Номер 267131.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 31.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело №
20203100502292 по описа за 2020 година
Производството е образувано по жалба на адв.Стефанов, като
процесуален представител на В. М. Н. против Определение от № 9951
от 10.08.2020 година, постановено по гр.дело № 5979/2020 година по
описа на ВРС, с което е било прекратено производството по делото.
В жалбата се сочи, че извода на решаващия съд е неправилен, т.к.
съдът не е указал на страната за удължаването на срока и най – вече за
периода, с които се прави това.По същество искането е атакуваното
определение да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на
съдо – производствените действия.
За да се произнесе по спора ВОС, намери за установено следното:
С искова молба от 08.06.2020 година ищеца завел исковото
производство против ЗК „Слънчево –Припек 94“, като настоял да се
прогласят за нищожни взетите Решения на Ос на ЗК от 16.12.2018
година, с които е бил освободен стария Председател на ЗК и е бил
избран нов, в лицето на В.Б.
С Разпореждане № 18 650 от 10.06.2020 година съдът е оставил
производството без движение, като е посочил множество задачи за
изпълнение – обосноваване на активна легитимация, надлежен
ответник, отстраняване на противоречия между факти и петитум, и
други.
С първата си уточнителна молба от 25.06.2020 година – вж.л.24,
ищеца, чрез адв.Стефанов пространно е отговорил, но е продължил да
поддържа, че решенията са нищожни.
С ново Разпореждане № 21 360 от 26.06.2020 година, ВРС отново
е указал наличието на чл.59 от ЗК, като е поискал да се обоснове
правния интерес от предявяването на тези искове ; настоял е да се
1
формулира точен петитум и да се внесе д.т. от 80 лева.Изрично е
предупредил, че при неизпълнение производството ще бъде прекратено.
С втората си уточнителна молба – вж.31 ищеца е обосновал / поне
според него/ интереса си е в заключение е поискал да се удължи срока
за внасянето на д.т., предвид обстоятелството, че ищцовата страна се
намира извън град Варна.
Със свое Определение № 9136 от 20.07.2020 година, ВРС е
удължил срока, с две седмици, считано от 20.07.2020 година, като
отново е предупредил, че при неизпълнение делото ще бъде
прекратено.
С атакуваното Определение № 9951 от 10.08.2020 година, ВРС е
заключил, че указанията му не са изпълнени, дори в рамките на
удължения срок, които е изтекъл на 04.08.2020 година, с което е
прекратил и съдебното производство.
Становището на ВОС е следното:
Жалбата е неоснователна, а определението се явява правилно.В
частната жалба е поставен въпроса дали съществува или не задължение
на съда да уведомява страната за продължаването и/или отказът от
продължаването на срока.Отговора на този въпрос се крие, както в
наличната законодателна уредба, така и в съществуващата и
безпротиворечива практика на ВКС.Възприето е, че не съществува
задължение да се уведомява страната за определението по молбата за
продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК. За разлика от разрешението
по чл. 36 ГПК (отм.), в чл. 63, ал. 2, изр. второ от ГПК законодателят
определя момента, от който започва да тече продълженият от съда срок,
а именно изтичането на първоначалния.При това нормативно
разрешение, страната, която се ползва от продължаването на срока
трябва да следи за произнасянето от съда по подадената от нея
молба по чл. 63, ал. 1 ГПК, включително и в хипотезата, когато
молбата не е уважена.Също в този смисъл са Определения № 692 от
06.11.2013 година на ВКС по ч.гр.дело № 6631/2013 година и
Определение № 739 от 07.11.2013 година на ВКС по ч.гр.дело №
2999/2012 година.
В конкретния случай, ВРС е уважил искането на ищцовата страна,
като е удължил срока с две седмици, считано от 20.07.2020
година.Срокът е изтекъл на 04.08.2020 година, но указанията на съда са
останали неизпълнени.Редно е да се отбележи още, че визирайки
конкретните указания, настоящата инстанция намира, че те са коректни
и са изцяло съобразени с естеството на спора – по исковата претенция и
най – вече по внасянето на изискуемата държавна такса за това.Тези
указани, ведно с удължаването на срока страната е следвало да следи и
да изпълни, т.е. от нейна страна е било задължително активното
2
процесуално поведение.Бездействието й е било санкционирано, като по
този повод и решаващия съд е прекратил производството по
делото.Също е задължително да се посочи, че частната жалба не
съдържа в себе си имплицитно или директно искане на
възстановяване на срок; липсва и нарочна молба в тази насока.Ето защо,
съвсем правилно ВРС е достигнал до извода, че неизпълнението на
неговите указания в пълнота е основание за прекратяване на съдебното
производство.При тези данни е редно прекрателното определение да
бъде потвърдено.
На основание изложеното, ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9951 от 10.08.2020 година,
постановено по гр.дело № 5979/2020 година, петдесет и трети състав.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок,
считано от съобщаването пред състав на ВКС на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3