Р Е
Ш Е Н И Е
№
260021
гр.
*, 08.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на пети октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при участието на
секретаря МАРИАНА АПОСТОЛОВА
в присъствието на
прокурора МАРИНА БЕЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЧНД №444/2020г. по
описа на съда
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 34 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на Решения за конфискация или отнемане и Решения
за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ във вр. с Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от
24.02.2005год. относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции.
Предмет
на разглеждане е депозирана от адв. Х., в качеството му на защитник на
заинтересованото лице Т.Т.Ч., жалба против Решение № 155/04.09.2020г.,
постановено по ЧНД №1640/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Със същото
е ПРИЗНАТО решение №36 – 820768 - gr,
издадено от Окръжния управител на окръг * – *, влязло в законна сила на
18.06.2019г., с което е наложена финансова санкция на Ч. – Глоба в размер на
1200 евро, както и са определени разходи за производството в размер на 255. 70
евро / общо в левова равностойност 2847.10лв./. Постановено е решението да се
изпрати на НАП *за изпълнение и събиране на дължимите суми в определената им
левова равностойност.
В жалбата се твърди, че решението е
постановено в нарушение на закона, тъй като по делото не е установено по
категоричен начин, че наказания по административен ред Т.Ч. обикновено
пребивава на територията на РБългария. Посоченото, според жалбата, е основание
искането, отправено от *да се отхвърли, или, алтернативно – да се изискат от
изпращащата държава съответните
документи в посочения аспект. Твърди се и че по делото е останало недоказано
дали органа на изпращащата държава, който е наложил административната санкция е
компетентен по смисъла на Рамково решение 2005/214/ПВР. Прави се искане, поради
изложеното, решението на окръжният съд да се отмени.
Засегнатото лице не се явява в съдебно
заседание, не е открито на известния по делото адрес и делото се разгледа в
хипотезата на чл.16 ал.3 от закона. Защитникът му – адв. Х. заявява, че
поддържа жалбата и направените с нея искания по изложените съображения, които
доразвива в пледоариите по същество на делото.
Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив
е на становище, че жалбата е неоснователна, а решението като правилно и
законосъобразно моли да се потвърди.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди
по отделно и в съвкупност приложените към делото писмени доказателства, взе
предвид становището на страните, намери за установено следното:
Депозираната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По
делото е налично Удостоверение по чл.4 от Рамковото Решение 2005/214/ПВР на
Съвета от 24.02.2005г., с превод на български език. Удостоверението е изготвено
от компетентен изпълнителен орган на издаващата държава – Федерална служба „
Правосъдие “ във * и съдържа необходимата
информация. Не може да се сподели възражението на защитата на заинтересованото
лице, че по делото не е установено дали органа, издал решението, чието
признаване и изпълнение се иска, е бил компетентен. Известно е, че отношенията между държавите – членки на ЕС,
каквато е и *, се основават на принципите на взаимно доверие и сътрудничество и
некоректно е да бъде поставяно под съмнение
отразеното в удостоверението, че се иска признаване и изпълнение на
решение, издадени от компетентен за налагане на финансови санкции орган, създаден и функциониращ в изпращащата държава.
Поради това и настоящия състав счита, че са спазени изискванията на чл.4 и чл.5
от ЗПИИРКОРНФС за форма, съдържание и удостоверяване. Удостоверението по чл.4
от Рамковото решение е изпратено по електронна поща, т.е. изпълнени са и
изискванията на чл.9 ал.3 от закона за използване на надлежно защитен начин,
позволяващ удостоверяване на автентичността им. Правилно е становището на
окръжния съд, че е бил компетентен да се произнесе по делото, тъй като съгласно
чл.31 ал.1, пр.2 от ЗПИИРКОРНФС решението за налагане на финансови санкции се
признава от съда по местоживеене или
обичайно пребиваване на засегнатото лице. Категорично, на базата на изисканите
справки за настоящ и постоянен адрес на Т.Ч. се установява, че е регистриран на
адрес / и настоящ, и постоянен/, находящ се в гр. *. Неправилно е разбирането
на защитника на подсъдимия, че с оглед данните по делото, че Ч. често сменя
местонахождението си, пътува и пребивава извън територията на РБългария, то
искането за признаване, изпълнение на решение за налагане на финансови санкции,
е следвало да се отправи към компетентен орган на друга държава, а не към
органите на съдебна власт на РБългария. Законът е ясен и защитния му прочит не
може да се сподели. Тъй като, в чл.31 в условията на алтернативност, са
посочени компетентните органи и те са в пряка зависимост от местоживеенето на
лицето или
от неговото обичайно пребиваване, като компетентен да се произнесе по признаване
и изпълнение на решението за налагане на финансови санкции на Ч. е както
органът по адреса, на който той е регистриран официално, че живее, така и
органът по обичайното му пребиваване. В случая изпълняващия орган на * е предпочел да сезира компетентните органи
на РБългария и основание те да откажат разглеждане на удостоверението, в закона,
и в Рамково Решение 2005/214/ПВР не се откриват. Още повече, че именно от
засегнатото лице зависи да обяви своето местоживеене/ пребиваване и адресите,
на които при нужда да бъде откриван, а по негово желание в базата данни са
регистрирани като постоянен и настоящ адрес такива, находящи се в РБългария, в гр.
*. А ако той не пребивава на тези адреси,
негово задължение е да отрази актуалната информация по пребиваването си,
което очевидно не е сторил и не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение. И в тази ситуация твърдението, че съдилищата в съдебния район на гр.
* не са компетентни да се произнесат, респективно, че липсата на данни за
обичайното пребиваване на Ч. към момента е основание да се откаже признаването
и изпълнението на решението, очевидно е несъобразено със законовите разпоредби.
И
така, сезиран с акт, издаден от компетентен орган на друга държава – членка на
ЕС, компетентният да се произнесе окръжен съд Пловдив, правилно е преценил, че
е било проведено административно производство, в рамките на което е било санкционирано
извършено от българския гражданин – Т.Ч., нарушение по Закона за движение по
пътищата, действащ в *, изразяващо се в управление на МПС под въздействие на
алкохол и упойващи вещества. За допуснатото нарушение е наложена ГЛОБА в размер
на 1200 евро, като в тежест на Ч. са
възложени и направените разноски по делото в размер на 255.70 евро. Актът –
наказателното постановление, чието изпълнение се иска, е влязъл в законна сила,
видно от отразените в удостоверението данни. Според отразеното в удостоверението
производството е било писмено, актът е връчен надлежно на Ч., като е разяснено
правото на съдебно обжалване и сроковете за това, което изключва приложението
на чл. 35 т.9 от Закона, т.е. не е налице визираното в този текст основание за
отказ за признаване и изпълнение на решението, както се претендира с жалбата.
Финансовата
санкция е наложена за деяние, за което не се изисква двойна наказуемост – чл.30
ал.2 т.1 от Закона, а извършеното несъмнено представлява престъпно деяние и по
българското законодателство - ЗДвП.
Размерът
на наложената санкция Глоба, чието изпълнение се иска отговаря на изискванията
на чл.35 т.6 от Закона. Към момента не е изтекъл давностния срок за изпълнение
на така наложената финансова санкция, според законодателството на издаващата
държава, която изтича на 18.06.2024г. според отразеното в удостоверението, не
са налице доказателства, установяващи имунитет или привилегия на засегнатото
лице, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Не се касае за
деяние, подсъдно на българския съд, тъй като не е осъществено нито изцяло, нито
отчасти на територията на РБългария, не е извършено и извън територията на
издаващата държава и българското законодателство не препятства предприемане на
производство по отношение на същото.
Правилно
и в съответствие с чл.32 ал.1 вр. с чл.16 ал.8 от ЗПИИРКОРНФС е изчислена
левовата равностойност на наложената Глоба от 1200 евро и присъдените разноски
в размер на 255.70 евро, определена съобразно фиксинга на БНБ към момента на
влизане в сила на решението, чието признаване и изпълнение се иска –2847.10лв, като
за съда не съществува възможност за преценка на размера на същата, респ. за
намаляването му, тъй като не е налице хипотезата на чл.32 ал.2 от Закона -
нарушението не е извършено извън територията на издаващата държава, съотв. не
попада под българска юрисдикция. Липсват доказателства за извършено частично
или пълно плащане на дължимите суми, поради което и не са налице основания за
прихващане по смисъла на чл.17 от закона.
Този
състав констатира досадна техническа грешка в решението на окръжния съд, като в
приложените по дело удостоверение и наказателно постановление и в началната
част на съдебното решение, еднозначно е фиксиран номера на решението, чието признаване
и изпълнение се иска - *,
но различен номер, който не се открива в материалите по делото, е отразен в
диспозитива на атакувания съдебен акт и тази неточност за прецизност следва да
се отстрани в диспозитива на настоящето решение.
Мотивиран
от изложеното ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 155/04.09.2020г., постановено по ЧНД
№1640/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е признато решение №
*, издадено от Окръжния управител на окръг * – * при *, влязло в законна
сила на 18.06.2019г., с което е наложена финансова санкция на Т.Т.Ч. – Глоба в
размер на 1 200 евро, както и са определени разходи за производството в размер
на 255. 70 евро, общо в левова равностойност
2 847.10лв. и е изпратено на НАП *за
изпълнение и събиране на дължимите суми в определената им левова равностойност.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: