№ 692
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000503015 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д.789/24 г. по описа на СГС. С
решение по делото 4405/24 г. съдът е осъдил Прокуратурата на РБългария на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ДОДОВ да заплати на С. И. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 35 000 лв., ведно със законната лихва от 03.12.21 г. Съдът е уважил в
пълнота заявената от ищеца претенция. Тя се основава на твърдение за тежко понесено
разследване за присвояване (чл. 202, ал.2, т.3, вр. чл. 201 НК) през периода 03.09.15 –
03.12.21 г. (6 г. 3 м.)
С въззивната жалба се оспорва правилността на определения от съда паричен
еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди, което бива определено като
прекомерно и некореспондиращо на действителните вреди, доказани в процеса.
Същите са определени като преекспонирани, с нереалистично заострен интензитет.
Влошеното здраве на ищеца не е установено с медицинска експертиза и не е доказана
причинната връзка между действията на Прокуратурата и здравословния статус на
ищеца.
С частна жалба се оспорва постановено на 10.09.24 г. определение, основано на чл.
248 ГПК. Иска се съдът да приложи решението, постановено от СЕС по дело С-438/22
г.
Ищецът оспорва жалбата и пледира решението да се потвърди.
1
В производството пред САС не са събирани нови доказателства. Приобщено от
първоинстанционния съд е нохд 619/15 г. по описа на СРП.
При служебна проверка се установи, че съдът е сезиран с допустима жалба, с която
се атакува валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне за
правилността на решението с оглед доводите за неправилност, наведени в жалбата.
Въз основа твърденията на страните, в рамките на предмета на проверка и с
оглед събраните от СГС доказателства, САС прави следните изводи:
Не се спори относно продължителността на наказателния процес, както и че
същият е приключил с влязла в сила оправдателна присъда. Настоящият състав
приема, че с оглед обстоятелството, че процес е воден срещу един обвиняем при
налични документи, продължителността е несъответна на тежестта на разследването, а
от това ищецът е търпял вреди, които следва да се отчетат при определяне на
обезщетение за вреди, понесени от незаконно обвинение.
За установяване на вредите на ищеца от неимуществен вид са представени
медицински документи и са събрани гласни доказателства - показания на свидетелките
А. И. – дъщеря на ищеца и С. Д. – негов защитник в съдебната фаза.
Първата заявява, че едва след приключване на разследването в дома се разбрало за
наказателното производство срещу баща й. Ищецът обяснявал, че има проблеми, но те
са негова грижа. С думите „истината излезе наяве, оправдаха ме“ той огласил пред
близките си, че е протичал наказателен процес. След като е бил кадър на МВР,
понастоящем той работел като охранител и това уронвало чувството му за
достойнство. Здравословното състояние на бащата на свидетелката прогресивно се
влошавало. Той поддържал високо кръвно налягане. Бил хоспитализиран в Софиямед и
Окръжна болница. Около 2022 г. се забелязало успокояване. Към 2016-17 г. ищецът
променил обичайното си открито и общително поведение.
Според св. Д. (защитник на ищеца в съдебната фаза на наказателния процес)
ищецът многократно правел изявления, че ще се самоубие. Казвал, че преди съдебно
заседание не можел да спи. Проявявал нервност. Зачервявал се и се изпотявал (това
било в момент, когато вдигал и кръвното налягане). На свидетелката е известен
случай, в който ищецът е припаднал пред съда и бил откаран в лечебно заведение с
Бърза помощ. Тогава кръвното му било 220. Свидетелката преценява ищеца като рязко
състарил се, грохнал, зъбите му опадали. Със себе си носел куфарче с доказателства.
Веднъж, при отварянето му, от него се показало въже, за което ищецът обяснил, че е
за „като реши да го направи“.
При анализ на гласните доказателства настоящият състав открива противоречие.
Мястото, на което ищецът би следвало да е най-автентичен (семейството), той е
укривал за воденото разследване и сам носел страданието си от случващото се, докато
пред хора, с които е в делови отношения, той заявявал суицидни мисли, като твърдял,
2
че иска „да се хвърли в метрото“, „да се обеси“, „да лапне пищова“…
Представен е фиш от Спешна помощ за откарването на припаднал мъж (ищецът) и
последващо назначаване на КТ на мозъка. В друг фиш на Спешна помощ е отразено
откарването на ищеца с линейка поради злоупотреба с алкохол. Удостоверен е
преглед, за който е представен амбулаторен лист, с оплакване за болки в сърдечната
област и твърдение, че медикаментозната терапия за хиперТ.чната болест не му влияе.
В друг амбулаторен лист е записана стойност на кръвната захар 7. В приложен на с.
69 лист от история на заболяването е отразено, че лицето е хоспитализирано след
гърч, без задух и болки в гърдите. Лист от преглед в Софиямед насочва пациента към
невролог заради генерализиран епи-пристъп със загуба на съзнание и отказ на
пациента да бъде хоспитализиран. В допълнителен лист, издаден от същата болница,
пациентът е диагностициран със симптоматична епилепсия. Назначена е
електроенцефалограма. С друг фиш от СП се установява помощ на пациент (ищеца),
загубил съзнание за 10-15 мин., но отказващ преглед. На 14.05.22 г. СП е извикана
заради голям епи-гърч с пяна на устата при изявление на пациента, че не е
епилептик. Приложените на л. 76 и 77 доказателства (медицински лист за преглед с
образно изследване) са нечетивни. Амбулаторен лист за платен преглед свидетелства
за анамнеза – припадък през време на седеж.
При така събраните доказателства настоящият състав счита, че свидетелските
показания, макар нецеленасочено недостоверни, не могат да обосноват наличието на
причинна връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца и воденото
разследване. Не е изследвано дали ищецът няма хронично неврологично или
ендокринно заболяване, причиняващо неконтролирани припадъци и дали ако има
такова хронично заболяване същото се влияе (влошава) от стресови ситуации (каквато
несъмнено е воденото разследване). В доказателствена тежест на ищеца е да установи
както вредите, така и тяхната пряка причинна връзка със заявеното вредоносно
поведение (поддържане на незаконно обвинение). На това основание, макар да има
право по собствена инициатива да изисква подпомагане от експерти, съдът е бил
извън правомощието да назначи медицинска експертиза, тъй като същата би била за
установяване на обстоятелства, вменени в доказателствена тежест на ищеца, попадащи
в предмета на доказване, а какъвто и да би бил отговора на вещите лица, поведението
на съда би се квалифицирало като пристрастно. Поради това е основателно
възражението на ответника за недоказаност на заявеното с исковата молба влошаване
на здравословното състояние на ищеца. Не е ясно заявения от св. Д. психичен
лабилитет (изявления за суицидни намерения) дали не е проявление на личностова
промяна при хронична епилепсия или е реактивно поведение на лице с повишена
емоционалност и ранимост.
С оглед така установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че е
доказано, че ищецът, като бивш служител на МВР, е бил шокиран от повдигнатото и
3
поддържано обвинение, той е изпитвал общоприетите негативни чувства на
несигурност, накърнено чувство за справедливост, потиснатост, недоверие към
правораздавателната система и държавността. Продължителността на наказателното
преследване е удължавала гореописаните чувства. С оглед на това справедлив
еквивалент на страданията на ищеца по начина, по който са доказани, според
настоящия състав е сумата от 10 000 лв. За разликата до присъдените 35 000 лв.
решението в осъдителната му част, вкл. относно лихвите следва да се отмени. Според
изхода на спора промяна следва да претърпи решението в частта за разноските,
подлежащи на отмяна над сумата от 1 300 лв., а постановеното на основание чл. 248
ГПК определение следва да се отмени. Предвид ефективната защитна теза на ищеца
пред двете съдебни инстанции няма целесъобразност за намаляване на присъдения на
основание чл. 38 ЗА хонорар под минималния размер, визиран от Тарифата за
минималните адвокатски възнаграждения.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 4405/24 г., постановено по гр.д.789/24 г. по описа на СГС в
частта, с която в полза на С. Н. И. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 НК е присъдено
обезщетение над сумата от 10 000 лв., а в полза на адв. К. И. на основание чл. 38 ЗА е
присъден хонорар над 1300 лв, както и в частта, с която са присъдени законни лихви
върху главница от 25 000 лв.от 03.12.21 г., както и постановеното на основание чл. 248
ГПК определение 13816/24 г. по същото дело.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му осъдителни части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4