Решение по дело №18/2022 на Административен съд - Шумен

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ ...........град Шумен, 23.02.2022 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

   Шуменският административен съд в публичното заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

                                                       Председател:  Росица Цветкова     

                                                               Членове: Снежина Чолакова

                                                                                     Бистра Бойн

                                                                               

 

при участието на секретаря Св. Атанасова

и с участие на прокурор С. Александрова от ШОП

като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова КАНД №18 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производство по чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба от С.И.С. ***, чрез пълномощник адвокат И. Й. при ШАК, срещу Решение №268/26.11.2021 г., постановено по АНД №1450/2021 г. по описа на Районен съд гр. Шумен.

   В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с процесуалния и материалния закон. Излагат се аргументи, че санкционираното лице не е осъществило състав на административно нарушение както от обективна, така и от субективна страна, както е приел решаващият съд. Твърди се, че съдът е приел за установена различна фактическа обстановка от установената такава както в АУАН, така и в издаденото НП. Излагат се и аргументи, че са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е отстранено и няма вреди от същото. Като е достигнал до друг правен извод решаващият съд е постановил решение, което противоречи на процесуалния и материалния закон, и е необосновано, поради което се отправя искане за отмяна на атакуваното Решение на РС град Шумен и за отмяна на Наказателно постановление №ЗЖ-38/06.08.2021 г. на Директора на ОДБХ град Шумен.

   Ответната страна ОДБХ град Шумен, редовно призована, за нея се явява юрисконсулт В. Й.а, редовно упълномощена, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на РС град Шумен, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

   Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна. С оглед на това, намира, че като е потвърдил наказателното постановление, съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

   Съдът, като съобрази депозираната касационни жалби, намира същите за надлежно и своевременно подадена, в срока по чл.211 ал.1 от АПК и от лица, имащи право и интерес да обжалват съдебния акт и в този смисъл са процесуално допустими, а разгледана по същество са неоснователни, поради следните съображения:

   С атакуваното решение Районен съд град Шумен е потвърдил Наказателно постановление №ЗЖ-38/06.08.2021 г. на Директора на ОДБХ град Шумен, с което на основание чл.471а ал.1 от ЗВМД, за нарушение на чл.19 т.3 от Наредба №44 от 22.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, издадена от министъра на земеделието и горите, на касатора е наложена глоба в размер на 1000.00 лева.

   Въз основа на събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, решаващият съд е приел за безспорно установено, че санкционираното лице има регистриран животновъден обект по реда на чл.137 от ЗВМД, находящ се в селскостопански двор в кв.Дивдядово, област Шумен. На 03.08.2021 г. в обекта е била извършена проверка от контролните органи при ОДБХ град Шумен, при която било установено, че има обособена торова площадка, но липсва шахта и улей за оттичане на течната торова смес. Констатирано било, че в североизточната част пред сградата, където се отглеждали кравите, нерегламентирано се съхранява оборска тор – директно върху почвата, както и в североизточната част пред сградата, където се отглеждали телета, било поставено ремарке с оборска тор, под което имало наличие на течна оборска тор. Резултатите от проверката били обективирани в КП за извършена проверка от 03.08.2021 г., както и е било издадено Предписание №8 от 03.08.2021 г. на лицето.

   Въз основа на горните констатации е бил съставен АУАН №0000811/03.08.2021 г., в който е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.19 т.3 Наредба №44 от 22.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, издадена от министъра на земеделието и горите. Актът бил съставен в присъствието на лицето и му бил връчен, като лицето не посочило възражения по него, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не е предявило такива. Въз основа на така съставения АУАН е издадено и процесното НП.

   С оглед тези факти решаващият съд е приел, че както при съставяне на АУАН, така и при издаване на процесното НП, не са допуснати съществени нарушения. Съдът е приел, че е налице виновно поведение от страна на санкционираното лице, тъй като същото е съхранявало оборска тор на нерегламентираното за това място, поради което е нарушило разпоредбата на чл.19 т.3 от посочената Наредба №44 от 22.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, вменяваща задължение на собственика на животновъдния обект да съхранява и борави с отпадъците и опасните вещества, така, че да предотврати замърсяването на околната среда. С оглед на това решаващият съд е приел, че правилно е ангажирана отговорността на касатора за процесното нарушение и законосъобразно му е наложена глоба по реда на чл.471а ал.1 от ЗВМД към минимума, предвиден в закона. Съдът е изложил и подробни мотиви за липса на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Въз основа на това решаващият съд е потвърдил атакуваното пред него НП.

   Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изводите на решаващия съд, които напълно съответстват на установената по делото фактическа обстановка. В тази насока твърдението на касатора, че решаващият съд е установил фактическа обстановка, която е извън установената такава от наказващия орган, съдът намира за неоснователно. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, изрично е посочено, че част от торовата маса е натрупана извън обособената площадка за временно съхранение на оборската тор, като контролните органи са се позовали на КП от 03.08.2021 г. от извършената проверка. Именно на този КП, както и на показанията на разпитаните свидетели, се е позовал и решаващият съд, поради което е приел за установено като факти тези, установени от контролните органи и не е налице установена нова фактическа обстановка. Неоснователно е и възражението на касатора, че в НП не са посочени доказателства. Изрично в НП е посочен КП от 03.08.2021 г., който КП, както и издадените Предписания, не се оспорват от санкционираното лице.

   Настоящата касационна инстанция намира, че законосъобразно е прието от решаващия съд осъществено нарушение от касатора на разпоредбата на чл.19 т.3 от Наредба №44 от 22.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. При положение, че собственикът на животновъдния обект съхранява оборска тор на нерегламентираното за това място, а именно извън обособената площадка за временно съхранение на оборската тор, то е налице неспазване на ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти и по конкретно на чл.19 т.3 от посочената Наредба, тъй като собственикът на животновъдния обект е задължен да съхранява и борави с отпадъците и опасните вещества, така, че да предотврати замърсяването на околната среда. Или в процесния случай съхранението на оборската тор извън регламентираното за това място, безспорно води до неизпълнение на задължението да се предотврати замърсяването на околната среда. В тази връзка неоснователно се явява възражението на касатора, че доколкото този тор е органичен, то същият няма характер на отпадък по смисъла на чл.19 т.3 от Наредба №44 от 22.04.2006 г. В посочената Наредба и в ЗВМД няма изрично предвидено, че органичният тор не е отпадък, поради което попада в обхвата на нормата на чл.19 т.3 от Наредба №44 от 22.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.

   Касационният съд приема, че изводите на решаващия съд за липса на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН в настоящата хипотеза, са законосъобразни и правилни. Съдът е изложил подробни мотиви в тази насока, които касационната инстанция изцяло споделя, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

   Предвид горното, Шуменският административен съд намира, че касационната жалба е неоснователна. При постановяване на съдебното решение въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалния и материалния закон, както и на съдопроизводствените правила, поради което решението му, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

   С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, съдът намира, че такова следва да бъде присъдено в размер на 80.00 лв. на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН.

   Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :

 

   ОСТАВЯ В СИЛА Решение №268/26.11.2021 г., постановено по АНД №1450/2021 г. по описа на Районен съд град Шумен.  

   ОСЪЖДА С.И.С. ***, с ЕГН **********,*** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет лева/ лв. за касационната инстанция.

   Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                        2.

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 23.02.2022г.