№ 409
гр. Пловдив, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20225001000361 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба „А.“ ЕООД против решение № 260148
от 25.11.2021 г., постановено по търг. дело № 22 по описа за 2021 г. на
Пазарджишкия окръжен съд, с което „А.“ ЕООД е осъдено да заплати на „К.“
ЕООД сумата в р-р на 243,06 лв., представляваща дължима законна лихва
върху платената от ответника в хода на същото производство главница от
175000 лв. (по отношение на която искът е оттеглен и производството
прекратено), изчислена за периода от завеждане на исковата молба
(19.02.2021 г.) до настъпилото плащане на главницата (23.02.2021 г.), както и
да заплати сумата в р-р на 16 600 лв., представляваща общ размер на
сторените разноски по делото, от които 7000 лв. – заплатена ДТ; 6000 лв. с
ДДС – заплатен адвокатски хонорар за исковото производство и 3600 лв. с
ДДС – заплатен адвокатски хонорар за обезпечителното производство по
ч.гр.д. № ****/2021 г. по описа на СГС.
От „А.“ ЕООД е постъпила и въззивна частна жалба против
определение № 260059 от 18.03.2022 г., постановено по търг. дело № 22 по
описа за 2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставена без
уважение искането за изменение на Решение № 260148/25.11.2021 г по т.д. №
22/2021 г. на ПзОС в частта му за разноските, инкорпорирано във въззивна
жалба вх. № 267970/20.12.2022 г., подадена от ответника „А.“ ЕООД, като
неоснователно.
1
Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че обжалваното
решение е недопустимо, евентуално – незаконосъобразно. В тази връзка
жалбоподателят изразява становище, че искането за законна лихва не
представлявало самостоятелно искане и подлежало на разглеждане,
доколкото на разглеждане подлежал само главният иск, поради което, след
като производството по този иск е било прекратено, произнасянето за лихва
било недопустимо. Излагат се и доводи за недължимост на лихвата, тъй като
главното задължение било погасено преди отстраняване нередовностите на
исковата молба. Искането е обжалваното решение да се обезсили, евентуално
– да отмени и вместо това, да се постанови друго, с което да се отхвърлят
искането за законна лихва, както и да се присъдят всички направени
деловодни разноски за двете инстанции.
Във въззивната частна жалба е изразено становище, че решението в
частта за разноските също е недопустимо, доколкото е недопустимо
произнасянето по недопустим иск. Евентуално се поддържа, че ответникът не
дължи разноски, тъй като погасявайки паричното задължение, предмет на
нередовната искова молба преди ищецът да отстрани нередовността, не е
станал причина за завеждане на делото. Моли съдът отмени решението в
частта, с която „А.“ ЕООД е осъдено да заплати на „К.“ ЕООД деловодни
разноски.
Въззиваемият „К.“ ЕООД чрез процесуалния си представител е
оспорил въззивната жалба и въззивната частна жалба, изразявайки становище,
че обжалваните съдебни актове са правилни, поради което следва да се
потвърдят, като на дружеството се присъдят направените във въззивното
производство разноски.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред Пазарджишкия окръжен съд е образувано по
предявен от „К.“ ЕООД против „А.“ ЕООД осъдителен иск за заплащане на
сумата от 175 000 лева, представляваща неизплатена част на продажна цена
по договор за покупко-продажба на царевица от ******** г., изменен с Анекс
№ * от ******** г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и за
заплащане на сторените разноски в първоинстанционното производство
разноски и тези в производството по обезпечаване на иска по ч.гр.д. №
****/2021 г. по описа на СГС и изп.дело, образувано въз основа на издадената
обезпечителна заповед.
Исковата молба е подадена по куриер на 18.02.2021 г. и регистрирана
в съда на 19.02.2021 г. С разпореждане от същата дата, Пазарджишкия
окръжен съд на ищеца е указано да представи справка, съдържаща
необходимите изчисления за определяне на иска съгласно с чл. 128, т. 2 ГПК,
както и да представи доказателства за внасяне на дължимата ДТ.
В определения срок, ищецът е представил справка чл. 128, т.2 ГПК, а
в рамките на продължения по негова молба първоначално определен от съда
едноседмичен срок допълнително с още две седмици, е внесъл и дължимата
по иска държавна такса.
2
След извършената размяна на книжата, с отговора на исковата молба от
ответника е представен документ от 23.02.2021 г. за извършено плащане по
сметка на ищцовото дружество, на паричното задължение от 175000 лева,
предмет на предявения иск, като е поискано да се прекрати производството.
Ищецът не е оспорил факта на погасяване на вземането по главния иск,
заявявайки с допълнителната искова молба, че не го поддържа, но претендира
заплащането на лихва за забавеното плащане на главницата в размер на 243.06
лева, за периода от предявяване на иска 19.02.2021 г. до датата на
извършеното плащане 23.02.2021 г. , както и заявените с исковата молба
разноски.
Пазарджишкия окръжен съд е взел предвид новонастъпилите в хода на
процеса обстоятелства, както и исканията на страните, прекратил е
производството по главния иск и се е произнесъл по искането за лихви, като
го е уважил изцяло и е присъдил в полза на ищеца сторените деловодни
разноски.
Решението е допустимо и правилно.
В исковата молба, наред с иска за главното вземане е било заявено
изрично искане за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на
вземането. В допълнителна искова молба т.е. в срока по чл. 372 ГПК, предвид
заявеното плащане на главницата, ищецът е конкретизирал искането за
мораторна лихва за определен период и за конкретна сума.
Първоинстанционният съд е присъдил законната лихва върху главница от
175 000 лв., за периода от завеждане на исковата молба -19.02.2021 г. до
настъпилото плащане на главницата - 23.02.2021 г.
В конкретния случай прекратяването на иска по отношение на главния
иск, предвид новонастъпилото обстоятелство – плащането на главния дълг и
произтичащата от това липса на правен интерес за ищеца да поддържа
занапред този иск не води автоматично до прекратяване на искането за
акцесорното вземане за лихва, още повече, че ищецът не само не е оттеглял
това искане, но и го е конкретизирал за определен период и по размер.
В тази насока Пловдивския апелативен съд напълно споделя мотивите
на първоинстанционния съд, че претенцията за законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до плащането на дълга в хода на процеса има
самостоятелно материално-правно съществуване, представлява различно от
главницата вземане и е включена в предмета на делото по чл.6, ал. 2 ГПК.
С излагане на допълнително уточнение, предвид новонастъпилия факт
на погасяване на главницата, чрез определяне на конкретен период и размер
на акцесорното вземане за лихва, искането за лихва от законна последица от
уважаването на главния иск, придобива характеристиката на самостоятелен
иск, запазвайки акцесорният си характер и функционалната си обусловеност
от последния. Дори да се приеме, че формално се касае за нов иск, предявен с
допълнителната искова молба, съдът счита, че в тази хипотеза разглеждането
на такъв иск е допустимо, както с оглед на процесуална икономия, така и с
оглед обстоятелството, че предметът на тази претенция е същият като при
предявяването й като законна последица на главния иск – основава се на
3
определените от закона юридически факти, установена е нормативно и е
извън волята на договарящите. В този смисъл, приемането и разглеждането на
това искане в изменената му с допълнителната искова молба форма не би
затруднило защитата на ответника. Искането е включено в доклада на съда,
разпределена е доказателствената тежест и съдът се произнесъл по него.
Предвид безспорно установения факт, с оглед уговореното между
страните по договора за покупко-продажба на царевица от ******** г.
изменен с Анекс № * от ******** г., че плащането на остатъка от уговорената
цена в размер на главния иск от 175 000 лева е следвало да се извърши до
05.02.2021 г., след тази дата ответникът е изпаднал в забава. В такъв случай
искането за заплащане на мораторна лихва за процесния период е
основателно. Постановено в този смисъл обжалваното решение е правилно и
следва да се потвърди.
Относно разноските:
По отношение на последиците от обратната на чл. 78, ал. 2 ГПК
хипотеза, е налице постоянна практика на ВКС, според която, когато
ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето, отказът от иска
или отхвърлянето му са извършени поради новонастъпили обстоятелства след
подаване на исковата молба, например извършено плащане на претендираната
сума, ищецът има право на направените разноски. Позовавайки се изрично на
тази практика, при определяне отговорността за разноските по делото
Пазарджишкият окръжен съд е приложил това правило.
В случаите, в които, при предявяването на иска, за ищеца е бил наличен
правният интерес от предявяването му заради предизвикан от ответника спор
за материално право, но в хода на производството са настъпили
обстоятелства, независещи от волята му и обуславящи отпадането на този
интерес или такива, погасяващи спорното материално право, то в тези случаи
не само не би била налице основната предпоставка за възникване
отговорността му за разноски, но самият той би имал право на разноски,
заради неоснователно провокирания от поведението на ответника правен
спор.
В подобна хипотеза, отговорността за разноски ще възникне за
ответника по аргумент от противното основание, изведен от разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 ГПК.
Обстоятелствата в конкретния случай сочат на наличието на описаната
хипотеза поради следното: признанието и заплащането на главния дълг в
пълния му размер е направено след предявяване на иска и постъпването на
исковата молба в съда, както и след получаване от ответника на съобщение от
ЧСИ за наложените обезпечителни мерки по допуснато от съда обезпечение
на този иск.
Без значение за възникването на отговорността за разноски в
посочената хипотеза е обстоятелството дали исковата молба е била редовна
към датата на плащането, след като нередовносттите й съгласно указанията и
в сроковете, определени от съда, са били отстранени и тя се считала за
редовна от деня на подаването – чл. 129, ал.5 ГПК т.е. преди датата на
плащането. Освен това, към датата на предявяването на иска са направени
4
разноски за адвокатско възнаграждение, както и за обезпечителното
производство.
Предвид така установените факти относно хронологията на
процесуалните действия по предявяването на иска и поведението на
ответника във връзка с забавеното и в известна степен – принудително
изпълнение на паричното притезание, предмет на главния иск, са налице
предвидените по аргумент от противното на чл.78, ал.2 ГПК предпоставки за
присъждане на сторените от ищеца в първоинстанционното производство.
Това означава, че и в частта за разноските решението на Пазарджишкия
окръжен съд, както и постановеното по реда а чл. 248 ГПК определение са
правилни.
С оглед изхода от въззивното производство, въззиваемият „К.“ ЕООД
има право на разноски за това производството, които, въпреки съдържащото
се в отговора на въззивната жалба искане, не се установяват, поради което и
не следва да се присъждат.
В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260148 от 25.11.2021 г., постановено по
търг. дело № 22 по описа за 2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260059 от 18.03.2022 г. постановено
по търг. дело № 22 по описа за 2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5