Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 26.03.2020
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното
заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря М. Симеонова, като разгледа т.д. № 447/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 394 КЗ и
чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Главна дирекция П.б.и з. на н. твърди,
че на 14.05.2018 г. сключил с К.п. ЕООД в качеството му на изпълнител договор
за реконструкция и модернизация на Център за повишаване готовността на
населението за реакция при наводнения – с. Гарван, общ. Габрово, на обща
стойност 1 174 615,87 лв. с ДДС, от която сума извършил авансово
плащане в размер на 352 384,76 лв. Във връзка с договора изпълнителят
сключил с ответника ОЗК-З.АД застраховка Гаранция за авансовото плащане (ЗП №
1500-130-2018-00146/02.05.2018 г.) и застраховка Гаранция за изпълнение (ЗП №
1500-130-2018-00148/07.05.2018 г.). По тези полици застрахован бил ищецът, а
уговореното застрахователното събитие било частичното или пълно неизпълнение от
страна на застраховащия К.п. ЕООД на задълженията му по договора за изработка.
Ищецът сочи, че след като предал на изпълнителя одобрения проект и разрешението
за строеж, от последния постъпило искане за увеличаване на договорената цена и
за 100 % ававнсово плащане, но предложението му не било прието. След откриване
на строителната площадка на 18.06.2018 г. започнал да тече срокът за изпълнение
на СМР, но до изтичането му изпълнителят не извършил договорените дейности.
Поради неизпълнението договорът за изработка бил развален едностранно от
възложителя. Ищецът сочи, че в резултат от забавеното изпълнение на договора в
негова полза е възникнало вземане за неустойка за забава, а след развалянето –
и вземане за неустойка за вредите от неизпълнението, която се дължала заедно с
пълния размер на гаранцията за изпълнение, дадена под формата на застраховка
(уточнителна молба от 17.07.2019 г.). Ето защо ищецът отправил до ответника
искане за заплащане на застрахователно обезщетение по всяка от двете полици в
пълен размер на застрахователната сума, последвано от няколко покани за
плащане. Застрахователят отказал да плати обезщетенията, като мотивирал отказа
си с късното уведомяване за събитието, непредставяне на необходими документи и
неоказване на съдействие за установяване настъпването му, с неодобрено от него изменение
на договора, както и с твърдението, че управителят на застраховащият бил
„поставено лице“, а застрахованият е проявил груба небрежност, в причинна
връзка с която настъпило неизпълнението. Ищецът счита, че не са налице
основания за отказ от плащане на дължимите застрахователни обезщетения, тъй
като е изпълнил надлежно задълженията си за уведомяване и съдействие, като
същевременно не е извършил действия, които могат да бъдат квалифицирани като
проява на небрежност и от които да е настъпил вредоносният резултат. Ето защо
моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетенията в размер на
352 384,76 лв. (по ЗП № 146) и 48 942,33 лв. (по ЗП № 148), както и
лихва за забава за периода 03.11.2018 г. – 11.03.2019 г. съответно в размер на
12 627,12 лв. и на 1753,77 лв. (уточнителна молба от 17.07.2019 г.)
Претендира законна лихва от предявяване на исковете до погасяването и разноски.
Ответникът ОЗК-З.АД оспорва исковете при твърдението,
че застрахователните полици не са надлежно подписани от застраховащия, както и
че не е възникнало застрахователно събитие, което да съставлява покрит риск.
Сочи, че не е бил уведомен своевременно нито за отправеното от изпълнителя
искане за промяна на възнаграждението по договора, което било съществено за
застрахователния интерес обстоятелство, нито за констатираното от възложителя
неизпълнение на договора. Според Общите условия, при които били сключени
полиците, застрахователят не носел отговорност, ако към датата на сключването
им от страна на застраховащия е направен пълен или частичен отказ от изпълнение
на задълженията. Поддържа, че страните по договора за СМР са проявили
бездействие, с което са инсценирали събитието, и умишлено са заблудили
застрахователя с неверни данни за застрахователния риск, като не са имали
изначално намерение да изпълнят гарантирания договор. Този извод се подкрепял и
от обстоятелството, че не са изпълнени и други два договора, сключени между
същите страни и гарантирани отново от него. Ответникът сочи, че вредите са в
резултат от изменение на основния договор, което не е одобрено от
застрахователя (изключен риск по т. 5.1 от специалните условия на
застраховката), както и че възложителят е проявил груба небрежност във връзка с
определяне на сроковете за изпълнение, с което е заложил изначална невъзможност
за изпълнение на обекта. Поддържа също, че възложителят не е отправил надлежно
покана до строителя за откриване на строителната площадка и това довело до
обективна невъзможност за изпълнение на договора, както и че не е осъществявал
надлежен надзор върху дейността на застраховащия. Твърди, че се е реализирал и
изключеният риск, установен в чл. 18, а именно – на застрахования е било
известно обстоятелство, предполагащо влошено финансово състояние на
застраховащия или обективни и субективни пречки за изпълнение на задълженията
му. Поради изложеното ответникът моли съда да отхвърли исковете, като му
присъди разноски.
Помагачът на ответника – К.П. ЕООД – не взема
становище по основателността на исковете.
Съдът, като
съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По правната квалификация:
Процесните полици покриват риска от възникване в патримониума
на застрахования на вреди от неизпълнение на задълженията на застраховащия,
произтичащи от договор.
Съгласно чл. 385 КЗ застраховането срещу вреди включва
застраховките по раздел ІІ от Приложение 1 – „Класове общо застраховане“. В т.
15 на раздел ІІ легално е уредена застраховката Гаранции (преки и косвени). Видно
е, че при тези застраховки застраховано е имуществото на застрахования
(възложител по договора) срещу опасността то да намалее в резултат от причинени
от застраховащия (изпълнител по договора) вреди.
Следователно в настоящия случай е налице З.срещу
вреди, уредено в глава 38 на КЗ, а съдът е допуснал грешка, квалифицирайки с
доклада исковете като основани на застраховка Гражданска отговорност (чл. 429,
ал. 1, т. 2 КЗ). Тъй като обаче е налице идентичност между подлежащите и
възложените за доказване факти, няма процесуална пречка правната квалификация
да бъде посочена със съдебното решение.
По исковете по чл. 394 КЗ:
Предмет на исковете са застрахователни обезщетения по
два застрахователни договора, събитията по които са се реализирали при еднаква
фактическа обстановка. С оглед идентичните възражения срещу основателността на
исковете и идентичния характер на фактите, при които са сключени договорите и
са се реализирали събитията, съдът ще изложи общи мотиви по общите факти.
Относно наличието на валиден договор за изработка:
На 14.05.2018 г. между ГД П.б.и защита на населението и
К.п. ЕООД след проведена процедура по обществена поръчка е сключен договор, по
силата на който помагачът се задължил да извърши срещу възнаграждение
реконструкция и модернизация на център за повишаване готовността на населението
за реакция при наводнения в землището на с. Гарван, общ. Габрово. В договора е
посочено, че при сключването му изпълнителят се представлява от В.В., имащ
качеството на негов законен представител. Уговорено било възнаграждение в общ
размер от 1 174 615,87 лв., платимо авансово и окончателно, както и
срок за изпълнение 180 календарни дни, считано от подписване на протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строежа.
Ответникът е направил възражение, че договорът за
изработка е сключен не за да бъде изпълнен, а с цел да създаде състояние на
неизпълнение, за което да отговаря застрахователят. Този извод ответникът прави
от изначалната според него невъзможност за изпълнение на характерната престация
предвид уговорените срок и възнаграждение, както и от последващото поведение на
страните. Касае се за възражение за сключване на симулативен договор, по което
съдът намира следното:
Няма пречка намерението на страните да бъде установено
от косвени доказателства, включително свързани с размера на уговореното
възнаграждение, стига те да водят до еднозначен извод. В настоящия случай за
установяване на обстоятелството дали уговореният размер на възнаграждението е
адекватен на възложените и приети за изпълнение СМР, са изслушани първоначална
и повторна СТЕ. Според първото заключение цената, посочена от изпълнителя в
ценовото му предложение и в КСС, отговаря на пазарната и е достатъчна за
извършване на възложените СМР. За да направи този извод, вещото лице се е позовало
на данни относно пазарните цени, както и данни от Справочник на цените в
строителството, фиксиращ средни цени на труд, материали, механизация и доставка
за съответното тримесечие, формирани на база изследване на пазара и статистика
с реално посочени цени от изпълнители на такива услуги. При разпита в о.с.з.
вещото лице сочи, че уговореният срок за изпълнение би бил достатъчен при
наличие на служители и подемна строителна техника. Повторното заключение на СТЕ
стига до сходни изводи, анализирайки и
ценовите предложения от други участници в процедурата за избор на
изпълнител, ценови предложения по други обществени поръчки и КСС на изпълнени
обекти в периода май-декември 2018 г. Според вещото лице част от дейностите,
разгледани извън общия контекст на договора, не биха могли да бъдат изпълнени
за посочената цена, но като част от едно
общо възлагане по отношение на тях са налице компесиращи цената механизми
(напр. използване на част от разрушените материали за запълване на изкопа според
разясненията, дадени в о.с.з.). Въз основа на изложеното вещото лице заключава,
че предложената цена за учебния център е 93,93 % от пазарната, за тренировъчния
център – 99 %, а за целия комплекс – 96,63 %. Според експерта недостигът от
3,27 % може да се поеме от висока степен на организация на строителния процес и
мениджмънта на доставката и ресурсова обезпеченост на изпълнителя, или ще рефлектира в печалбата (вж.
обясненията, дадени в о.с.з.).
При тези факти е видно, че договорът е бил изпълним
при оферираната цена, като малката разлика между оферираната и средната би
могла да се отнесе за сметка на печалбата, ако изпълнителят не я компенсира с
добра ресурсна обезпеченост и добър мениджмънт. Нещо повече, предложената от
изпълнителя цена е била съпоставима с тази на останалите участници в процедурата
по обществена поръчка и не се е
отличавала със значителна заниженост. Поради изложеното не може да се
направи извод, че за възложителя е била очевидна невъзможността за изпълнение,
а оттук – че той и изпълнителят са договаряли с измамна цел. Напротив, от
показанията на свидетеля Т. се установява, че строителят е „имал намерение да започне строителство“, „отнесъл е на място фургони“
и възложителят „нееднократно“ е бил уверяван от лицето, определено съгласно
договора, че „започват“ и „ще свършат в срок“.
От друга страна, нищожността на договора за изработка
като сключен с намерение да се създаде привидно правно състояние, изисква съвместно договаряне с тази цел, поради
което ирелевантно е дали само строителят е имал намерение да не изпълни
договора, като възложи в тежест на застрахователя последиците на това
неизпълнение (впрочем целта на
застраховките е именно възложителят да се гарантира срещу такова възможно
намерение на изпълнителя).
Не се установява нищожност на договора за изработка и поради
нарушение на добрите нрави от гледна точка еквивалентността на престациите.
Според константната съдебна практика нарушава добрите нрави само значителната
неекивалентност, тази, при която би се стигнало до неоснователно обогатяване, а
не тази, която може да се дължи на различни пазарно обосновими фактори. В
настоящия случай е налице разлика между пазарната и оферираната цена, която
обаче с оглед малката си стойност не може
да бъде определена като значителна, екзорбитантна нееквивалентност, нарушаваща
добрите нрави.
Не е налице нищожност и на основание чл. 26, ал. 2,
пр. 1 ЗЗД поради невъзможен предмет – предметът
и на двете престации е възможен от гледна точка на правото, а също и фактически
(възможно е да се престира парично, като родът на парите не погива, както е
възможно и изпълнение на договорените СМР, тъй като няма нито юридическа, нито
техническа пречка за това).
Ответникът е въвел и възражение за неавтентичност на
положения за изпълнителя подпис върху договора, но това възражение е
преклудирано, тъй като е заявено едва във второто съдебно заседание, а не с
отговора (с него е оспорена автентичността на подписите, положени за помагача
върху застрахователните полици). Отделно от това, сключването на договора със
съгласието на изпълнителя се установява косвено и от приемане на паричното изпълнение на възложителя, извършено чрез плащане
по банковата сметка на К.п. ЕООД.
Въз основа на всичко изложено съдът намира, че договорът
за изработка е сключен валидно и поради това неговото виновно
неизпълнение от строителя би могло да доведе до възникване на вземания в полза
на възложителя.
Относно наличието на валидни застрахователни
правоотношения и тяхното съдържание:
На 02.05.2018 г. между ответника и помагача е сключен
застрахователен договор съгласно полица № 1500-130-2018-00146 с предмет
„Гаранция за авансовото плащане“, а на 07.05.2018 г. – застрахователен договор
съгласно полица № 1500-130-2018-00148 с предмет „Гаранция за изпълнение“.
Безспорно е, че застрахователните
премии по двата договора са платени (в този смисъл е изявлението на
ответника в молба от 16.07.2019 г.), като същевременно се установява, че помагачът е представил полиците на
възложителя (доколкото преписи от тях са в негово държане, а и представянето
им е условие за извършване на авансовото плащане съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от
договора). Следователно валидното
сключване на застрахователните договори е признато от застраховащия както с тяхното
изпълнение, така и с използването им пред възложителя като условие за
получаване на авансовото плащане. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 301 ТЗ обстоятелството относно автентичността на подписа на Весков върху полиците
се явява ирелевантно.
Възражението на ответника за недействителност на
застрахователните договори поради липса
на застрахователен интерес (липса на необходимост от защита срещу
последиците от евентуално застрахователно събитие) е неоснователно – както беше
посочено, договорите са сключени като гаранции
за точното изпълнение по договор, чиято валидност не беше оборена в
настоящото производство. Следователно сключването на застрахователните полици
се явява обусловено от необходимостта от защита от последиците на
неизпълнението по договора за изработка, ако такова настъпи (чл. 349, ал. 3 КЗ).
Не се установи и възражението за сключване на
застрахователните договори при условията на измама
от страна на застраховащия, тъй като това обстоятелство би било налице не
просто при установяване неизпълнението на договора за изработка (който факт е
очакван от страните именно като покрит риск), а при доказване на изначалното намерение на застраховащия да не
го изпълни. Доказателства, дори и косвени, в тази насока не се събраха –
както беше посочено, параметрите на сключения договор за строителство не се
различават съществено от пазарните, нито от останалите офертни цени, предложени
в рамките на обществената поръчка, като същевременно строителят е манифестирал
своето впоследствие възникнало намерение
да се откаже от изпълнението при твърдения за междувременно настъпила промяна в някои доставни цени.
Процесните договори за З.срещу вреди са сключени от
изпълнителя в качеството му на застраховащ, а качеството на застрахован има
възложителят. Съгласно определеното от страните застрахователно покритие
застрахователят се е задължил при частично
или пълно неизпълнение на задълженията на застраховащия към застрахования по
договора за изработка да плати на застрахования вместо застраховащия всяка
сума до размера на застрахователната сума, при получаване на писмено искане,
съдържащо декларация, че са налице неизпълнени задължения с описание на вида
неизпълнение. Договорите са сключени при Общи условия, връчени на застраховащия
съгласно изричното вписване в тях.
Относно настъпването на застрахователно събитие:
Съгласно договора за изработка изпълнителят е следвало
да извърши реконструкция и модернизация на процесния обект по техническа
спецификация в срок от 180 дни, считано от подписване на протокол за откриване
на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж
съгласно чл. 157 ЗУТ. Този протокол се съставя с участието на строителя, но на
основание чл. 5, ал. 5 и 6 от Наредба 3/2003 за съставяне на актове и протоколи
по време на строителството липсата на подпис на поканената и неявила се страна
не опорочава съставянето на протокола. В настоящия случай възложителят е
отправил до строителя покана за съставяне на протокола на 14.06.2018 г., която
е връчена на посочената от изпълнителя електронна поща (която форма за
известяване е предвидена от страните в чл. 39, пр. 4 от договора). Ето защо
съставеният на 18.06.2018 г. протокол е годен
да постави началото на течението на срока за изпълнение и възражението на
ответника, че възложителят не е бил надлежно представляван при съставянето му, е
неотносимо. Нещо повече, от свидетелските показания на свидетеля Т. се
установява, че строителят е “отнесъл на място фургони“, което сочи, че същият е
бил известен за откритата площадка.
Безспорно между страните е, че в срока на договора,
както и към настоящия момент е налице
пълно неизпълнение на договорените дейности. Тъй като неизпълнението не се
дължи на обективна причина, то същото се явява виновно и поради това съставлява
застрахователно събитие.
За настъпването му ищецът е уведомил застрахователя с
писмена претенция от 12.10.2018 г., в която е посочил, че е осъществил авансово
плащане в размер на 352 384,76 лв., но не е извършена работата, подлежаща
на изпълнение към този момент. Наред с това е посочено, че е налице забава, за
която изпълнителят дължи неустойка, като е представена и декларация. При
изложените мотиви застрахованият е поискал изплащане на обезщетение и по двете
застрахователни полици в пълен размер. Към искането застрахованият е представил
договора, доказателство за авансовото плащане, както и съставените в хода на
изпълнение на договора протоколи и изпратените до изпълнителя покани. На
18.10.2018 г. застрахователят е изпратил писмо до застраховащия с копие до
ищеца, с което е изискал от изпълнителя документи, свързани с установяване на
събитието – писмо за получения аванс, препис от водената между страните
кореспонденция, потвърждение за получените авансови суми и писмени обяснения за
обстоятелствата относно изпълнението. На 09.11.2018 г., на 04.12.2019 г. и на
21.12.2018 г. следват нови уведомления до застрахователя. С писмо от 27.12.2018
г. последният заявява, че е констатирал пълно неизпълнение по процесния договор,
но не е могъл да получи съдействие от застраховащия. Въз основа на това е посочил,
че пред него не е налице друга възможност освен да уведоми „всички компетентни
по случая органи с оглед изясняване на фактическата обстановка“.
Относно наличието на основания за изключване или
намаляване на отговорността на застрахователя.
Съгласно застрахователните полици застрахователят
не дължи обезщетение, ако към датата на
сключване на застрахователния договор на застрахования е било известно, е
застраховащият има просрочени парични задължения или е искал разсрочването им,
или са налице други обективни или субективни пречки за изпълнение на
гарантираните задължения, или ако от
страна на застраховащия е направен пълен или частичен отказ от изпълнение
на задълженията по гарантирания договор. Видно е, че релевантният момент, към който знанието на застрахования следва да е
налице, е сключването на застрахователния договор. Доказателства към този
момент възложителят да е знаел за наличието на някой от гореизброените факти,
не е налице. Действително, изпълнителят е отправил до възложителя писмено
искане за увеличаване на уговореното възнаграждение, като е заявил, че при неприемане
на предложението желае да върне авансовото плащане и да се откаже от договора. Това уведомление обаче е направено на
05.06.2018 г., т.е. месец след сключване на застрахователните договори. Ето
защо позоваването на това изключващо риска обстоятелство е неоснователно.
Следващото сочено от ответника обстоятелство за
неотговорност е уговореното в чл. 5.1, съответно 4.1 от полиците, а именно – че
вредите са причинени вследствие изменение
на гарантирания договор, което не е одобрено от застрахователя. Това
изключващо риска обстоятелство включва три елемента: гарантираният договор да е
изменен от страните по него след сключване
на застрахователния договор без
одобрението на застрахователя и вредите да са в причинна връзка с
изменението. Нито един от тези елементи
не е налице в настоящия случай.
Неоснователно е и позоваването на чл. 18, ал. 14 от
Общите условия на полиците, съгласно който застрахователят не дължи
обезщетение, ако страните по гарантирания договор инсценират застрахователното събитие или умишлено са заблудили
застрахователя с неверни данни за застрахователния риск или
застрахователното събитие. Тежестта за доказване на това обстоятелство е върху
ответника, но ангажираните от него доказателства не са достатъчни, за да се
направи категоричен извод. Няма никакви
данни за съвместно намерение у страните по договора за изработка да
създадат привидно състояние на неизпълнение, нито пък се установява представяне
пред застрахователя на конкретни
неверни данни от страна на застраховащия или застрахования. Следва да се
отбележи, че самото покритие е за неизпълнение на договорените задължения и
поради това фактът на неизпълнение само
по себе си не може да е достатъчен, за да се направят изводи за застрахователна
измама. Да се приеме обратното, би означавало по тези застраховки винаги да
е налице изключен риск, обоснован с настъпилото неизпълнение на договора.
Застрахователят се позовава и на проявена от застрахования груба небрежност,
тъй като е поставил изисквания към договора, правещи изпълнението му
невъзможно. Този факт не се доказа. От изслушаните експертизи се установи, че
договорът е подписан при адекватни на пазарните условия за цена и срок за
изпълнение. Същевременно от събраните писмени доказателства, както и от
показанията на свидетеля Т., може да се заключи, че възложителят е проявил дължимата грижа, като е отправял
многократно покани и предупреждения до изпълнителя за започване на
изпълнението и докладване на резултатите относно свършената работа (л. 164,
168, 174), формирана е комисия за контрол
на изпълнението (л. 136), съставяни са протоколи
относно състоянието на строежа, с което възложителят надлежно е документирал
неизпълнението (л. 172, л. 243). Свидетелят Т. сочи, че многократно е водил
разговори с представител на строителя за започване на изпълнението. Въз основа
на изложените факти не може да се направи извод, че възложителят е проявил
небрежност, още по-малко груба, в
причинна връзка с която да е настъпило неизпълнението на договора за изработка.
Не могат да се черпят доводи от развитието на облигационните отношения по
другите два договора, сключени между същите страни, тъй като по тях е било
налице частично изпълнение и доверяването от страна на възложителя, че ще
последва изпълнение и по процесния договор, не съставлява небрежност от
категорията на грубата.
Неоснователно е възражението за отпадане на
отговорността на застрахователя поради неизпълнение
на задължението за уведомяване на застрахователя за неизпълнението. На
първо място, съгласно застрахователните договори задължението за уведомяване на
застрахователя относно изпълнението тежи върху застраховащия, а не върху
застрахования (чл. 3, съответно чл. 2 от специалните условия), и
застрахователят не може да черпи права от неговото неизпълнение (по аналогия с
чл. 432, ал. 2 КЗ). На следващо място, уговорката, свързана със своевременното
уведомяване, не може да съдържа условие
за пълно изключване на отговорността на застрахователя, тъй като това
противоречи на императивните разпоредби, уреждащи тази отговорност. Така,
съгласно чл. 365 КЗ, при неизпълнение на задължението на застрахования да
уведоми застрахователя за новонастъпили обстоятелства (и то такива, за които
писмено е поставен въпрос), застрахователят може да откаже плащане, само ако вредите са настъпили в причинна
връзка с премълчаното обстоятелство. В настоящия случай като обстоятелство,
за което застрахователят не е своевременно уведомен, се сочи самото настъпване на събитието, а не
предхождащ настъпването му факт, който би могъл да стои в причинна връзка с
неизпълнението на застраховащия. Неуведомяването за хода на изпълнение на
договора не попада и в основанията за отказ, уредени в чл. 408 КЗ (и приложими
към застраховането срещу вреди с оглед мястото на разпоредбата в дял ІІ на част
ІV КЗ). Извън това следва да се отбележи, че застрахованият е отправил
уведомление до застрахователя през октомври 2018 г., т.е. преди изтичане на срока за изпълнение на СМР, което означава,
че го е известил преди настъпване на пълното неизпълнение като форма на застрахователното
събитие.
Поради всичко изложено съдът приема, че се е
реализирало застрахователно събитие – пълно неизпълнение на задълженията на
застраховащия по договора за застраховка, за което застрахователят носи риска.
Следва да се даде отговор на въпроса какъв е размерът на дължимото
застрахователно обезщетение. За отговор на този въпрос съдът съобрази
следното:
Отговорността на застрахователя е обусловена
от тази на застраховащия, която възниква по силата на гарантирания договор в
резултат от неизпълнението. Следователно застрахователят не може да
отговаря в обем, по-голям от този, в който отговаря длъжника по договора за
изработка. Това налага да се установи какви задължения са възникнали в тежест
на застраховащия по договора за СМР и дали за тях застрахователят отговаря по
процесните полици.
Установява се, че на 14.11.2018 г. възложителят е
волеизявил, че разваля договора за изработка поради настъпилата към този момент
забава. На изпълнителя е даден подходящ срок (30 дни), а изявлението е връчено
на електронната поща и съгласно чл. 39, пр. 4 от договора се счита връчено от
датата на успешното му изпращане. Ето защо след безрезултатното изтичане на
дадения от възложителя срок договорът се явява
развален.
С разваляне на договора в полза на възложителя
възниква реституционното вземане за
връщане на авансово платеното възнаграждение в размер на 352 384,76 лв.
Не може да се приеме, че това вземане възниква по-рано (с изтичане на срока за
изпълнение на такава част от договора, каквато съответства на платения аванс),
тъй като за връщане на даденото по договора е необходимо изявление на
правоимащия. В чл. 22, ал. 3 от договора е уговорено, че гаранцията се
освобождава до три дни след „връщане или усвояване на аванса“ (т.е. след
изпълнение на авансово платените суми), но от това не следва пряко задължение
за изпълнителя да върне аванса, ако не е изпълнил съответната на него част, щом
договорът все още не е развален.
Наред с реституционното вземане,
в полза на възложителя възниква и право на обезщетение за вреди от развалянето. Тъй като развалянето в случая е с обратно действие, вземане за неустойка
за разваляне на договора не възниква.
Следва да се установи дали съгласно процесните застраховки застрахователят дължи да плати
вместо застраховащия горепосочените задължения,
произтекли от неизпълнението и развалянето на договора.
Полицата Гаранция за авансовото плащане
покрива възникването в полза на застрахования на вземане за връщане на авансово платената сума, когато такова
вземане възникне по гарантирания договор. Извод за това може да се направи
както от наименованието на застраховката, така и от т. 2.2 от Общите условия,
при които тя е сключена. Ето защо, щом договорът е развален по вина на
застраховащия, е налице покрит риск и застрахователят
дължи да плати вместо застраховащия сумата, подлежаща на връщане след
развалянето. Поради това искът за застрахователно обезщетение, дължимо по
ЗП № 1500-130-2018-00146, е основателен в пълния размер (застрахователната сума
е равна на подлежащия на връщане аванс).
Полицата Гаранция за изпълнение покрива риска
от възникване в полза на възложителя на вземания от частично или от пълно
неизпълнение до сумата от 48 942,33 лв., като съгласно т. 1 от Специалните
условия една част от застрахователната сума е предназначена за обезщетяване на
вреди, възникнали в гаранционен период от пет години, считано от изтичане срока на
договора. От изложеното е видно, че тази застраховка е предназначена да
покрие дължимото от изпълнителя обезщетение при пълно или при неточно (във
времево или в качествено отношение) изпълнение, като няма пречка, ако пълното
неизпълнение е довело до разваляне, вредите от развалянето също да бъдат
покрити. Същевременно обаче съгласно чл. 18, ал. 19 от Общите условия, с
гаранционната застраховка не се покриват вземания за неустойки по договора.
Смисълът на сочената разпоредба е, че застрахователят като трето на гарантирания договор лице не може да бъде обвързан с отнапред установения от други лица размер на дължимото при
неизпълнение обезщетение и спрямо него вредата
подлежи на доказване. Следователно, ако страните са уговорили
неустойка, включително за вредите от развалянето, то нейната дължимост не
задължава застрахователя, ако спрямо него не се докаже възникването и размерът
на тези вреди.
В настоящия случай страните по договора за
изработка са уговорили, че възложителят има право да задържи гаранцията за
изпълнение при разваляне на договора (чл. 19, т. 1), като наред с нея получи и
неустойка в размер на 30 % от стойността на договора (чл. 31, ал. 4). Следователно
уговорено е неустоечно плащане, чийто
размер е двукомпонентен – стойността на гаранцията за изпълнение и 30 % от
цената на договора. Спрямо страните този размер на неустойката би важал, освен
при установена екзорбитантност, без да е нужно доказване на конкретните вреди
от развалянето, но спрямо застрахователя, както беше посочено, следва да бъде
доказано както тяхното възникване, така и точният им размер. Това съответства и
на
императивната разпоредба на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Изключение от това правило е определяне на фиксирана сума съгласно чл.
387 КЗ, но в настоящия случай това не е налице (съгласно чл. 35 от Общите
условия застрахователно обезщетение се заплаща до размера на гаранционната сума, а съгласно чл. 33, ал. 1 при
предявяването на претенцията застрахования следва да представи документи,
доказващи размера на претендираното
обезщетение).
С определение от 01.07.2019 г. съдът е указал на
ищеца да индивидуализира по вид, размер и начин на настъпване вредите от
неизпълнението, за които претендира обезщетение по полицата Гаранция за
изпълнение, като с молба от 17.07.2019 г. ищецът е обосновал дължимостта на
това обезщетение с възникването на задължение за неустойка за забава (което по
изложените по-горе мотиви е отпаднало с разваляне на договора и заместването му
със задължение за обезщетяване на вредите от развалянето) и на задължение по
чл. 31, ал. 4 от договора – за неустойка в размер на 30 % от стойността на договора
плюс стойността на гаранцията за изпълнение. Не са изложени обаче фактически твърдения за конкретни вреди, настъпили
от развалянето, нито такива са доказани по отношение на техния конкретен размер.
Следователно недоказани се явяват фактите, посочени в императивната разпоредба
на чл. 386, ал 2 КЗ (действително претърпени от събитието вреди) и поради това искът
за заплащане на обезщетение по ЗП Гаранция за изпълнението следва да се
отхвърли. Допълнително основание за недължимост на част от сумата по тази
полица (1% от стойността на договора) е обстоятелството, че по волята на
страните тя е предназначена да покрие вреди от недостатъци, проявили се в
гаранционен срок след изпълнение на СМР, каквато хипотеза в настоящия случай не
е налице.
По исковете по чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 38 от Общите условия застрахователят
дължи плащане в срок от 15 работни дни от получаване на документите,
удостоверяващи застрахователната претенция по основание и размер. Тази
разпоредба е съответна на чл. 108, ал. 1 вр. чл. 409 вр. чл. 380, ал. 3 вр. чл.
405 КЗ.
Съдът достигна до правния извод за дължимост на
застрахователно обезщетение по ЗП Гаранция за авансовото плащане. Вземането на
възложителя за връщане на аванса възниква с разваляне на договора (а не по-рано, за което съдът е изложил вече
мотиви), поради което по-рано
отправените до застрахователя покани не могат да го поставят в забава за
плащането му. Развалянето е настъпило с изтичане на 30 дни, считано от
14.11.2018 г., или на 15.12.2018 г. Следователно за надлежно уведомление по
тази претенция следва да се счита изпратеното до застрахователя писмо от 21.12.2018 г.
Възражението на застрахователя, че не са представени
изискуемите документи, е неоснователно – към посочената дата в негово държане са били както договорът и
доказателство за авансовото плащане, така и преписи от изпратените от ищеца
до изпълнителя писма, като същевременно застрахователят
не е изискал допълнително представяне на документи, включително установяващи
развалянето, от застрахования (документи са изискани единствено от
застраховащия, а и те не са свързани с
установяване факта на развалянето, който се явява неоспорен от застрахователя
към този момент).
Ето защо ответникът е изпаднал в забава с изтичане на
15 работни дни, считано от 21.12.2018
г., или на 18.01.2019 г., като размерът на дължимата за периода 18.01.2019 г. –
11.03.2019 г. лихва върху главницата от 352 384,76 лв. възлиза на
5 188,30 лв. До тази сума и за този период искът следва да бъде уважен.
Поради липса на главно вземане по ЗП Гаранция за
изпълнението искът за лихва върху главницата от 48 942,33 лв. следва да
бъде отхвърлен.
По
разноските:
Съобразно уважената част от исковете
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 14 091,98 лв. разноски за
държавна такса, депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение.
За отхвърлената част от исковете ищецът
следва да заплати на ответника разноски за вещи лица и адвокатско
възнаграждение в размер на 1 762,06 лв.
Съдът констатира, че е пропуснал да
събере дължимата държавна такса върху исковете за лихва, поради което на
основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда
съответната на отхвърлената част от исковете за лихва държавна такса в размер
на 367,70 лв., а ответникът – за уважената част от тези искове в размер на
207,53 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ОЗК-З.АД,
ЕИК *****, да заплати на Главна дирекция
П.б.и з. на н., гр. София, ул. *****, на основание чл. 394 КЗ и чл. 86 ЗЗД,
сумите, както следва: 352 384,76 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по застрахователен договор, сключен
с полица № 1500-130-2018-00146/02.05.2018 г., ведно със законната лихва от 12.03.2019 г. до погасяването, и сумата от 5 188,30 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата за периода 18.01.2019 г. – 11.03.2019 г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 14 091,98
лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл. 86 ЗЗД за лихва върху главницата от 352 384,76 лв. за
сумата до 12 627,12 лв. и за периода 03.11.2018 г. – 17.01.2019 г., както
и исковете с правно основание чл. 394 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на
застрахователно обезщетение по застрахователен договор, сключен с полица №
1500-130-2018-00148/07.05.2018 г., в размер на 48 942,33 лв. и на лихва за
забава върху тази сума в размер на 1 753,77 лв. за периода 03.11.2018 г. –
11.03.2019 г.
ОСЪЖДА Главна
дирекция П.б.и з.на н., гр. София, ул. *****, да заплати на ОЗК-З.АД, ЕИК *****, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 1 762,06 лв. разноски, а на основание чл. 77 ГПК
по сметка на съда сумата от 367,70 лв. държавна такса
ОСЪЖДА ОЗК-З.АД,
ЕИК *****, да заплати на основание чл. 77 ГПК по сметка на съда сумата от 207,53
лв. държавна такса.
Решението е
постановено при участието на К.П. ЕООД, ЕИК **********, като помагач на
ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: