№ 1583
гр. Бургас, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
в присъствието на прокурора Б. Н. К.
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело
№ 20222120102148 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на ЕЛ. ЕМ. М. срещу
Прокуратурата на Република България. Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В законовия срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който
Прокуратурата оспорва исковете като неоснователни и се претендира тяхното отхвърляне,
алтернативно се моли да бъде присъдено обезщетение в по-нисък размер от претендирания.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковете и
моли съда да ги уважи, като присъди на страната разноските по делото.
В съдебно заседание прокурор от БРП моли съда да отхвърли исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
През 2017 г. ищцата заема длъжността „***“ в Митница – Бургас.
Досъдебно производство № ***/2017 г. по описа на СО-СП, пр. преписка № ***/2017
г. по описа на Специализирана прокуратура (за краткост ДП № ***/2017 г.) е образувано за
престъпление по чл.321, ал.3 и ал.2 от НК.
С определение от 06.10.2017 г. по ЧНД № ***/2017 г. по описа на Специализиран
наказателен съд е дадено разрешение на орган на досъдебно производство по ДП №
***/2017 г. да извърши претърсване на ЕЛ. ЕМ. М. и изземване на вещи, относими към
предмета на разследването.
С определение от 06.10.2017 г. по ЧНД № ***/2017 г. по описа на Специализиран
наказателен съд е дадено разрешение на орган на досъдебно производство по ДП №
***/2017 г. да извърши претърсване и изземване в недвижим имот, находящ се в гр. ***,
обитаван от ЕЛ. ЕМ. М., и изземване на вещи и документи от него.
С определение от 06.10.2017 г. по ЧНД № ***/2017 г. по описа на Специализиран
наказателен съд е дадено разрешение на орган на досъдебно производство по ДП №
***/2017 г. да извърши претърсване в недвижим имот, находящ се в гр. ***, обитаван от ЕЛ.
1
ЕМ. М., и изземване на движими вещи и предмети от значение за наказателното
производство.
На 19.10.2017 г. в 06.05 часа е издадена заповед за полицейско задържане на ищцата
за срок от 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, тъй като са налице данни за
извършено престъпление по чл.321, ал.2 от НК. Тя подписва декларация, че не желае да си
упълномощава адвокат или да й бъде назначен служебен защитник, че има здравословни
проблеми (***), желае медицински преглед от лекар и не желае член от семейството й или
друго заинтересовано лице да бъде уведомявано за задържането й. За времето от 06.10 часа
до 06.20 часа е извършен личен обиск на Б. по ДП № ***/2017 г., но не са иззети вещи, като
за процесуално-следственото действие се съставя протокол за обиск и изземване с
разрешение на съдия.
На същата дата, 19.10.2017 г., в дома на Б. в гр. *** за времето от 06.30 часа до 08.15
часа е извършено претърсване по ДП № ***/2017 г., като са иззети пари и два мобилни
телефона. Ищцата дава обяснения, че телефоните са нейни, а 200 лева от парите са й
предадени от майка й, за да даде на брат й, а останалите 2300 лева са нейни спестявания,
необходими за пътуване в София. За процесуално-следственото действие се съставя
протокол за претърсване и изземване.
На същата дата, 19.10.2017 г., в имот в гр. ***, където живее майката на ищцата, за
времето от 09.30 часа до 09.45 часа е извършено претърсване по ДП № ***/2017 г., като не
са иззети вещи. За процесуално-следственото действие се съставя протокол за претърсване и
изземване.
На 20.10.2017 г. в 05.50 часа ищцата е освободена от ареста. Тя се свързва по
телефона със съпруга си, свидетелят Л. Б., и му казва, че са я арестували. Към същия момент
той живее с двете им деца в гр. Русе, а ищцата живее в гр. Бургас, а когато има отпуск или
компенсация от дежурства се прибира в гр. Русе. От полицията я взема свидетелят Г.Д.,
който е нейн колега, като първите й думи са „Вече съм престъпник“. Ищцата изглежда
„смачкана“ (по думи на свидетеля) и плаче. Свидетелят я откарва до дома й. След ареста
ищцата се променя, като не иска да говори с никого, освен ако не е наложително.
На 20.10.2017 г. с постановление на следовател в СО при Специализирана
прокуратура ищцата Б. е привлечена като обвиняем по ДП № ***/2017 г. за това, че: на
неустановена дата в началото на месец май 2017 г., в гр. Малко Търново, се сговорила с
повече лица – с Р.С.К., С.Г.М., Я.Н.Я. и З.Г.И. да вършат в страната престъпления, за които е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години и чрез които се цели да
се набави имотна облага – престъпления по чл.301 от НК и по чл.282 от НК, като деянието
осъществява състав на престъпление по чл.321, ал.6 от НК. Спрямо ищцата е взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лева, която е внесена на дата 23.10.2017
г. Обвинението й е предявено в 13.30 часа на 20.10.2017 г. в присъствието на упълномощен
защитник – адвокат П.Д., като видно от договор за правна защита и съдействие на 19.10.2017
г. Б. заплаща на адв. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева за защита по това
ДП. В 13.35 часа започва разпитът на обвиняемата, в присъствието на адв. Д.. Ищцата
заявява, че на този етап ще се възползва от правото си да не дава обяснения. Адвокат Д.
заявява, че желае да бъде призован за предявяване на материалите по досъдебното
производство.
Със заповед № ***/23.10.2017 г. на началник на Митница Бургас временно е снет от
употреба личния митнически печат на ищцата и е прекратено удостоверението й за
електронен подпис.
На 04.12.2017 г. на ищцата е връчено писмо от директор на Агенция „Митници“ да се
яви на 06.12.2017 г. в 09.30 часа в инспекторат в Агенция „Митници“ за запознаване с
материали по дисциплинарно дело № ***/2017 г. и за изслушване и даване на писмени
обяснения.
Със заповед № ***/18.12.2017 г. на директор на Агенция „Митници“ на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното й
2
правоотношение на длъжност „*** в Агенция „Митници“, Митница Бургас, с ранг III-ти
младши“ без предизвестие, като на основание чл.108, ал.2 от ЗДСл държавният служител не
запазва придобития ранг на държавна служба. Заповедта е връчена срещу подпис на ищцата
на 18.12.2017 г. След като е уволнена, ищцата се прибира в гр. Русе. На 29.12.2017 г. тя
подава жалба до Административен съд – Бургас срещу заповедта за уволнението й.
Ищцата не желае да говори с никого и става избухлива. Съпругът й предлага да
посети лекар, но тя отказва, като отказва й да се среща с роднини и приятели. Тъй като не
успява да си намери работа в гр. Русе, ищцата се връща в гр. Бургас и започва работа в
автомивка. Става нервна и не се чувства добре психически. Ако разговаря със свидетеля Д.,
разговорите са кратки.
На 27.03.2018 г. адвокат Д. подава молба до прокурора по ДП № ***/2017 г. за
връщане на ищцата на сумата от 2500 лева и двата мобилни телефона, които й са иззети. С
постановление на прокурор от СП от 28.03.2018 г. искането е оставено без уважение. Против
това постановление е подадена жалба от адв. Д. на 11.04.2018 г. до Специализиран
наказателен съд, който с определение от 27.04.2018 г. по ЧНД № ***/2018 г. по описа на
този съд оставя без уважение жалбата.
На 12.04.2018 г. е проведен разпит на ищцата в качеството й на обвиняем по ДП №
***/2017 г., в присъствието на адв. Д., като Б. заявява, че не желае да дава обяснения.
С решение № ***/26.04.2018 г. по адм. дело № ***/2017 г. по описа на АдмС –
Бургас, в сила от 17.04.2019 г., е отменена заповед № ***/18.12.2017 г. на директор на
Агенция „Митници“. Със заповед № ***/05.04.2019 г. на директор на Агенция „Митници“
ищцата е възстановена на длъжността „***“ в ТД на Агенция „Митници“ ***, с ранг III-ти
младши, считано от 04.04.2019 г., като на същата дата се явява на работа. След като е
възстановена на работа, постепенно психическото й състояние се подобрява.
На 28.11.2018 г. е предявено разследването по ДП № ***/2017 г. на защитника на
ищцата адв. Д., който моли наказателното производство против Б. да бъде прекратено на
основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК и да й бъдат върнати иззетите вещи и да бъде отменена
мярката й за неотклонение „парична гаранция“.
С постановление от 01.02.2019 г. на прокурор от Специализираната прокуратура на
основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК (деянието не е извършено) е прекратено наказателното
производство ДП № ***/2017 г. срещу всички обвиняеми лица, сред които и Е.Е. Б. за
престъпление по чл.321, ал.6 от НК. Със същото постановление е отменена наложената й
мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 2000 лева“ и е постановено да й се
върнат отнетите вещи. Препис от постановлението е връчен на Б. на 09.02.2019 г. На
18.02.2019 г. е съставен приемо-предавателен протокол по ДП № ***/2017 г. за връщане на
ищцата на иззети й пари и мобилни телефони, като за явяването си в прокуратурата Б. прави
разходи в размер на 102,98 лева за гориво.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и на свидетелските показания на Л. Н. Б. и Г.Д.
Д..
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В случая, видно от
приетите доказателства, ищцата е привлечена като обвиняема на 20.10.2017 г., а
наказателното производство спрямо нея е прекратено на 01.02.2019 г. поради липса на
престъпление.
При това положение, с посочените действия на държавното обвинение е осъществен
специалният деликт по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – незаконно обвинение в извършване на
3
престъпление. Това е така, тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу
Б. действия са били неоснователни. Без правно значение е дали на определен етап от
производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед
на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени
всички предвидени процесуални правила. Тези обстоятелства не са предвидени от закона
като част от фактическия състав на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Възникването на
отговорността по този текст от закона е поставено в зависимост от крайния резултат, с който
е приключило производството, а в случая същото е прекратено поради липса на деяние,
извършено от ищцата, което да съставлява престъпление.
На следващо място, осъществяването на наказателната репресия спрямо ищцата в
хода на досъдебното производство съставлява съчетание на действия и актове както на
органите на прокуратурата, така и на органите на досъдебното производство – макар тези
органи да имат различна компетентност, актовете им са взаимосвързани и в своята
съвкупност водят до причиняването на вреди – в този смисъл Решение № 29 от 27.03.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 2788/2016 г., III г. о.
Безспорно прокуратурата е органът, който повдига и поддържа обвинение за
престъпления от общ характер – чл.46, ал.1 от НПК. Тя няма да носи отговорност за
действия на полицейските органи само, когато те действат в условията на оперативна
самостоятелност и не във връзка с образуваното наказателно производство.
В този смисъл Прокуратурата е надлежен ответник по делото и носи отговорност за
причинени вреди на ищцата, ако те бъдат доказани.
По претендираното обезщетение за имуществени вреди:
Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление, са
имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като
то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство – в този смисъл
Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСГК. Установи се
по делото, че ищцата е заплатила на адв. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1500
лева.
Когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство адвокатско
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
наказателното дело (такова възражение е въведено в отговора на исковата молба от
Прокуратурата), в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали
това възнаграждение е прекомерно – в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от
11.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСГК.
Към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, 19.10.2017 г.,
според чл.12 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (за краткост Наредбата) възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие в досъдебното производство е в размерите по чл. 13,
ал. 1, а при извършване на процесуални действия в различни дни - по 100 лева за всеки
следващ ден. С оглед тежестта на повдигнатото обвинение и на основание чл.13, ал.1, т.3 от
Наредбата (редакция ДВ, бр.84/2016 г.) минималният размер на възнаграждението за
процесуално представителство, защита и съдействие в досъдебното производство е в размер
на 800 лева. Установи се, че защитникът е депозирал молба за връщане на веществени
доказателства, а впоследствие и жалба против постановлението на прокурора, с което това
искане се оставя без уважение. Адвокат Д. присъства на два разпита на ищцата като
обвиняема, които са проведени в различни дни, на които обаче тя си запазва правото да не
дава обяснения. Защитникът присъства и на предявяване на разследването, което е на трета
дата, поради което му се дължат допълнително по 100 лева за всеки следващ ден на
основание чл.12 от Наредбата. Липсват доказателства адв. Д. да е участвал в други
процесуални действия по ДП № ***/2017 г., респективно да е депозирал други искания по
цитираното производство до прокуратурата или до съда.
4
Предвид изложеното с оглед тежестта на обвинението (за деянието се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ до шест години), предвид факта, че спрямо обвиняемата е
взета мярка за неотклонение „парична гаранция“, а не по-тежка такава, няма наложени
спрямо нея мерки за процесуална принуда, няма други процесуални действия, освен
претърсването й, в които тя да участва, респективно да се налага и участието на нейния
защитник, т.е. усилията на последния ще бъдат насочени единствено към запознаване и
евентуално оборване на доказателствата на обвинението, то ищцата не е положила
дължимата грижа при уговаряне на адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че
уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение от 1500 лева надвишава съществено
разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, като справедлив такъв е 1200
лева. Изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима
последица от него, поради което за него Прокуратурата не дължи обезщетение.
Установи се, че на 18.02.2019 г. ищцата е била в гр. София, където получава от
следователя по ДП № ***/2017 г. иззетите й пари и телефони, като заплаща за гориво сумата
от 102,98 лева (фискален бон за заредено гориво). Следва да се приеме, че тази сума
представлява транспортни разходи за страната за пътуването й от гр. Бургас, където към
същия момент живее, до гр. София за явяването й за получаване на вещите, иззети и именно
по ДП № ***/2017 г.
Предвид изложеното искът за обезщетение за имуществени вреди се явява
основателен за 1302,98 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба на 04.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 1602,98 лева следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По претендираното обезщетение за неимуществени вреди:
Негативните последици върху личността и психиката на обвинено в извършване на
престъпление лице се подразбират и от естеството на упражнената спрямо ищцата
наказателна репресия. В случая за процесния период – от привличането й към наказателна
отговорност до прекратяване на наказателното производство спрямо нея, Б. е имала
неблагоприятни психични изживявания, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на
репариране от държавата.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е
нормално такива вреди да са търпени (Решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
273/2009 г., III г. о.). При наличие на едно прекратено спрямо ищцата наказателно
производство, без съмнение за нея са произтекли неимуществени вреди, чийто размер
следва да се определи от съда по справедливост.
Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, което то не е
извършило, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер и
подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент, както е
посочено в Решение № 483 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009 г., IIІ г.о. В този
смисъл е и например решение от 02.02.2006 г. на Европейския съд по правата на човека,
Първо отделение, по делото Йовчев срещу България, образувано по жалба № 41211/98 г., в
което е посочено, че да се изискват отделни доказателства за неимуществените вреди,
претърпени от жалбоподателя, изглежда необосновано формалистичен и позволяващ голям
брой искове, подобни на този на жалбоподателя, където фактите не могат да бъдат
обективно, външно доказани, да бъдат отхвърляни като неоснователни.
С оглед на горното искът е доказан по основание: Б. е търпяла във връзка с
образуваното срещу нея наказателно производство негативни емоции, чувство на стрес,
притеснение.
Съгласно чл. 52 ЗЗД, приложим на основание пар. 1 от ЗР към ЗОДОВ,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като от
значение при искове по чл. 2 ЗОДОВ са личността на увредения, включително данните за
5
предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението,
за което е повдигнато обвинението (дали то е за едно или за няколко отделни престъпления),
дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден,
продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда;
отражение върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност;
причиняване на здравословни увреждания.
Установява се, че ищцата не е осъждана към момента на привличането й като
обвиняема, и няма данни да е осъждана към настоящия момент. Повдигнато й е обвинение за
престъпление, което е тежко умишлено по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Спрямо нея е взета
мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лева, която е внесена, т.е. за
периода на наказателното производство ищцата е лишена от тези средства за задоволяване
на свои и на семейството й нужди. В резултат на осъщественото претърсване и изземване в
дома й е засегната психиката й.
Ищцата е разпитвана два пъти в качеството на обвиняем (в рамките на 6 месеца).
Образуваното наказателно производство се отразява негативно на нея и в професионален
план, на авторитета и служебната й репутация. В решение № 267/26.06.2014 г. по гр. д. №
820/2012 г. на ВКС, ІV г.о., се изтъква, че при определени професии (полицаи, военни,
магистрати, митнически служители и пр.), очакванията и изискванията на обществото към
тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени и неоснователното
обвинение срещу лица, упражняващи подобни професии, има по-силно негативно отражение
върху неимуществената им сфера. Установи се, че в резултат на повдигнатото обвинение
правата й на работа в митническата система са спрени, отнет й е митническият печат и е
преместена в отдел „Последващ контрол“, където извършва дейност, различна от тази, която
е работила до същия момент.
Съдът обаче намира, че прекратяването на служебното й правоотношение не е пряка
и непосредствена последица от повдигнатото обвинение, защото уволнението на Б. не е
обусловено от акт на прокуратурата, а е инициирано от Агенция „Митници“. „Неправилната
преценка“ за извършени нарушения на разпоредбите на Кодекс за поведение на
митническия служител, респективно Кодекс за поведение на служителите от държавната
администрация, е направена от директора на Агенция „Митници“, а не от прокурор.
Следователно за воденето на дисциплинарното производство и за налагането на
дисциплинарно наказание не може са се ангажира отговорността на Прокуратурата, тъй като
същото е единствено от компетентността и преценката на дисциплинарно наказващия орган.
Наказателното производство спрямо Б. продължава почти година и четири месеца.
Към момента на повдигане на обвинението ищцата е на 43 г., т.е. в трудоспособна и
социално активна възраст. След това тя става затворена и не желае социални контакти, като
проявява нервност в семейните отношения и в отношенията си с приятели.
Следва да се отбележи, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе
си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по
себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното.
Предвид изложеното съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 8000 лева, до който искът следва да бъде уважен, а над него до пълния
претендиран такъв – отхвърлен като неоснователен. Обезщетението следва да се присъди
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
По отношение на претенцията за лихва върху обезщетенията:
Съгласно т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС при
незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на мораторната лихва и началния момент на погасителната давност възниква
от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. В
практиката си ВКС приема, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство не е предвидено между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК, които влизат в сила
6
(така решение № 197 от 17.05.11 г. по гр. д. № 1211/10 г., на ВКС, ІІІ г. о.).
Според чл. 243, ал. 9 от НПК, в редакцията ДВ, бр.71/2013 г., постановлението за
прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или
от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може
служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура. Отмяната може да
се извърши в срок до две години, когато производството е образувано за тежко
престъпление, и в срок до една година - в останалите случаи, от издаването на
постановлението за прекратяване на наказателното производство. В изключителни случаи
главният прокурор може да отмени постановлението за прекратяване на наказателното
производство и след изтичането на този срок.
Налага се изводът, че прокурорският акт за прекратяване на наказателното
производство не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица, защото
може служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалван пред съд.
Следователно, разрешението на дадения въпрос в цитираното решение на ВКС по гр.
д. № 1211/10 г., ІІІ г. о. продължава да е валидно, предвид възможността главният прокурор
да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и след
изтичането на предвидените срокове (решение № 184 от 26.05.2015 г. по гр. д. № 7127/2014
г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 191 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 6686/2014 г. на ВКС, ІV г.о.).
От значение за преценката е дали постановлението за прекратяване е съобщено на
лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Ако това е така, то по
отношение на него фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е завършен.
В настоящия случай, по делото липсват твърдения и не са представени доказателства,
постановлението да е обжалвано пред съд от ищцата. В този случай и при липса на
твърдения и доказателства този акт на Специализираната прокуратура да е отменен от
прокурор от по-горна прокуратура, следва да се приеме, че постановлението за прекратяване
на наказателното производство спрямо ищцата се е стабилизирало на датата на
постановяването му – 01.02.2019 г. и за нея се е породило правото да получи обезщетение за
вредите, претърпени от незаконно повдигнатото й обвинение в извършване на
престъпление, признато като такова с прекратяването на наказателното производство.
От този момент следва да се приеме, че ответникът е и в забава /аргумент от т. 4 от
ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС и Решение № 353 от
06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г., г. к., ІV г.о./ и е възникнало вземането за лихва.
Лихвата е компенсаторна, като по делото е надлежно въведено от прокуратурата
възражение за погасяване по давност на част от претенцията за лихва.
Съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД давността за погасяване на вземането за лихви е
тригодишна. Няма основание да се приеме, че по отношение на вземането за лихва върху
обезщетението за вреди по ЗОДОВ е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД,
която касае главницата. С подаване на исковата молба на 04.04.2022 г. давността се прекъсва
(чл.116, б. „б“ от ЗЗД). В този смисъл, погасено по давност следва да бъде вземането за
лихва преди 04.04.2019 г.
Според чл.3, т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (за краткост Закона) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Според пар.13 от ПЗР към ЗИД на Закон за здравето (ДВ, бр.44/2020 г. в сила от
14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен
вестник", т.е. след 21.05.2020 г. Следователно давностният срок е спрял да тече в периода
13.03.2020 г. – 21.05.2020 г., т.е. за 70 дни. Тези дни следва да се съобразят при искането за
присъждане на лихва, т.е. погасено по давност ще бъде вземането за лихва само за период
преди 24.01.2019 г., но е видно, че ищцата претендира лихва от 06.02.2019 г., поради което
7
вземането за лихва не е погасено по давност.
В този смисъл, лихва върху обезщетението за имуществени и неимуществени вреди
следва да бъде присъдена за периода от 06.02.2019 г. до 03.04.2022 г., която върху
обезщетението за имуществени вреди е в размер на 417,32 лева, а върху обезщетението за
неимуществени вреди – в размер на 2562,22 лева. В този смисъл акцесорният иск за
присъждане на лихва върху обезщетението за имуществени вреди следва да бъде уважен за
сумата от 417,32 лева и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 513,44
лева, а акцесорният иск за присъждане на лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде уважен за сумата от 2562,22 лева и отхвърлен за разликата до
първоначално претендираната сума от 4804,55 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни, но няма данни
Прокуратурата да е направила такива, поради което и суми за разноски не следва да й се
присъждат.
Според определение № IV-702/12.04.2019 г. по ч. гр. дело № 351/2019 г. по описа на
БОС разпоредбата на чл.9а, ал.1 от ЗОДОВ следва да се тълкува в смисъл, че проста такса се
дължи за делата, образувани по реда на ЗОДОВ, т.е. за исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД, които
се разглеждат в рамките на производството по ЗОДОВ, не следва да се събира
пропорционална такса по чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК. На това основание ищцата не е внесла пропорционална такса за
исковете за лихва, а проста такса. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Следователно, независимо от
уважената част от иска, ответникът следва да възстанови заплатената от ищцата държавна
такса, която е в размер на 40 лева.
Ищцата има право да получи платеното адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от исковете на основание чл. 10, ал. 3, пр. последно ЗОДОВ. С оглед
своевременно направеното възражение от ответната страна за прекомерност на адвокатския
хонорар, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да се произнесе по този въпрос. С
оглед материалния интерес по делото, минималният размер на адвокатското възнаграждение
е 1028 лева – аргумент от чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата. Ищцата е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева, което не е прекомерно и следва да бъде взето предвид
в неговата цялост при преценка каква сума за разноски се дължи на страната. С оглед изхода
на делото, на Б. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 336,19 лева
или общо разноски в размер на 386,19 лева, съобразно списък с разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София,
бул. Витоша 2, да заплати на ЕЛ. ЕМ. М., ЕГН – **********, с адрес гр. ***, ***, сумата от
8000 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от незаконно обвинение по досъдебно производство № ***/2017 г. по описа на СО-СП, пр.
преписка № ***/2017 г. по описа на Специализирана прокуратура, прекратено на основание
чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК с постановление на прокурор от Специализирана
прокуратура от 01.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба на 04.04.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
8
над присъдената сума от 8000 лева до пълния претендиран размер от 15 000 (петнадесет
хиляди) лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София,
бул. Витоша 2, да заплати на ЕЛ. ЕМ. М., ЕГН – **********, с адрес гр. ***, ***, сумата от
2562,22 лева (две хиляди петстотин шестдесет и два лева и двадесет и две стотинки),
представляваща компенсаторна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди за периода 06.02.2019 г. до 03.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 4804,55 лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София,
бул. Витоша 2, да заплати на ЕЛ. ЕМ. М., ЕГН – **********, с адрес гр. ***, ***, сумата от
1302,98 лева (хиляда триста и два лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно обвинение по досъдебно
производство № ***/2017 г. по описа на СО-СП, пр. преписка № ***/2017 г. по описа на
Специализирана прокуратура, прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1
от НПК с постановление на прокурор от Специализирана прокуратура от 01.02.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 04.04.2022 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до
пълния претендиран размер от 1602,98 лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София,
бул. Витоша 2, да заплати на ЕЛ. ЕМ. М., ЕГН – **********, с адрес гр. ***, ***, сумата от
417,32 лева (четиристотин и седемнадесет лева и тридесет и две стотинки), представляваща
компенсаторна лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди за периода
06.02.2019 г. до 03.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до
пълния претендиран размер от 513,44 лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София,
бул. Витоша 2, да заплати на ЕЛ. ЕМ. М., ЕГН – **********, с адрес гр. ***, ***, сумата от
386,19 лева (триста осемдесет и шест лева и деветнадесет стотинки), представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9