, 41 лева.
В хода на извършване на претърсването в дома на
подсъдимата, последната предала доброволно и намерените от нея оръжие и
боеприпаси. По делото била изготвена и балистична експертиза, чието заключение
установило, че представеното оръжие е полуавтоматичен пистолет, марка „Маузер“,
модел „Верке“, кал. ** /6,35х15мм/, фабр. № 3803**, произведен в Германия –
1910/14 г. Същият представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ и е
годен да произведе изстрели с боеприпаси кал. ** /6,35х15мм/. Заключението също
така установява, че представените за изследване 11 броя патрони са кал. **
/6,35х15мм/, марка „Селиер и Белот“, произведени в Чехия, както и че същите
представляват боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на писмените и гласните доказателствени източници, както
и на базата на изготвените по делото експертни заключения.
Подсъдимата Д. в обясненията си както пред първата,
така и пред настоящата инстанция отрича да е засявала наркотичното вещество
марихуана, обособено като веществено доказателство Обект № 1. Твърди, че неин
приятел, чиято самоличност остава неизяснена по делото, и е донесъл вече
засятите кофички с марихуана, а тя само ги отглеждала.
Първоинстанционният съд е извършил подробен, прецизен
и обстоен анализ на доказателствата по делото, както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, който настоящата инстанция в една голяма негова част
споделя.
Престъплението по чл.354в, ал.5 вр. ал.1 от НК:
От приложения по делото протокол за претърсване и
изземване и изготвения към него албум, както и от изготвените съдебнохимическа
и физико – химическа експертизи, които съдът кредитира с доверие, се
установява, че в дома на подсъдимата Д. към 19.06.2017 г. са се намирали 8
засяти растения, представляващи високорисково наркотично вещество – марихуана,
с нетно тегло от 0,580 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент тетрахидроканабинол 0,3 %, с цена 3, 48 лева, за които подсъдимата Д.
не е имала разрешение съгласно чл.29, ал.1 от ЗКНВП. Авторството на деянието се
установява безспорно от обясненията на подсъдимата, които тя дава както пред
първата, така и пред настоящата инстанция. Последната твърди, че неин приятел й
донесъл вече засятите семена в кофичките, а тя само се грижила за тях, като
навързала колчетата към растенията и ги поливала. Доколкото от съвкупния анализ
на доказателствата не се установи подсъдимата Д. да е извършила изпълнителното
деяние "засяване", а обясненията й, дадени както пред първата, така и
пред настоящата инстанция не се опровергават от останалия доказателствен
материал, то следва последната да бъде оправдана по така повдигнатото й
обвинение.
Правилно първоинстанционният съд е приел,
че е налице отглеждане на растение от рода на конопа в нарушение на ЗКНВП,
както и че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.354в, ал.5
от НК. Изпълнителното деяние „отглеждане“ се установява по безспорен начин
както от посочените по-горе протокол за претърсване и изземване, назначените и
приети експертизи, така и най-вече от обясненията на подсъдимата, с които тя не
отрича извършеното престъпление, а напротив – потвърждава факта, че се е
грижила за засятите растения.
Настоящият състав напълно споделя мотивите на
районния съд досежно това, че с квалификацията на деянието, а именно като
„маловажен случай“ са отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства,
каквито са ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца, малкото
количество марихуана, ниския процент на активното й вещество, както и ниската
му парична стойност. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния
случай чл.9, ал.2 НК е неприложим, доколкото разпоредбата на чл.354в от НК
защитава важни обществени отношения, както и че в наши дни този вид деяния са
придобили изключително широко разпространение в обществото, особено сред
младите хора, което от своя страна създава необходимост от санкционирането им с
оглед превенция на бъдещи такива прояви, каквито впрочем са и целите, заложени
в чл.36 от НК. В тази връзка настоящият състав намира за необходимо да добави
че малкото количество марихуана, ниския процент на активното й вещество, както
и ниската му парична стойност имат характеристиката на изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство. Останалите смекчаващи обстоятелства като младата
възраст на подсъдимата, чистото й съдебно минало, както и съдействието й за
разкриване на обективната истина, в съчетание с липсата на отегчаващи
обстоятелства сами по себе си покриват критерия за многобройност по смисъла на
чл.55, ал.1 от НК. Не на последно място
по делото е видно, че се касае до реална съвкупност, т.е. извършени са две
деяния, които осъществяват състава на две различни престъпления /отглеждане по
чл.354в, ал.1 и държане по чл.354а, ал.3 от НК/, насочени все срещу
обществените отношения, охраняващи и регламентиращи притежаването на наркотични
вещества, което сочи наличие на степен на обществена опасност на деянията,
достатъчна да препятства приложението на чл.9, ал.2 от НК. По тези съображения
въззивният съд намира възраженията на защитника на подсъдимата, посочени във
въззивната жалба и свързани с приложението на чл.9, ал.2 от НК, за
неоснователни.
При индивидуализация на наказанието
правилно районният съд е приложил чл.55, ал.1, т.2, б. „б“, като е заменил
предвиденото в чл.354в, ал.5 от НК наказание „лишаване от свобода“ с
„пробация“, налагайки на подсъдимата две пробационни мерки, а именно –
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“. Доколкото по делото не се установи безспорно засяването
като изпълнително деяние наред с отглеждането, то и наказанието „пробация“
следва да бъде намалено. Чл.42а, ал.3, т.1 от НК урежда минимум относно
продължителността на наложените пробационните мерки, а именно 6 месеца, откъде
следва, че наказанието на подсъдимата Д. следва да бъде изменено, като от 7
месеца продължителност на пробационните мерки то да бъде намалено на 6 месеца.
Правилно съдът е преценил, прилагайки чл.55, ал.3 от НК, че за постигане
целите, уредени в чл.36 от НК не е необходимо да се налага по-лекото наказание,
което законът е предвидил наред с лишаването от свобода, а именно глобата.
Престъплението по чл.354а, ал.5 вр. ал.3,
т.1 от НК:
Както авторството, така и самото
изпълнително деяние, изразяващо се в държане на високорисково наркотично
вещество /марихуана/, без наличие на надлежно разрешение и в нарушение на чл.30
от ЗКНВП безспорно се установяват както от обясненията, дадени от подсъдимата
Д., така и от изцяло подкрепящите ги показания на св. Недялков, както и от изготвените
и вече по-горе споменати експертизи и протокол за претърсване и изземване.
Самата подсъдима не отрича обстоятелството, че е държала сухата зелена листна
маса, като дори добавя, че го е правила за лични нужди, тъй като често
употребява марихуана. От физико - химическата експертиза се установява, че
нетното тегло на марихуаната е 3, 569 грама, а активно действащото вещество в
нея е 13, 3 %, като паричната равностойност на наркотичното вещество е 21, 41
лева.
Въззивният съд намира, за правилна преценката на
първоинстанционния съд, че извършеното от страна на подсъдимото лице покрива
обективните и субективни признаци на по-леко наказуемия състав по чл. 354а, ал.5 от НК. Несъстоятелни са възраженията на защитата,
според които по делото не е установено по несъмнен начин, че именно подсъдимата
е упражнявала фактическа власт върху марихуаната, като се акцентира върху
данните, че последната не е обитавала сама жилището, както и това, че и други
хора са имали достъп до него. В наказателноправен аспект държането на конкретен
предмет представлява упражняване на трайна фактическа власт на дееца върху
него. Това е фактическо състояние, при което деецът разполага с вещта, служи си
с нея, употребява я, контролира я. Поначало наличието на наркотично вещество в
дома на извършителя е сериозна индиция срещу него, доколкото упражняваната от
него фактическа власт върху имота се разпростира и върху вещите, намиращи се в
него. В конкретния случай, макар да има данни приятелят на подсъдимата да я е
посещавал в дома й в периода на извършване на престъплението, то това не може
да бъде възприето като доказателство за липса на държане на наркотичното
вещество от нейна страна. Самата тя в обясненията си заявява, че не е живеела в
процесния имот с него, а той само периодично я е посещавал. От разпитите на
свидетелите по делото се установява и че никой от тях нито посещава имота, нито
е оставал да нощува там. Доколкото и самата подсъдима признава, че е държала
наркотика и то за лична употреба, настоящият състав намира за безспорно
установено, че последната е извършила както от обективна, така и от субективна
страна престъплението по чл.354а, ал.5 вр. ал.3 от НК.
Настоящият състав се солидаризира с мотивите на
първоинстанционния съд досежно неприложимостта на разпоредбата на чл.78а от НК
по настоящото дело. Доколкото чл.78а, ал.7 от НК забранява приложението на този
институт по отношение на множество престъпления, какъвто е и настоящият случай,
то искането на защитата за прилагането му се явява неоснователно.
Престъплението по чл.339, ал.1 от НК:
Настоящият въззивен състав намира за
правилна и законосъобразна преценката на районния съд за приложение на чл.9,
ал.2 от НК по отношение на това престъпление.
Действително деянието, осъществено от
подсъдимата Д. формално осъществява признаците на състава по чл.339, ал.1 от НК. Тезата на прокуратурата, изразена в протеста, а именно, че по делото не са
налице фактори, които да обусловят незначителна степен на обществена опасност
на деянието и дееца, не може да бъде защитена при установените по делото
обстоятелства. Преценката за степента на
обществена опасност на такъв вид престъпления е мерило за тяхната социална
значимост и обосновава необходимост от съответна наказателноправна защита на
обекта на посегателство, изразена в криминализирането на деянието и определяне
параметрите на наказанието от законодателя. Освен това, при всеки отделен
случай е необходимо да бъде установена конкретната обществена опасност на
извършеното деяние, което се осъществява на базата на комплексен анализ на
всички негови елементи. В тази насока следва да бъдат преценени характерът на
обекта на посегателство, степента, в която може да бъде засегнат, характерът на
конкретното деяние с оглед възможността, която то създава за засягане на обекта
и общественоопасните последици, каквито може да има и при престъпленията на
просто извършване.
В конкретния случай степента на засягане
на правнозащитения обект на посегателство по чл.339, ал.1 от НК не е
достатъчна, за да го характеризира от обективна страна като престъпление, макар
формално да осъществява признаците му. Освен това, липсват общественоопасни
последици от извършването му, а личността на дееца е с положителна
характеристика. Очевидно е, че макар да не е напълно изключена, обществената
опасност на деянието е явно незначителна. Този извод в настоящия случай се
налага на първо място от установения по делото факт, че оръжието е било притежание
на прадядото на подсъдимата, който факт се подкрепя и от показанията на св.
Ц.К.и от съдебнобалистичната експертиза, според която моделът на оръжието е от
1910/14 г. Докато е разчиствала имота, подсъдимата е намерила оръжието и
боеприпасите, като вместо да ги скрие, тя ги е оставила на видно място в една
от стаите в къщата, с намерението да попита близките си чие е оръжието и какво
да прави с него. Няма данни подсъдимата да е използвала оръжието или да е
демонстрирала притежанието му пред трети лица. На следващо място обществената
опасност на личността на подсъдимата, проявена в конкретиката на деянието, е
незначителна. Тази незначителност е очевидна, тъй като се касае до личност с
чисто съдебно минало, без противообществени прояви, с добри характеристични
данни и в млада възраст. Необходимо е да бъде отчетено и обстоятелството, че
именно доброволното признание на подсъдимата пред органите на полицията за
държането на оръжието и боеприпасите, както и доброволното им предаване, е
причина за разкриване на процесното държане. Поведението на подсъдимата от една
страна се е оказало решаващо за разкриване на деянието, а от друга страна е
индиция за ниската степен на обществена опасност на дееца и деянието.
Съдът намира възраженията на защитата за допуснати процесуални нарушения
при съхранението и изследването на иззетите с протокола за претърсване и
изземване 8 броя растения и суха зелена листна маса за неоснователни поради
следните съображения:
Несъстоятелно е възражението на защитата
за това, че не е спазена процедурата по съхранение и изследване на иззетите
растения марихуана и по-специално че не са иззети представителни проби от
наркотичното вещество и тези действия не са инкорпорирани в протокол съгласно
разпоредбите на Наредба за условията и реда за съхраняване и унищожаване на
наркотични вещества, растения и прекуросори, както и за вземане на
представителни проби от тях. В чл.90, ал.3 от Закон за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите е уредено задължение на органите на Министерството
на вътрешните работи и органите на досъдебното производство и митническите
органи от всеки вид иззето вещество или растение над 1 кг. да се взема
представителна проба при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
Същата разпоредба препраща към горепосочената наредба, а чл.2 от същата гласи,
че от всеки вид иззето наркотично вещество с обща маса над 1 кг. се
взема представителна проба, включително в случаите, когато е разпределено в
повече от една опаковка. От посочените разпоредби следва, че представителни
проби се вземат само при иззето количество наркотично вещество с тегло над 1
кг., като законодателната логика се свежда до това, че забранената субстанция
подлежи на унищожаване и за да бъде проведено законосъобразно разследване и
съдебно следствие, се взема част от наркотичното вещество, за да бъде то
изследвано и приложено по делото като веществено доказателство. В конкретния
случай иззетото количество марихуана е с тегло много под 1 кг., откъдето
следва, че процедура по вземане на представителни проби не е била необходима и
процесуално-следствените действия са напълно законосъборазно извършени от
органите по разследване.
Що се отнася до възраженията, свързани
със законосъобразното изготвяне на експертните заключения по делото, съдът
намира същите за пълни, обосновани, ясно и категорично отговарящи на
поставените въпроси. И при двете експертни заключения вещите лица са посочили
използваните методи, послужили за изследване на наркотичните вещества, като са
изготвили заключенията си под страх от наказателна отговорност, регламентирана
в чл.291 от НК. Колкото до специалността на вещото лице съдът намира, че
изследването се отнася до експертно становище, вещото лице по което е
компетентно тъкмо в сфера на химическото изследване, стоящо в основата на
същинския въпрос на заключението. Оттук следва, че не е необходимо да бъде
експерт - физик, за да бъде законосъобразно изследването.
На база всичко изложено по-горе въззивният съд намира,
че първоинстанционната присъда следва да бъде изменена, като подсъдимата бъде
оправдана за едно от изпълнителните деяния по чл.354в, ал.5, вр. ал.1 от НК, а
именно в това да е засявала растения от рода на конопа. На това основание
наказанието на подсъдимата следва да бъде изменено, като от седем месеца пробация
се намали на шест месеца. В останалата част присъдата следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 337, ал.1, т.1, вр.
чл. 334, т. 3 от НПК Габровски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Присъда
№ 64/15.10.2018 г., постановена по НОХД № 293/2018 г. по описа на РС - Севлиево
в ЧАСТТА, с която подсъдимата Ц.И.Д. е призната за виновна за засяването
на 8 броя саксии растения от рода на конопа с нетно тегло на суха листна маса
0, 580 грама и активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0, 3 %
на стойност 3, 48 лева, като е признава за невинна и я оправдава в тази част на
повдигнатото и обвинение по чл.354в,
ал.5 вр. ал.1 от НК.
ИЗМЕНЯ
Присъда № 64/15.10.2018 г.,
постановена по НОХД № 293/2018 г. по описа на РС - Севлиево в ЧАСТТА, с
която на подсъдимата Ц.И.Д. на основание чл.354в, ал. 5 вр. ал.1 от НК и чл.
55, ал. 1, т. 2, б. „б“ и ал. 3 от НК й е наложено наказание
"пробация" с пробационни мерки - "задължителна регистрация по
настоящ адрес" за срок от седем месеца с периодичност на явяване и
подписване пред пробационния служител два пъти седмично и „задължителни
периодични срещи“ с пробационен служител за срок от седем месеца, като НАМАЛЯВА
размера на определените пробационни мерки от седем на шест месеца за всяка от тях.
ОПРЕДЕЛЯ на
основание чл.23, ал.1 от НК едно общо наказание от така определените, като
НАЛАГА на подсъдимата Ц.И.Д. наказанието пробация, включващо пробационните
мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК, както следва: "задължителна
регистрация по настоящ адрес" за срок от шест месеца с периодичност на
явяване и подписване пред пробационния служител два пъти седмично и
"задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от
шест месеца.
ПРИСЪЕДИНЯВА
на основание чл.23, ал.3 от НК към определеното по-горе общо наказание
наказанието "глоба" в размер на 500, 00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.